Ключови фрази
Престъпления в отделни стопански отрасли - * акцизни стоки без бандерол

Р Е Ш Е Н И Е
№ 297
гр. София, 22.07.2013 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение,
в публично заседание на деветнадесети юни две хиляди и тринадесета
година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА
ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
при секретаря Кр. Павлова в присъствието на
прокурора Р. Карагогов изслуша докладваното от
съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 946 по описа за 2013 г.
и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдения П. Н. В. за възобновяване на НОХД № 547/2012 г. на Велинградския районен съд и отмяна на постановеното по него определение от 17.12.2012 г., с което е било одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство, водено срещу него за престъпление по чл. 234 ал. 1 от НК, като подсъдимият се е признал за виновен в извършването му и при условията на чл. 55 ал. 1, т. 1 от НК му е било определено наказание 3 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено по чл. 66 ал. 1 от НК за срок от 3 години.
В искането са релевирани доводи, съотносими към основанията за възобновяване по чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. Претендира се отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане на районния съд.
Осъденият, редовно призован, не се явява в с. з. пред ВКС. Представя писмено становище.
Прокурорът от ВКП намира изложените в искането оплаквания за неоснователни.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното:
Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е било депозирано в изискуемия по чл. 421 ал. 3 от НПК 6-месечен срок, считано от постановяване на определението за одобряване на споразумението, което не е подлежало на проверка по касационен ред. Разгледано по същество обаче, то е НЕОСНОВАТЕЛНО, предвид следните съображения:
С одобреното споразумение подсъдимият се е признал за виновен в извършването на престъпление по чл. 234 ал. 1 от НК за това, че на 03.12.2012 г., ползвания от него л. а. „М.” (с посочен номер) е държали акцизни стоки без бандерол, като такъв се изисква по закон – общо 150 кутии цигари м. „M. S.”, на стойност 645 лв., като случаят е немаловажен. Съобразно обвинението цигарите са били установени в задната товарна част на автомобила при проведена рутинна проверка за разкриване на престъпления във връзка с търговията с акцизни стоки без бандерол.
Оплакването за одобряване на споразумението в нарушение на материалния закон – поради несъставомерност на деянието по чл. 234 от НК, с оглед липса на признака немаловажност на случая, не може да бъде споделено. В чл. 93, т . 9 от НК е даден стандарта за преценката какво представлява маловажен случай, а именно престъплението, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. В контекста на тази преценка паричната равностойност на предмета на престъплението е важен фактор, но не и единственият. В конкретния случай сумата от 640 лв. не е пренебрежимо малка, а количеството кутии цигари без бандерол – 150 бр., които деецът е държал в товарната част на автомобила, явно надхвърлят необходимото за лична употреба. В този аспект, не може да се счита, че степента на обществена опасност на престъплението с оглед начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, потенциалните вреди за фиска, е по-ниска в сравнение с обикновените случаи от този вид. Такъв извод не следва и от съпоставката на всички тези обстоятелства с положителните данни за личността на подсъдимия и добросъвестното му процесуално поведение. Няма място за приложение на чл. 9 ал. 2 от НК, тъй като обществената опасност като елемент на престъплението е налице.
При одобряване на споразумението не са допуснати нарушения на процесуалния и материален закон, които да са довели до определянето на несправедливо наказание. Съдът е зачел волята на страните, между които е и подсъдимият и неговия защитник, които са се съгласили то да е в минималния възможен размер - 3 месеца лишаване от свобода, което е било отложено по реда на чл. 66 ал. 1 от НК за срок от 3 години.
С оглед изложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения П. Н. В. за възобновяване на НОХД № 547/2012 г. на Велинградския районен съд и отмяна на постановеното по него определение от 17.12.2012 г., с което е било одобрено споразумение за решаване на делото, водено срещу него за престъпление по чл. 234 ал. 1 от НК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.