Р Е Ш Е Н И Е № 131 София, 28 март 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 05 март, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ При участието на секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Николай Любенов изслуша докладваното от съдия Пламен Петков наказателно дело № 395 / 2012 год. Касационното производство е образувано по жалба на подс. Д. М. А. срещу решение № 7 от 23. 01. 2012 год. постановено по ВНОХД № 636 / 2011 год., по описа на Апелативен съд – гр. Пловдив. В жалбата, поддържана и в съдебно заседание, се релевират доводи за допуснато от въззивния съд нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Претендира се от касационната инстанция, упражняване на правомощията й по чл. 354, ал. 2, т. 1 от НПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Като съобрази депозираната жалба и доводите изложени в нея и след проверка на делото, Върховният касационен съд, I-во наказателно отделение, достигна до следните изводи: С присъда № 121 от 23. 11. 2011 год. постановена по НОХД № 1856 / 2011 год. по описа на Окръжен съд – гр. Пловдив, подс. Д. М. А. е бил признат за виновен в това, че на инкриминираните дата и място, при условията на опасен рецидив – извършил е престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и след като е бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, е отнел чужда движима вещ – златен синджир с тегло 14 гр., 14 карата, на стойност 728 лв. от владението на пострадалата Д. Д. Д., с намерение противозаконно да го присвои, като е употребил за това сила, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 29, б. „а” и б. „б” от НК при условията на чл. 58а, ал. 1 във вр. с ал. 2 и чл. 54 от НК, му е било наложено наказание „лишаване от свобода”, за срок от шест години и четири месеца, при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затворническо заведение от закрит тип. Присъдата била обжалвана от подс. А. с искане да бъде изменена, като бъде намален размера на наложеното му наказание. С атакуваното решение № 7 от 23. 01. 2012 год. постановено по ВНОХД № 636 / 2011 год. по описа на Апелативен съд – гр. Пловдив, горепосочената присъда била потвърдена. Единственото оплакване в касационната жалба, е за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание и е неоснователно. Това е така защото, релевираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, не е налице. Съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 5 от НПК, наложеното на един подсъдим наказание е явно несправедливо, когато то очевидно не съответствува на степента на обществена опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от НК. В настоящият случай, такова несъответствие не е налице. Видно от материалите по делото, съдебното следствие пред първоинстанционният съд е протекло по реда на глава 27-ма от НПК, като наложеното на подс. А. наказание, е било определено съобразно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, при условията на чл. 58а, ал. 1 във вр. с чл. 54 от НК. В рамките на инициираното от подсъдимия въззивно производство, апелативния съд е извършил цялостна проверка на първоинстанционната присъда съобразно разпоредбата на чл. 314 от НПК и след като е обсъдил обстоятелствата относими към индивидуализацията на наказанието, е мотивирал извод за липса на основания за намаляването му. Втората инстанция е дала отговор на оплакването и доводите относими към него изложени във въззивната жалба, като решението на Апелативен съд – гр. Пловдив е в съответствие, с изискванията посочени в разпоредбата на чл. 339, ал. 1 от процесуалния наказателен закон. Изложени са аргументирани съображения защо се споделят изводите на първоинстанционния съд както досежно приложения материален закон /отстранена е допусната от Окръжен съд – гр. Пловдив непрецизност при излагане на съображенията му за наличието на хипотезите на чл. 29, ал. 1 от НК/, така и за степента на обществена опасност както на деянието, така и на подс. А., обуславящи индивидуализиране на наложеното му наказание при баланс на смекчаващите и отегчаващите наказателната му отговорност обстоятелства. Въззивната инстанция е констатирала допуснатата от първата инстанция аритметична неточност /първоинстанционния съд е определил на подсъдимия наказание „лишаване от свобода” за срок от 10 години, което правилно редуцирано с една трета при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК води до наказание „лишаване от свобода” за срок от шест години и осем месеца/, като същата не е коригирана поради отсъствие на процесуална възможност за това и явяваща се във вреда на обжалвалото първоинстанционния акт осъдено лице. Извършеният от съдилищата анализ на смекчаващите и отегчаващите наказателната отговорност на подс. А. обстоятелства е правилен и настоящата инстанция няма основания за неговата промяна. Наложеното на подсъдимия наказание като размер се явява напълно адекватно и кореспондира с целите визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, обстоятелство което не дава основание за намеса на касационната инстанция, тъй като при определянето му са спазени законовите правила и същото не съдържа характеристиките на явна несправедливост по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК. Ето защо, наложеното на подс. А. наказание се явява справедливо и поради тази причина не може да бъде уважено искането за неговото смекчаване. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение намира постановеното решение за правилно и законосъобразно, а подадената касационна жалба, за неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, I-во наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7 от 23. 01. 2012 год. постановено по ВНОХД № 636 / 2011 год. по описа на Апелативен съд – гр. Пловдив. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: