Ключови фрази
Неоснователно обогатяване * предварителен договор * разваляне на договор * договорна ипотека


5
Р Е Ш Е Н И Е

№ 35

С., 06.03.2013 година


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря София Симеонова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 74/ 2012 година

Производството е по чл. 290 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] - [населено място] срещу Решение № 1449 от 05.08.2011 г. по т.д.№ 721/2011 г. на Софийски апелативен съд в частта,с която е потвърдено Решение №5255от 17.11.2010 г. по гр.д.№11335/2009 г.на СГС, с което [фирма] - [населено място] е осъдено да плати на Ян С. Х. - гражданин на Обединено кралство Великобритания и С. И., съдебен адрес: [населено място], [улица], вх.1, ап.6 - адв. В.Д.: 2950.22 евро, със законната лихва от 19.11.2009 г. - депозит за покупка на описания ап.№А 503, находящ се във в.к. “А. Вали”, [населено място], предмет на Предварителен договор за продажба от 14.05.2007 г., 20 629.79 евро, със законната лихва от 19.11.2009 г. - авансово платена част от цената на апартамента, с оплакване за неправилност. Жалбоподателят поддържа, че неправилно съдът е уважил предявените искове по чл. 55 ал. 1 пр. 3 ЗЗД, без ищецът да докаже сключен действителен предварителен договор, изправността си по договора, неизпълнението на ответника и волеизявление за разваляне, достигнало до ответника. Излага подробни съображения за неправилност на извода за последиците, настъпили от ипотеката - поддържа, че учредяването й преди да настъпи падежът за сключване на окончателния договор, не може да увреди интересите на купувача, доколкото не поражда преки правни последици в неговата сфера, интересите на купувача са защитени с клаузата по чл. 4.1 от Договора със задължението на продавача към момента на предаване на владението, имотът да бъде чист от вещни тежести, като интересът на купувача е във възможността да придобие имота в състояние, годно за ползване и чист от тежести. Жалбоподателят счита, че ако съдът е тълкувал в съответствие с чл. 20 ЗЗД волята на страните, изразена в чл. 4.2, вр. с чл. 4.1 б.”б” и „в” от Договора, щеше да стигне до извод, че е уговорено санкциониране не на всяко поведение на длъжника, а само сключването на сделки, които да увреждат интересите на купувача, каквото с учредената ипотека не е налице, тъй като съществуването й следва да се прецени към момента на прехвърляне на правото на собственост. Жалбоподателят излага, че ищецът, като е отправил волеизявление за разваляне, без да даде срок за изпълнение извън хипотезите на чл. 87 ал. 2 ЗЗД, не е упражнил надлежно правото на разваляне, поради което не са настъпили желаните правни последици - не е отпаднало основанието, на което сумата е платена и не е възникнало за ответника задължение да я възстанови. Жалбоподателят развива подробни съображения за неправилно тълкуване на разпоредбите на сключения договор, за неправилно приложение на чл. 87 ал. 1 и 2 ЗЗД и иска решението в обжалваната част да се отмени и да се постанови друго, с което исковете да се отхвърлят.
Ответникът по касационната жалба Ян С. Х. - гражданин на Обединено кралство Великобритания и С. И. - ищец по делото и ответникът по касационната жалба [фирма] - [населено място] - трето лице - помагач на страната на ответника, не изразяват становища по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на страните във връзка с касационната жалба и като провери правилността на въззивното решение, на основание чл. 290 ал. 2 ГПК, приема следното:
С Определение № 494 от 30.VІІ.2010 г., постановено по делото, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в осъдителната част, на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по въпроса за предпоставките по чл. 55 ал. 1 пр. 3 ЗЗД за връщане от продавача на авансово платени суми по предварителен договор, като последица от упражнено от купувача право на разваляне по чл. 87 ал. 2 ЗЗД, и представляват ли предпоставки за разваляне евентуални негативни последици за купувача. След постановяване на определението, с Р.№153/28.12.2012 г. по т.д.№1022/2011 г. на ВКС, І т.о. и с Р.№231/13.02.2013 г. по № 1268/2011 г. на ВКС, ІІ т.о., постановени на основание чл. 290 ГПК и задължителни за долустоящите на ВКС съдебни инстанции, на поставения въпрос е даден отговор в смисъл, че правото на разваляне на предварителен договор по реда на чл. 87 ал. 1 или ал. 2 ЗЗД, е обусловено от виновно неизпълнение на продавача, което води до невъзможност за сключване на окончателен договор, като в случай на учредена от продавача договорна ипотека върху имота, обещан за продажба, ипотечното задължение трябва да не е било заличено към момента на предаване на имота на купувача, в който случай евентуалните негативни последици за купувача от учредяване на ипотеката, биха били основание за разваляне по чл. 87 ал.1 или ал. 2 ЗЗД.
Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която са уважени исковете: за 2950.22 евро - депозит за покупка на недвижим имот, обещан за продажба и за 20 629.79 евро - авансово платена част от цената, е изложил съображения, че продавачът не е изпълнил поетите в чл. 4.1 от Договора от 14.05.2007 г. задължения - нарушил е забраната за сключване на сделки с имота без съгласие на купувача. Съдът е приел, че уговорената забрана е продавачът да не сключва каквито и да било сделки с имота без съгласието на купувача, която включва всякакви сделки, а не само разпоредителни сделки, нарушаването на която забрана дава право на купувача едностранно да развали договора. Съдът е посочил, че продавачът не е спазил срока по чл. 5 за съставяне на акт 15 и не е изпълнил задължението да не сключва сделки с имота - учредил е с нот.акт №90/08.11.2007 г. в полза на банки - кредитодатели - договорна ипотека върху множество недвижими имоти, сред които и процесният, поради което купувачът е развалил едностранно договора, и за продавача възниква задължение да върне получените суми, на основание чл. 55 ал. 1 пр. 3 ЗЗД.
Обжалваното решение е незаконосъобразно. Неправилно въз основа на нарушение от продавача (обещател по предварителния договор) на задължението, поето с чл. 4.2 от Договора, въззивният съд е приел, че за купувача е възникнало правото да развали договора.
Страните с чл. 5 и чл. 3 от Предварителния договор са уговорили апартаментът, обещан за продажба на ищеца, да бъде построен в срок не по-късно от м.август 2008 г. (акт 15), а сключването на окончателен договор във формата на нотариален акт за прехвърляне на собствеността, да се извърши в срок от 20 дни от получаване на писменото уведомление, че продавачът се е снабдил с констативен акт за установяване годността за приемане на строежа (протокол обр.15). В чл. 4.2 страните са уговорили, че ако продавачът не изпълни някое от поетите с чл. 4.1 задължения или сключи каквато и да било сделка с имота без изрично писмено съгласие на купувача, последният има право да развали едностранно и без предизвестие договора, и да поиска връщане на всички платени суми.
Установено е по делото, че продавачът е учредил в полза на посочените банки на 08.11.2007 г. с Н..акт № 90,том ІХ,рег.№7125,д.№ 1605/ 2007 г. и Н..акт №91,том ІХ,рег.№7126,д.№ 606/ 2007 г. - нотариус №61 с район на действие Районен съд - Разлог договорни ипотеки върху поземления имот на в.к. „А. Вали”, ведно с правото на строеж за изграждане на жилищните обекти, в които попада и имотът, обещан на ищеца, като сградата е била завършена и е издаден акт обр.15 от 01.11.2008 г. Представена е справка от Служба по вписванията - [населено място] за поетапно заличаване на ипотеките върху апартаментите във в.к.„А. Вали”.
Общата забрана продавачът да не сключва без съгласието на купувача сделки с имота, по отношение на ипотечното задължение, е специално уредена в чл. 4.1 б. ”б”, с която продавачът се задължава да предаде имота без тежести, възбрани и ипотеки. Въззивният съд не е изтълкувал клаузите на чл. 4.2 и на чл. 4.1 б. „б” от Договора в тяхната взаимна връзка и обусловеност, поради което е стигнал до погрешния извод, че със самото учредяване на договорната ипотека продавачът е нарушил забраната да не сключва сделки с имота, неизпълнението на което задължение е основание купувачът да развали предварителния договор поради неизпълнение. Така съдът е придал правно значение на основание за разваляне за неизпълнение от продавача на задължението, поето в чл. 4.2 от договора да не сключва без изрично писмено съгласие на купувача каквато и да било сделка с имота, на което основание е приел, че ипотекирането на имота без съгласие на купувача съставлява неизпълнение на договора. Клаузата на чл. 4.2 от договора няма самостоятелно значение и не може да се тълкува изолирано и без връзка с предходната клауза на чл. 4.1 б.”б”, към която договорът изрично препраща. Поетото от продавача задължение по чл. 4.1 б.”б” да предаде имота чист от тежести, ипотеки и права на трети лица, е за да не увреди интереса на купувача за сключване на окончателен договор за продажба на имота, чист от всякакви тежести и ипотеки, при които реални опасности, препятстващи продавача да изпълни основното си задължение за прехвърляне на собствеността, възниква правото на купувача да развали договора, съгласно чл. 4.2 б. ”б” - само в случай, че продавачът наруши уговорката за въздържане от действия и сделки, които правят невъзможно имотът да бъде продаден без тежести и чужди права при настъпване на момента за сключване на окончателен договор. Учредяването на ипотеките е послужило като повод купувачът да се позове на клаузата на чл.4.2 и да отправи писмено волеизявление до продавача за едностранно разваляне на договора поради неизпълнение на задължението за въздържане от ипотечни сделки с обекта на бъдещата продажба, което волеизявление не е породило правни последици, тъй като не са били налице предпоставките, с които страните са обвързали възникването и упражняването на правото за разваляне на договора по чл. 87 ал.2 ЗЗД. Само фактът на сключване на договори за ипотека, по който начин продавачът е осигурявал финансирането на комплекса, и като се има предвид, че поетапно ги е заличавал, не обуславя възникване за купувача на правото по чл. 87 ал.2 ЗЗД да развали договора, тъй като сключването на окончателния договор, не е осъществено поради неговите неоправдани действия по разваляне, без да са налице условията на чл. 4.2, съответно чл. 87 ал.2 ЗЗД. За да е налице виновно неизпълнение на продавача, водещо до невъзможност за сключване на окончателен договора, следва ипотечното задължение да не е заличено към момента на предаване на имота, преди да е настъпил моментът за сключване на окончателен договор, спрямо който следва да се преценява дали продавачът е изправна страна съобразно уговореното в чл. 4.1 и чл. 4.2 и дали е създал основание за разваляне по чл. 87 ал. 2 ЗЗД.
Въззивният съд в нарушение на закона и в противоречие с вложената от страните воля в клаузите на чл. 4.1 и чл.4.2 и с целта на договора, не е изтълкувал посочените две клаузи в тяхната взаимна връзка и обусловеност, затова е стигнал до неправилния извод, че само с учредяването на договорната ипотека продавачът е нарушил забраната да не сключва сделки, което е възприел като достатъчно основание за разваляне на договора. Купувачът не е платил цената на отпаднало основание и искът по чл. 55 ал.1 пр.3, вр. чл. 87 ал. 2 ЗЗД е неоснователен.
Решението, с което е прието, че предварителният договор е развален едностранно от купувача, на което основание е уважен искът, като неправилно, следва да се отмени, на основание чл. 293 ал. 2 ГПК и да се постанови решение, с което предявените искове се отхвърлят, като неоснователни.
Поради този изход на спора решението следва да се отмени и в частта за разноските. На ищеца следва да се присъдят разноски, направени във въззивната инстанция, изчислени съразмерно уважената част на иска в размер на 4389 лв., както и разноски за касационната инстанция 3373.16лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ в обжалваната част Решение № 1449 от 05.08.2011 г. по т.д. № 721/ 2011 г. на Софийски апелативен и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска на Ян С. Х. - гражданин на Обединено кралство Великобритания и С. И., съдебен адрес: [населено място], [улица], вх.1, ап.6 - адв. В.Д. срещу [фирма] - [населено място] за: 2950.22 евро, със законната лихва от 19.11.2009 г. - депозит за покупка на описания ап.№А 503, находящ се във в.к.“А. Вали”, [населено място], предмет на Предварителен договор за продажба от 14.05.2007 г. и за 20 629.79 евро, със законната лихва от 19.11.2009 г. - авансово платена част от цената на апартамента.
ОСЪЖДА Ян С. Х. - гражданин на Обединено кралство Великобритания и С. И., съдебен адрес: [населено място], [улица], вх.1, ап.6 - адв. В.Д. да плати на [фирма] - [населено място] 4389 лв. - разноски по делото за въззивната инстанция и разноски за касационната инстанция 3373.16лв.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: