Р Е Ш Е Н И Е № 181
гр.София, 22 декември 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛАДА ПАУНОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА
КРАСИМИРА МЕДАРОВА
при участието на секретаря Илияна Петкова
и прокурора от ВКП Кирил Иванов
след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 708/2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по касационен протест, депозиран от Окръжна прокуратура- гр. Ловеч, срещу въззивна присъда №13 от 05.08.2010 г., постановена по внохд № 242/2020 г. по описа на Окръжен съд- гр. Ловеч.
Независимо, че в протеста цифрово е посочено единствено касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, в действителност се възразява срещу доказателствената дейност на въззивната инстанция, довела до неправилно приложение на материалния закон. Конкретно се оспорват изводите на съда за негодност на протокола за оглед на местопроизшествие, както и за това, че изготвената и приета по делото трасологична експертиза е компрометирана. Посочва се, че вън от вниманието на въззивният съд са останали множество гласни доказателствени средства, които изобщо не са били обсъдени, а именно показанията на свидетелите А. О., Д. Т., М. К., Г. Г., които имат важно значение за изясняване на факти от предмета на доказване. Моли се да бъде отменена постановената от ОС- гр. Ловеч присъда, с която подсъдимите М. М., М. М., М. М. и Щ. М. са били оправдани за извършеното от тях престъпление и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
В съдебното заседание пред Върховния касационен съд представителят на Върховна касационна прокуратура поддържа подадения протест по изложените в него съображения и с направеното искане. Акцентира на това, че окръжният съд не е анализирал събраната доказателствена съвкупност и не е взел предвид данните, съдържащи се в редица доказателствени източници, поради което е достигнал до неправилни правни изводи.
Защитникът на подсъдимите М. М., М. М. и Щ. М.- адв.Х. счита подадения протест за неоснователен, тъй като материалният закон е бил приложен правилно от въззивната инстанция. Моли да бъде постановено решение, с което оправдателните присъди на тримата подсъдими да бъдат потвърдени.
Защитникът на подсъдимия М. М.- адв.П. пледира за неоснователност на протеста на прокуратурата. Счита постановената от Ловешки окръжен съд нова присъда за законосъобразна, поради което моли да бъде потвърдена.
В последната си дума подсъдимите М. М., М. М., М. М. и Щ. М. молят да бъде потвърдена оправдателната присъда.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационния протест, становището на страните от съдебното заседание, и в рамките на правомощията си, установи следното:
С присъда №11 от 15.06.2017 г., постановена по нохд №234/2016 г., РС-Луковит е признал подсъдимите М. М., М. М., М. М. и Щ. М. за невиновни и на основание чл.304 от НПК ги е оправдал в извършване на престъпление по чл.235 ал.1 пр.5 във вр. с чл.20 ал.2 от НК.
Предявеният граждански иск за обезщетение за имуществени вреди в размер на 373,00 лв. от гражданският ищец Д. Д. против четиримата подсъдими, е бил отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По протест на РП- гр. Луковит, с искане за осъждане на подсъдимите по инкриминираното им обвинение, пред ОС-гр.Ловеч е било образувано внохд №579/2017 г., приключило с решение №12 от 22.01.2018 г., с което първоинстанционната присъда е била отменена изцяло и делото върнато за ново разглеждане на РС-гр.Луковит.
След връщане на делото за ново разглеждане е било образувано нохд №25/2018 г. по описа на Луковитски районен съд, който на 20.11.2019 г. е постановил присъда №23, с която подсъдимите М. М.,М. М., М. М. и Щ. М. са били признати за виновни и осъдени по обвинението им за извършено престъпление по чл.235 ал.1 пр.5 във вр.с чл.20 ал.2 от НК, като на всеки един от тях е било наложено наказание в размер на по една година лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК е било отложено за срок от три години, както и глоба в размер на по 1000 лв.
С присъдата съдът се е разпоредил с веществените доказателства, а направените по делото разноски е възложил в тежест на подсъдимите.
По жалби, депозирани от подсъдимите, чрез техните защитници, пред ОС-Ловеч е било образувано внохд №242/20120 г., приключило с въззивна присъда №13 от 05.08.2020 г., с която е била отменена присъда №23 от 20.11.2019 г. , постановена по нохд №25/2018 г. на Луковитски районен съд, като подсъдимите М. С. М., М. О. М., М. М. М. и Щ. М. М. са били признати за невиновни в това, че на 02.02.2016 г. в землището на [населено място], от имот с кад.№/номер/, собственост на наследниците на П. Д. В. /Попски/ от [населено място], в съучастие като съизвършители са извозили с товарен автомобил, марка „марка“, модел „модел“, без рег.номер, 7,460 пр.м.куб. дърва от горски фонд, на стойност 373.00 лева, без да притежават редовно писмено позволително, поради което и на основание чл.304 НПК ги е оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл.235 ал.1 пр.5 във вр.с чл.20 ал.2 от НК.
С присъдата е постановено вещественото доказателства моторен трион марка „марка“ да се върне на М. М., след влизане на присъдата в сила. В останалата част присъдата е била потвърдена.
Протестът е ОСНОВАТЕЛЕН.
При проверката и оценката на доказателствените източници, събрани по делото, с оглед извеждане на обстоятелствата, значими за обективната и субективна съставомерност на поведението на подсъдимите, Окръжен съд-гр.Ловеч е допуснал нарушения на процесуалните правила, довели до пороци, поставящи под съмнение правилността на формиране на вътрешното му убеждение. Констатира се превратна интерпретация на част от данните, съдържащи се в доказателствените средства, необсъждане въобще на показания на свидетели, предоставили важна информация за правилното решаване на делото, необсъждане на противоречия в заявеното от някои от свидетелите, поставяне на гласни доказателства в основата на оправдателната присъда, без аргументи за това защо се приемат за обективни и правдиви при положение, че същите са противопоставими на други доказателствени източници. С други думи доказателствената дейност на окръжния съд и липсата на цялостна проверка и старателна преценка на всички доказателства е довела до нарушение на чл.13 и чл.14 от НПК и в крайна сметка до липса на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.
На първо място, контролираният съд е посочил, че протокола за оглед , извършен в имот с кад.№/номер/ в землището на [населено място] е непълен, тъй като не са били фиксирани следи от превозни средства, броя и дървесния вид на изсечените дървета и съответните измервания на диаметрите на пъновете. След като тези обстоятелства не са били посочени в огледния протокол, за съда е съществувало задължение, посредством други доказателствени източници да събере данни относно посочените пропуски, още повече, че досежно наличието на следи от превозно средство в имота и към него, са били налице множество доказателства- показания на свидетели, които изобщо не са били предмет на обсъждане. Нещо повече, ако съдът беше обсъдил констативен протокол от 02.02.2016 г., щеше да установи, че в него е посочен броя на отсечените дървета от вида благун и цер. Освен това, по делото са налице показанията на св.К. и св.О., че е извършено сравнение /налагане/ на контролните шайби, иззети от дървения материал в камиона, с контролните шайби, иззети от незаконното сечище, които са показали съвпадение, като тези данни са били изцяло пренебрегнати от съда. Обстоятелството, че св.К. не е ходил до незаконното сечище в имот кад.№/номер/ на [населено място] /така ,както е приел ОС-гр.Ловеч/, не означава непременно, че същият не е извършил измервания на дървесния материал, за който прокуратурата твърди, че е незаконно добит. За да изясни поставения в мотивите към присъдата въпрос- дали П. К. е извършил измерванията и къде е сторено това, е било необходимо въззивният съд да предяви на свидетеля сортиментната ведомост от 02.02.2016 г., носеща негов подпис.
На следващо място, съдът се е доверил на показанията на св.С., за това, че в имота, за който подсъдимия М. е имал позволително за сеч, са били рязани дърва на инкриминираната дата или предишния ден, както и на св.Я. И. и св.Ц. А., че подсъдимите са рязали дърва от законното сечище, които натоварили на камиона. Фактическите данни, съдържащи се в показанията на тези свидетели се конфронтират с информацията, предоставена от свидетелите О., Т. и К., че в законното сечище не е била извършвана сеч за период поне от една седмица, а дървесният материал, натоварен в камиона, е бил прясно отсечен. Всъщност показанията на свидетелите Л., О., Т., К., Й. и Б. носят ценна информация за важни обстоятелства от предмета на доказване, но същите изобщо не са били обсъдени и анализирани от въззивната инстанция, което е рефлектирало негативно върху процеса на формиране на вътрешното му убеждение и го е лишило от дължимата по закон обективност, всестранност и пълнота на изследване на всички обстоятелства по делото. От своя страна показанията на св.Ц. А., дадени пред първоинстанционния съд и тези, приобщени по реда на чл.281 ал.1 т.1 от НПК бележат противоречия, които не са били обсъдени от въззивната инстанция. Действително при наличие на противоречиви данни в показанията на даден свидетел, не съществува пречка съдът да кредитира едни от тях, но това не го освобождава от задължението да посочи причината за своето решение, нещо, което ОС-гр.Ловеч не е сторил. За да се приемат показанията на свидетел за обективно дадени, е необходимо те да бъдат обсъдени в цялост и съпоставени и с останалите доказателствени материали по делото, като дефинитивно се изключат определени фактори, които биха повлияли върху тяхната достоверност. В случая св.С. принципно е имала известен интерес да даде показания, в подкрепа на тезата на подсъдимите / и това е било отчетено от първостепенния съд/, а св. А. е познавал подсъдимия М. от детските си години. При наличието на тези обстоятелства, съдът е бил длъжен да посочи кое го е мотивирало да кредитира с доверие заявеното от тези свидетели, като показанията на Ц.А. да обсъди и в контекста на заявеното от св.Я.И. и Ал.Щ.. Освен това е следвало да бъде преценена и възможността св.И. и А. да забележат сечта в законното сечище от разстояние 500-1000 метра, както и твърденията им, че не са могли да разпознаят лицата, които са я извършвали.
На следващо място, въззивната инстанция единствено се е задоволила да отправи критика към процесуалното поведение на първия съд във връзка с приемането на трасологичната експертиза, установила съвпадение между контролните шайби, иззети от дървета, натоварени в камиона и от пъновете в незаконното сечище, без да посочи своето виждане дали това експертно заключение заслужава да бъде кредитирано с доверие или не. Наред с това изготвените и приети по делото лесотехнически експертизи-първоначална и допълнителна, не са били обсъдени в тяхната цялост, не са били съобразени устните разяснения на експерта в съдебното заседание, не е било отчетено обстоятелството, че те са изготвени три години след извършване на деянието, като изцяло е пренебрегнат извода, отразен в тях, че дървесината в товарен автомобил може да бъде добита от незаконното сечище, тъй като отговаря по дървесен вид и размери на наличната на корен в ПИ и не може да изхожда от законното сечище .
По-нататък, извън вниманието на съда са останали свидетелските показания на горските и полицейски служители, вкл. и тези на св.Б., от които може да бъде установено, дали двата камиона, пътуващи в посока [населено място], са били спрени за проверка преди или след посещението на незаконното сечище. И на последно място, съдът следва да прецени дали писмото на РДГ -Ловеч /на л.61 от ДП/ е годен източник на доказателства, или по отношение на придобитата дървесина следва да се довери на направените измервания в сортиментната ведомост от 02.02.2016 г. , таксационното описание за отдела и заключението на стоково-икономическата експертиза.
С оглед на изложените съображения, ВКС счита, че доказателствената дейност на въззивната инстанция, обективирана в мотивите й, страда от сериозен дефицит, поради което не може да се направи извод, че по делото е достигната обективната истина.
При новото му разглеждане следва внимателно да се съпоставят и обсъдят всички доказателства по делото в тяхната логическа връзка и съвкупност, да се предяви на св.К. подписаната от него сортиментна ведомост и при необходимост да бъдат разпитани свидетели, както и вещото лице, изготвило назначените и приети в първоинстанционното производство експертизи.
По изложените съображения, ВКС намира, че касационният протест следва да бъде уважен, а въззивната присъда отменена.
Водим от горното и на основание чл.354 ал.3 т.2 във вр.с ал.1 т.5 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето н.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА въззивна присъда №13 от 05.08.2020 г., постановена по внохд №242/2020 г. по описа на Ловешки окръжен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд, друг съдебен състав от стадия на съдебното заседание.
РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/ |