1 РЕШЕНИЕ № 50/13.02.2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в открито съдебно заседание на единадесети февруари през две хиляди и тринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЛЮБКА АНДОНОВА при участието на секретаря Виолета Петрова като изслуша докладваното от съдията Любка Андонова гр.дело № 885 по описа за 2012 год и за да се произнесе взе предвид следното : Производството е по чл.303,ал.1,т.5 ГПК. Образувано е по молба на К. П. А. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение от 20.6.2011 г по гр.дело № 2432/2011 г на Софийски градски съд, Гражданско отделение, втори „Б” състав, с което е отменено решението от 6.10.2006 г на СРС, ГК, 29 състав по гр.дело № 11455/2005 г и е отхвърлен предявения от К. П. А. срещу Н. Л. Г. и П. А. Г. иск по чл.97 ал.1 от ГПК /отм/ за признаване за установено, че двамата ответници не са собственици на имот № ...., находящ се в землището на [населено място] с ЕКАТТЕ ...., [община], м.”Ш.”, целият с площ от 1, 653 дка, при граници : имот ..... /ливада/, имот № .... /ливада/, имот № .... /ливада/, имот №.... /ливада/, имот №.... и имот № ..... /полски път/. Поддържа се, че е налице основание за отмяна по смисъла на чл.303, ал.1, т.5 ГПК, като твърди, че в последното проведено по делото на 14.6.2011 г съдебно заседание въззивният съд е дал възможност на ответниците, представлявани от адв.С. да представят писмени бележки до 17.6.2011 г.На 20.6.2011 г решението на въззивния съд било постановено, като молителят А. не могъл да се запознае с представената от противната страна писмена защита и също да представи такава в определен от съда срок.Поддържа, че е нарушено правото му на справедлив процес, уредено в чл.121 от Конституцията на РБ и процесуалното му право на защита по смисъла на чл.303 ал.1 т.5 от ГПК. В писмен отговор в срока по чл.306,ал.3 ГПК ответниците по молбата Н. Л. Г. и П. А. Г. изразяват становище, че същата е неоснователна по изложените в отговора съображения.Молят да бъде оставена без уважение, както и да им бъдат присъдени сторените пред ВКС разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат. Молбата на К. А., по която е образувано производството по делото е подадена в срока по чл.305,т.5 ГПК и отговаря на изискванията на чл.306, ал.1 ГПК, поради което е процесуално допустима и редовна. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложеното в молбата основание, и след преценка на основателността на изложените твърдения с оглед заявеното основание за отмяна, приема следното: Отмяната на влезлите в сила съдебни актове по реда на чл.303 и сл. ГПК представлява извънреден извънистанционен способ за контрол,който може да бъде упражнен от ВКС само в изрично предвидените от закона случаи. По този ред не се осъществява проверка за правилността на решението, чиято отмяна се иска.Оплаквания и искания, основани на доводи за допуснати при постановяване на решението нарушения на съдопроизводствените правила, които представляват основания за касационно обжалване,не могат да бъдат предмет на разглеждане в производството за отмяна.По смисъла на чл.303,ал.1,т.5 ГПК само нарушенията на съдопроизводствените правила по призоваването на страните или по извършването на процесуални действия в открито съдебно заседание, вследствие на които страната е била лишена от възможността да участвува в делото, могат да обусловят наличие на основание за отмяна. В случая обаче не се установява подобни нарушения, довели до лишаването на страната от възможност да участвува в производството по делото. Действително в проведеното на 14.6.2011 г пред въззивния съд заседание, в което е даден ход за разглеждане на спора по същество, по искане на ответниците, съдът е определил тридневен срок за представяне на писмени бележки.В същото съдебно заседание ищецът е присъствал лично като не е заявил искане за определяне на срок за представяне на писмени бележки, нито пък възможност да се запознае с тези на противната страна. Производството по делото се е развивало при действието на ГПК /отм/.В същия липсва законово уреждане на възможността на страната да представи писмени бележки.Пледоариите по делото са устни и в тях страната може да изложи всички свои доводи и възражения, относно предмета на спора.Тези съображения се обективирани в писмен вид в съдебния протокол.С влизане в сила на ГПК от 1.3.2008 г с разпоредбата на чл.149 ал.3 от ЗЗД бе изрично узаконена и правно нормирана практиката на представяне на писмени бележки.Независимо, че при действието на ГПК /отм/ липсваше такава разпоредба в действителност съществуваше трайна практика по представяне и размяна на писмени бележки, при наличие на фактическа и правна сложност на делото и след изрично заявено искане на страната.Последният момент, в който страната може да заяви желанието си да се ползва от тази възможност е момента на провеждане на устните състезания по делото. В случая молителят е присъствал лично в съдебно заседание.В хода на устните състезания е изразил своето становище относно основателността на иска и е имал възможността са изслуша пледоарията на противната страна, като не е поискал заявил желание да му бъде предоставен срок за представяне на писмени бележки, нито път възможност за запознаване с бележките на противната страна.При това положение следва да се приеме, че по въззивния съд по никакъв начин не е нарушил правото на молителя на справедлив процес или процесуалното му право на защита. Не се установява да е налице основание за отмяна на постановеното от СГС решение по смисъла на чл.303,ал.1,т.5 ГПК, поради което и подадената от К. П. А. молба за отмяна следва да бъде оставена без уважение, а молителят осъден да заплати на ответниците на основание чл.78 ал.3 от ГПК направените от тях разноски в размер на 350 лв. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от К. П. А. от [населено място] молба за отмяна на влязлото в сила решение от 20.6.2011 г по гр.дело № 2432/2011 г на Софийски градски съд., Гражданско отделение, втори „Б” състав. ОСЪЖДА К. П. А. от [населено място] да заплати на Н. Л. Г. и П. А. Г. на основание чл.78 ал.3 от ГПК направените от тях разноски в размер на 350 лв. Решението е окончателно. Председател: Членове :1/ 2/