4 Р Е Ш Е Н И Е № 658 София, 20 януари 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети декември две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА ПАВЛИНА ПАНОВА при участието на секретаря Л.Гаврилова и в присъствието на прокурора Р.КАРАГОГОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело № 642/2010 година Производството е образувано по искане на осъдения Е. А. А. срещу въззивно решение от 29.06.2010г. по внохд № 173/2010г. по описа на Благоевградския окръжен съд,с което е изменена присъда № 1862/12.03.2010г. по нохд № 1652/09г. по описа на Благоевградския районен съд и е УВЕЛИЧЕНО наказанието лишаване от свобода от пет на ШЕСТ ГОДИНИ. В искането се поддържа,че съдебният акт е незаконосъобразен и неправилен,съдилищата са допуснали процесуални нарушения,а присъдата била завишена.Счита се за невинен и моли да бъде оправдан,алтернативно наказанието да бъде намалено. В последната си дума моли делото да се върне за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането. Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: С горната присъда Благоевградският районен съд е признал подсъдимия Е. А. А. за ВИНОВЕН в това,че та 23.05.2009г. в [населено място] около 20.30ч на ул.”Даме Груев” чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот и при условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи собственост на Е. Г. на обща стойност 399,24 лева без нейно съгласие с намерение противозаконно да присвои,поради което и на основание чл.196,ал.1 т.2 вр.с чл.1951ал.1 т.3 вр.с чл.29,ал.1 б.”а” и „б” и чл.54 НК ГО ОСЪДИЛ на ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. С атакуваното решение Благоевградският съд е изменил присъдата като е УВЕЛИЧИЛ наказанието на ШЕСТ ГОДИНИ.В останалата част е ПОТВЪРДИЛ присъдата. Искането е процесуално допустимо,подадено от легитимно лице в срока по чл.421,ал.3 НПК,а разгледано по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНО: Доводите за нарушения по чл.348,ал.1 т.1,2 НПК не се подкрепят от данните по делото. Подсъдимият е извършил кражба на вещи собственост на св.Г. от личния й автомобил,в който проникнал като счупил стъклото на предната дясна врата.Действията му са били наблюдавани от св.Г.,който и сигнализирал органите на МВР.При извършената от последните проверка,в него били намерени отнетите вещи.Разпитани са и полицейските служители Г. и Ивановски,които задържали подсъдимия,както и свидетелите А. Г. и Е. Г..По делото е приложен и протокол за доброволно предаване,с който подсъдимият е предал част от отнетите вещи. Доводите на подсъдимия поддържани в настоящето искане са обсъдени от въззивния съд,който по реда на чл.339,ал.2 НПК е отговорил защо не ги кредитира. Съображенията на съда са съответни на доказателствата по делото.От последните става ясно,че вещите ,които при задържането му подсъдимият е предал на полицията,не са намерени от него,а отнети от автомобила на св.Г..Този факт е установен посредством показанията на очевидеца на кражбата св.Г.,депозирани пред съдия на дос.производство по реда на чл.223 НПК и в съдебно заседание.На съдебното следствие свидетелят е заявил,че подсъдимият е човека,когото видял да излиза през предния десен прозорец на затворената лека кола,събрал изнесените от нея неща в найлонова торбичка и се отдалечил от мястото. Изводът,че деянието е доказано в съответствие с чл.303,ал.2 НПК е съответен на доказателствата събрани проверени и анализирани съгласно чл.13,чл.14,чл.107,ал.5 НПК.Законът е правилно приложен. На следващо място, възражението за нарушение процесуални права,поради неучастие на защитник на досъдебното производство,също е неоснователно. От приложените протоколи за разпит на обвиняем/л.14 и на предявяване на разследването-л.55 от дос.производство/ е видно,че той е заявил,че на този етап няма да ползва адвокат,както и че няма възражения искания и забележки при разследването на обвинението срещу него. В съдебно заседание пред първоинстанционния съд,подсъдимият е бил защитаван от назначен по реда на чл.94,ал.1 т.9 НПК служебен защитник.Проведените процесуално следствени действия-разпити на свидетели и вещо лица,обяснения на подсъдимия ,съдебни прения,са проведени с присъствието на адв.Праматарски. Пред въззивния съд като служебен защитник на подсъдимия се е явил адв.Кавръков, от когото той се отказал.Съдът е освободил последният от по-нататъшно участие по делото.Съобразил е обстоятелството,че участието на защитник не е задължително,както и заявеното от подсъдимия,че ще се защитава сам.Приключил е делото,като на подсъдимия е било предоставено правото на лична защита и на последна дума. Искането на подсъдимия за повторен разпит на св.Г. ,както и за разпит на С. Анакиев-разследващия полицай по ДП №1033/09г.е оставено без уважение,за което съдът се е произнесъл с определение и е изложил обосновани мотиви. В този смисъл, при постановяване на съдебните актове не са допуснати процесуални нарушения,които да са ограничили процесуалните права на осъденото лице. На последно място,доколкото се атакува въобще законосъобразността на съдебния акт следва да се обсъди правилността на последния в санкционната му част. В тази част искането е основателно. За извършената кражба по чл.196,ал.1 т.2 НК законодателят е предвидил наказание от три до петнадесет години лишаване от свобода.Отчитайки смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства и приемайки,че е налице баланс на същите,съдилищата по същество са определили наказание при превес на смекчаващи обстоятелства .Това е така,защото средният размер в случая е 9 г.лишаване от свобода,а наказанието на осъдения е значително по ниско по размер.Независимо от това,неправилно въззивният съд е увеличил наказанието от 5 на 6 години.В мотивите липсват съображения,които да обуславят категорично направения в тази насока извод.Вярно е,че подсъдимият е с висока степен на обществена опасност-предвид миналите му 13 на брой осъждания,предимно за кражби,но в случая се касае за едно деяние,а стойността на вещите е 399.24 лева.Неправилно въззивният съд е отчел допълнително квалифициращо обстоятелство-такова по чл.195,ал.1 т.2 НК,за което няма предявено обвинение. Като съобрази изложеното касационният състав намери,че увеличавайки наказанието ,въззивният съд е допуснал явна несправедливост по смисъла на чл.348,ал.5 т.1 НПК,което обуславя възобновяване на делото и изменяване е на решението,като наказанието се намали до първоначалния размер от пет години лишаване от свобода определен от районния съд. Допуснатото нарушение е особено съществено по смисъла на чл.422,ал.1 т.5 вр.с чл.348,ал.1 т.3 НПК,поради което Върховният касационен съд,трето наказателно отделение Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА внохд №173/2010г. по описа на Благоевградския окръжен съд,като ИЗМЕНЯВА постановеното по него решение № 258 от 29.06.2010г. в частта,в която наказанието на осъдения Е. А. А. е увеличено на шест години лишаване от свобода,като НАМАЛЯВА същото на ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при постановения режим на изтърпяване. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на делото,в останалата му част. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: