Ключови фрази
Установителен иск чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ * етажна собственост * общи части * обезщетение за неизпълнение * договор за строителство


1

4
Р Е Ш Е Н И Е

№ 43

СОФИЯ, 07.04.2016 г.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на шестнадесети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав :


ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

при секретаря Даниела Никова
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 4172/2015 година и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
С определение № 616 от 03.12.2015 г., постановено по настоящото дело, по касационна жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място] е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, постановено на 16.03.2015 г. по гр.д. № 13298/2011 г. на Софийски градски съд, по материалноправния въпрос как следва да се определи реалния размер на притежаваните от етажен собственик идеални части от общите части на сградата, когато той притежава самостоятелни обекти в надземната и подземната част на същата - дали като съотношение между стойността на всеки обект към стойността на цялата сграда, или като съотношения между стойността на обекта и съответната част от сградата, в която е разположен.
К. поддържа, че в тази част въззивното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон.
Ответниците И. Д. И. и Л. Д. И. чрез своя пълномощник адв. Н. изразяват становище, че въззивното решение е неправилно, тъй като принадлежащите на страните идеални части от общите части на сградата са били определени в противоречие с разпоредбата на чл. 40 ЗС.
Ответницата А. Г. В. не е взела становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № І- 43-43 от 17.06.2010 г. по гр.д. № 7164/06 г. на Софийски районен съд, с което е признато за установено по отношение на [фирма], че ищците притежават дял от общите части на сградата - етажна собственост, находяща се в [населено място], [улица], както следва: И. Д. И. притежава общо 10.539 % ид. части, от които за апартамент № 9 - 3.465 %, за апартамент № 10- 5.045 % и за офис-2.029 %, Л. Д. И. притежава общо 9.905 % от идеалните части, от които за апартамент № 13-3.485%, за апартамент № 14-5.045 % и за гараж № 2- 1.375%, а А. Г. В. притежава общо 29.252 % ид. части , от които за апартамент № 11- 5.698% и за гараж № 6 - 23.554 %, и дружеството е осъдено да им заплати съобразно така установените им права в общите части на сградата обезщетение за неизпълнение на договор за строителство във връзка с изграждане на абонатна станция в размер на 1 376.31 лв. на И. И., 1 293.62 лв. на Л. И. и 3 265.08 лв. на А. В..
Установено е по делото, че припадащите се идеални части от общите части на сградата към самостоятелните обекти на собственост в нея са изчислени като съотношение между площта на всеки самостоятелен обект и площта на съответното ниво на сградата / надземно или подземно/, в което той е разположен. Така сборът от процентите от идеалните части от общите части на обектите в надземната част е равен на 100, и сборът от процентите на идеалните части от общите части към обектите в подземната част на сградата също е равен на 100. Въззивният съд е приел, че този начин на определяне на дяловете от общите части на всеки етажен собственик е в съответствие с правилото на чл. 40, ал.1 ЗС.
Това становище на въззивния съд е мотивирало допускане на въззивното решение до касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по поставения от касатора правен въпрос относно това как следва да се определи делът на етажния собственик в общите части на сградата, когато той притежава самостоятелни обекти в надземната и подземната част на същата.
По този въпрос настоящият състав приема следното:
Дяловете на етажните собственици в общите части на сградата се определят по правилото на чл. 40, ал.1 ЗС като съотношение между стойностите на отделните помещения, които те притежават, изчислени при учредяване на етажната собственост. Правилото е императивно и се прилага за всички самостоятелни реално обособени обекти в етажната собственост, независимо от тяхната площ, функционално предназначение, нивото на сградата, на което са разположени и пр. По изключение, когато в документите за собственост на съответните самостоятелни обекти в етажната собственост не са посочени припадащите се към тях идеални части от общите части на сградата, или когато са неправилно определени, или когато управлението се осъществява във всеки отделен вход, а сборът от процентите от общите части на собствениците във входа не е равен на 100, е допустимо за нуждите на ЗУЕС техният размер да се определи от съотношението между площта на самостоятелните обекти и придадените към тях складови помещения и общата площ на всички самостоятелни обекти и складови помещения към тях- чл. 17, ал.4 ЗУЕС. Във всички случаи обаче сборът от процентите на идеалните части от общите части на сградата за всички самостоятелни обекти в една етажна собственост следва да бъде равен на 100. Както разпоредбата на чл. 40 ЗС, така и разпоредбите на чл. 17, ал. 4 и ал.5 ЗУЕС не предвиждат възможност за определяне на идеални части от общите части на сградата на база съотношение между стойността или площта на обектите към стойността и площта на отделните нейни етажи или нива.
С оглед отговора на правния въпрос, обусловил допускане на касационно обжалване, въззивното решение е неправилно. Основателно е оплакването на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяването му. За определяне на притежаваните от ищците идеални части от общите части на сградата по делото са били назначени еднолична и разширена повторна съдебно технически експертизи, на които е била поставена задача да определят в проценти дяловете им по реда на чл. 40 ЗС. И двете експертизи не са дали отговор на така поставения въпрос, като само са възпроизвели процентите, определени в представеното по делото ценообразуване, изготвено от ответника- строител на сградата. Видно от същото, припадащите към самостоятелните обекти идеални части от общите части на сградата са определени поотделно за обектите в подземното и в надземното ниво като съотношение на площта на тези обекти към разгърната застроена площ на нивото, в което са изградени и по този начин сборът от идеалните части на всички самостоятелни обекти в единната по конструкция сграда в режим на етажната собственост е равен на 200, а не на 100. Макар да е констатирал това, въззивният съд неправилно е приел, че дяловете на ищците от общите части на сградата са определени съобразно правилото на чл. 40, ал.1 ЗС и не е изискал от вещите лица да изпълнят точно поставената задача, като определят дела от общите части за всеки от притежаваните от ищците самостоятелни обекти като съотношение между стойностите на отделните обекти и стойността на цялата сграда. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като е довело до неправилно приложение на материалния закон.
По тези съображения въззивното решение следва да бъде отменено при наличието на касационно основание по чл. 281, т.3 ГПК, и тъй като се налага извършването на нови съдопроизводствени действия - назначаване на повторна съдебно- техническа експертиза, която да даде заключение за припадащия се размер на идеалните части от общите части на сградата за всеки от притежаваните от ищците самостоятелни обекти в етажната собственост, определен по правилото на чл. 40, ал1 ЗС, на основание чл. 293, ал.3 ГПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Водим от гореизложеното съдът


Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 16.03.2015 г. по гр.д. № 13298/2011 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.




ПРЕДСЕДАТЕЛ :



ЧЛЕНОВЕ: