2 Р Е Ш Е Н И Е № 56 София, 25 февруари , 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 14 февруари, две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Биляна Чочева при участието на секретаря Н. Цекова и в присъствието на прокурора Д. Генчев изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 28/2014 година. Производството по чл. 419 и следващите от НПК, е образувано по искане /неправилно озаглавено като молба/ на осъдения С. Р. Б. от [населено място], чрез неговия защитник – адвокат Ц. Ц., за възобновяване на наказателното производство по нохд № 319/2012 г., на Ихтиманския районен съд Сочи се, че съдебният акт е необоснован и постановен в нарушение на закона и при съществени процесуални нарушения. Искането е да бъде отменен и дееца оправдан. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че искането е неоснователно, поради което не следва да бъде уважавано. Върховният касационен съд, в пределите на проверката по чл. 426 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 40/07.03.2013 г., Ихтиманският районен съд, 3-ти състав, е признал подс. С. Р. Б., за виновен в извършено на 24.09.2011 г., около 10.30 ч. в [населено място], престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК и го е осъдил на две години лишаване от свобода, което да изтърпи в затвор при „строг” първоначален режим, на основание чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 ЗИНЗПС. По реда на чл. 68, ал. 1 НК е привел в изпълнение наказанието от три месеца лишаване от свобода, наложено му по нохд № 82/2011 г., на ИРС. Присъдил е и направените разноски. С решение от 31.10.2013 г., по внохд № 254/2013 г., Софийският окръжен съд, наказателно отделение, 2-ри въззивен състав, е потвърдил първоинстанционната присъда. По искането на осъдения: Посоченото основание за възобновяване – необоснованост на съдебния акт, изобщо не следва да бъде обсъждано, тъй като не може да бъде предмет на проверка по реда на настоящото производство, защото не е включено като такова в разпоредбите на чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 НПК. Поради това няма законово основание за обсъждане доводите на осъдения в тази насока. Направените възражения във връзка с довода, за допуснато нарушение на закона, се свеждат до лаконичното твърдение в искането, че подсъдимият не е извършил престъпното деяние. При приетите за установени фактически положения и от двете съдебни инстанции, които не подлежат на контрол и по реда на настоящото производство, с оглед ограничителните основания по чл. 348, ал. 1 НПК, към които препращат разпоредбите на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, авторството на деянието е доказано по несъмнен начин, а правната му квалификация е законосъобразна. Подс. С. Б. е осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъплението, за което е бил обвинен и признат за виновен от предходните съдилища. Установените данни от кредитираните доказателствени източници, подробно изброени в мотивите, правилно оценени от съдебните инстанции, при спазване на процесуалното изискване на чл. 303, ал. 2 НПК, за доказаност на обвинението по несъмнен начин, законосъобразно са ги мотивирали да приемат, че подсъдимият е автор на инкриминираното деяние. Посочените свидетелски показания, експертно заключение и писмени доказателства, са безпротиворечиви, последователни, взаимно допълващи се и налагат единствено възможния извод, че подс. Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на това престъпление. Съдилищата в мотивите си са изложили подробни и убедителни съображения за утвърждаване на изводите им по приетите за установени фактически положения. Точно е посочено въз основа на кои доказателства са направени заключенията за виновността на подс. Б., кои се кредитират и кои не и защо. Правната квалификация на деянието му съответства на приложимия в случая материален закон. По своята същност изцяло възраженията на осъдения, че не е извършил престъплението, се свеждат до оспорване обосноваността на съдебните актове, във връзка с приетата фактическа обстановка. Достоверността на доказателствените материали обаче, не подлежи на преобсъждане в настоящото производство. Тази инстанция не може да установява нови фактически положения, затова и процесуалния закон не предвижда необосноваността, като касационно основание и от там основание за възобновяване на наказателното производство – чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1 НПК. Съставът на Върховият касационен съд по реда на настоящото производство, изцяло възприема изводите на решаващия и въззивния съд, относно постановяването на осъдителната присъда, по отношение на подсъдимия, по приетата квалификация на деянието. Счита, че мотивите на двете съдебни инстанции в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ, на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения, по всеки от инкриминираните факти. В съответствие с установената и приета фактическа обстановка, въз основа на събраните и преценени доказателства е безспорен извода за виновността на осъдения Б. в осъществяване на състава, на инкриминираното деяние. Същото е правилно квалифицирано и е приложен законът, който е трябвало да бъде приложен. В искането, като конкретно нарушение на процесуалните правила се сочи за липса на ясно очертан механизъм на причиняване на инкриминираната телесна повреда в обвинителния акт. При извършената проверка, не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили процесуалните права на подсъдимия. В случая същественото е, че в хода на събиране, проверка и оценка на доказателствата е спазен регламентирания процесуален ред който отразява основните начала на наказателния процес. При това инстанциите, установявайки правнорелевантните факти, не са възприели превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. В тази насока изводите им, са подкрепени изцяло от показанията на посочените по-горе група свидетели, на заключението, на съдебно-медицинската експертиза, на приложените писмени доказателства. Следователно, вътрешното им убеждение, не се основава върху произволно възприети фактически положения, а на сериозен анализ на доказателствата и способите за тяхното събиране и проверка. От своя страна Софийският окръжен съд, по реда на чл. 313 и 314 НПК, е проверил изцяло правилността на присъдата, видно от изложените мотиви. Изпълнени са и изискванията на чл. 339, ал. 2 НПК, като са посочени основанията поради което не се приемат доводите изложени в подкрепа на въззивната жалба. Подсъдимият е имал възможност да се защитава пред две съдебни инстанции, в присъствие на адвокат – защитник, да прави искания и дава обяснения по обвинението и направените доводи, обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните. Следователно, не е налице нито една от хипотезите по чл. 348, ал. 3, т.т. 1 – 4 НПК, за да възникне задължение на тази инстанция, за отмяна на съдебния акт по реда на възобновяване на наказателни дела. При положение, че съдилищата не са допуснали нарушения на правилата, на съдопроизводството при анализа и оценката на доказателствата, процесуално недопустимо е настоящият съдебен състав да подменя вътрешното им убеждение, като дава указания за достоверността на съответната група доказателствени средства. От своя страна възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон. Неоснователно е посоченото по – горе конкретно оплакване на осъдения, тъй като видно от приложения обвинителен акт – стр. 5 /2/, точно е посочено, че е нанесъл удара с дръжката на мотика, който попаднал в дясно на гръдния кош на пострадалата. С оглед на изложеното искането на осъдения С. Б., се явява изцяло неоснователно, поради което не следва да бъде уважавано. Водим от горното и на основание чл. 426, вр. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, 2 наказателно отделение при Върховния касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. Р. Б. от [населено място], за възобновяване на производството по нохд № 319/2012 г., на Ихтиманския районен съд. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: