ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 60385 София, 04.11.2021 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в състав: Председател: Елеонора Чаначева Членове: Росица Божилова Васил Христакиев разгледа в закрито заседание докладваното от съдията Христакиев ч. т. д. № 1536 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на ищеца „Селект Моторс Къмпани“ АД срещу въззивно определение на Софийски апелативен съд. Ответникът ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД и синдикът на дружеството-жалбоподател не изразяват становище. За да потвърди първоинстанционното разпореждане за частично прекратяване на производството, въззивният съд е приел, че предявените от ищеца, длъжник в открито производство по несъстоятелност), искове по чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ имат за предмет вземания, установени със сила на пресъдено нещо съгласно арбитражно решение между страните, влязло в сила преди откриването на производството по несъстоятелност и не се основават на твърдения за настъпили след влизането на решението в сила нови обстоятелства, поради което спорът за съществуването им не може да бъде пререшаван. Не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК е налице при установими от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. В разглеждания случай от мотивите на обжалваното решение, относими към обжалваната част, не се установява да е налице очевидна неправилност в посочения по-горе смисъл. Решението нито е явно необосновано при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, нито се основава на приложение на несъществуваща или отменена норма или приложение на норма в смисъл, противоположен на действителния. Следва също да се отбележи и пълната липса на аргументи за обосноваване на твърдяната очевидна неправилност, доколкото, извън позоваването на разпоредбата на чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК, изложеното от жалбоподателя в тази насока се изчерпва с бланкетната декларация, че определението е „...грубо нарушаващо относимия материален закон, съответно постановено в явно противоречие с изчерпателно определения специален процесуален ред в ТЗ...“. Не се обосновава и основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Във връзка с това основание (въведено в частната жалба, а не в изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК) конкретен правен въпрос не е формулиран съгласно т. 1 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК, което е достатъчно, за да не бъде допуснато касационно обжалване. Независимо от това, не се обосновава и специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като единственото посочено от жалбоподателя като практика на ВКС решение е постановено в производство по чл. 47 ЗМТА, поради което не представлява практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК съгласно задължителното тълкуване по т. 2 от ТР № 1/2009. За пълнота следва да се отбележи и това, че противоречие между обжалваното определение и правните изводи в посоченото от жалбоподателя решение не може изобщо да бъде налице предвид съществената разлика във фактите по двата случая – разгледаният по реда на чл. 47 ЗМТА спор се е отнасял до хипотезата на предявен пред арбитраж и след откриване на производството по несъстоятелност иск по чл. 694 ТЗ, а не до хипотеза като настоящата, в която вземанията са установени с решение, влязло в сила преди откриване на производството по несъстоятелност. Не е налице и основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Формулираният от жалбоподателя въпрос „При наличие на уговорена между страните арбитражна клауза, съгласно която пред арбитражен съд се разглеждат споровете, произтичащи от същия договор или отнасящи се до него, включително споровете, породени или отнасящи се до неговото тълкуване, недействителност, изпълнение или прекратяване, както и споровете за попълване на празноти в договора или приспособяването му към нововъзникнали обстоятелства и при наличие на предявен иск по реда на чл. 694, ал. 1 ТЗ, в рамките на производство по несъстоятелност на една от страните по договора следва ли да се прилага посочената арбитражна клауза или същата се явява неприложима към спорове във връзка с откритото производство по несъстоятелност на някоя от страните и кой е компетентния орган – държавният съд или уговорения арбитраж, относно произнасянето по спорния, в посоченото производство, въпрос между страните?“ не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Въззивният съд не е основал извода си за недопустимост на исковете върху наличието на арбитражна клауза с произтичащото от това приложение на чл. 8, ал. 1 ЗМТА вр. чл. 19 ГПК, а върху формираната преди откриване на производството по несъстоятелност сила на пресъдено нещо съгласно чл. 299 ГПК. С тези мотиви съдът ОПРЕДЕЛИ: Не допуска касационно обжалване на определение № 2680/04.12.2020 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с необжалвано определение № 126/14.01.2021 г., по ч. гр. д. № 3295/2020 г. по описа на Софийски апелативен съд. Определението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: