5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 215 София, 18.04.2022 г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Марков ЧЛЕНОВЕ: Ирина Петрова Десислава Добрева при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора…………..………………...., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 537 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба с вх. № 261319 от 23.Х.2020 г. на В. А. Х. от София, подадена в качеството й на адвокат от САК (личен номер 10002700210) против решение № 260009 на Варненския апелативен съд, ТК, от 21.VІІІ.2020 г., постановено по т. дело № 29/2020 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 852/8.Х.2019 г. на ОС-Варна по т. д. № 1966/2018 г.: за отхвърлянето на нейния установителен иск с правно основание по чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ, предявен срещу ответното „М. – В.“ АД (в несъстоятелност), ЕИК[ЕИК], воден и при задължителното участие на постоянния синдик на това дружество Р. Г. С., чийто предмет е било признаване съществуването на неприето от последния нейно вземане в размер общо на 51 515 лв. (петдесет и една хиляди, петстотин и петнадесет лева), представляващо сбор от дължими и незаплатени адвокатски възнаграждения за процесуално представителство на търговеца ответник по претенцията за една съдебна инстанция в производства по чл. 694 ТЗ, от които: сума в размер на 20 717 лв., представляваща дължимо възнаграждение по т.д. № 1595/2017 г. по описа на ОС-Варна; сума в размер на 14 768 лв., представлява дължимо възнаграждение по т. д. № 1596/2017 г. по описа на ОС-Варна; сума в размер на 6248 лв., представляваща дължимо възнаграждение по т. д. № 1549/2017 г. по описа на ОС-Варна, както и сума в размер на 9870 лв., представляваща дължимо възнаграждение по т. д. № 1520/2017 г. по описа на ОС-Варна. Оплакванията на касаторката адв. Х. от САК са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение при допуснати от състава на Варненския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила /чл. 5 ГПК/. Поради това тя претендира отменяването му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който да бъдел уважен, „с всички произтичащи от това законни последици, предявеният установителен иск по чл. 694 ТЗ за признаване съществуването спрямо ответното „М. – В.“ АД (н.) и кредиторите на несъстоятелността на предявеното вземане за адвокатско възнаграждение, подробно описано в исковата молба“. В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към жалбата подателката й адв. Х. от САК обосновава приложно поле на касационния контрол единствено с наличието на допълнителната предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение въззивният съд се е произнесъл по следния материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: „Дали процесните вземания, представляващи договорени и незаплатени възнаграждения за процесуално представителство в хипотезата на чл. 635, ал. 3 ТЗ, подлежат на удовлетворяване от масата на несъстоятелността?“ В тази връзка касаторката инвокира довод, че формулираният от нея въпрос бил важен „с оглед създаването на среда на справедливост и сигурност в правоотношенията между всички субекти, участващи в производството по несъстоятелност, което може да бъде постигнато посредством справедлив и ефективен закон“. По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация „М. - В.” АД (н.), ЕИК[ЕИК], писмено е възразило чрез своя постоянен синдик Р. Г. С. както по допустимостта на касационния контрол, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му. Инвокиран е довод, че макар формулираният в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към касационната жалба материалноправен въпрос да е бил релевантен за изхода по конкретното дело, същият няма естеството на такъв, който да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Варненския апелативен съд, настоящата касационна жалба на В. А. Х. от София, същата действаща в качеството си на адвокат от САК (с личен номер 1000270), ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване са следните: При потвърждаване на решението на първостепенния съд въззивната инстанция е могла да констатира, че предметът на спора е съсредоточен върху това дали процесните вземания, представляващи договорени и незаплатени възнаграждения за процесуално представителство от управителя на „Мос,строй-В.“ АД (в н.) в хипотезата на чл. 635, ал. 3 ТЗ, подлежат на удовлетворяване от масата на несъстоятелността на същото търговско дружество. Установено е било по делото, че същите вземания са били предявени по реда на чл. 688, ал. 3 ТЗ, т. е. като „неплатени на падежа и възникнали след датата на откриване на производството по несъстоятелност“. Но решаващият правен извод на състава на Варненския апелативен съд е бил категорично за липса на първата от тези две законови предпоставки, позволяващи включване на въпросните вземания в допълнителен списък на синдика, тъй като: „по делото не се твърди, нито са представени доказателства, договорените възнаграждения да са с настъпил падеж, на който същите са станали изискуеми“. Допълнителният аргумент на въззивния съд в подкрепа на този негов извод, предопределил изхода по конкретното дело, е, че направените от органите на несъстоятелния търговец разноски в производствата по чл. 694 ТЗ, не подлежат – в хипотезата на чл. 635, ал. 3 ТЗ - на удовлетворяване от масата на несъстоятелността, понеже същите е следвало да бъдат присъдени именно съобразно резултатите от развитието на тези искови производства, т.е. „по реда на чл. 78 ГПК“, вкл. и при съобразяване на създадената при действието на ТР № 6/6.ХІ.2013 г. на ОСГТК по тълк. дело № 6/2012 г., практика на ВКС обективирана в цитираните там две определения, постановени от състави на Второто отделение от неговата търговска колегия по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, а именно Опр. № 673/21.ХІІ.2016 г. по ч. т. дело № 920/2016 г., както и Опр. № 754/23.ХІІ.2019 г. по ч. т. дело № 2723/2019 г. Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на решението, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че единственият, т. нар. „материалноправен“ въпрос, формулиран от касаторката в изложението й по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата, се отнася изцяло до правилността на атакуваното с нея въззивно решение, с което на същия е бил даден отрицателен отговор: предвид наличието на процесуалния ред по чл. 78 ГПК. Ето защо, при така установената липса на главното основание за допустимост на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК, безпредметно се явява обсъждането налице ли е релевираната от адв. В. Ал. Х. допълнителна предпоставки за това - тази по т. 3 на същия законов текст. При това въпросната предпоставка е била въведена от касаторката бланкетно: без обосноваване на поне една от двете възможни хипотези на това общо основание за допустимост на касационния контрол, съобразно задължителното разяснение, дадено с постановката по т. 4 на горепосоченото ТР на ОСГТК на ВКС от 2010 г. за касационното производство. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260009 на Варненския апелативен съд, ТК, от 21.VІІІ.2020 г., постановено по т. д. № 29/2020 г. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2 Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 537 по описа за 2021 г.