Р Е Ш Е Н И Е №44 София, 29.05.2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на деветнадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав: Председател: Камелия Маринова Членове: Веселка Марева Емилия Донкова при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдията Донкова гр. д. № 2528/2018 г., и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 и сл. ГПК. С определение № 573 от 23.11.2018 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 841 от 07.02.2018 г., постановено по въззивно гр. д. № 15691/2012 г. по описа на на Софийски градски съд. Касаторът иска обжалваният съдебен акт да бъде отменен като неправилен - касационно отменително основание по чл.281, т.3 ГПК. Ответникът по касация Д. Г. С. в отговора на касационната жалба е посочил, че касационно обжалване не следва да се допуска. В съдебно заседание ответниците не са изразили становище. Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: С решение № 841 от 07.02.2018 г., постановено по въззивно гр. д. № 15691/2012 г. на Софийския градски съд е отменено решение от 27.06.2011 г. по гр. д. № 28801/2009 г. на Софийския районен съд, като вместо него е постановено ново по същество, с което е отхвърлен предявения от „ИМОБИЛИЕНФЕРВАЛТУНГ“ ЕООД, гр. София, срещу Д. Г. С., А. И. С. и „Т. Г. АЙ ЕР БИ“ Е., [населено място], иск с правно основание чл.33, ал.2 ЗС за изкупуване на 5,94 % ид. ч. от поземлен имот № * в кв.* по плана на [населено място], местност вилна зона „Б. път“, с площ по графични данни 2 039 кв. м., при описани граници, при условията, уговорени в договора за продажба, предмет на нотариален акт № *, т.*, н. д. № * от *** г., сключен между дружеството – ответник, като продавач, и физическите лица, като купувачи. Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси: към кой момент следва да се преценява наличието на елементите от фактическия състав на чл.33, ал.2 ЗС – сключването на процесната сделка, предявяването на исковата молба или към момента на постановяване на съдебното решение; следва ли да намери приложение правилото на чл.226 ГПК при прехвърляне на притежаваната от съсобственика, упражнил правото на изкупуване, идеална част от имота в хода на висящия процес. По делото е установена следната фактическа обстановка: Производството е образувано по предявени от касатора искове за изкупуване на * % ид. ч. от поземлен имот № * в кв.* по плана на [населено място], местност вилна зона „Б. път“, при условията, уговорени в договора за продажба, предмет на нотариален акт № *, т.*, н. д. № * от *** г., сключен между „Т. Г. АЙ ЕР БИ“ Е., [населено място], като продавач, и Д. Г. С. и А. И. С., като купувачи. Ищецът е твърдял, че дружеството-ответник не му е предложило да изкупи притежаваните от него идеални части от съсобствения имот. Ответното дружество не е изложило твърдения, съответно не е ангажирало и доказателства, че е предложило на ищеца като съсобственик да изкупи продадената на трети лица идеална част. Ищецът е придобил правото на собственост върху поземлен имот № * в кв.* по плана на [населено място], местност вилна зона „Б. път“, по силата на договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № *, т.*, н. д. № */*** г. Прехвърлил е правото на собственост върху * % ид. ч. от описания имот в полза на ответното дружество. С договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № *, т.*, н. д. № * от *** г., същото е прехвърлило на Д. С. и А. С. притежаваните от него идеални части от поземления имот, при цена от 9 100 лв., която продавачът е заявил, че е получил от купувачите изцяло. Видно от договор за замяна на идеална част от недвижим имот с движима вещ от *** г., сключен с нотариален акт № *, т.*, н. д. № *, ищецът е прехвърлил правото си на собственост върху * % ид. ч. от имота в полза на трети лица. Договорът е сключен в хода на висящия процес. Същият е представен като писмено доказателство във въззивното производство. Първоинстанционният съд е приел, че е осъществен фактическия състав на чл.33, ал.2 ЗС. Направил е заключение, че в полза на ищеца съществува право на изкупуване. С въззивното решение първоинстанционното решение е отменено, като вместо него е постановено ново по същество, с което е отхвърлен предявения от касатора – ищец срещу ответниците иск с правно основание чл.33, ал.2 ЗС за изкупуване на * % ид. ч. от описан поземлен имот. Въззивният съд е приел, че ищецът не притежава активна материално-правна легитимация, тъй като към момента на приключване на устните състезания няма качеството на съсобственик, съответно и потестативно право на изкупуване. Последното съществува само и доколкото съществува правото на собственост върху идеална част от имота към момента на настъпване на правната промяна. След извършеното прехвърляне на притежаваната от него идеална част от недвижимия имот, право на изкупуване в негова полза не съществува. Прието е също така, по въведените от ищеца доводи, че не може да намери приложение нормата на чл.226 ГПК – прехвърлено е не спорното право, а правото на собственост върху притежаваната идеална част. По допуснатите въпроси трябва да се дадат следните отговори: Наличието на елементите от фактическия състав на чл.33, ал.2 ЗС следва да се преценява към момента на постановяване на съдебното решение. Това следва от общото процесуално правило, установено в чл.235, ал.3 ГПК – съдът е длъжен да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, ако са от значение за спорното право, защото го пораждат, погасяват или променят. При прехвърляне на притежаваната от съсобственика, упражнил правото на изкупуване, идеална част от имота в хода на висящия процес, разпоредбите на чл.226 ГПК не могат да намерят приложение. Съгласно разпоредбата на чл.226, ал.2, изр.2 ГПК, ако в течение на производството по делото спорното право бъде прехвърлено върху другиго, приобретателят може да замести своя праводател само при условията на чл.222 ГПК, т. е. само със съгласието на двете страни и на лицето, което встъпва като страна по делото. Ако такова съгласие не бъде постигнато, делото следва своя ход между първоначалните страни, като приобретателят може да встъпи или да бъде привлечен в делото като трето лице, но постановеното решение във всички случаи съставлява сила на пресъдено нещо и спрямо приобретателя. В ТР № 3/19.12.2013 г. по т. д. № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС /т.3 от същото/ е прието, че при извършено разпореждане със спорното право от съсобственик /съделител/ в полза на друго лице в хода на делбеното производство във фазата по допускане на делбата, се прилагат разпоредбите на чл.226 ГПК. В мотивите на тълкувателния акт е посочено, че приложение следва да намерят общите процесуални правила, уреждащи положението на страните при извършено в хода на производството разпореждане с правото, предмет на делбата. Разпоредбите на чл.226 ГПК са неприложими обаче при прехвърляне в течение на производството по делото на правото на собственост върху притежаваната от ищеца по иск за изкупуване идеална част. Наличието на фактическия състав на чл.33, ал.2 ЗС е обусловено от съществуващата връзка между правото на изкупуване и основното правоотношение между неговия носител и друго лице, при липса на което правото не може да бъде упражнено. Следователно, ако лицето, което е упражнило правото на изкупуване, не се намира или е престанало да се намира в отношения на съсобственост с друго, същото не може да бъде реализирано. Процесуалните правила за упражняване на правото за делба не могат да бъдат приложени по аналогия и за реализиране на правото на изкупуване. С оглед дадените по-горе отговори на въпросите, по които е допуснато касационно обжалване, въззивният съд правилно е приел, че искът е неоснователен поради липсата на активна материално-правна легитимация на ищеца, като е извършил тази преценка към момента на приключване на устните състезания. По касационната жалба. В конкретния случай към момента на приключване на устните състезания по делото ищецът не се легитимира като съсобственик на процесния имот. Същият е отчуждил правото си на собственост върху притежаваните от него * % ид. ч. в полза на трети лица. Предявеният иск за изкупуване на придобитата от ответниците – физически лица идеална част от процесния имот, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. С оглед на така установената по делото фактическа обстановка, следва да се приеме, че обжалваното въззивно решение е правилно. Правото на изкупуване не принадлежи на ищеца, който е престанал да участва в съсобствеността на имота, идеална част от правото на собственост върху който иска да изкупи. В обобщение, въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото касаторът трябва да заплати на ответника по касация Д. С. направените разноски в настоящото производство, възлизащи на 800 лв. /за адвокатско възнаграждение/. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 841 от 07.02.2018 г., постановено по гр. д. № 15691/2012 г. по описа на Софийски градски съд. Осъжда „ИМОБИЛИЕНФЕРВАЛТУНГ“ ЕООД, гр. София, със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.2, ап.3, адв. М. Р., да заплати на Д. Г. С. със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.3, адв. Т. Б., сумата 800 лв., представляваща направени разноски. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.