Р Е Ш Е Н И Е № 18 гр. София, 23.02.2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети януари през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ ГАЛИНА ЗАХАРОВА при секретар НАДЯ ЦЕКОВА и с участието на прокурор ИВАЙЛО СИМОВ разгледа докладваното от съдия ЗАХАРОВА наказателно дело № 1625/2014 г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящото производство пред ВКС е образувано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по искане на главния прокурор на Република България за възобновяване на НОХД № 499/2013 г. по описа на Свищовския районен съд, отмяна на постановеното по него определение от 30.04.2014 г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд. В искането на главния прокурор са релевирани възражения за допуснати от първоинстанционния съд при постановяване на цитираното определение съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НК, представляващи основания за възобновяване на делото и разглеждането му от друг съдебен състав. Твърдението за явна несправедливост на наказанието пробация, което подсъдимият е приел да изтърпи, е мотивирано със съображения, че при определянето му при условията на 381, ал. 4, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК не е била съобразена високата обществена опасност на дееца – че той бил осъждан за извършени тежки престъпления от общ характер, че деянието е било извършено в изпитателния срок на отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК наказание лишаване от свобода по НОХД № 14131/2009 г., че подсъдимият бил наказван многократно за извършени административни нарушения по ЗДвП. Ако районният съд бе обсъдил всички индивидуализиращи отговорността обстоятелства, неминуемо би стигнал до извод, че предложеното от страните наказание очевидно не съответства на обществената опасност на дееца, на отегчаващите отговорността му обстоятелства и на целите на чл. 36 от НК. Като нарушение на материалния закон в искането се сочи неправилното приложение на чл. 42а, ал. 3, т. 3 от НК, тъй като определената по отношение на осъдения И. В. пробационната мярка безвъзмезден труд била с по-кратък срок от законоустановения. В съдебно заседание представителят на ВКП поддържа искането на главния прокурор по изложените в него съображения. Осъденото лице И. М. В. не се явява, редовно призован, и не взема становище по искането. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото, намери за установено следното: С определение от 30.04.2014 по НОХД № 499/2013 г. Свищовският районен съд (СвРС) е одобрил на основание чл. 382, ал. 7 от НПК споразумение за решаване на делото между прокурор от районна прокуратура – Свищов и защитника на подсъдимия И. В., с което подсъдимият се е признал за виновен в извършването на престъпление по чл. 343в, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за което при условията на чл. 381, ал. 4, вр. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК му е било определено наказание пробация с пробационни мерки задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца по чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК с периодичност два пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца по чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК и 100 часа безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от шест месеца по чл. 42а, ал. 2, т. 6 от НК. С оглед одобреното споразумение на основание чл. 24, ал. 3 от НПК съдът е прекратил наказателното производство по делото. Определението на СвРС по НОХД № 499/2014 г. по описа на същия съд е влязло в сила на 30.04.2014 г., а искането на главния прокурор за ревизията му по реда на възобновяването е внесено на 25.07.2014 г., поради което ВКС намира, че е допустимо – подадено от процесуално легитимирана страна по чл. 420, ал. 1 от НПК, срещу акт, подлежащ на възобновяване съгласно чл. 419, ал. 1 от НПК, в законоустановения от чл. 421, ал. 1 от НПК шестмесечен срок от влизане в сила на атакуваното определение. Разгледано по същество, искането на главния прокурор е частично основателно. Одобреното на 30.04.2014 г. от СвРС споразумение по НОХД № 499/2013 г. между прокурора от СвРП и адв. С., защитник на подсъдимия В., съдържа съгласие по въпроса по чл. 381, ал. 5, т. 2 от НПК относно наказанието, което подсъдимият следва да понесе за извършеното от него престъпление – пробация, включваща посочените по-горе пробационни мерки по 42а, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 6 от НК. Настоящият съдебен състав на ВКС не се съгласява със залегналите в искането на главния прокурор доводи за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Вярно е, че привилегията на чл. 381, ал. 4 от НПК е правна възможност, използването на която не освобождава съда от задължението да се ръководи от принципа на законоустановеност на наказанието и да съобразява целите по чл. 36 от НК. Макар и законът да не поставя изискване за изрично излагане на съображения по отношение съотношението между смекчаващите и отегчаващите обстоятелства в производството по Глава 29 от НПК, при одобряването на споразумението по чл. 382, ал. 7 от НПК съдът следва да оцени значимите за индивидуализацията на наказанието доказателствени факти, включително и съответствието му с целите, визирани в чл. 36 от НК. В разглеждания случай съдът не може да бъде упрекнат, че не е изпълнил тези свои задължения. Не е подценено значението на отегчаващите вината обстоятелства. Няколкократното санкциониране на подсъдимия по административен ред по естеството си е отегчаващо обстоятелство, но не с такава значителна относителна тежест, че да изключи възможността за приложение на чл. 381, ал. 4 от НПК. В приложената на л. 8 от досъдебното производство справка за нарушител от сектор КАТ – ОДП Враца са отразени общо шест административни нарушения на осъдения В. за периода 2008 г. – 2013 г., три от които с голяма давност, като са санкционирани с едно наказателно постановление № 80150 от 18.11.2008 г. Не може да се придаде и изключително значение на предходните осъждания на дееца. В справката му за съдимост действително са отразени три броя осъждания. Първото – по НОХД № 119/2008 г. по описа на районен съд – Свищов – е за престъпление, извършено от осъдения като непълнолетен, за което той е бил наказан с обществено порицание. Следващите деяния, за които той е осъден по НОХД № 516/2010 г. на РС – Свищов и по НОХД № 14131/2009 г. на СРС, са в условията на съвкупност, като следва да бъдат третирани като едно осъждане. От друга страна, по делото са събрани достатъчно доказателства за немалък брой смекчаващи обстоятелства, а именно: младата възраст на осъдения В. (22-годишен към момента на деянието), тежкото му материално положение (видно от приложената на л. 19 от досъдебното производство декларация за семейно и имотно състояние, той няма собствени доходи, не притежава недвижимо имущество и МПС); признание на вината му и изразеното съжаление; липсата на други негативни прояви, извън предходните му осъждания (характеристика на л. 20 от досъдебното производство). Самото извършено деяние е с ниска степен на обществена опасност, като не се отличава с особености, надхвърлящи обичайната обществена опасност на престъпленията от този вид – осъденият не е направил някакви опити да избегне извършването на проверката от органите КАТ, легитимирал се е с лична карта и веднага е заявил на свидетелите С. И. и Н. К., че не притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство. С оглед изложеното дотук настоящият съдебен състав не констатира при индивидуализацията на наказанието, което осъденият В. се е съгласил да изтърпи за престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК явна диспропорция между отмереното при условията на чл. 381, ал. 4 от НПК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК наказание пробация и конкретната обществена опасност на деянието и дееца. Основателно е обаче релевираното с искането възражение за допуснато нарушение на закона при определянето на срока на наложената спрямо осъдения В. пробационна мярка безвъзмезден труд в полза на обществото – „100 часа за срок от шест месеца”. Общата продължителност на времетраенето на пробационната мярка се отмерва в броя поредни години (от една до три), в течение на които следва да бъде полаган определеният годишен брой часове безвъзмезден труд. С определянето на срок на изпълнение на безвъзмездния труд под установения минимум от една година по чл. 42а, ал. 3, т. 3 от НК законът е приложен неправилно, което съставлява основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Съдебният акт в тази му част е постановен и при наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, тъй като в нарушение на задълженията си по чл. 382, ал. 5, респ. ал. 8, от НПК съдът е одобрил внесеното споразумение, без да предложи съответните промени и/или да прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора, в случай че не бъдат приети. По изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА НОХД № 499/2013 г. по описа на Свищовския районен съд, като ОТМЕНЯ постановеното по него определение от 30.04.2014 г., с което е било одобрено споразумение за решаване на делото между прокурор от РП – Свищов и защитника на подсъдимия И. М. В., и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Свищовския районен съд от стадия на съдебното заседание. Настоящото решение не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.