3 гр. д. № 568/2011 г. на ВКС, ГК, І г. о. РЕШЕНИЕ N 113 София, 09.03.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на шести март две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 568/2011 год. Производството е по чл. 290 ГПК. По подадена от Й. Д. П. от [населено място] касационна жалба срещу решение от 18.02.2011 г. по гр. д. № 2020/2010 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 06.07.2010 г. по гр. д. № 9476/2007 г. на Варненски районен съд, е допусната касационна проверка с определение № 1096 от 17.11.2011 г. по гр. д. № 568/2011 г. на ВКС по разрешения с него материалноправен въпрос дали разпореждането с част от получен по замяна на основание ЗТПС имот е ограничение по смисъла на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ за реституиране на останалата част от него, с която не е извършено разпореждане. С решение на Варненски районен съд са отхвърлен предявения от касаторката и Г. Д. С. ревандикационни искове за имоти пл. № 4077, с площ от 682 кв. м., и имот пл. № 4076, с площ от 683 кв. м. и двата в[жк], с о „Б.-север, в землището [населено място] От фактическа страна по делото е установено, че в полза на касаторите е възстановено правото на собственост на земеделски имот – лозе с площ от 13870 кв. м., заснет с пл. № 377 по помощния кадастрален план от 1997 г. за селищно образувание (с о) „Б.-север”, изработен на основание чл. 28, ал. 2 ППЗСПЗЗ, за кв. Г., в землището на [населено място]. В този имот попада имот пл. № 1163. Относно този имот е установено, че той е част от лозе с площ от 2 дка, в м. „К.”, който е придобит от наследодателя на ответниците по иска С. Я. С. на основание замяна по ЗТПС през 1963 г. През 1969 г. С. е дарил на дъщеря си Д. С. К. 1 дка от лозето, който е бил заснет с пл. № 1162 в кадастралния план от 1979 г. Останалата част от имота е била заснета с пл. № 1163. След смъртта на С. С., наследниците му Д. С. К. и А. С. Г. са дарили на К. М. Г. ½ ид. ч. от имота пл. № 1163 (н. а. № 144 от 02.11.1995 г.). През 2007 г. съсобствениците на имот пл. № 1163 са сключили договор за доброволна делба, като имотът е разделен на две части, които са разпределени в два дяла. Единия за Д. С. и сестра й А. С., а другият за наследниците на К. Г.. Въз основа на делбата е извършено попълване на плана като новообразуваният имот възложен на С., с площ от 682 кв. м., е заснет с пл. № 4077, а възложеният в дял на наследниците на К. Г. – М. Г., Р. Г. и М. Г., с площ от 683 кв. м., е заснет с пл. № 4076. В приета техническа експертиза по въпроса за идентичността на заявения имот с възстановения и с тези, предмет на исковете за ревандикация, вещото лице достига до извода, че поради липса на стари кадастрални планове може да се направи извод, че имотите съвпадат по местонахождение – в м. „К.”, която се включва в обхвата на сегашното селищно с о „Б.-Север”. Вещото лице е съпоставило параметрите на възстановения с решението на ОСЗ имот с площ от 13.860 дка , идентичен с имот пл. № 377, нанесен в съставения план за установяване старите имотни граници и параметрите на заявения за възстановяване имот от 8.400 дка. Достигнало е до извода, че те не съвпадат по площ. В допълнителното заключение е извършило съпоставяне на границите на имота, с който наследодателя на касаторите е бил оземлен и тези, на имот № 377, и е намерило, че съвпада само една от границите – училищна нива, а по отношение на останалите липсва идентичност. След обсъждане на така установените данни, съдът е направил извод, че извършеното разпореждане с част от придобития по замяна по ЗТПС имот е пречка по смисъла на чл. 18з, ал. 3 ЗСПЗЗ за реституиране на имотите, предмет на иска. Изводът за неоснователност на иска е мотивира и с това, че не се установява идентичност между заявения за възстановяване от наследодателя на касаторите имот и тези, предмет на иска, тежестта за което носят ищците. Въпросът, по който е допусната касационна проверка, дали разпореждането с част от придобития по замяна имот е пречка за реституиране и на останалата част от имота, е разрешен при неправилно прилагане на материалния закон, което е основание за касиране на решението на основание чл. 281, т. 1 ГПК. Разпореждането с част от лозето, придобито по замяна е пречка за реституция на тази част, по аргумент от чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ. След като другата част от имота е останала в патримониума на лицето, получило я по замяна или наследниците му при влизане в сила на ЗСПЗЗ, и по отношение на него не са налице визираните в нормата на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ ограничения – с имота да е извършено разпореждане или той да е застроен, той подлежи на реституция. Правният извод относно идентичността на възстановения имот и този предмет на реституция е направен преди делото да е било напълно изяснено от фактическа страна. На вещото лице е следвало да се постави задача дали за имотите, с които е било извършено оземляване през 1939 г., е бил съставен план, по данни от който да се изследва идентичността на имота придобит на това основание и тези, предмет на иска. Некоректно е възложено на експертизата да съпоставя границите на имот пл. № 377, нанесен в картата на имотите с възстановими на терена стари реални граници (по чл. 18г, ал. 1, т.3 ППЗСПЗЗ) с границите на имота, с който наследодателят на касаторите е оземлен през 1939 г., тъй като по този начин не се отчитат настъпилите изменение на съседните имоти и техните собственици през изтеклия период от време от 1939 г. до влизане в сила на ЗСПЗЗ – 13.07.1991 г. Допуснатото процесуално нарушение е основание по чл. 281, т. 3 ГПК за отмяната му и връщане на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение от 18.02.2011 г. по гр. д. № 2020/2010 г. на Варненски окръжен съд. ВРЪЩА делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: