Р Е Ш Е Н И Е № 176 гр. София, 28 април 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесети април двехиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА РУМЕН ПЕТРОВ със секретаря Мира Недева при участието на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА, след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 360 по описа за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл.422 ал.1 т.5 от НПК. Образувано е по саморъчна „жалба” на осъдения С. Д. Е., която по своето съдържание представлява искане за възобновяване на наказателното производство по ЧНД № 223/2014 г. на ОС – Силистра и ВЧНД № 358/2014 г. по описа на Апелативен съд – Варна и отмяна на влезлия в сила съдебен акт. В искането и в допълнението - „молба”- на назначения служебен защитник за нуждите на настоящото производство – адв.М. са изложени доводи за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на осъдения, изразяващо се в непълнота на мотивите, обосноваващи приложението на чл.24 от НК и явна несправедливост на увеличеното общо най-тежко наказание в максималния предвиден в закона размер. Претендира се на основание чл.425 ал.1 т.1 от НПК да се отмени решението на АС – Варна като делото се върне за ново разглеждане или да се измени същото, като се намали размера на наложеното при условията на чл.24 от НК наказание. В съдебно заседание осъденият С. Д. Е. и служебният му защитник адв.М. поддържат искането и молят същото да бъде уважено по изложените в него съображения. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на депозираното искане, тъй като не са налице основанията за възобновяване и счита, че същото следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането е подадено в срока, предвиден в чл.421 ал.3 предл.1 от НПК, от процесуално легитимирана страна по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава тридесет и трета от НПК, поради което е допустимо, но разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО. С определение № 147/03.11.2014 г. по ЧНД № 223/2014 г. Силистренският окръжен съд на основание чл.25 ал.1 вр. с чл.23 ал.1 от НК е определил едно общо най-тежко наказание от шест години лишаване от свобода на осъдения С. Д. Е. из между наложените му с четиринадесет влезли в сила съдебни акта, последният от които е постановен по НОХД № 291/2013 г. по описа на ОС – Силистра. На основание чл.24 от НК съдът е увеличил така наложеното общо най-тежко наказание с три години лишаване от свобода, т.е. осъденият следва да изтърпи общо девет години лишаване от свобода, при първоначален „строг” режим в затвор, към което съдът е присъединил изцяло и наказанието глоба в размер на 2 000 /две хиляди/ лв. и на основание чл.25 ал.2 от НК е приспаднал изтърпяната част от наказанието до момента. По жалба на С. Е., чрез представлявалия го на първоинстанционното и на въззивното производство служебен защитник адв.К. е образувано ВЧНД № 358/2014 г. по описа на Апелативен съд – Варна. С Решение № 4/13.01.2015 г. по същото дело определението е изцяло потвърдено. Д. за допуснато съществено нарушение на процесуалния закон, посочен като основание за възобновяване наказателното производство не се подкрепя от данните по делото и е неоснователен. Въззивният съд е изпълнил задълженията си по чл.339 ал.2 от НПК, като е обсъдил възраженията за приложението на чл.24 от НК и е дал отговор защо не ги приема. Изложените от апелативния съд съображения изцяло се възприемат от настоящата инстанция. Предходните съдилища са направили преценка за цялостната престъпна дейност на Е., на обществената опасност на извършените от него престъпления, подбудите и мотивите за тяхното извършване, като са достигнали до извода, че с определеното общо най-тежко наказание не би се изпълнил критерият за справедливост и не биха се осъществили целите на наказанието. Този извод, който намира опора в данните по делото, е послужил като основание да бъде увеличено законосъобразно определеното общо най-тежко наказание от шест години лишаване от свобода. Увеличеното с три години общо най-тежко наказание, т.е. общо девет години лишаване от свобода не е явно несправедливо. Предходните съдилища правилно са приели, че с оглед високата обществена опасност на осъдения и на извършените от него в период от три години двадесет престъпления /повечето, от които при условията на „опасен рецидив”/, разгледани в четиринадесет съдебни акта, както и с оглед целите за индивидуална и генерална превенция по чл.36 от НК, е необходимо да се увеличи общото най-тежко наказание в максималния допустим от закона в случая размер. Следва да се има предвид, че преди извършване на престъпленията, включени в настоящата съвкупност Е. е бил осъден с други десет съдебни акта. Същевременно с това, така увеличеното наказание не само е определено в рамките, предвидени от закона, но е твърде по-малко от общия сбор на отделните наказания в съвкупността, който възлиза на повече от двадесет и девет години лишаване от свобода, т.е. на практика с групирането на наказанията и въпреки приложението на чл.24 от НК в максималния допустим от закона размер Е. е получил бонус от тринадесет години. В този смисъл исканията на защитата и на осъдения за намаляване на наложеното и увеличено общо най-тежко наказание се явява неоснователно. С оглед на гореизложеното и на основание чл.426 ал.1 вр. с чл.354 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ без уважение искането на осъдения С. Д. Е. за възобновяване на наказателното производство по ЧНД № 223/2014 г. на ОС – Силистра и ВЧНД № 358/2014 г. по описа на Апелативен съд – Варна и отмяна на влезлия в сила съдебен акт. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: