Р Е Ш Е Н И Е № 555/2010 г. София, 06.01.2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска ЧЛЕНОВЕ: Снежанка Николова Велислав Павков при участието на секретар Теодора Иванова изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА гр.дело № 985 /2009 година и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290-293 ГПК. Д. Т. Я. гр. В. обжалва и иска да се отмени въззивно Решение Nо 608 от 12.05.2009 год. по гр.възз.д. Nо 162/2009 година на Варненския окръжен съд. С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения по приложение на материалния закон при възстановяване право на собственост на земеделски имот по ЗСПЗЗ и възникналата конкуренция на права със собственик, получил претендирания имот като обезщетение при отчуждаване и съществени съдопроизводствени правила по преценка на доказателствата по делото, основания за отмяна по см. на чл. 281 т. 3 ГПК. Касационното обжалване е допуснато по чл. 280 ал.1 т. 2 ГПК поради констатирано противоречие на обжалваното решение, при идентична хипотеза по въпроса за конкуренция на основанията за придобито право на собственост в хипотезите на възстановената собственост по ЗСПЗЗ и това на имотно обезщетяване при отчуждаване през 1981 година за нуждите на курорт „Д.” с Решение Nо 952 от 10 07.2008 година по гр.д. Nо 2580/2007 година на ВКС –IV отд., с което е потвърдено Решение Nо 23/ 23.01. 2007 година по гр. възз. д. Nо 1572/ 2006 година на Варненския ОС. В срока по чл. 278 ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответниците М. Г. , С. Г. и Р. Т.. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна на обжалваното решение и в правомощията по чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК , намира : С обжалваното въззивно решение, окръжният съд е оставил в сила Решение Nо 3302 от 01.12..2008 година по гр.възз.д. Nо 9607/2007 година на Варненския районен съд по отхвърления иск на Д. Т. Я. по чл. 108 ЗС срещу М. Г., С. Г. и Р. Т. за предаване владението на ПИ Nо 297 с площ от 650 кв.м. по ПНИ на с.о. „Т.” гр.В. по КП от 1987 година, който попада в имот Nо 10 365 по КП от 1956 година. За да отхвърли иска, въззивният съд е приел, че не е установена идентичност на възстановената собственост с претендирания имот ПИ-297, както и че ответниците , първоначално М. и С. Г. , а в последствие и Р. Т., владеят имота и са собственици на същия по силата на зачетено проведено отчуждително производство през 1981 година. На основание чл. 291 ГПК , настоящият състав на ВКС-второ отделение на гражданската колегия , намира: С Решение Nо 952/2008 на ВКС-IV отд. е прието , в аналогична хипотеза на обезщетяване на отчужден за нуждите на курорта „Д.” собственик ,че „държавата не е имала право да заменя и обезщетява собственици с имот, който не и е принадлежал поради лисата на данни за надлежно проведено отчуждително производство на тези земеделски земи, а и дори актът на отнемането да е правомерен , то не е налице хипотеза по приложение на чл. 10 ал.13 ЗСПЗЗ и приоритет следва да се даде на собственика по реституция. Възприетата теза с цитираното решение на ВКС , макар и да се явява противоположна по краен резултат с възприетата с обжалваното въззивно решение, се явява неотносима по делото. В настоящото производство безспорно е доказан факта на надлежно отчуждаване на собствена земеделска земята и обезщетяване с процесната, както и е прието, че извършено отчуждаването и получаването в обезщетение на процесния недвижим имот е противопоставимо на собствениците на земеделските земи, внесени в ТКЗС, но основният –решаващ мотив да не бъде уважена претенцията на ищцата е липсата на доказана идентичността на внесените от наследодателя на ищцата земеделски земи/ описани по НА Nо 58/1955 година и претендирания имот пл. Nо 297 от КП на с.о.”Траката”- В.. След преценка на наведените доводи и на основание чл. 291 т.1 ГПК, настоящият състав намира , че изразеното в Решение Nо 952/2008 на ВКС-IV отд. становище относно приложимостта на чл. 10 ал.13 ЗСПЗЗ и в настоящата хипотеза по принцип е правилно . В Решенията КС на Република България се приема , че по отношение на внесените в ТКЗС земеделски земи правото на собственост не е губено, а само-по обективни причини/ проведената колективизация/, собствениците не са могли ефективно да реализират правомощията на ползване , владение и разпореждане т.е. да упражняват своето вещно право. Запазвайки собствеността по отношение на притежаваните и внесени от тях земеделски земи , всяко разпореждане извършено от ТКЗС, Д. или други държавни органи , без законово основание , са непротивопоставими на собствениците. В този смисъл обезщетяване на лица - отчуждени собственици с такъв имот е обезщетяване с чужд имот и при заявени реституционни претенции и доказана собственост към момента на отнемане на земеделския имот , намира приложение хипотеза на чл. 10 ал.13 ЗСПЗЗ. В конкретната хипотеза, при преценка на данните по делото , доводите на страните и в рамките на правомощията по чл. 293 ал.1 ГПК, настоящият състав намира , че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. С Решение на ПК-В. Nо 179 от 11.02.1994 година е възстановено правото на собственост на наследниците на Т. Л. Х. в стари / възстановими/ реални граници върху имот Nо 10356, съставляващ парцел Nо 10315 по КП на м.”М.” , гр.В. , с.В. от 1956 г., попадащ в терен по § 4 от ЗСПЗЗ, и обхващащ няколко имота по КП на с.о.”Траката” от 1987 г., между които и имот пл. Nо 297, целия с площ от 650 кв.м. Прието е , че реституцията е извършена въз основа на представен документ за собственост- нотариален акт Nо 58/1955 година , Заявление от 10.02.1958 година , Декларация за внесените в ТКЗС имущества на Т. Л. от същата дата, които документи сочат , че въпреки изслушаното експертно становище , липсва доказана идентичност на имотите от страната на заявилата иска по чл. 108 ЗС Д. Т. Я.. Въз основа на пълен и задълбочен анализ на отразените данни по експертното заключение на в.л.- инж. Ц. , крайният извод , че имот пл. Nо 297 , попадащ изцяло във възстановения от ПК на ищцата имот Nо 10356 е идентичен с имот а, описан по НА Nо 35/ 1982 година и НА Nо 58/1987 година, базирани на описаните граници по документите и планове на местността, не е кредитиран . Въззивният съд , приемайки, че без да е налице доказано наследствени правоприемство на описаните като съседи лица по цитираните нотариални актове и тези, отразени по заключението на техническата експертиза като съседни, идентичността на имотите не може да бъде приета за безспорно установена на базата на предположения. Правилно е прието, че имотът владян от ответниците – пл. Nо 297 по КП/ доколкото в описателната част на решението- л. 20 се сочи имот Nо 292, то е безспорно налице техническа грешка / не е установено да е идентичен/ отчасти/ с този, описан по НА Nо 58/1955 година поради липата на доказателства- на първо място за идентичност между лицата Т. Л. Х., наследодател и Т. Л. К. като собственик на имота по разписния лист към КП от 1956 година . Съдът правилно и законосъобразно е съобразил , че в рамките на заявен иск по чл. 108 ЗС страната ищец следва да установи по категоричен и несъмнен начин своята материално-правна легитимация –собствеността на имота, включваща като компонент и идентичността между имота, притежаван преди внасянето му в ТКЗС, и този който се претендира. Безспорната липса на посочените доказателства, попълването на доказателствения материал с които е в тежест на ищцата, обосновава извод за законосъобразност на обжалваното решение. По изложените съображения и на основание чл. 293 ал.1 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА Решение Nо 608 от 12.05.2009 год. по гр.възз.д. Nо 162/2009 година на Варненския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :