Ключови фрази
Неоснователно обогатяване – субсидиарно приложение * погасителна давност * подобрения * писмени доказателства * начало на давностен срок * съсобственост * обезщетение за ползване * прихващане


2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 263

гр. София, 01.07.2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на девети май през две хиляди и единадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 561 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Й. К. Н. със служебен адрес в [населено място] – адв. С., чрез адв. С. С., против въззивното решение № 1489 от 30 ноември 2009 г., постановено по гр.д. № 1868 по описа на апелативния съд в [населено място] за 2007 г. в частта му, с която е оставено в сила решение без номер от 29 март 2007 г., постановено по гр.д. № 483 по описа на Софийския градски съд за 2002 г.
К. контрол е допуснат с определение № 1135 от 2 ноември 2010 г. поради наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправния въпрос от кой момент започва да тече погасителната давност за подобрения в имот, сторени в хода на процес за обезсилване на решение за възлагане на същия имот и на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по процесуалноправния въпрос за възможността съдът да се позове на писмено доказателство, което не е било прието по установения в чл. 111 ал. 1 ГПК (отм.) ред.
По поставените въпрос касаторката сочи, че погасителната давност започва да тече от деня, когато владението върху имота се смути от собственика с предявяване на иск за предаването му и под “смутено владение” ППВС № 6/74 г. има предвид момента на предявяване на иска за връщане на имота, а не влизането в сила на решението по същия иск; съдът не е уважил въведено от касаторката възражение за прихващане, като се е позовал на писмено доказателство, което не е било прието по установения в разпоредбата на чл. 111, ал. 1 ГПК (отм.) ред.
Ответниците Г. П. С. от [населено място] и И. О. З. от [населено място], Столична община, не дават отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК.
С решението си въззивният съд приел, че до 2001 г., когато решението за възлагане на делбения имот е било обезсилено, ищецът С. е бил изключителен собственик на имота и като такъв, заедно със съпругата си, е направил подобрения в имота в периода 1996-1998 г.; след обезсилването на решението имотът е станал отново съсобствен между ищеца и касаторката и от тогава е започнало течението на погасителната давност за вземането на ищеца за подобренията върху частта на касаторката; исковата молба за подобренията е подадена около три месеца и половина след влизането в сила на решението за обезсилването на решението за възлагане, поради което петгодишният давностен срок не е изтекъл; възражението за прихващане на касаторката е неоснователно, защото с нотариална покана, получена от касаторката на 29 октомври 2001 г. ищецът я е поканил да ползва имота.
По материалноправния въпрос съдът приема следното:
Погасителната давност за подобрения в имот, извършени в хода на процес за обезсилване на решение за възлагане на същия имот, проявява ефекта си съобразно общото правило на чл. 110 ЗЗД. Началото на петгодишния давностен срок, съгласно разпоредбата на чл. 114 ЗЗД започва от деня, в който вземането е станало изискуемо. Ако подобренията в имота са извършени по време, в което е воден процес за обезсилване на решение за възлагане на имот при действието на разпоредбата на чл. 288, ал. 7 ГПК (отм.) до промяната й със Закона за изменение и допълнение на ГПК, публикуван в ДВ бр. 64 от 1999 г., то погасителната давност започва да тече от момента, в който решението за обезсилване е влязло в сила, тъй като от този момент правата на страните са установени с влязло в сила решение. Това разбиране се основава на разясненията по характера на правния режим на обезсилването на възлагателните решения по чл. 288, ал. 7 ГПК (отм.), правата на съделителите от момента на възлагане на имота и настъпването на вещноправния ефект на конститутивното решение по чл. 288, ал. 7 ГПК (отм.), дадени в т. 10 на ТР № 1 по гр.д. № 1/2004 г. на ОСГК.
По процесуалноправния въпрос се твърди противоречие на даденото от въззивния съд разрешение с разрешението, сторено в решение № 2375 по гр.д. № 1861 за 1981 г. на ІІ ГО. В посоченото решение ВС приема, че съдът в нарушение на правилата на чл. 111, ал. 1 и чл. 188, ал. 1 и 2 ГПК (отм.) при постановяване на решението си се позовава на доказателства, които не са допуснати и събрани по съответния процесуален ред. ВКС приема за правилно разрешението, дадено в соченото решение на ВС. Допускането и събирането на доказателствата по определения в ГПК ред осигурява равенството на страните в процеса и осъществяването на адекватната им защита срещу действията на противната страна.
По касационните оплаквания:
Съдът е сезиран с иск за заплащане на обезщетение по реда на чл. 59 ЗЗД за подробно описани довършителни работи и подобрения в имот на страните по спора, който е изнесен на публична продан.
В жалбата се сочи, че съдът неправилно не съобразил предявяването на молба за обезсилване на решението за възлагане на имота още през 1993 г., което е смутило владението на ищеца, като от този момент започва течението на погасителната давност. Излагат се и съображения за незаконосъобразно обосноваване на отхвърлянето на възражението на касаторката за прихващане с неприето от съда по съответния ред доказателство; поканата освен това е приета от адв. С. в качеството й на пълномощник на касаторката, но не може да породи действие, тъй като адвокатът няма правата по чл. 36, ал. 1 ЗЗД. В писмени бележки и в съдебно заседание процесуалният представител на касаторката сочи още доводи за неоснователност на претенцията по чл. 59 ЗЗД, тъй като касаторката не е била съсобственик към момента на извършване на разходите; решението за обезсилване и неговото обратно действие не засягат правоотношенията, възникнали от подобренията на имота, а и с подаването на молбата за обезсилване на решението е създадено положение на висящност на иска за делба, то спора следва да бъде разрешен в хипотезата на чл. 60 и сл. ЗЗД, тъй като няма доказателства касаторката да е давала съгласие за извършване на претендираните подобрения; няма и категорични доказателства за периода на извършване на подобренията.
Касационната жалба е основателна по съображенията за допуснати процесуални нарушения по събирането на доказателства.
С решение от 10 август 1992 г. по гр.д. № 20 за1992 г. на Софийския градски съд процесният имот – дворно място и построената в него двуетажна еднофамилна къща, са поставени в дял на основание чл. 288, ал. 2 ГПК на ищеца. С решение № 264 по гр.д. № 669 за 2000 г. на І ГО, влязло в сила на 24 юли 2001 г., възлагателното решение е обезсилено на основание чл. 288, ал. 7 ГПК (отм.) – редакцията на текста до изменението с ДВ бр. 64 от 1999 г. Извършването на процесните подобрения в имота, придобит от касаторката и ищеца по време на брака им, е станало в периода 1996-1998 г. При тези данни следва да се приеме, че ищецът, който е станал собственик на имота по силата на възлагателното решение, ги е осъществил именно в качеството му на собственик, но висящността на делбения процес е възстановена с влизането в сила на решението по конститутивния иск по чл. 288, ал. 7 ГПК (отм.) в редакцията му до ДВ бр. 64 от 1999 г. и за ищеца е възникнало правото да претендира от касаторката заплащането на извършените в съсобствения имот подобрения до размер на половината от стойността им. Касаторката е направила възражение за погасяване на претенцията по давност, като изрично е посочено, че ищецът е извършил подобренията в имота в качеството си на собственик, поради което погасителната давност е текла от момента на извършване на подобренията през периода 1994 – 1995 г., но възражението е неоснователно предвид дадения отговор на поставения материалноправен въпрос.
Сторено е още и възражение за прихващане със сумата от 33600 лева – обезщетение за ползване на имота. Възражението за прихващане е изрично прието. С нотариална покана, получена от съсед на ищеца на 4 септември 2001 г., касаторката го поканила да й заплаща месечно обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС в размер на 800 лева. С нотариална покана, получена от адвокат С. на 20 октомври 2001 г. ищецът заявил на касаторката, че я кани да ползва съсобствения си имот лично. Нотариалните покани, представени от двете страни във връзка с твърденията им, не са приети като доказателство по делото. При тези данни следва да се приеме, че атакуваното решение следва да се отмени при условията на чл. 293, ал. 3 ГПК, за да може въззивният съд да извърши следващите се съдопроизводствени действия и да се произнесе по сторените възражения на страните.
По исканията за разноски следва да се произнесе въззивният съд по реда на чл. 294, ал. 2 ГПК.
Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение № 1489 от 30 ноември 2009 г., постановено по гр.д. № 1868 по описа на апелативния съд в [населено място] за 2007 г. в обжалваната му част, с която е оставено в сила решение без номер от 29 март 2007 г., постановено по гр.д. № 483 по описа на Софийския градски съд за 2002 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния апелативен съд в [населено място].

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: