Р Е Ш Е Н И Е   № 122   София, 25 март 2010 г     В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,  Наказателна колегия, II н.о., в съдебно  заседание на двадесет и шести февруари  двехиляди и десета  година в състав:                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева                         ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев                                              Теодора Стамболова   при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 727/2009 год. Производството по чл. 346 т.1 НПК е образувано по подадени в срок лично от подсъдимия и от защитника му адв. М касационни жалби против въззивно решение № 190 от 5.11.2009 год. постановено по ВНОХ дело № 223/2009 год. на Великотърновския апелативен съд. В жалбата на подсъдимия се поддържа довод за явна несправедливост на наказанието, без да се излагат конкретни съображения. В жалбата на защитника на подсъдимия се поддържат всички касационни основания по чл. 348 НПК, като се твърди, че материалният закон е приложен неправилно с осъждането му без да е доказано авторството и за деяние, което не е съставомерно като престъпление, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата му и наказанието е явно несправедливо, без да се излагат конкретни съображения. По същество се иска въззивното решение да бъде отменено и да бъде оправдан или делото върнато за ново разглеждане от друг състав. Алтернативно поддържа искане да бъде изменено като наказанието бъде индивидулизирано при условията на чл. 55 НК и бъде намалено. Гражданските ищци и частни обвинители изразяват писмено становище за оставяне на жалбата без уважение. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на обжалваното въззивно решение, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 70 от 19.06.2009 год. постановена по НОХ дело № 161/2009 год. Великотърновският окръжен съд е признал подсъдимия М. Р. М. за виновен в това, че на 30/31.05.2008 год. в гр. Б., чрез употреба на сила отнел от владението на С. В. Т. , без нейно съгласие и с намерение да ги присвои пари и вещи на обща стойност 1861 лв., като деянието е придружено с убийството на С. В. Т. , поради което и на основание чл. 199 ал.2 т.2 пр.1 във вр. с чл. 198 ал.1 и чл. 54 НК го е осъдил на доживотен затвор при специален първоначален режим на изтърпяване на наказанието. Съдът го е признал за невиновен в това на 31.05.2008 год. в гр. Б. черква умишлено да е склонил М. Р. Р. да потвърди съзнателно неистина пред надлежен орган на властта и го е оправдал по предявеното обвинение по чл. 290 ал.1 НК. С присъдата съдът е осъдил подсъдимия да заплати на Д. Г. Т. и В. Г. К. по 50 000лв обезщетение за претърпяни неимуществени вреди от смъртта на тяхната майка, ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане. С въззивно решение № 190 от 5.11.2009 год. постановено по ВНОХ дело № 223/2009 год. Великотърновският апелативен съд е потвърдил присъдата на първата инстанция. Касационната жалба е неоснователна. Оплакването за постановяване на въззивното решение при наличието на касационното основание по чл. 348 ал.1т.2 НПК се мотивира с допуснати нарушения в оценъчната дейност по проверката на доказателствата и липсата на отговор по наведените доводи против правилността на присъдата. В този смисъл са поддържаните в съдебно заседание съображения, че съдът е нарушил задължението си за разкриване на обективната истина, като не е изследвал обективно, всестранно и пълно доказателствата по делото, не е посочил кои от тях кредитира, съвсем бегло и схематично е анализирал и отговорил на оплакванията му против правилността на присъдата. С тези съображения по същество се релевира нарушение на задълженията на съда по чл. чл.13,чл.14 и чл. 339 ал.2 НПК. Такива нарушения, довели до ограничаване процесуалните права на подсъдимия и до неправилно приложение на материалния закон с осъждането му по обвинение, което не е доказано, по делото не са допуснати. Производството пред въззивната инстанция е образувано по жалба на подсъдимия, с бланкетни доводи за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон и развити конкретни съображения за явна несправедливост на наказанието и на присъдените в полза на пострадалите обезщетения. Проведено е при спазване на процесуалните правила, без да са допуснати каквито и да било нарушения, а още по-малко съществени нарушения от категорията на посочените в чл. 348 ал.3 т.1 НПК, довели до ограничаване процесуалните права на подсъдимия. Великотърновският апелативен съд му е осигурил справедлив процес, като в съответствие с правомощията си изцяло е проверил правилността на осъдителната присъда. При нея е констатирал, че в условията на състезателност първоинстанционният съд е събрал относимите доказателствени източници за изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 НПК. След като ги е оценил самостоятелно и в тяхната взаимна връзка и не е констатирал логически грешки или извращаване на съдържащите се в тях фактически данни, не е имал основание да направи от тях различни фактически и правни изводи. В мотивите на съдебния си акт, изготвен по реда на чл. 339 ал.2 НПК, е отговорил на оплакванията му и е мотивирал решението си да ги отхвърли като неоснователни. От жалбоподателя бланкетно се поддържа, че въззивната инстанция не е изследвала обективно, всестранно и пълно събраните по делото доказателства и това е попречило за разкриването на обективната истина, без да се излагат конкретни съображени кои доказателствени източници са превратно оценени или пренебрегнати и кои фактически обстоятелства, от значение за съставомерността на деянието, са лишени от доказателствена основа. Възприетите от въззивната инстанция фактически констатации относно взетото решение за извършване на деянието и неговото изпълнение не са произволни, лишени от доказателствена основа и направени при превратна оценка на доказателствата. Приети са за установени въз основа на цялата безпротиворечива доказателствена съвкупност, в това число самопризнанията му в досъдебното производство при разпита пред съдия и при проведения следствен експеримент, които е потвърдил в съдебно заседание, показанията на разпитаните свидетели, заключенията на изслушаните експертизи. Макар и в съдебната фаза на процеса да се е опитал да смекчи положението си, като е поддържал, че единствената му цел била да вземе златните накити от ръцете и врата на пострадалата, като я уплаши в гръб и не е имал намерение да я убива, не е оспорил нанасянето на ударите в главата последователно с газовия пистолет, чука и теслата, стъпването върху врата й, отнемането на накитите и намерените в едно от чекмеджетата пари, опитите си да заличи следите си преди да напусне помещението. Освен средство за защита те са и важно доказателствено средство и съдът правилно ги е включил в доказателствената съвкупност. Не е нарушена забраната на чл. 301 НПК осъдителната присъда да бъде постановена само въз основа на тях, защото са подкрепени от достатъчно други доказателства. Въвзивният съд без основание е упрекнат, че съдебният акт, който е постановил, е лишен от мотиви и съдържа противоречиви изводи, което не дава възможност да се провери каква е действителната му воля. Съображението, че съдът е нарушил задължението си по чл. 305 ал.3 НПК, като не е посочил кои факти въз основа на кои доказателствени източници приема за установени, не държи сметка за правомощията на въззивната инстанция. Тя е инстанция по фактите, но за разлика от първоинстанционния съд няма задължение за подробна оценка и анализ на всеки един от доказателствените източници, както и задължение да посочи кои факти приема за установени от него. Тя преценява спазването на правилата за формиране волята на решаващия съд, а именно дали доказателствата са събрани по надлежния процесуален ред, дали всяко от тях е оценено съобразно действителното му съдържание поотделто и в логическата му връзка с останалите и дали от тях са направени точни фактически и правни изводи. Когато потвърждава присъдата, съгласно чл. 339 ал.2 НПК, е длъжна да посочи основанията поради които не приема доводите в подкрепа на жалбата. По делото това свое задължение въззивният състав е изпълнил, като е посочил основанията поради които не е възприел доводите, че умъртвяването на жертвата не е бил желан резултат и е действал в състояние на замъглено съзнание, в резултат на употребени медикаменти. Подробно е отговорил и на основното оплакване за явна несправедливост на наказанието. Като е приповторил установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, не е ограничил правата на подсъдимия. Оплакването за постановяване на въззивното решение при наличието на касационното основание по чл. 348 ал.1т.1 НПК е неоснователно. Касационната инстанция проверява приложението на материалния закон въз основа на фактическите обстоятелства, приети за установени от въззивната инстанция. С оглед на фактическите констатации, установени при спазване на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата, материалният закон е приложен точно и деянието е квалифицирано като грабеж придружен с убийство. Налице са всички съставомерни обективни и субективни признаци от състава на това престъпление. В изпълнение на предварително взето решение подсъдимият е предприел действия по прекъсването на фактическата власт върху парите и златните накити на пострадалата, установил е трайна фактическа власт върху тях и ги е отчуждил, като в процеса на изпълнение на деянието е лишил пострадалата от живот. Подсъдимият е дисхармонична личност, но поведението му е било последователно и целенасочено, не е бил лишен от годност да съзнава свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи.мисъла е установен от действията, в които деянието се е обективирало. По отношение субективната страна на деянието съдът не е мотивирал противоречива воля, както се поддържа от жалбоподателя. Оплакването за постановяване на въззивното решение при наличието на касационното основание по чл. 348 ал.1т.3 НПК, което се мотивира с отказа да бъде индивидуализирано при условията на чл. 55 НК предвид ниската степен на обществена опасност на дееца, е неоснователно. Въззивната инстанция е потвърдила присъдата в частта за наказанието, като е приела, че правилно е индивидуализирано по тази алтернатива, предвидена за престъплението, защото е преценена точно относителната тежест на всички обстоятелства по чл. 54 НК, които имат значение на определяне на неговия вид и размер. Липсват основания за ревизиране на този извод. По начало грабежът придружен с убийство е деяние с най-висока степен на обществена опасност, за което е предвидена възможност за налагане на най-тежките наказания, предвидени в системата от наказания по чл. 37 НК. За него в нормата на чл. 199 ал.2 т.2 НК законодателят е предоставя на съда да избере между три различни наказания, а именно лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. В конкретния случай съдилищата мотивирано са приели, че наказанието по втората алтернатива, а именно доживотен затвор в най-пълна степен е съответно на степента на обществената опасност на деянието и дееца и е достатъчно за постигане целите по чл. 36 НК. Изложените съображения, че обществената опасност на конкретно извършеното е изключително тежка с оглед мотива, който го е ръководел и начина по който е извършено, се подкрепят от данните по делото. Подсъдимият е имал постоянни парични затруднения защото при липса на основателна причина не работел и разчитал на паричните средства, които изпращала от чужбина съпругата му и на партньорките си, които често сменял, като се установявал да живее в домовете им. Насочил се към пострадалата, който живеела сама и въпреки, че била на възраст над 74 години продължавала да работи, като развивала търговска дейност в дома си и демонстрирала добър жизнен стандарт, носейки постоянно множество златни накити. Въоръжен с оръжие, годно да неутрализира евентуалната й съпротива и с намерение да го ползва, късно през нощта проникнал в къщата. Използвал оръжието, като с него нанесъл първите удари в главата на пострадалата и със сила я хвърлил на земята, като по този начин я лишил от възможност да защити имуществото си. Вместо да отнеме парите и вещите съобразно предварителното решение, продължил да упражнява насилие върху пострадалата, като и причинил множество фрактури главно в областта на главата, които имат за неизбежен резултат нейната смърт. Тя е настъпила мъчително и след десетки минути, съгласно заключението на изслушаната експертиза, през което време е осъзнавала ужаса и безизходицата на създалата се ситуация. За да осъществи намерението си за отнемане на златните пръстени не се е поколебал да нанесе с намерената на място тесла множество порезни рани по китките на ръцете, като причинил почти пълното отделяне в основата на един пръст. Проявената изключителна жестокост, изразила се в нанасяне на силни удари в главата на жертвата, довели до разрушаване на черепа, нейното душене и последващото му поведение, включващо опита да заличи следите си, като запали жилището с пострадалата, незабавната продажба на отнетите златни накити и направения опит да напусне страната, както и начина на живот, който е водел от установяването си в населеното място, изключват възможността да бъде преценен като личност с ниска степен на обществена опасност. Възприел е пострадалата като обект за задоволяване на материалните си потребности, без да се интересува от нейните страдания и преживявания. Липсата на предходни престъпни прояви е само една от характеристиките на дееца и в конкретния случай не може да се приеме, че тя до такава степен определя личността му, че сама по себе си прави несъразмерно тежко дори и най-лекото предвидено за престъплението наказание, в какъвто смисъл е довода на жалбоподателя. При тези данни индивидуализацията на наказанието по първата алтернатива, както се иска от подсъдимия и то за по-кратък срок, би било проява на неоправдан либерализам. Той следва да бъде изолиран от обществото до края на живота си за да му се отнеме възможността да върши престъпления, като наказанието може да бъде заменено с лишаване от свобода при предвидените от закона условия. С определеното за изтърпяване наказание ще се отговори и на обществените очаквания за справедливост, с оглед отзвука който деянието е оставило в жителите на малкото населено място и особено на самотноживеещите възрастни хора. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на въззивното решение на Великотърновския апелативен съд не са допуснати поддържаните от жалбоподателя нарушения и следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 354 ал.1т.1 НПК   Р Е Ш И:   Оставя в сила въззивно решение № 190 от 5.11.2009 год. постановено по ВНОХ дело № 223/2009 год. по описа на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 70 от 19.06.2009 год. по НОХ дело № 161/2009 год. на Великотърновския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   `ЧЛЕНОВЕ: