2 Р Е Ш Е Н И Е № 245 гр. София, 10.07. 2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети юни през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 2425 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 307, ал. 2 и 3 от ГПК. Образувано е по подадена от П. М. И., молба за отмяна на влезлите в сила: решение № 285/08.06.2011 г. по гр. дело № 2230/2010 г. на Силистренския районен съд (СсРС), потвърдено с решение № 89/20.10.2011 г. по въззивно гр. дело № 193/2011 г. на Силистренския окръжен съд, с което, по иск на Д. М. С. срещу Ф. Х. С., М. А. М. и М. А. М., между тях е допусната съдебна делба на два недвижими имота – лозе и нива, находящи се в землището на [населено място], общ. С., и решение № 427/26.09.2012 г. по същото гр. дело № 2230/2010 г. на СсРС, с което е извършена съдебната делба и са разрешени спорове по претенции по сметки между същите лица и за същите имоти. В молбата се навежда основанието за отмяна по чл. 304 от ГПК. Молителката твърди, че тя също е наследник на А. С. А., чиито наследствени имоти са поделени с влезлите в сила решения, без нейно участие в процеса. В тази връзка поддържа и че естеството на спорните правоотношения в производството за съдебна делба налага съдебното решение да е еднакво спрямо всички необходими другари, каквито се явяват всички наследници. Молителката сочи и основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК, но твърденията и съображенията й в тази насока не могат да бъдат подведени под тези хипотези, поради неучастието й в делбеното производство. Ответникът по молбата за отмяна Д. М. С., в отговора на молбата излага становище и съображения за недопустимост и за неоснователност на молбата за отмяна. Останалите ответници по молбата за отмяна Ф. Х. С., М. А. М. и М. А. М. не са подали отговори на молбата в срока за това и не заявяват по делото становище по нея. По процесуалната допустимост на молбата за отмяна и на образуваното по нея производство по делото, съдът се е произнесъл по реда на чл. 307, ал. 1 от ГПК – с определение от 28.04.2014 г. Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна по следните съображения: Отмяна на основание чл. 304 от ГПК може да иска лицето, спрямо което атакуваното решение има сила, независимо че това лице (молителят) не е било страна по делото. Това е хипотезата на необходимото другарство (чл. 216, ал. 2 от ГПК), когато с оглед естеството на спорното правоотношение или по разпореждане на закона решението трябва да бъде еднакво спрямо всички другари. С разпоредбата на чл. 304 от ГПК, обаче е предвидена и гарантирана от закона извънинстанционна процесуална форма на съдебна защита на трети лица, неучаствали в даден исков процес, само доколкото формираната с влязлото в сила съдебно решение, сила на пресъдено нещо по спора засяга тяхната имуществена правна сфера. Това не е така, когато молителят, макар и да не е участвал в съдебното производство, по което е постановено влязлото в сила решение, чиято отмяна иска, разполага с друг процесуален ред за съдебна защита. В производството за съдебна делба всички съсобственици на общата/ите вещ/и (имот/и), предмет на делбата, са задължителни необходими другари. Съгласно изричната разпоредба на чл. 75, ал. 2 от ЗН, обаче, както договорът за доброволна делба, така и съдебната делба са нищожни от материалноправна гледна точка, когато са извършени без участието на някой от съсобствениците-съделители (макар в тези случаи самите влезли в сила съдебни актове по допускането и извършването на съдебната делба да са валидни, а не нищожни на това основание – от процесуалноправна гледна точка). Поради това, неучаствалият в делбеното производство съсобственик на общата/ите вещ/и (имот/и) може да предяви както самостоятелен иск за установяване нищожността на делбата, така и – като се позове на тази нищожност, да предяви нов иск за делба – вече с участието на всички съсобственици-съделители. Решенията по допускането и извършването на нищожната съдебна делба не обвързват със сила на пресъдено нещо неучаствалия в делбеното производство съсобственик, тъй като недействителната делба не е породила целените с нея материалноправни последици – съсобствеността между действителните съсобственици не е прекратена. Поради това, при съдебната делба, допусната, респ. – извършена без участието на някой от съсобствениците, не е налице това второ изискване на чл. 304 от ГПК, а именно – неучаствалият в делбеното производство съсобственик (молителя), макар да е задължителен необходим другар на останалите съсобственици-съделители в това производство, не е обвързан от силата на пресъдено нещо на решенията по допускането и извършването на делбата. В смисъла на изложеното е и практиката на ВКС – т. 7 от ППВС № 7/28.11.1973 г., т. 1 от ТР № 3/19.12.2013 г. на ОСГК на ВКС, решение № 199/25.11.2013 г. по гр. дело № 2890/2013 г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС, решение № 214/20.06.2012 г. по гр. дело № 340/2012 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 11/24.01.2013 г. по гр. дело № 819/2012 г. на І-во гр. отд. на ВКС, решение № 105/07.04.2014 г. по гр. дело № 833/2014 г. на І-во гр. отд. на ВКС, решение № 234/19.05.2011 г. по гр. дело № 281/2011 г. на І-во гр. отд. на ВКС, решение № 126/02.05.2011 г. по гр. дело № 53/2011 г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС, решение № 295/09.12.2011 г. по гр. дело № 668/2011 г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС. В случая е налице именно такава хипотеза. С представените с молбата за отмяна писмени доказателства, молителката се легитимира като наследник на А. С. А., чиито наследствени имоти са поделени с влезлите в сила решения по допускането и извършването на съдебната делба, без участието на молителката като сънаследник, респ. – като съсобственик-съделител в делбеното производство. Както вече беше посочено, обаче, тя може да търси защита на правата си чрез предявяване както на самостоятелен иск за установяване нищожност на тази съдебна делба, така и на нов иск за делба, но не и по пътя на отмяната на основание чл. 304 от ГПК на влезлите в сила решения по допускането и извършването на съдебната делба. По изложените съображения, тъй като не е налице наведеното от молителката основание по чл. 304 от ГПК, молбата й за отмяна на влезлите в сила решения следва да се остави без уважение. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на П. М. И. за отмяна, на основание чл. 304 от ГПК, на влезлите в сила: решение № 89/20.10.2011 г., постановено по въззивно гр. дело № 193/2011 г. на Силистренския окръжен съд, потвърденото с него решение № 285/08.06.2011 г., и решение № 427/26.09.2012 г., постановени по гр. дело № 2230/2010 г. на Силистренския районен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.