РЕШЕНИЕ № 100 гр. София, 09.12.2019 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в открито заседание на 30.09.2019 г. в състав: Председател: Елеонора Чаначева Членове: Росица Божилова Васил Христакиев при секретаря Ангел Йорданов разгледа докладваното от съдията Христакиев т. д. № 1004 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба на ответника в исковото производство А. С. А. В. за отмяна на влязло в сила решение на Пловдивски районен съд на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Ответникът по молбата (ищец в исковото производство) "Еос Матрикс" ЕООД оспорва същата. Искането за отмяна е обосновано с твърдения, че неправилно първоинстанционният съд е призовал молителя по реда на чл. 47 ГПК с уведомление от адреса, регистриран като постоянен, при положение, че както по данни на майката на молителя при първия опит за връчване, така и впоследствие с удостоверението за адресна регистрация е било установено, че молителят живее във Франция. От документите по гр. д. № 11444/2016 г. на Пловдивския районен съд и приложеното към него заповедно производство по гр. д. № 8317/2016 г. на същия съд се установява, че на 20.06.2016 г. ответникът е депозирал заявление срещу молителя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Такава заповед е била издадена и впоследствие редовно връчена на молителя на 30.06.2016 г. на посочения в заявлението адрес в [населено място]. Видно от съобщението, с което е връчена заповедта, със същото съдът изрично е указал на молителя задълженията по чл. 40-41 ГПК за посочване на адрес, както и последиците от неизпълнението на тези задължения. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК молителят е депозирал възражение срещу заповедта, в което е посочил като свой адрес именно този, на който е било извършено връчването. В хода на исковото производство на молителя препис от исковата молба е бил изпратен на същия адрес, от където съобщението е било върнато невръчено с отбелязване от връчителя, че по сведение на майката на молителя същият е във Франция. Първоинстанционният съд е разпоредил повторно връчване на същия адрес чрез уведомление по чл. 47 ГПК, постановено на 11.10.2016 г., без молителят да се е явил да получи книжата. След постъпването на 23.01.2017 г. на удостоверение за адресната регистрация на молителя, съгласно което постоянен адрес е този, на който е било поставено уведомлението, а настоящият адрес е във Франция от 2012 г., без конкретни данни за същия, първоинстанционният съд, приемайки връчването за редовно, е пристъпил към назначаването на особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК. С оглед установените обстоятелства молбата е неоснователна. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 1 ГПК основание за отмяна на влязло в сила решение е допуснато процесуално нарушение, довело до невъзможност страната да вземе участие в производството. В разглеждания случай при връчването на препис от исковата молба процесуално нарушение с такива последици от първоинстанционния съд не е било допуснато. На молителя редовно е била връчена заповедта за изпълнение, при което заповедният съд му е указал задълженията за посочване на адрес и последиците от неизпълнението. С възражението по чл. 414 ГПК молителят е посочил като адрес в производството именно регистрирания постоянен адрес на територията на България и не е посочил адреса си на територията на Франция, независимо че е имал такъв към момента на връчването (доколкото още през 2012 г. по административен ред е декларирал местоживеене във Франция). Не е посочил и съдебен адресат на територията на България. Тук следва да се отбележи, че в исковото производство по реда на чл. 422 ГПК е допустимо да бъде взет предвид адресът, който страната е посочила в заповедното производство, стига да е била предупредена за последиците по чл. 40-41 ГПК (съгласно задължителната практика по т. 11.г от ТР № 4/2013 на ВКС-ОСГТК). Следователно молителят не е изпълнил задълженията си по чл. 40-41 ГПК, поради което са били налице основания предназначените за него книжа в исковия процес направо да се приложат към делото, дори без назначаване на особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК. Поради това, като е приел за редовно извършеното връчване и въпреки липсата на необходимост е осигурил процесуална защита на молителя чрез назначаването на особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК, първоинстанционният съд не е допуснал процесуално нарушение, което да е лишило молителя от участие в делото. Неучастието му се дължи на собственото неизпълнение на задълженията по чл. 40-41 ГПК за посочване по делото на точен адрес за призоваване и съдебен адресат на територията на България. С оглед на това не са налице предпоставките по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК и молбата следва да бъде оставена без уважение. При този изход на производството молителят няма право на разноски, ответникът не е поискал присъждане на такива. С тези мотиви съдът РЕШИ: Оставя без уважение молбата на А. С. А. В., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ап. 1, за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 на влязлото в сила решение № 1800/02.06.2017 г. по гр. д. № 11444/2016 г. по описа на Пловдивски районен съд. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: