О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № 356   София, 28.04.2010 година       Върховният касационен съд на Република България, първо   търговско отделение, в закрито заседание на 01.04  . две хиляди и десета година, в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА                                                      ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА                                                                                                                         МАРИАНА КОСТОВА     при участието на секретаря и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева ч.т.дело №233 /2010  година Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.1, във вр. с чл.121 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от Е. „Г” гр. Л. чрез адвокат Е, с вх. №1902/02.03.2010 год. на Сливенския окръжен съд срещу определение №7 от 07.01.2010 год. по ч.гр.д. №714/2009 год. на Сливенския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 647/23.11.2009 год. по гр.д. №63/2009 год. на Н. районен съд, с което е уважено възражението на ответника „Д” А. за родова неподсъдност на делото. Новозагорският районен съд е квалифицирал предявения от настоящия частен жалбоподател иск като такъв с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД, поради което с оглед цената на иска -над 25 000 лв. е приел, че е родово подсъден на окръжен съд. На основание чл.104, т.4 ГПК районният съд е изпратил делото по подсъдност на Сливенския окръжен съд. С обжалваното определение въззивният съд е възприел изводите на районния съд, че фактически е предявен един иск- такъв по чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен в нотариална форма, чиято цена е определена на основание чл.69, ал.1, т.4 и т. 2 ГПК по данъчната оценка в размер на 45 545.50 лв., поради което е родово подсъден на окръжния съд. Частният жалбоподател твърди,че обжалваното определение е неправилно, защото е предявил два иска, единият от които е с правно основание чл.108 ЗС, поради което делото е родово подсъдно на районния съд по местонахождение на имота. Подържа, че са налице основанията за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, като отново развива доводите си за неправилност на определената местна и родова подсъдност на фактически предявените от него два иска. Навежда довода, че от фактите и обстоятелствата , изложени в исковата молба, както и в допълнителната молба от 24.09.2009 год., става ясно, че е предявил втори иск с правно основание чл.108 ЗС, с който цели връщане на имота в патримониума си, след уважаване на иска за разваляне на договора за неговата продажба. Като правен въпрос от значение за изхода на делото сочи определения от съда брой на предявените искове и правната природа на всеки един от обективно съединените искове. Подържа, че разрешаването на този въпрос би бил от значение за уеднаквяване на съдебната практика. Навежда довода, че обжалваното определение е в противоречие с ТР-122-1986 –ОСГК. Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. Касаторът не е посочил нито общото основание за достъп до касационно обжалване-разрешаване на материалноправен и процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото, нито допълнителните такива по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, но с оглед значимостта на местната подсъдност по местонахождение на недвижимия имот по чл.109 ГПК за допустимостта на решението, което ще бъде постановено, обжалваното въззивно определение ще следва да се допусне до касационно обжалване/арг. от т.1- ТР 1-2009 –ОСГК и ТК/. Абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска е предявяването му по правилата на родовата и местна подсъдност по местонахождение на недвижимия имот. Правилно Сливенският окръжен съд е определил родовата и местна подсъдност на спора. Предявеният от частния жалбоподател иск за разваляне на сключения в нотариална форма договор за покупко-продажба на недвижим имот с данъчна оценка 45 545.50 лв., е родово подсъден на окръжния съд/чл.104, т.4 ГПК/, а по правилата на местната подсъдност по местонахождение на имота /чл.109 ГПК/- на Сливенския окръжен съд. Броят и правното основание на предявените искове се извеждат от фактическите твърдения на ищеца и целената правна защита, съдържащи се в исковата му молба, както и допълнителната такава от 24.09.2009 год., за отстраняване нередовностите на исковата молба по смисъла на чл.127, т.5 ГПК. С нея частният жалбоподател е заявил, че е предявил ревандикационен иск по чл.108 ЗС за имота, предмет на договора, чието разваляне претендира по реда на чл.87, ал.3 ЗЗД. По допустимостта за съвместното предявяване на иска за собственост с конститутивния иск за разваляне на договора, съдът не се произнесъл, поради което в случая искът за собственост се подчинява на правилата на подсъдността на главния иск -този по чл.87, ал.3 ЗЗД. Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд   О П Р Е Д Е Л И:   ОСТАВЯ В СИЛА определение №7 от 07.01.2010 год. по ч.гр.д. №714/2009 год. на Сливенския окръжен съд. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: