Р Е Ш Е Н И Е № 28 гр.София, 13.07.2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладвано от съдия Гергана Никова гр.дело № 4130 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 295 ГПК. С определение № 430 от 25.11.2015 г., постановено по настоящото дело по реда на чл. 288 ГПК, е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 74 от 25.03.2015 г., постановено по в.гр.д.№ 601/2014 г. на Окръжен съд – Шумен, за да се провери неговата допустимост. Касаторът [фирма], представляван от адвокат С. А. от АК – С. З., поддържа, че въззивното решение е неправилно при отменителните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и моли да бъде отменено, като се постанови ново, с което претенциите на [фирма] бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира присъждането на разноски. Ответникът по касация [фирма] (в несъстоятелност) поддържа, че касационната жалба е неоснователна по същество. В срока по чл. 287 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника по касация [фирма]. Състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията си по чл. 295 ГПК, намира следното: С обжалваното решение, в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК и при условията на чл. 294 ГПК, окръжният съд е отменил решение № 1136 от 15.12.2012 г. по гр.д. № 3989/2011 г. по описа на РС - Шумен, с което е отхвърлен предявения от [фирма] (в несъстоятелност) срещу [фирма] и срещу [фирма] иск за признаване за установено, че процесните движими вещи - четири броя преси марка “SACMI” с фабрични номера РТС-477, РТС 105-073011, РТС 85-449, РТС 105-073012 и един брой ножица за рязане на ламарина марка „OCSAM” с фабричен номер CA1WE-80 са били собствени на [фирма] към датата на завеждане на исковата молба и че същите не са били включени в изготвения от ЧСИ Д. З. опис по изп.дело № 20108760400732 и в постановлението за възлагане на движими вещи от 31.08.2011 г. по изп.дело № 20108760400732 на ЧСИ Д. З., като вместо това е признал за установено по отношение на [фирма] и [фирма], че изброените движими вещи са били собствени на [фирма] (в несъстоятелност) към датата на завеждане на исковата молба – 04.11.2011 г. и че същите не са били включени в изготвения от ЧСИ Д. З. опис по изп.дело № 20108760400732 и в постановлението за възлагане на движими вещи от 31.08.2011 г. по изп.дело № 20108760400732 на ЧСИ Д. З.. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че [фирма] и [фирма] се занимават с производство и търговия на метален амбалаж. Двете дружества се представляват от едно и също лице като управител, а производствените им бази се намират на един и същ адрес. Първоначално с производство на капачки тип „кронки” се е занимавало само [фирма], а второто дружество ги е продавало с марка „Мегакрон” като търговски представител. Впоследствие, през периода 2004 г. - 2006 г., и двете дружества започнали производство на такива капачки в един и същи цех и на едни и същи линии, всяко със свой материал. С оглед на упражняваната от тях дейност, всяко едно от дружествата е придобило различни машини и съоръжения. Във връзка със задължения на [фирма] към кредитори било образувано изп.дело № 20108760400732 на ЧСИ Д. З.. По същото е извършен опис, а впоследствие - проведена и публична продан на машини, намиращи се в производствената база на длъжника [фирма], между които автоматична линия за кронекорки – 2 броя, преса кронки – 2 броя, реконструкция преса щанцоване и оформяне 1996 г. – 2 броя, ножица за рязане на ламарина 1996 г., резервни части за автоматична линия кронки, като в протокола за опис е посочено, че описаните вещи са функционално свързани с общо предназначение, с оглед на което следва да бъдат продадени заедно. След извършване на описа, от страна на вещото лице била изготвена Таблица № 1 за оценка на активите на [фирма] към 20.06.2011 г., в която са посочени следните движими вещи: автоматична линия за кронекорки, произведена 1996 г., автоматична линия за кронекорки, произведена през 1996 г., 6 броя преса кронки, произведени през 1996 г., 2 броя преса щанцоване и оформяне, произведени 1996 г. и ножица за рязане на ламарина, произведена 1996 г. В изготвената от вещото лице Обяснителна записка са описани подробно 8 броя движими вещи, със съответни инвентарни номера, сред които 2 бр. преси кронки и 1 бр. ножица за рязане на ламарина, и трите с дата на производство 1996 г.. При проведената в периода 23.07.2011 г. – 23.08.2011 г. публична продан по посоченото изпълнително дело [фирма] закупило изброените в Таблица № 1 движими вещи, собственост на длъжника [фирма], във връзка с което е издадено постановление за възлагане на движими вещи от 31.08.2011 г. и документ за извършена продажба по реда на чл. 131 ЗДДС № 0000000083 от 01.09.2011 г. От справка за дълготрайни активи към месец май 2011 г. и заключението на вещите лица по допуснатите в първоинстанционното и при новото разглеждане на делото от въззивния съд комплексни съдебни експертизи се изяснява, че в счетоводството на [фирма] /в инвентарната книга, справката за дълготрайните активи, респективно в счетоводния баланс/ не се водят преси с марка “SACMI”, а движими вещи, посочени като преса за сечене на капачки с инвентарен № 428, заприходена на 30.03.2005 г. и ролкова ножица с инвентарен № 429, заприходена на 30.03.2005 г., които се водят в счетоводна сметка 204 „машини и съоръжения”, придобити от Словения с инвойс фактура № 008971 от 22.03.2005 г. от доставчик [фирма]. Вещите лица са дали заключение, че въпросните вещи са посочени в митническа декларация от 24.03.2005 г., в която е било записано линия за производство на капачки тип „Кроне Корк” – 1 брой – 4 части, на стойност 22 000 евро и ролкова ножица за разкрояване на ламарина, на стойност 2 000 евро. При огледа, същите са намерили в производственото хале на [фирма] четири броя преси “SACMI” с фабрични номера РТС-477, РТС 105-073011, РТС 85-449, РТС 105-073012 и един брой ножица за рязане на ламарина марка „OCSAM” с фабричен номер CA1WE-80, които са монтирани стационарно в помещението. От друга страна, при проверка в [фирма], експертите са констатирали, че в счетоводството на дружеството се води само един актив – машина Екомат плюс, с инвентарен № 13, а останалите активи: автоматична линия за кронекорки с инвентарен № 14, автоматична машина РМ1200 – уплътнение капачки с инвентарен № 15, преса кронки с инвентарен № 16 /придобита на 13.12.2006 г./, преса кронки с инвентарен № 17 /придобита на 13.12.2006 г./, реконструкция преса щанцоване и оформяне с инвентарен № 19, ножица за рязане на ламарина с инвентарен № 20 /придобита на 13.12.2006 г./ и резервни части автоматична линия кронки с инвентарен № 21 са били отписани от активите на дружеството през месец октомври 2011 г., на основание публична продан, извършена през месец септември 2011 г. Съдът е приел, че митническа декларация № 2008/4-1106 от 24.03.2005 г. и инвойс фактура № 008971 от 22.03.2005 г. установяват, че през месец март 2005 г. [фирма] е закупило един брой комплектована линия за производство на капачки тип „Кронекорк”, втора употреба и 1 брой комплектована ролкова ножица тип С.А., като от показанията на разпитаните във въззивното производство свидетели Р. Р. и Ф. С. се изяснява, че с посочените документи са били закупени и въведени в производство именно описаните в исковата молба четири броя преси марка “SACMI” с фабрични номера РТС-477, РТС 105-073011, РТС 85-449, РТС 105-073012 и един брой ножица за рязане на ламарина, марка „OCSAM”. От изисканите от Централния регистър на особените залози писмени доказателства се установява, че през месец януари 2005 г., ищецът е учредил в полза на [фирма] особен залог върху два броя технологични линии за производство на капачки кронекорки „SACMI”, като в описа не са посочени фабрични номера и не става ясно какво точно съдържа посочената линия. В същия опис фигурират и множество преси и ролкови ножици, но отново без посочени марки и фабрични номера. Имайки предвид датата на учредяване на залога и показанията на посочените двама свидетели, които е кредитирал, съдът е приел, че процесните движими вещи не са били предмет на особения залог, тъй като са придобити от дружеството в по-късен момент. В обобщение е формирал извод, че към датата на извършване на описа на движими вещи и публичната продан по изп.д. № 20108760400732 на ЧСИ Д. З., спорните движими вещи са били собственост на [фирма] и не са били предмет на принудително изпълнение по посоченото изпълнително дело, т.е. не са били описани и не са били обект на публична продан. По тази причина предявеният установителен иск е преценен като допустим и основателен. По основанието за допускане на касационното обжалване: Допустимостта на съдебния акт е обусловена от надлежното упражняване на правото на иск – от и срещу надлежни страни, при наличие на положителните процесуални предпоставки и отсъствие на процесуални пречки, както и от съответствието между произнасянето на съда и сезирането. При произнасяне в повече от предмета на спора (plus petitum) решението на въззивния съд се явява процесуално недопустимо и подлежи на обезсилване. При произнасяне, въпреки наличието на отрицателна процесуална предпоставка, въззивното решение отново е процесуално недопустимо и следва да бъде обезсилено, а производството по делото подлежи на прекратяване. По основателността на касационната жалба: След съпоставка между петитума на исковата молба, включително и при съобразяване на изменението, заявено с молбата вх.№ 9275 от 19.05.2012 г. (л.172-173 от делото на РС) и допуснато в о.с.з. 19.09.2012 г., касационната инстанция констатира частично несъответствие между сезирането и произнасянето на въззивния съд. С решението си окръжният съд е признал за установено по отношение на [фирма] и [фирма], че процесните движими вещи „не са били включени в изготвения от ЧСИ Д. З. опис по изп.дело № 20108760400732 и в постановлението за възлагане на движими вещи от 31.08.2011 г. по изп.дело № 20108760400732 на ЧСИ Д. З.”. Искане за установяване на подобен факт със сила на пресъдено нещо не е заявявано от ищеца, поради което в тази му част въззивното решение се явява постановено извън предмета на спора и като такова следва да бъде обезсилено. Отделен е въпросът, че дори да бе заявен, подобен иск би бил процесуално недопустим с оглед разпоредбата на чл. 124, ал. 4, изр. второ ГПК, доколкото не съставлява иск за факт с правно значение, чието установяване е изрично предвидено в закон. На следващо място, с постановеното при предходното разглеждане на спора от ВКС решение № 224 от 28.10.2014 г. по гр.д.№ 2583/2014 г. на І г.о. на въззивния съд са дадени указания да изследва дали е налице идентичност между машините, предмет на иска и тези, предмет на изпълнението, в зависимост от което да се прецени дали за [фирма] съществува правен интерес от предявяване на иска за собственост при съобразяване на регламентацията по чл. 482, ал. 2 и ал. 3 ГПК. В тази връзка е указано да се изследва машини с какви фабрични номера са били внесени с митническите декларации, на които се позовава ищеца и кои машини с фабрични и инвентарни номера са били предмет на вписания особен залог, за да може да се направи извод за правото на собственост на ищеца и наличие или липса на идентичност между вещите, записани в счетоводните книги на ищеца и тези, които са се водили в счетоводството на ответното дружество - длъжник по изпълнението и са били предмет на опис и публична продан. Разяснено е, че допустимите в тази връзка доказателства са писмени, заключение на СТЕ, както и свидетелски показания. Указаните с отменителното решение доказателства са събрани, но са обсъдени от въззивния съд, без да се съблюдава изискването на чл. 12 ГПК. Така допуснатото процесуално нарушение се е отразило на крайния правен резултат, като са формирани необосновани изводи, че спорните движими вещи не са били предмет на изпълнението по изп.д. № 20108760400732 на ЧСИ Д. З., а оттам – че предявената претенция е процесуално допустима. В заключението на изслушаната от ОС при новото разглеждане на делото комплексна експертиза се съдържа констатацията, че върху намиращите са на оригиналните им места в технологичната линия процесни вещи не се намират инвентарни номера. Същевременно, в счетоводството на [фирма] - в инвентарната книга, справката за ДМА - придобитите по инвойс фактура № 008971 от 22.03.2005 г. движими вещи са записани с инвентарни номера 20, 428 и 429, без да са налице данни за техните фабрични номера. При сравнение с данните, почерпени от счетоводството на длъжника по изп.д. № 20108760400732 - [фирма], вещите лица са посочили, че предвид липсата на точна идентификация (наименования, фабрични номера, модел, конфигурация) процесните вещи в равна степен е възможно да са били активи както на [фирма], така и на [фирма]. Изложеното мотивира настоящият състав на съда да приеме, че ищецът [фирма] не е провел успешно пълно главно доказване в подкрепа на твърдението си, че е придобил процесните четири броя преси марка “SACMI” с фабрични номера РТС-477, РТС 105-073011, РТС 85-449, РТС 105-073012 и един брой ножица за рязане на ламарина марка „OCSAM” с фабричен номер CA1WE-80 по договор за продажба, във връзка с който е съставена инвойс фактура № 008971 от 22.03.2005 г. от доставчик [фирма]. Последната констатация обосновава отхвърлянето на претенцията като неоснователна, но в случая данните по делото сочат, че претенцията е процесуално недопустима поради отсъствието на правен интерес с оглед разпоредбите на чл. 482, ал. 2 и ал. 3 ГПК. От заключението на цитираната комплексна експертиза се установява, че процесните машини са функционално свързани - част от единна технологична линия, съставляваща част от технологичния процес на [фирма]. Именно по този начин е бил извършен описа и оценката на движими вещи от 27.05.2011 г., за които е посочено, че поради функционалната им връзка и общо предназначение следва да бъдат продадени заедно при начална цена 97 500 лева. Видно от Приложение № 1 от л. 292 от приложения препис на изпълнителното дело, същите вещи са били и обект на вписания със заявление № 2009031201343 Договор за залог, залогодател по който е [фирма], като изпълнението е било насочено върху тях по силата на молбата на взискателя [фирма] вх.№ 12860 от 30.06.2010 г. По отношение на така описаните движими вещи е проведена публичната продан в периода от 23.07.2011 г. до 23.08.2011 г., те са обект и на Постановлението за възлагане от 31.08.2011 г., по силата на което собствеността върху тях е придобита от ответника по иска [фирма]. Изложеното обосновава извод за процесуална недопустимост на положителния установителен иск за собственост, заявен като искане [фирма] да бъде признат за собственик на вещите към датата на предявяване на исковата молба. Съгласно чл. 482, ал. 2 ГПК публичната продан на движими вещи съставлява оригинерен придобивен способ, при който купувачът от проданта става собственик на движимите вещи, независимо дали те са били собственост на длъжника. Бившият собственик (действителен или претендиращ да е такъв) няма защитен от закона правен интерес да води иск за собственост предвид правилото на чл. 482, ал. 1 ГПК. Правата на бившия собственик брани разпоредбата на чл. 482, ал. 3 ГПК, която предвижда, че в случай на извършена публичната продан по отношение на движима вещ, която не е била собственост на длъжника, действителният собственик разполага с осъдителен иск за стойността й. Пасивно легитимирани по такава претенция са взискателят и длъжника по изпълнението (не и купувача от проданта !), а предпоставка за уважаването й е ищецът да докаже, че е бил собственик, което му дава право да получи цената. Искът за собственост – осъдителен по чл. 108 ЗС или установителен по чл. 124, ал. 1 ГПК - е процесуално недопустим, а ако такъв бъде разгледан, постановеното решение подлежи на обезсилване, а производството по претенцията – на прекратяване. Предвид изхода по предявения като главен иск за установяване право на собственост към момента на предявяване на исковата молба, при условията на чл. 295, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 271, ал. 2 ГПК съдът дължи произнасяне по претенцията за установяване право на собственост към минал момент – към датата на извършване на проданта – 30.08.2011 г. (съобразно молбата от 19.05.2012 г. и произнасянето на РС – Шумен в о.с.з.19.09.2012 г.). И тази претенция е процесуално недопустима, доколкото по общо правило е допустимо установяването на съществуващи понастоящем права, а самостоятелното установяване на права към минал момент е допустимо само по изрично разпореждане на Закона (такова съставлява например правилото на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ). Ето защо производството следва да бъде прекратено и досежно предявения като евентуален установителен иск. Предвид настоящото произнасяне и заявеното от касатора искане, при условията на чл. 81 във връзка с чл. 78, ал. 4 ГПК на същия следва да се присъдят направените разноски за защита пред всички съдебни инстанции, които (при липсата на списък по чл. 80 ГПК) възлизат общо на сумата 249,30 лева. По изложените съображения и на основание чл. 295, ал. 2 ГПК във връзка с 270, ал. 3, изр. първо ГПК и във връзка с чл. 271, ал. 2 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА ИЗЦЯЛО въззивно решение № 74 от 25.03.2015 г., постановено по в.гр.д.№ 601/2014 г. на Окръжен съд – Шумен. ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от [фирма] (в несъстоятелност), ЕИК[ЕИК] срещу [фирма], ЕИК[ЕИК] и срещу [фирма], ЕИК[ЕИК] главен иск за признаване за установено, че [фирма] е собственик на следните движими вещи : четири броя преси марка “SACMI” с фабрични номера РТС-477, РТС 105-073011, РТС 85-449, РТС 105-073012 и един брой ножица за рязане на ламарина марка „OCSAM” с фабричен номер CA1WE-80, както и ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от [фирма] (в несъстоятелност), ЕИК[ЕИК] срещу [фирма], ЕИК[ЕИК] и срещу [фирма], ЕИК[ЕИК] като евентуален иск за признаване за установено, че [фирма] е бил собственик на следните движими вещи : четири броя преси марка “SACMI” с фабрични номера РТС-477, РТС 105-073011, РТС 85-449, РТС 105-073012 и един брой ножица за рязане на ламарина марка „OCSAM” с фабричен номер CA1WE-80 към 30.08.2011 г. - датата на извършване на публичната им продан по изп.д. № 20108760400732 по описа на ЧСИ Д. З.. ОСЪЖДА [фирма] (в несъстоятелност), ЕИК[ЕИК] ДА ЗАПЛАТИ на [фирма], ЕИК[ЕИК] разноски в размер на сумата 249,30 (двеста четиридесет и девет лева и 30 стотинки) лева. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: