Ключови фрази
обезщетение за пропуснати ползи * договор за финансов лизинг


2
Р Е Ш Е Н И Е

№3
София, 29.02.2016 г.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото заседание на осемнадесети януари през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова

при секретаря ЕЛЕОНОРА СТОЯНОВА………..... и с участието на прокурора ………………..............., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 3491 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
С определение № 786/21.Х.2015 г., постановено по делото, касационният контрол по отношение атакуваната от троянското [фирма] осъдителна част /за сумата в размер на 14 204.36 лв./ на въззивното решение № 217/23.VІІ.2014 г. на Ловешкия ОС по гр. дело № 46/2014 г. е бил допуснат в хипотезата по т. 3 на чл. 290, ал. 1 ГПК - по релевантния за изхода на делото материално правен въпрос: „Дали при развален поради неизправност на лизингополучателя договор за финансов лизинг, сключен при Общи условия /чл. 298 ТЗ/ и съдържащ клауза/„опция” за изкупуване на лизинговата вещ след изтичането на неговия срок, кредиторът лизингодател може да търси обезщетение и за вреди, респ. – за пропуснати ползи, които са по-големи от размера на веднъж платената договорна неустойка за забава при плащането на дължими лизингови вноски?”
Оплакванията на касатора лизингополучател [фирма]-гр. Т., област Л. са били за необоснованост и постановяване на въззивното решение на Ловешкия ОС в частта му, с която той е бил осъден – „на основание чл. 92 във връзка с чл. 82 ЗЗД” - да заплати на [фирма]-София сума в размер на 14 204.36 лв., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от завеждане на делото /29.ХІ.2012 г./ и до окончателното й изплащане, както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
В откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция касаторът [фирма] е заявил чрез своя процесуален представител по пълномощие, че поддържа жалбата си и претендира касиране на постановеното от Ловешкия ОС въззивно решение в атакуваната негова осъдителна част по иска на софийското [фирма] с цена 14 204.36 лв., като същият бъде отхвърлен „със законите последици от това, вкл. присъждане на разноските по настоящето производство”. В депозирани по делото писмени бележки търговецът касатор развива тезата си, че след прекратяването /развалянето/ занапред на процесния договор за финансов лизинг, съдържал опция за придобиване на ползваната вещ от лизингополучателя, последният не би могъл да отговаря за неопределено време за бъдещите действия или бездействия на собственика на тази вещ във връзка с реализирането й на т.- нар. „вторичен пазар”.
В същото открито съдебно заседание пред ВКС ответното по касация [фирма]-София е поддържало чрез своя процесуален представител по пълномощие първоначалното си становище, изразено в депозирания по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК отговор по касационната жалба на троянското д-во, а именно, че в процесния случай се касаело до „различен вид неустойка – за развален договор”, чиито предмет се явявала пропусната икономическа полза при вече развален договор за финансов лизинг, произтичаща от съдържащата се в същия опция за изкупуване на ползваната вещ.
Като взе предвид оплакванията и доводите на касатора [фирма], становището и аргументите на ответното по касация [фирма]-София и след като по реда на чл. 290, ал. 2 ГПК извърши проверка за материалната законосъобразност на постановеното от Ловешкия ОС въззивно решение в атакуваната негова осъдителна част по иска с цена 14204.36 лв., Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, приема следното:
Касационната жалба на [фирма]-гр. Т. е основателна.
В атакуваната си част по иска за вреди от загуба на пазарна стойност /с цена 14 204.36 лв./ въззивното решение на Ловешкия ОС е постановено в нарушение на материалния закон: чл. 82 ЗЗД, а също и чл. 92, ал. 1 ЗЗД .
При данните по делото и по аргумент за противното от текста на чл. 343 ТЗ следва извод, че при развален поради неизправността на лизингополучателя договор за финансов лизинг, който е с периодично изпълнение и затова конститутивното действие на едностранното волеизявление на кредитора настъпва за в бъдеще, то и рискът от случайното погиване или повреждане на придобитата и предоставена за ползване вещ при връщането й обратно във фактическата власт на лизингодателя преминава в тежест на последния. В равна степен това се отнася и досежно риска от обезценката на актива вследствие на естественото овехтяване, последвало връщането, т.е. инкасираната от бившия лизингодател загуба на пазарна стойност. Базисното му твърдение, че същата се претендира под формата на „неустойка за разваляне” на процесния договор за финансов лизинг е правно несъстоятелно, след като между страните не е спорно, че те не са били обвързани от такава уговорка нито с условията по конкретната сделка, нито пи силата на изрична клауза в Общите условия на [фирма]-София. Няма изрично предвидена такава неустойка и в закон. В заключение, щом като в материята на имущественото застраховане още при сключването на процесния договор за финансов лизинг от 7.Х.2008 г. е била в сила разпоредбата на т. 16 /~ пункт 7/ от Приложение № 1 към КЗ, посочваща сред видовете застраховки и покрити рискове този за претърпени финансови загуби, вкл. и „загуби на пазарна стойност”, то [фирма]-София е следвало, действайки със съответната дължима грижа, да застрахова надлежно този свой риск.
При този изход на делото в настоящето касационно производство по чл. 290 ГПК и предвид изричното искане на търговското д-во касатор за това, ответното по касация [фирма]-София ще следва да бъде осъдено - на основание чл. 81-във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК – да заплати на [фирма]-гр. Т. сума в размер на 1 314.09 лв. (хиляда триста и четиринадесет лева и девет стотинки), представляваща сбор от равностойността на платения от последното хонорар за един негов адвокат от АК-Б., съгласно приложените по делото пълномощно и договор за правна защита и съдействие № АВ-[ЕГН]/18.І.2016 г., а също и внесените по с/ка на ВКС две държавни такси на основание т.т. 1 и 2 от ал. 2 на чл. 18 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение № 217 на Ловешкия окръжен съд, ГК, от 23.VІІ.2014 г. постановено по гр. дело № 46/2014 г. В АТАКУВАНАТА НЕГОВА ОСЪДИТЕЛНА ЧАСТ, с която е бил уважен иск с правно основание по „чл. 92 във връзка с чл. 82 ЗЗД” за сума в размер на 14 204.36 лв., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на завеждане на делото (29.ХІ.2012 г.) и до окончателното й изплащане, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на [фирма]-София с правно основание по чл. 82 ЗЗД, предявен срещу ответното [фирма]-гр. Т., област Л., с предмет осъждането на последното да заплати обезщетение в размер на разликата между остатъчната стойност на лизинговата вещ при развалянето на сключения между страните договор за финансов лизинг , възлизаща на сумата от 14 204.36 лв. (четиринадесет хиляди двеста и четири лева и тридесет и шест стотинки), ведно със законната лихва върху тази главница, считано от завеждане на делото /29.ХІ.2012 г./ и до окончателното й изплащане, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
О С Ъ Ж Д А ответното по касация [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица] – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81-във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 1 ГПК – да заплати на касатора [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], област Л., [улица], СУМА в размер на 1 314.09 лв. (хиляда триста и четиринадесет лева и девет стотинки), представляваща сбор от равностойността на платен от последното хонорар за един негов адвокат от АК-Б. съгласно приложените по делото пълномощно и договор за правна защита и съдействие № АВ-[ЕГН]/18.І.2016 г., както и внесени държавни такси на основание чл. 18, ал. 2 от Тарифата за държавните такси
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1


2














Решение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 3491 по описа за 2014 г.