Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 77

гр. София, 12.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

при участието на секретаря С. Т., като изслуша докладваното от съдия Янчева гр. дело № 4227 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 - чл. 293 ГПК.
Делото е образувано по касационна жалба вх. № 6392/9.08.2019 г., подадена от В. И. К. и Д. С. К., чрез адвокат И. Д., срещу решение № 110 от 2.07.2019 г. по гр. д. № 191/2019 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 1531 от 10.12.2018 г. по гр. д. № 3082/2017 г. на Пловдивския окръжен съд.
С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от В. И. К. и Д. С. К. срещу Е. Б. Г., К. А. А., М. Т. А.-Г., Д. А. Г., В. Н. Н., Д. Ю. Д., Е. Г. Г., К. А. З., Т. И. К., Г. П. К., Р. О. П., П. И. П., Д. К. Т. и Н. В. Т. искове по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищците са собственици при режим на съпружеска имуществена общност на 1/2 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], с административен адрес: [населено място], [улица], с площ от 2 186 кв. м, трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план - 5350032, граници: имоти с идентификатори ***, ***,***, ***, на основание правни сделки, както и, при условията на евентуалност, на основание петгодишна придобивна давност, с начален момент 14.09.2009 г.
Въззивният съд е счел предявените искове за допустими. Посочил е, че по делото не се спори, че ищците са съпрузи от 18.03.1977 г. Приел е, че същите са придобили чрез поредица от сделки и договор за доброволна делба от 19.06.2000 г. 1/2 ид. ч. от дворно място от 5 986 кв. м, съставляващо имот пл. № * по плана на комплекс „Ю.“ - [населено място]. С нот. акт № 44/4.04.2000 г. Т. С. Д., А. С. Д., Е. Г. Д., З. Г. С., Т. Г. Д. продали на С. Й. и В. К. 1/2 ид. ч. от нива с площ от 0.840 дка в м. „Т.“ в землището на [населено място]-юг, представляваща имот № *. На 20.05.2005 г. била извършена доброволна делба между съсобствениците на тази нива и Й., К. и съпругите им придобили в дял 420 кв. м от имот *, с начин на трайно ползване - индивидуално застрояване, находящ се в м. „Т.“, землището на [населено място]-юг. С нот. акт № 45/4.04.2000 г. А. Д., З. С. и Т. Д. продали на Й. и К. дворно място, обозначено като дял 2 по скицата-проект, представляваща неразделна част от съдебна спогодба от 17.02.1977 г. (допусната грешка във въззивното решение, вярна година – 1997 г.) по гр. д. № 617/1997 г. на РС - Пловдив, цялото с площ от 983.50 кв. м, представляващо източната половина от имот с пл. № * явяващо се част от терена, предвиден за разширение на [улица]по плана на[жк], което място е възстановено като имот в строителните граници на [населено място],[жк]и представлява част от имот с пл. № *-стар по кадастралния план на[жк]от 1953 г. С нот. акт № 90/12.09.2000 г. Й. и К. закупили нива от 1 303 кв. м, находяща се в [населено място],[жк], съставляваща част от имот № *-стар по кадастралния план на[жк]от 1953 г. С нот. акт № 191/2.04.2007 г. С. Й. и съпругата му Н. Й., В. К. и съпругата му Д. К. продали на СД „Микрон-К.-Й. и с-ие“, чрез управителите му Й. и К., следния недвижим имот: УПИ *, *, *, *, *-за жилищно застрояване и обществено обслужващи дейности от кв. 99а по регулационния план на[жк], с площ от 6 551 кв. м, при граници: от запад - УПИ *, от север - предвиждано разширение на [улица], от юг – ж.п. линия. СД „Микрон-К.-Й. и с-ие“ продало на ответниците по исковата молба, с изключение на В. Н. и Е. Г., правото на собственост върху самостоятелни обекти в жилищна сграда, представляваща част от жилищен комплекс, построена в УПИ *, *, *, *, *, като така ответниците, без Н. и Г., придобили и идеални части от ПИ с идентификатор № *** по КККР на [населено място], в който е изградена сградата.
По отношение на регулационния статут на ПИ *** въззивният съд е кредитирал заключенията от назначената съдебно-техническа експертиза, въз основа на които е приел, че имоти пл. № * и пл. № * по плана от 1953 г., реституирани по ЗСПЗЗ, частично попадат в строителните граници на града, поради което възстановяването им е по картата на възстановената собственост и по кадастралния план на[жк]. С кадастралния план от 1990 г. от части от имоти № * и * по плана от 1953 г. били образувани имоти с пл. № * и пл. № *, съответно с площ от 1 967 кв. м и 5 986 кв. м. Другата част от имотите останала извън регулация. Границите са отразени на скиците-приложения към заключенията. При тяхното действие ищците закупили идеални части от имот пл. № *.
Апелативен съд – Пловдив е изложил, че със заповед № ОА-1626/7.11.2000 г. и заповед № ОА-1099/4.08.2000 г. било одобрено попълване на кадастралния план с нови имоти, както следва: имот № * бил разделен на две равни части от по 983.50 кв. м, които образували нови имоти № * и № *. Източната част, с нов № *, съответства на частта на стар имот № *. От стар имот № * били образувани два поземлени имота: № * и № *, с площи от 1 197 кв.м. и 4 789 кв. м. Новообразуваният имот № * съответства на поставения в общ дял на ищците имот с доброволната делба от 19.06.2000 г. Новообразувания имот № * е съответен на имота, придобит от Й. и К. с нотариален акт за покупко-продажба.
Съдът е посочил, че със заповед № ОА-225/1.02.2005 г. бил одобрен ПУП-ПРЗ на част от регулационния план на[жк], включващ: промяна на уличната регулация между осеви точки 487-495 в съответствие с приет проект „Реконструкция на [улица]в участъка от Коматевско шосе до бул. „Ц. Б. “; образуване на нов кв. 99а и устройствена зона Сож; образуване на нов УПИ *, *, *, *, *-за жилищно застрояване, общественообслужващи дейности с ново свободно застрояване, с площ от 6 551 кв. м. Приел е, че от скицата-приложение № 3 на вещото лице се вижда, че в новия УПИ са включени южните части от имоти № *, № * и № *, а северните им части, обозначени общо с букви АБВГИЗ, са останали в частта, предвидена за разширение на булеварда.
Въззивният съд е визирал, че със заповед № РД-18-48/3.06.2009 г. върху процесната територия били заснети нови поземлени имоти - с идентификатор ***, с площ от 1 435 кв. м, и с идентификатор ***, с площ от 7 333 кв. м, чиито граници са показани с жълт контур на приложение № 4. В границите на ПИ с идентификатор *** са обединени границите на имоти № * и № * (попълнени през 2000 г.), и № * по картата на възстановената собственост; в ПИ с идентификатор *** са обединени границите на имот № * (попълнен през 2000 г.), и частта от имот № * по картата на възстановената собственост, включена в УПИ *, *, *, *, *.
Със заповед № КД-14-16-1144/14.09.2009 г. на началник СГКК- Пловдив било одобрено изменение на кадастралната карта, като били нанесени нови имоти със същите идентификатори *** и ***, но с граници и конфигурация, различни от тези по кадастралната карта от 2009 г. Новият имот с идентификатор ***, с площ от 6 581 кв. м, обозначен с цифри 1, 8, 2, 3, 4, 5, 1 на приложение № 4, е с граници, идентични с границите на УПИ *, *, * *, *-за жилищно застрояване, общественообслужващи дейности от кв. 99а по РП. Новият имот с идентификатор ***, с площ от 2 186 кв. м, обозначен с цифри 1, 6, 9, 7, 2, 8, 1 на приложение № 4, включва частите от ПИ с идентификатори *** и *** по КК от 2009 г., за които не е приложена уличната регулация по отношение на предвиденото разширение на [улица]и които представляват северните части на имоти № *, № *, № *, показани на приложение № 3.
Въз основа на така изложеното, съдът е заключил, че В. К. и Д. К. са придобили правото на собственост върху 1/2 ид. ч. от имот пл. № * и от източната част на имот пл. № * по кадастралния план от 2000 г., с нов № *, които имоти в южните им части били включени в УПИ *, *,*, *, *, а северните им части останали извън УПИ и в границите на предвижданото разширение на булеварда.
Съдът е посочил, че на В. и Д. К. и С. и Н. Й. бил разрешен строеж на жилищен комплекс с обществено обслужващи дейности в УПИ *, * * *, *, като с оглед цитираната по-горе продажба на СД „Микрон-К.-Й. и сие“ през 2007 г. разрешението за строеж било допълнено в полза на дружеството.
От съдебно-техническата експертиза по делото съдът е приел, че архитектурният проект за комплекс „Ю. “, чертеж „Ситуация до прилагане на уличната регулация“ предвижда по отношение на територията, включена в разширението на булеварда, паркинг за автомобили, като този паркинг попада в границите на процесния ПИ с идентификатор *** и е реализиран на място. Същият бил изграден в изпълнение на строежа на жилищния комплекс и обслужва урегулирания поземлен имот.
Въз основа на горното, Апелативен съд – Пловдив е направил извод, че при продажбата през 2007 г. от физическите лица К. на дружеството били прехвърлени изцяло притежаваните от тях идеални части от имоти № *, № * и № * (включително и северните), а не само правата върху южните части от тях, включени в УПИ *, *, *, *, *. Приел е, че това е така, тъй като регулацията няма пряко отчуждително действие и не преобразува собствеността върху отделните имоти в собственост върху УПИ. В случая регулацията не била приложена, а и няма данни северните части от имоти № *, * и *, попадащи в предвиденото разширение на булеварда, да са били отчуждени. Ето защо, съдът е заключил, че предявените главни искове за собственост върху 1/2 ид. ч. от процесния имот, включващ попадащите в предвиденото от 2005 г. разширение на булеварда северни части от имоти №№ *, *, *, са неоснователни.
Въззивният съд е приел за неоснователни и предявените при условията на евентуалност искове за право на собственост, основани на кратка придобивна давност, започнала да тече от 14.09.2009 г. В тази връзка съдът е обсъдил събраните по делото гласни доказателства, като въз основа на тях е заключил, че К. не са доказали двете кумулативно изискуеми предпоставки за придобиване на имот по давност, а именно упражняването на фактическа власт, в случая 5 години, и субективната предпоставка - намерението да се свои. Посочил е, че по делото не е доказано при условията на пълно и главно доказване, че от 14.09.2009 г. в продължение на 5 години ищците са упражнявали фактическа власт върху процесния имот трайно, постоянно и необезпокоявано, установена по силата на правно основание, годно да ги направи собственици, без да знаят, че праводателят им не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена, като са демонстрирали към ответниците по ясен и категоричен начин намерението си да владеят имота за себе си.
Жалбоподателите считат решението на въззивния съд за неправилно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон и необоснованост при постановяването му. Сочат, че Апелативен съд – Пловдив е нарушил грубо материалния закон, като не е приложил в случая разпоредбата на чл. 200 ЗУТ; съдът е нарушил и процесуалния закон, като не е обсъдил доводите във въззивната жалба относно приложението на чл. 200 ЗУТ; съдът не е изпълнил задължението си да изясни действителната воля на страните по договора за покупко-продажба от 2007 г.; оспорват като неправилни изводите във въззивното решение относно съединения при условията на евентуалност иск за собственост въз основа на придобивна давност.
От ответниците е постъпил отговор на касационната жалба, в който са изложени съображения за недопустимост на исковата молба, а оттам – и на обжалваното решение, както и съображения за неоснователност на касационната жалба. Ответниците считат исковете за недопустими, тъй като с тях се цели установяване право на собственост към минал момент. Намират за законосъобразни и правилни изводите на въззивния съд, че предвид липсата на отчуждаване на северната част от имотите, предвидена за разширение на булеварда, предмет на сделката от 2007 г. са не само регулираните, но и неурегулираните части от имотите. Излагат, че ако се приеме, че е била прехвърлена само урегулираната част, това би било в нарушение на чл. 19 ЗУТ, тъй като достъпът до УПИ * се осъществява през предвидените за отчуждаване части от имоти с пл. №№ *, * и *. Считат нормата на чл. 200, ал. 1 ЗУТ за неотносима в конкретния казус. Оспорват осъществяването на необезпокоявано добросъвестно владение от страна на жалбоподателите К. по отношение на спорния имот. Излагат доводи за незаконосъобразно изменение на кадастралната карта със заповед № КД-14-16-1144/14.09.2009 г.
С определение № 287 от 10.06.2020 г. по гр. д. № 4227/2019 г. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение е допуснал касационно обжалване на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния въпрос: за задължението на въззивния съд да се произнесе по всички направени възражения на страните по делото и да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като разрешен в противоречие с практиката на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290 и чл. 293 ГПК, приема следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на В. И. К. и Д. С. К. срещу Е. Б. Г., К. А. А., М. Т. А.-Г., Д. А. Г., В. Н. Н., Д. Ю. Д., Е. Г. Г., К. А. З., Т. И. К., Г. П. К., Р. О. П., П. И. П., Д. К. Т. и Н. В. Т.,с която са предявени искове по чл. 124, ал. 1 ГПК – за признаване за установено, че ищците са собственици на придобита в режим на съпружеска имуществена общност 1/2 ид. ч. от следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], находящ се в [населено място], [улица], с площ 2 186 кв. м, трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план - *, с граници: имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***. Като основание за придобиване на правото на собственост са посочени правни сделки, подробно описани в исковата молба, а при евентуалност – давностно владение, считано от 2009 г., когато е била издадена заповед № КД-14-15-1144/14.09.2009 г.
Исковете са допустими, като е неоснователно становището на ответниците, че с тях се цели установяване на право на собственост към минал момент.
От приетите по делото доказателства (удостоверение за граждански брак, нотариални актове и договори за доброволна делба), се установява, и за това не съществува спор, че през 2000 г., след поредица от сделки, В. И. К. и Д. С. К. са придобили в режим на семейна имуществена общност 1/2 ид. ч. от дворно място, с площ от 5 986 кв. м, представляващо имот пл. № * по плана на комплекс „Ю.“ - [населено място].
През 2000 г. К. са придобили в режим на СИО и 1/2 ид. ч. от имот № *, с площ от 420 кв. м; 1/2 ид. ч. от дворно място, с площ от 983.50 кв. м, представляващо източната половина от имот с пл. № *, представляващ част от терена, предвиден за разширение на [улица]по плана на[жк], което място е възстановено като имот в строителните граници на [населено място],[жк]и представлява част от имот с пл. № * – стар по кадастралния план на[жк]- „Б.“ - юг“ от 1953 г., както и 1/2 ид. ч. от нива с площ от 1 303 кв. м, [населено място],[жк], представляваща част от имот с пл. № * – стар по визирания по-горе кадастрален план.
Останалата 1/2 ид. ч. от описаните имоти е придобита от С. Б. Й. и Н. С. Й..
С нот. акт № 191/2.04.2007 г., том 1, рег. № 2229, дело № 191/2007 г. С. Б. Й. и съпругата му Н. С. Й., В. И. К. и съпругата му Д. С. К. са продали на СД „Микрон-К.-Й. и с-ие“, чрез управителите му С. Й. и В. К., следния недвижим имот: УПИ *, *, *, *, *-за жилищно застрояване и обществено обслужващи дейности от кв. 99а по регулационния план на[жк], кадастрален план –[жк], [населено място], одобрен със заповед № ОА-1626/7.11.2000 г., ОА-1099/4.08.2000 г., ОА-225/1.02.2005 г., целия с площ от 6 551 кв. м, при граници и съседи: от запад - УПИ *-за жилищно застрояване и общественообслужващи дейности, от север - предвиждано разширение на [улица], от юг – жп линия.
Впоследствие, СД „Микрон-К.-Й. и с-ие“ е продало на ответниците по исковата молба, с изключение на В. Н., правото на собственост върху самостоятелни обекти в жилищна сграда, представляваща част от жилищен комплекс, построена в УПИ *, *, *, *, *. Ответниците, без В. Н. и Е. Г., са придобили и съответни идеални части от поземления имот с идентификатор № *** по КККР на [населено място], в който е изградена сградата.
Със заповед № ОА-1099/4.08.2000 г. е одобрено попълване на кадастралната основа с нови имоти пл. № * и пл. № *по плана на[жк], [населено място], без изменение на регулацията.
Със заповед № ОА-1626/7.11.2000 г. е одобрено попълване на кадастралната основа с нови имоти пл. № * и *, попадащи върху новопроектиран булевард по плана на[жк], без изменение на регулацията.
Със заповед № ОА-225/1.02.2005 г. е одобрен проект за изменение на ПУП ПРЗ на част от регулационния план на[жк], като е променена уличната регулация между стари осеви точки 487 и 495 в съответствие с приет проект „Реконструкция на [улица]в участъка от [улица]до бул. „Ц. Б. “ с габарит 2 х 10 м, разделителна ивица 2 м и тротоар 4.5 м от юг, образуван е нов квартал 99а и устройствена зона Сож, образувани са нови: УПИ *, *, *, *, * за жилищно застрояване, обслужващи дейности с ново свободно застрояване, устройствена зона Сож, и УПИ *-трафопост, със запазване на съществуващото застрояване.
Със заповед № КД-14-16-1144/14.09.2009 г. на началника на СГКК - Пловдив е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], представляващо корекция на имотната граница между поземлени имоти *** и ***– прилагане на изменение на ПУП, одобрено със заповед № ОА-225/1.02.2005 г., състоящо се в промяна в границите на съществуващи обекти в КККР: поземлен имот с идентификатор *** и поземлен имот с идентификатор ***, както и промяна в данните за собственост и собственици за поземлен имот с идентификатор ***. Заповедта е издадена във връзка със заявление, подадено от СД „Микрон-К.-Й. и с-ие“, с подписите на заинтересованите лица В. И. К. и С. Б. Й..
Съгласно заключенията на съдебно-техническата експертиза, които настоящият съд изцяло кредитира като обективни и компетентно изготвени, имот пл. № * и № * по плана от 1953 г., реституирани по реда на ЗСПЗЗ, частично попадат в строителните граници на града, поради което възстановяването им е по два отделни плана - по картата на възстановената собственост и по кадастралния план на[жк]. С кадастралния план от 1990 г. от части от имоти № * и * по плана от 1953 г. са образувани имоти с пл. № * и пл. № * съответно с площ от 1 967 кв. м и 5 986 кв. м, оградени с жълт и син контур на приложение № 1 към заключенията. Другата част от имотите са останали извън регулация приложение (№ 2). Границите са отразени на скиците приложения към заключенията. При действието на тези граници ищците са закупили идеални части от имот пл. № *. Със заповед № ОА-1626/7.11.2000 г. и заповед № ОА-1099/4.08.2000 г. е одобрено попълване на кадастралния план с нови имоти, както следва: имот № * е разделен на две равни части от по 983.50 кв. м, които образуват нови имоти № * и № *. Източната част с нов № * съответства на частта на стар имот № *. От стар имот № * са образувани два поземлени имота: № * и № * с площи от 1 197 кв. м и 4 789 кв. м. Новообразуваният имот № 32 съответства на поставения в общ дял на ищците имот с доброволна делба от 19.06.2000 г. Новообразуваният имот № * е съответен на имота, придобит от Й. и К. с нотариален акт за покупко-продажба № 74/2000 г. Със заповед № ОА-225/1.02.2005 г. са урегулирани имоти №№ *, *, *, * и източната част от имот * по кадастралния план на[жк], като те са включени в УПИ *, *, *, *, * за жилищно застрояване, общественообслужващи дейности, кв. 99а. От приложение № 3 към заключенията е видно, че само южните части на изброените имоти участват в УПИ *, * ,*, *, *, докато северните са включени за разширение на [улица]. В границите на този УПИ е реализирано предвиденото застрояване – комплекс „Ю. “, ведно с паркинг. Със заповед № РД-18-48/3.06.2009 г. върху процесната територия са заснети нови ПИ - с идентификатор ***, с площ от 1 435 кв. м и с идентификатор ***, с площ от 7 333 кв. м. В границите на ПИ с идентификатор № ***са обединени границите на имоти № * и № * (попълнени през 2000 г.), и № * по картата на възстановената собственост. В ПИ с идентификатор *** са обединени границите на имот № * (попълнен през 2000 г.), и частта от имот № * по картата на възстановената собственост, включена в УПИ ***** Със заповед № КД-14-16-1144/14.09.2009 г. на началник СГКК - Пловдив е одобрено изменение на кадастралната карта, като са нанесени нови имоти със същите идентификатори - *** и ***, но с граници и конфигурация, различни от тези по кадастралната карта от 2009 г. Новият имот с идентификатор ***, с площ от 6 581 кв. м, обозначен с цифри 1, 8, 2, 3, 4, 5, 1 на приложение № 4 към заключенията, е с граници, идентични с тези на УПИ *, *, *, *, * за жилищно застрояване, общественообслужващи дейности от кв. 99а по РП. Новият имот ***, с площ от 2 186 кв. м, обозначен с цифри 1, 6, 9, 7, 2, 8, 1 на приложение № 4, включва частите от ПИ *** и *** по КК от 2009 г., за които не е приложена уличната регулация по отношение на предвиденото разширение на [улица], и които представляват северните части на имоти №№ *, *, *, показани на приложение № 3. След изменението на кадастъра със заповед № КД-14-16-1144/14.09.2009 г. новият имот *** не граничи с изграден път (бул. „Ал. С.), и за да се стигне до булеварда, трябва да се премине през имот ***. А. проект на комплекс „Ю.“ предвижда по отношение на територията, включена в разширението на [улица]паркинг за автомобили. Същият е реализиран в границите на новопопълнения в КК имот ***. При извършената проверка вещото лице не е установило данни за извършени отчуждавания за разширението на [улица]на части от имоти №№ *, * и *. По становище на вещото лице, нанасянето на новите ПИ с идентификатори *** и *** със заповед № КД-14-16-1144/14.09.2009 г. не противоречи на нормативните изисквания, тъй като новообразуваните имоти отговарят на чл. 24 ЗКИР.
По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, съдът намира следното:
За да допусне касационно обжалване, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС е съобразил, че във въззивната си жалба В. К. и Д. К. изрично са се позовали на сделката, обективирана в нот. акт № 191/2.04.2007 г., том 1, рег. № 2229, дело № 191/2007 г., и са поискали от Апелативен съд – Пловдив да обсъди същата, предвид твърденията им, че с нея не е прехвърлена собствеността върху имота, предвиден за разширение на [улица]. В тази връзка са се позовали и на разпоредбата на чл. 200, ал. 1 ЗУТ.
Съгласно формираната трайна съдебна практика по чл. 290 ГПК, включително визираната от жалбоподателите, въззивният съд е съд по съществото на правния спор, като непосредствената цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор в рамките, очертани от въззивната жалба. Ето защо, дейността на въззивния съд е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните въз основа на анализ на събраните доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възраженията на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора на нея.
В конкретния казус Апелативен съд - Пловдив е действал в нарушение на разпоредбите на ГПК и посочената съдебна практика, като не е обсъдил доводите във въззивната жалба досежно предмета на сделката от 2007 г., както и доказателствата в тази насока.
Въз основа на събраните доказателства, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение прави следните изводи:
По смисъла на закона и съгласно трайно установената съдебна практика, на тълкуване по реда на чл. 20 ЗЗД подлежи неясната договорна клауза и тази, по която е налице спор между страните, като съдът при тази своя дейност, която е обективна, се съобразява с изявената, а не с предполагаемата воля на страните, и не може да подмени нейното съдържание. Чрез тълкуването не може да бъде изменено договорно установеното задължение или да бъдат създадени права, каквито страните не са уговорили.
От анализа на нотариален акт № 191/2.04.2007 г., том 1, рег. № 2229, дело № 191/2007 г. следва несъмненият извод, че с него С. Б. Й. и съпругата му Н. С. Й., В. И. К. и съпругата му Д. С. К. са продали на СД „Микрон-К.-Й. и с-ие“ единствено УПИ *, *, *, *, *-за жилищно застрояване и обществено обслужващи дейности от кв. 99а по регулационния план на[жк], кадастрален план –[жк], [населено място], одобрен със заповед № ОА-1626/7.11.2000 г., ОА-1099/4.08.2000 г., ОА-225/1.02.2005 г., целия с площ от 6 551 кв. м, при граници и съседи: от запад - УПИ *-за жилищно застрояване и общественообслужващи дейности, от север - предвиждано разширение на [улица], от юг – ж.п. линия, но не и северните части от имоти №№ *, * и *, предвидени за разширение на [улица]. Това се установява както от конкретното и недвусмислено описание на самия имот-предмет на договора, така и на неговите граници – посочването от север не на [улица], а на неговото разширение. Ето защо, в случая волята на договарящите е ясна и не е необходимо тълкуването й.
Няма как по пътя на тълкуването съдът да приеме, че покупко-продажбата от 2007 г. включва и имот (отделен от УПИ *, *, *, *, * и изрично предвиден за обществени нужди), който не е визиран в нотариалния акт. Такова тълкуване би довело до недопустимо разширяване предмета на договора, както и до конфликт с императивната норма на чл. 18 ЗЗД.
Независимо от горното, съдът държи да отбележи, че изразената в нотариалния акт от 2.04.2007 г. воля на страните по него е потвърдена и от поведението на последните във връзка с изменението на кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] със заповед № КД-14-16-1144/14.09.2009 г. на началника на СГКК – Пловдив. В представената преписка е налице приложен акт за непълноти и грешки в ПИ *** и ***, подписан от В. К. и С. Й., лично и за СД „Микрон-К.-Й. с-ие“, в който е изразено искане ПИ с идентификатор *** да се запише на името на дружеството, а имот с идентификатор *** – като собственост на В. К. и С. Й.. Покупко-продажбата единствено на УПИ *, *, *, *, * е и напълно логична и оправдана от гледна точка интересите на страните по сделката, предвид обстоятелството, че към момента на сключването й северните части от имоти №№ *, * и * са били предвидени за разширение на булевард, т.е. за обществени нужди и са подлежали на отчуждаване.
От съвкупния анализ на приетите по делото нотариални актове и договори за доброволна делба, скица на поземлен имот № ***-7.11.2017 г. и заключения на съдебно-техническа експертиза може да се направи обоснован извод, че собствеността върху 1/2 ид. ч. от северните части от имоти №№ *, * и * е била придобита от В. И. К. и Д. С. К., в режим на съпружеска имуществена общност, по силата на извършените от последните сделки, като същевременно не се установява същите да са били надлежно отчуждени от собствениците им за нуждите на уличната регулация. В тази връзка съдът съобразява, че след приемането на ЗУТ, урегулирането по чл. 16, ал. 1 от закона е единствената хипотеза, в която планът има непосредствено отчуждително действие.
Частта от имотите, предвидена за разширение на [улица], макар и към момента на сделката по нотариален акт № 191/2.04.2007 г. да не е била нанесена като самостоятелен УПИ, отговаря на изискванията за такъв по чл. 19 ЗУТ, т.е. представлява годен самостоятелен обект на собственост. Възможността същата да остане в патримониума на К. и Й., въпреки продажбата от последните на УПИ *, *, *, *, *, произтича от разпоредбата на чл. 200, ал. 1 ЗУТ. Тезата на ответниците, че със самостоятелната продажба на УПИ *, *, *, *, * е бил прехвърлен имот без необходимото лице (изход) към улица или път, което е в нарушение на правилата на ЗУТ, води до разсъждения по въпроса за действителността на сделката, изповядана с нотариален акт № 191/2.04.2007 г., том 1, рег. № 2229, дело № 191/2007 г., но не може да мотивира извод, че в такъв случай следва да се счита продадена и частта от имотите, предназначена за разширение на булеварда. Няма основание, въз основа на което настоящият съд да заключи, че предмет на въпросната сделка е бил и процесният имот.
Понастоящем, северните части на имоти №№ *, * и *, предвидени за азширение на [улица], съгласно заповед № КД-14-16-1144/14.09.2009 г. на началника на СГКК – Пловдив представляват имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място]. Дали северните части на посочените имоти законосъобразно са били нанесени в КККР като имот с идентификатор *** (каквито възражения по делото са направени от ответниците по исковата молба), е правно ирелевантно за правото на собственост на тези части, тъй като кадастралната карта няма вещнопрехвърлително действие. Притежаваната съобразно акта за собственост вещ е самостоятелен недвижим имот, независимо дали е заснета като такава (ТР № 8/23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС).
Изложеното обуславя отмяна на атакуваното въззивно решение и на потвърденото с него първоинстанционно такова и постановяване на друго за уважаване на исковете, без съдът да се произнася по наведеното евентуално основание – придобивна давност.
Жалбоподателите имат право на направените по делото разноски за всички съдебни инстанции.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 110 от 2.07.2019 г. по гр. д. № 191/2019 г. на Апелативен съд – Пловдив и потвърденото с него решение № 1531 от 10.12.2018 г. по гр. д. № 3082/2017 г. на Окръжен съд - Пловдив, И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от В. И. К., ЕГН [ЕГН] и Д. С. К., ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], [улица], със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 3 – адв. И. Д., срещу Е. Б. Г., ЕГН [ЕГН], К. А. А., ЕГН [ЕГН], М. Т. А.-Г., ЕГН [ЕГН], Д. А. Г., ЕГН [ЕГН], В. Н. Н., ЕГН [ЕГН], Д. Ю. Д., ЕГН [ЕГН], Е. Г. Г., ЕГН [ЕГН], К. А. З., ЕГН [ЕГН], Т. И. К., ЕГН [ЕГН], Г. П. К., ЕГН [ЕГН], Р. О. П., ЕГН [ЕГН], П. И. П., ЕГН [ЕГН], Д. К. Т., ЕГН [ЕГН] и Н. В. Т., ЕГН [ЕГН], всички със съдебен адрес: [населено място], [улица], офис 2 – адв. А. С., искове по чл. 124, ал. 1 ГПК, че В. И. К. и Д. С. К. са собственици при режим на съпружеска имуществена общност на 1/2 ид. част от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], с административен адрес: [населено място], [улица], с площ от 2 186 кв. м, трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м), с граници: имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, на основание правни сделки.
ОСЪЖДА Е. Б. Г., ЕГН [ЕГН], К. А. А., ЕГН [ЕГН], М. Т. А.-Г., ЕГН [ЕГН], Д. А. Г., ЕГН [ЕГН], В. Н. Н., ЕГН [ЕГН], Д. Ю. Д., ЕГН [ЕГН], Е. Г. Г., ЕГН [ЕГН], К. А. З., ЕГН [ЕГН], Т. И. К., ЕГН [ЕГН], Г. П. К., ЕГН [ЕГН], Р. О. П., ЕГН [ЕГН], П. И. П., ЕГН [ЕГН], Д. К. Т., ЕГН [ЕГН] и Н. В. Т., ЕГН [ЕГН], всички със съдебен адрес: [населено място], [улица], офис 2 – адв. А. С., да заплатят на В. И. К., ЕГН [ЕГН] и Д. С. К., ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], [улица], със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 3 – адв. И. Д., разноски по делото за всички съдебни инстанции в размер на 9 368.63 лв. (девет хиляди триста шестдесет и осем лева и 63 ст.).
Решението е окончателно.




ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: