Ключови фрази
Иск за обявяване на предварителен договор за окончателен * договор за покупко-продажба * решение на общо събрание


12
Р Е Ш Е Н И Е
№ 44

гр. София 14.07.2017 г .


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ търговско отделение, в открито заседание на двадесет и втори февруари, две хиляди и седемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
РОСИЦА БОЖИЛОВА
при участието на секретаря Л. З., като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1204/2011 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против постановеното на 3 август 2011 год. решение на Видински окръжен съд, Гражданска колегия, по гр.д.№ 228/2011 год. , с което е отменено решение № 12 от 22.07.2009 год. на Районен съд Видин по гр.д.№ 587/2003 год. и е обявен за окончателен предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот, инкорпориран като клауза в договор за наем от 12.01.2001 год., сключен между [фирма] / праводател на [фирма] / , в качеството на продавач, и [фирма], в качеството на купувач, за обект - кафе-сладкарница, ведно с прилежащи складово и сервизно помещения на обща площ от 120 кв.м., находящ се в сградата на бивше кино „Дружба„ в [населено място], ведно с идеални части от дворното място и прилежаща на търговския обект част от подпокривното пространство, вкл. правото на надстрояване на търговския обект, при цена 28 140 германски марки, приета за изцяло изплатена предварително.Касаторът обжалва решението като неправилно, поради постановяването му в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и като необосновано. Намира , че съдът не е съобразил всички събрани доказателства и не е разгледал всички относими правоизключващи възражения на ответника – касатор, относно липсата на изискуемите предпоставки за обявяване на сключения предварителен договор за окончателен, неправилно прилагайки нормите на чл.19 ал.3 ЗЗД вр. с чл.26 ЗЗД относно действителността на договора / вкл. нищожност поради заобикаляне на закона, евентуално висяща недействителност / и чл.362 - 364 ГПК, въпреки че: не е налице правоприемство между [фирма] и [фирма], не е получавана от ответника сума в размер на 24 000 герм. марки като продажна цена, липсва съгласие в сключения предварителен договор, относно съществен елемент на сделката по покупко-продажбата – цената / предвид съдържанието на анекс от 05.01.2011 год./ , а не е установено и валидно съгласие на собственика на вещта, за прехвърляне собствеността й на ищеца - решение на ОС на [фирма],за разпореждане с имота, в качеството му на дълготраен материален актив и част от капитала на продавача, вкл. към момента на постановяване на решението;не е установено наличието на самостоятелен, годен да бъде предмет на разпоредителна сделка и надлежно индивидуализиран, вкл. относно индивидуализацията на принадлежащи му спомагателни помещения и прилежащи му идеални части,обект; липсват доказателства за спазване особените изисквания на закона за обявяване на сделката за окончателна - чл.363 ГПК вр. с чл. 264 ал.1 от ДОПК – удостоверяване недължимост на подлежащи на изпълнение публични задължения. Касаторът изразява несъгласие с несъобразяване от въззивния съд на възраженията му за сключването на договора в нарушение на чл.38 ЗЗД и във вреда на представлявания, съгласно чл.40 ЗЗД, както и за неполучена предварително сума , като цена по договора.
Ответната страна оспорва касационната жалба, като счита, че доводите, свързани с недействителността на предварителния договор за покупко - продажба, инкорпориран в договора за наем от 12.01.2001 год., се явяват преклудирани, вкл. довода за недействителност поради липса на съгласие на наемодателя - продавач по клаузата за изкупуване, предвид влязло в сила решение на Софийски апелативен съд по т.д.№ 1770/2004 год., оставено в сила с решение по т.д.№ 261/2006 год. на ВКС.С въззивното решение по т.д.№ 1770/2004 год. на САС, предявеният като насрещен - в производство между същите страни по предявен от [фирма] осъдителен иск, за обезщетяване за извършени подобрения в наетия, респ. процесния имот - установителен иск за нищожност на договора за наем с клауза за изкупуване от 12.01.2001 год., е отхвърлен като неоснователен.Според страната, в настоящия спор не може да се пререшава въпроса за действителността на договора, вкл. за висяща недействителност на същия, по смисъла на чл. 40 ЗЗД, предвид формирана сила на прeсъдено нещо,обвързваща страните. Заявява се съображението, че доколкото наемната цена в анекса е уговорена за целия срок на договора за наем, а изискуемостта на задължението за сключване на окончателен договор е настъпила много преди изтичането на този срок, то не може да се приеме, че уговорената в чл.4 от анекса цена не съставлява цена на покупко-продажбата. Доводите за неизправност на купувача по отношение издължаването на продажната цена, както и за предсрочното предявяване на иска, се преценяват като неотносими към конкретен касационен довод за неправилност на въззивното решение, отделно от тяхната неоснователност. Досежно съществуването на прехвърляния имот, като самостоятелен и годен да бъде предмет на разпоредителна сделка обект,ответната страна споделя възприетата и от въззивния съд ирелевантност на въпросите за неотразяването му като такъв със самостоятелен номер, съгласно ЗКИР, неудовлетворяване изискванията на Закона за храните и свързаните с приложението му подзаконови нормативни актове и извършеното преустройство, с промяна на предназначението му през 2003 год. , доколкото към момента обектът е обособен в съответствие със строителните изисквания.
С определение № 367/23.05.2012 год. касационното обжалване е допуснато по правния въпрос: Необходимо ли е решение на ОС на О.,за разпореждане с недвижим имот - собственост на дружеството, съгласно компетентността на ОС по чл.137 ал.1 т.7 ТЗ, при наличие на сключен предварителен договор за покупко-продажба на този имот от представляващ дружеството управител, като предпоставка за обявяването му за окончателен, на основание чл.363 ГПК ? Допускането е постановено в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК - противоречие на въззивното решение с казуална съдебна практика : решение № 1073 от 22.12.2006 год. по т.д.№ 646 / 2006 год. на ВКС, ТК , решение № 184 от 01.10.2003 год. по гр.д.№ 51 / 2002 год. на ОС Бургас,решение № 199 / 10.03.2008 год. по гр.д.№ 199 / 2004 год. на ВКС,ГК и решение № 1056 от 07.02.2006 год. по т.д.№ 354 / 2005 год. на ВКС, ТК. Последващо, с определение № 14/18.01.2013 год. , съставът е предложил на ОСГТК на ВКС приемане на тълкувателно решение по въпроса : Необходимо ли е решение на ОС на О. , за разпореждане с недвижим имот - собственост на дружеството , на основание чл.137 ал.1 т.7 ТЗ,за действителността на разпоредителната сделка , сключена от представляващия дружеството орган / управител или управители /.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , в съответствие с доводите и възраженията на страните и правомощията си, съгласно чл.295 вр. с чл.290 ал.2 ГПК, за да се произнесе съобрази следното :
Предявен е иск за обявяване за окончателен сключен между [фирма] /продавач/ и [фирма] /купувач/ предварителен договор за покупко-продажба на гореописания имот, сочен от ищеца [фирма] като самостоятелно обособен обект от сградата на бившо кино „Дружба„ в [населено място], с променено предназначение на търговски обект - кафе сладкарница, който договор е инкорпориран в договор за наем от 12.01.2001 год. / чл.4 / и е допълнен с анекс от 15.01.2001 година. Така сключеният договор е предшестван от сключен между [фирма], в качеството на заемодател и [фирма] , в качеството на заемополучател , договор за предоставяне в заем сума от 24 000 герм.марки. З. е дружество,учредено за участие в приватизацията на [фирма], в качеството на работническо-мениджърско дружество,с право на преференциално участие в приватизацията, съгласно чл.25 ал.2 т.2 и т.3 от ЗППДОбП / отм./ . Заемът е предоставен с оглед нуждата на заемополучателя от парична сума по депозитна вноска , за участие в приватизационната процедура и с уговорка между страните, че при спечелване на конкурса от [фирма] същата не подлежи на връщане, а вместо това [фирма] ще предостави на заемодателя безвъзмездно ползване на имота, вкл. ще прехвърли правото на собственост върху същия в полза на [фирма]. Доколкото заемополучателят е договарял последното, волеизявлението му е с последици на обещаване действието на трето лице – [фирма] / предходно Е. , 80 % от чиито дялове са успешно придобити от заемополучателя [фирма] /.С договора за заем е поето и задължението лицето Ю. Л. , представляващо заемодателя [фирма], да бъде избрано за съуправител във [фирма] и във [фирма] , с право на втори подпис при извършване на разпоредителни сделки с недвижимо имущество на дружествата и обременяване с вещни тежести. Процесният наемен договор от 12.01.2001 год. и последващият анекс от 15.01.2001 год., са сключени от [фирма], в качеството на наемодател, обвързал се и със задължение за прехвърляне правото на собственост върху имота, чрез представляващ го управител Г.К., към момент към който съуправител , с преждепосочените права за втори подпис, е и лицето Ю. Л., подписала договора за наем и като представляваща наемателя - купувач [фирма]. В този смисъл ответникът - касатор е навел доводите за сделка, сключена при договаряне сам със себе си / чл.38 ЗЗД / и във вреда на представлявания /чл.40 ЗЗД/,при неполучено последващо изрично съгласие на представлявания, за обвързване с последиците й. Липсва решение на ОС на [фирма], за извършване на разпоредителна сделка с имота, както към момента на сключване на договора от 12.01.2001 год., така и към момента на произнасяне на съда по предявения иск с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД. Относно липсата на валидна договорна клауза за цена на бъдещата покупко-продажба, ответникът – касатор сочи обстоятелството, че в договора за наем сумата от 28 140 герм. марки е уговорена като продажна цена, а с анекса от 15.01.2001 год. – като наемна цена, но призната за авансово платена, препращайки изрично към т.4 на договора за наем,в който пък се сочи като авансово платена продажна, т.е. едно и също плащане е признато за погасяване на продажна и на наемна цена. Индивидуализацията на обекта - предмет на прехвърляне, съгласно договора и анекса, е: търговски обект – кафе - сладкарница, с прилежащо складово и сервизно помещение, с обща площ от 120 кв.м., находящ се в сградата на бивше кино „Дружба„, в [населено място],ул. ”А..Ст.М.„№3,ведно с подпокривното пространство на обекта. Съдебното решение не индивидуализира с граници и съседи принадлежностите на обекта, както и самият обект със самостоятелен идентификационен номер, съгласно Закон за кадастъра и имотния регистър, нито с припадащите му се идеални части от общите части на сградата, вкл. подпокривното пространство. Легитимацията на [фирма] като собственик на имота е изведена от Акт за частна държавна собственост № 341 от 04.05.2000 год. , касаещ цялата сграда на бившо кино „ Дружба „ и с оглед удостоверено включване на имота в капитала на [фирма]. Представените доказателства за обособяването на обекта като самостоятелен ответникът е оспорвал, като намира, че същите не установяват наличие на одобрен инвестиционен проект за обекта и в този смисъл същият не може да бъде самостоятелен предмет на разпоредителна сделка.Твърди представените в тази насока доказателства касаещи единствено промяната на предназначението му, по смисъла на пар.5 т.41 от ДР на ЗУТ, с оглед стопанисването му като кафе-сладкарница и в съответствие със законовите изисквания за това стопанисване - чл.12 от Закон за храните и Наредба № 5 / 25.05.2006 год. за хигиена на храните .
За да уважи предявеният иск по чл.19 ал.3 от ЗЗД въззивният съд е приел, че основният спор – за липсата на валидно съгласие от страна на продавача за сключването на окончателния договор - е разрешен със сила на пресъдено нещо, с решението на САС от 30.01.2006 год. по т.д.№ 1770/2004 год., оставено в сила с решение на ВКС № 658/01.11.2006 год. по т.д.№ 261/2006 год.. С въззивното решение по т.д.№ 1770/2004год. е отменено първоинстанционно решение, в частта по предявения насрещен иск на [фирма] против [фирма], при предявен от [фирма] против [фирма] иск за заплащане на подобрения, извършени в качеството му на наемател в процесния имот - уважен. Въззивният съд е отхвърлил насрещния иск за прогласяване нищожност на договора от 12.01.2001 год. за наем, инкорпориращ и клауза със съдържание на предварителен договор за покупко-продажба на имота /чл.4/, на следните предявени основания: липса на съгласие, противоречие със закона – чл.26 ал.1 ЗЗД вр. с чл.152 ЗЗД , чл.228 ЗЗД и чл.229 ал.2 ЗЗД и релативна симулация. Фактите, които са обсъждани с оглед твърдяната и отречена от съда нищожност са били : липса на уговорка за плащане на наемна цена, предвид възмездност на договора за наем; сключването на договора за наем за срок по-дълъг от 3 години, от лице с право на оперативно управление, не и с разпоредителни функции ; противоречие на сделката с чл.152 ЗЗД; сключването й като привидна сделка и липса на съгласие, поради сключването й от лице без представителна власт.
В първоначално постановеното въззивно решение – № 52 от 30.03.2010 год. по гр.д.№ 462/2009 год. на Видински окръжен съд, потвърдило първоинстанционното, за отхвърляне като неоснователен предявеният иск с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД, отменено с решение № 49/14.04.2011 год. по т.д.№ 561/2010 год. на ВКС,ТК, І търг. отд., е прието, че и до момента на постановяване съдебното решение не е установено да е завършен необходимия фактически състав за обявяване предварителния договор за окончателен, поради липса на решение на ОС на [фирма] , по смисъла на чл.137 ал.1 т.7 от ТЗ, за извършване разпореждане с имота.Видно от мотивите , касационната инстанция,отменила предходното въззивно решение, с решение от 14.04.2011 год.по т.д. № 561/2010 год., е съобразила като произнасяне, въпреки създадена сила на прeсъдено нещо - с решение на САС по т.д. № 1770/2004 година – произнасянето по въпроса за наличието на съгласие за сключването на договора за наем, съответно и на клаузата за изкупуване, единствено в аспект на сключването му от лице без представителна власт за дружеството – продавач. Не е мотивиран извод за създадена сила на прeсъдено нещо досежно действителността на клаузата на чл.4 от договора за наем,с оглед постигнато съгласие по съществените елементи на договора за покупко-продажба / различна от преценката за действителността на облигационния по характер предварителен договор за сключване на договор за покупко-продажба /. В указанията за новото разглеждане на делото касационната инстанция изрично е посочила, че въззивният съд дължи нова, самостоятелна проверка на предпоставките за обявяване на предварителния договор за окончателен, т.е. действителността на предварителния договор,като сключен от лице с представителна власт / законния представител на дружеството / , не е приета за единствено и достатъчно условие за обявяване на същия за окончателен.
Отговор на правния въпрос – в общата хипотеза на разпоредителна сделка,безспорно приложима и за окончателния договор, предмет на иска по чл.19 ал.3 ЗЗД - е даден с ТР № 3/15.11.2013 год. по тълк.дело № 3/2013 год. на ОСГТК на ВКС, като е прието, че решението на ОС на дружество с ограничена отговорност, в съответствие с компетентността му по чл.137 ал.1 т.7 ТЗ, не е необходимо условие за действителността на разпоредителна сделка с недвижим имот – собственост на дружеството или с вещно право върху такъв имот, сключен от представляващия дружеството орган / управител или управители /.
При новото разглеждане на делото въззивният съд е счел въпроса относно действителността - ирелевирайки различието във фактите, въз основа на които е претендирано и възражението, въз основа на които е прието за преклудирано от касационната инстанция, вкл. различието в обекта на дължима преценка за действителност - разрешен в позитивен за ищеца смисъл .
По основателността на касационната жалба :
Въззивният съд, превратно съобразявайки указанията на касационна инстанция,неправилно е отказал произнасяне по въпроса за необходимостта от решение на ОС на дружеството – продавач, за разпореждане с имота, в съответствие с компетентността му по чл.137 ал.1 т.7 ТЗ. С оглед отговора на правния въпрос,обаче, процесуалното нарушение на въззивния съд не обуславя промяна на правния резултат, нито такава се дължи по довода за нарушение на чл.38 ЗЗД, по който също няма произнасяне , доколкото със същото Тълкувателно решение е прието, че към органното представителство на търговските дружества, при сключване на търговска сделка от едно и също лице, като органен представител по силата на закона на две различни търговски дружества, не се прилага забраната на чл.38 ал.1 ЗЗД. Следователно, сключването на наемния договор с клауза за изкупуване от едно и също лице на страната на наемодателя – продавач и наемателя – купувач, не опорочава същия, като сключен при договаряне сам със себе си.
Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в несъответствие с всички събрани доказателства и правоизключващите му възражения като ответник, които следва да бъдат разгледани в поредността, съобразно съотношението помежду им, с оглед правните последици от установяване основателността на всяко от тях спрямо останалите.Така на първо място ще следва да се прецени правилността на решението, с оглед преценката за наличието на предварителен договор за покупко-продажба, обективиращ насрещни волеизявления за сключване на действителен окончателен договор за покупко-продажба, съдържащ, извън преценката за сключването му от лице с представителна власт за продавача, съгласие по всички съществени елементи на окончателната сделка като сделка по покупко-продажба , доколкото само такъв предварителен договор би бил годен за обявяване за окончателен. Едва след тази преценка ще подлежи на преценка правилността на решението, с оглед наличието на годен за разпореждане обект, във връзка с което и съгласно чл.295 ал.2 ГПК настоящият състав е допуснал събиране на нови доказателства / съдебно-технически експертизи /.
Преюдициално подлежи на изследване правилността на извода на въззивния съд, че преценка относно съдържанието на предварителния договор за покупко-продажба, като удовлетворяващо действителността на бъдещата окончателна сделка,е преклудирана от силата на пресъдено нещо на решението по т.д.№ 1770/2004 год. на САС. Насрещните искове, на формирана сила на пресъдено нещо по които се позовава [фирма],са предявени от [фирма] / тогава в правноорганизационна форма на еднолично дружество с ограничена отговорност / , като защитно средство срещу претендирано от [фирма] вземане, основано на възникналото между страните наемно правоотношение / възмездяване на извършени от наемателя подобрения в наетия имот /. Както вече се посочи, със същите е противопоставена нищожност на наемния договор,с клауза за изкупуване,поради : сключването му в изпълнение на договора за заем от 20.12.1998 год. и целящ удовлетворяване на кредитора-заемодател по начин, различен от предвидения в закона – считано за нарушение на чл.152 ЗЗД; поради липса на договорена наемна цена; поради липса на съгласие на ОС на [фирма], дължимо на основание чл.137 ал.1, т.7 ТЗ и като неподписан от втория съуправител на наемодателя.Възражение за нищожност на клаузата, с която наемодателят се е задължил да прехвърли правото на собственост върху имота и то конкретно - досежно договорена продажна цена по бъдещата сделка, самостоятелно не е противопоставена,а и с оглед правния интерес от установяване недействителност на наемното правоотношение – предмет на главните искове, [фирма] не е било длъжно да заяви и изчерпи основанията за нищожност на клаузата за изкупуване.В този смисъл, правилни са съображенията на касатора, че въззивният съд е разширил необосновано обективните предели на силата на пресъдено нещо, разпростирайки отречената нищожност на договора не само въз основа на факти и обстоятелства, еднакво правнозначими за всеки от договорите – за наем и предварителен - за прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот,но и въпреки непроизнасянето по самостоятелни и значими единствено за предварителния договор такива.
Волеизявленията на страните не предпоставят действителност на искания за обявяване окончателен договор за покупко-продажба, респ. сключен такъв би бил нищожен, с оглед следното:
Самият ищец - в исковата си молба - обуславя сключването на договора от 12.01.2001 год., вкл. клаузата от същия, материализираща предварителен договор за покупко-продажба, в изпълнение на предходен договор за заем от 20.01.1998 год. / изрично сочи двата договора като „каузално свързани„, макар между различни страни,и дори клаузата на чл.3.2.4 от договора за заем, като инкорпорираща предварителния договор за покупко-продажба/.Страните по този договор за заем са се съгласили заемодателят [фирма], вместо връщане на заетата – в полза на [фирма] и платена от същото дружество в полза на Държавата, като част от цената по приватизационна покупко-продажба на дялове от капитала на [фирма] - сума от 24 000 германски марки,да получи безвъзмездно / както първоначално е сключен договора титулуван „ за наем „ / ползването на процесния обект / собственост на [фирма], а не на заемополучателя [фирма] /, за срок от 10 години, както и [фирма] да продаде на [фирма] същия обект срещу предоставената в заем - но нито заета нему, нито отишла в полза на същото дружество – сума / последното изрично оспорвано от ответника /.Основание за това ищецът обосновава с качеството на [фирма] на универсален правоприемник на [фирма], какъвто извод не може да бъде споделен: [фирма] е работническо-мениджърско дружество, приобретател на дялове от Държавата, като едноличен собственик на приватизираното [фирма], чрез приватизационна сделка, респ. собственик на дружествени дялове от капитала на [фирма], но не и негов универсален праводател, макар последващо станало едноличен собственик на капитала му.З. [фирма] е обещал действието на трето лице – продавача [фирма] / тогава все още Е./, което не е страна по договора за заем, а ищецът изрично обуславя сключването на договора за наем от 12.01.2004 год., с клаузата на чл.4 за изкупуване на имота, в изпълнение на поето от [фирма], но фактически уговорено от [фирма] и в качеството на първото като универсален правоприемник на второто, задължение вместо връщане на заетата сума и срещу приспадането й като продажна цена по сделката / изрично посочено в исковата молба /. Следователно ищецът обосновава материалноправната си легитимация на купувач въз основа на двата договора – този за заем от 20.12.1998 год. и процесния. Видно е, че волята на ищеца / изрично потвърдена с исковата молба / е придобиване на собствеността само срещу вече заплатената, но другиму,а не на ответника или универсален праводател на същия, парична сума / 24 000 герм.марки /, т.е. обусловена е с интерес от погасителен ефект на прехвърлянето на собствеността спрямо задължение на ответника,без да е доказано основание за такова задължение, нещо повече – абсолютно изключено е въз основа твърденията на самия ищец за универсално правоприемство между [фирма] и [фирма], а и при изричното оспорване на ответника за получена такава сума. Даването вместо изпълнение е облигационна сделка, която в случая / ако би бил сключен окончателен договор / би била без предмет, тъй като няма насрещно изискуемо задължение на ответника, погасимо чрез прехвърляне на собствеността. Като последица от тази му нищожност би бил нищожен и окончателен договор за покупко-продажба, като лишен от основание, разбирано като непосредствената, присъща на продажбата цел за продавача – възмездност на прехвърлянето.Волята на ищеца не би могла да се тълкува като съгласие за закупуване на имота при отново дължима, вече в полза на ответника, сума в размер на 28 140 герм.марки / остатъкът от 4 140 герм. марки се установява платен като наемна цена / . За нищожността съдът следи служебно, поради което е без значение изричното позоваване на ответника – касатор на това именно основание за нищожност. Квалификацията на страната относно вида на нищожността не е обвързваща , а изводима от релевираните от страните обстоятелства и от съвкупната преценка на доказателствата, оборващи презумпцията на чл.26 ал.2 пр. второ ЗЗД.
Несъстоятелно е становището на ответника – касатор , че с анекса и визирането в него на същата по размер,като продажната, цена и като наемна, респ. разплатена със същите плащания, посочени и в чл.4 от договора за наем, но като погасили авансово продажната цена, е заместена уговорката по чл.4 от договора за наем относно продажната цена.Касае се за две самостоятелни уговорки,като конфронтиране е налице единствено досежно обстоятелството посочените авансови плащания какво погасяват – продажна или наемна цена.Последното,обаче, с оглед гореизложените съображения, съобразно заявените от самия ищец – купувач, релевантни досежно съдържанието на волята му, обстоятелства, не е от естество да предпостави различен правен резултат.
С оглед преждеизложеното, въззивното решение се явява неправилно, като постановено при несъобразяване на релевантни и съществени за изхода на спора възражения на ответника – липсата на универсално правоприемство, в обосноваване твърдение на ищеца за дълг на ответника, обосновало изводи в противоречие с материалния закон – чл.26 ал.2 предл. четвърто ЗЗД / относно основанието на окончателния договор за покупко-продажба / и чл.20а ал.1 ЗЗД / относно действието на договорите само по отношение страните,които са ги сключили/ . Нищожността на окончателния договор за покупко-продажба поради липса на основание изключва необходимостта от коментар по останалите възражения на ответника – за нищожност на договора, поради невъзможен предмет, както и предвид неспазване особените изисквания на чл.363 ГПК .
Предвид изхода на спора, [фирма] следва да възмезди [фирма] за понесените в производството разноски за всички инстанции, както следва : 1 225 лв. за първа и 3 123 лева за касационна инстанция / като подлежат на възмездяване разноските за един процесуален представител на страната – чл.78 ал.1 ГПК /.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение , на основание чл. 295 вр. с чл. 293 ал.1 ГПК


Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ решение № 201/03.08.2011 г. по гр.д.№ 228/2011 год. на Видински окръжен съд, Гражданска колегия и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от [фирма] против [фирма] / правоприемник на [фирма] / иск с правно основание чл.19 ал.3 ГПК, за обявяване за окончателен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот - кафе-сладкарница, ведно с прилежащи складово и сервизно помещения на обща площ от 120 кв.м., находящ се в сградата на бивше кино „Дружба„ в [населено място] – имот пл.№ 2700 от кв. 329А по плана на [населено място] , ведно с прилежащи му идеални части от дворното място и прилежаща на търговския обект част от подпокривното пространство, вкл. правото на надстрояване на търговския обект, при цена 28 140 германски марки , който предварителен договор е инкорпориран в договор за наем от 12.01.2001 год.- чл.4 , сключен между праводателя на ответника [фирма] и [фирма].
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на [фирма] , понесените във всички инстанции разноски, на основание чл. 81 вр. с чл.78 ал.1 ГПК, както следва: 1225 лв. – за първа и 3 123 лв. за касационна инстанция или сума в общ размер от 4 348 лева.
Решението не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :