Р Е Ш Е Н И Е № 60195 гр. София, 24 януари 2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети декември две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при участието на секретаря Марияна Петрова и на прокурора КАЛИН СОФИЯНСКИ, след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 587 по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид: Настоящото - второ по ред, касационно производство е образувано по жалба на адвокат В. Ф., в качеството на защитник на подсъдимия Д. П., против въззивно решение № 60/27.05.2021 г., постановено по внохд № 20204000600248/2020 г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново. В жалбата и допълнението към нея, прието на основание чл.351, ал.4 от НПК, изготвено от новоупълномощените защитници адв.Л. Т. и адв.Х. Д. са релевирани и трите касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК. Основното възражение е свързано с авторството на инкриминираното деяние, което се оспорва, като се твърди, че подсъдимият не е пуснал в обращение неистинския паричен знак. Посочено е, че изводите на съда относно приетите за установени фактическите положения не се подкрепят от събрания по делото доказателствен материал. При отсъствието на анализ на доказателствените източници, с признаването на подсъдимия за виновен неправилно е приложен материалният закон, като е наложено едно явно несправедливо - несъразмерно тежко, наказание. При условията на алтернативност се претендира да се отмени обжалваното решение, да се оправдае подсъдимия, делото да се върне за ново разглеждане или да се измени атакувания съдебен акт, като се намали размера на наложеното наказание лишаване от свобода. В съдебно заседание подсъдимият Д. П. и защитникът адв.Д. поддържат жалбата и считат, че тя следва да се уважи по изложените в нея и в допълнението доводи, в подкрепа на заявените касационни основания. Представителят на Върховна касационна прокуратура е на становище, че жалбата е неоснователна, а въззивното решение като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, съобразно чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: Касационната жалба е подадена в предвидения в чл.350, ал.2 от НПК срок, от процесуално легитимирана страна, по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава двадесет и трета от НПК, поради което е допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С присъда № 36/09.04.2019 г., постановена по нохд № 243/2018 г. на Окръжен съд - Велико Търново подсъдимият Д. П. П. е признат за виновен в това, че на 24.12.2016 г. в [населено място], прокарал в „обръщение“ пред лицето А. Д., събирач на облози към „ММГ О. У. бет“ [населено място] подправен паричен знак – една банкнота с номинал от 50 евро, за която е знаел, че е подправена, поради което и на основание чл.244, ал.1 вр. с чл.29 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на две години лишаване от свобода, което наказание на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпълнение с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Съдът се е разпоредил с веществените доказателства, а на основание чл.189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски. По жалба на подсъдимия е образувано внохд № 158/2019 г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново. С постановеното по делото решение № 140/04.07.2019 г. е потвърдена изцяло първоинстанционната присъда. По жалба на защитника по образуваното н.д. № 812/2019 г. по описа на Върховния касационен съд, второ наказателно отделение, с Решение № 102/23.07.2020 г. е отменено атакуваното решение и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, от стадия на съдебно заседание. При новото разглеждане на делото, с постановеното решение, предмет на настоящата касационна проверка, на основание член 337, ал.1, т.2 от НПК е изменена първоинстанционната присъда, като същата е отменена единствено в частта, в която извършеното от подсъдимия деяние е квалифицирано като опасен рецидив по чл.29 от НК. Направените възражения, релевирани в жалбата и развити в допълнението към нея, касаят преди всичко твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения, които настоящият състав намира за неоснователни. Не могат да се възприемат доводите на защитата, че поради явяването на един и същ прокурор, който е наблюдавал досъдебното производство, изготвил е обвинителния акт по делото и е бил представител съответно на Окръжна и на Апелативна прокуратура - Велико Търново в хода на първоинстанционното и на въззивното съдебно производство, той не е бил достатъчно обективен и безпристрастен, още повече че от инстанциите по фактите не е изискан и приложен протоколът за случайното разпределение на преписката и на делото на този конкретен представител на държавното обвинение. По този начин в жалбата е направен несполучлив опит, въведеното в чл.6, ал.1 от ЕКЗПЧОС изискване за безпристрастен съд, като условие за правото на справедлив съдебен процес, да бъде имплицитно възведено като иманентна характеристика и на прокурора, което е изначало невярно. Действително, в материалите по делото не се открива търсения от защитата протокол за проведен избор на наблюдаващия прокурор, а и е вярно изложеното, че един и същ прокурор е съставил обвинителния акт и е поддържал така повдигнатото обвинение пред двете предходни съдебни инстанции. Същевременно касационният състав счита, че отсъствието на данни за избора на прокурор на случаен принцип, съобразно чл.9 от ЗСВ, не съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като това следва да се свърже с накърняването на конкретни процесуални права на обвиняемия, които да са довели до неблагоприятни последици за него, каквито в случая не са налице, още повече че по делото не се претендира и не се установява наличие и на основания за отвод на прокурора. На следващо място, следва да се има предвид, че съгласно чл.7, ал.1 и ал.2 от НПК съдебното производство заема централно място в наказателния процес, а досъдебното има само подготвителен характер, т.е. в съдебното производство се събира и проверява доказателствения материал в условията на пълно разгръщане на всички основни принципи на наказателния процес, като не съществува каквато и да е било пречка в тази фаза да се събират нови доказателства, както по искане на страните, така и служебно от съда, да се проверят вече събрани доказателства, да се извършат нови процесуално-следствени действия или да се преповтарят вече осъществени такива, като представителят на държавното обвинение е само една от страните в съдебното производство. В този смисъл дори и да е налице нарушение при избора на наблюдаващия досъдебното производство прокурор, това не е довело до нарушаването на правото на справедлив процес, по смисъла на чл.6, т.1 от ЕКЗПЧОС, както се твърди в допълнението към жалбата. Прочитът на атакуваното съдебно решение налага извода, че направеният от втория въззивен състав анализ на доказателствените източници е в съответствие с правилата на формалната логика, като съгласието с фактическите изводи на първоинстанционния съд не е станало произволно, а след като убедително са преодолени противоречията в гласните доказателства, съобразно установения в чл.339, ал.2 от НПК стандарт за мотивиране на въззивното решение. При новото разглеждане на делото Апелативният съд изцяло е изпълнил дадените му в отменителното решение на ВКС указания. Проявил е процесуална активност, като провел всеобхватно въззивно съдебно следствие за събиране и проверка на доказателствата, които имат отношение към предмета на доказване по чл.102 от НПК и за правилното приложение на материалния закон. Обстойно са обсъдени всички противоречия в доказателствената съвкупност, като особено внимание е отделено на свидетелските показания на А. Д., Б. Х., С. А., З. Г., както и на обясненията на самия подсъдим, дадени в различните стадии на процеса. С особена прецизност са анализирани показанията на св.Д., дадени пред решаващите инстанции и на досъдебното производство относно времето, мястото и начинът, по който му е дадена банкнотата от подсъдимия П.. Детайлно е анализирано съдържанието на назначената видео-компютърна техническа експертиза, като е отговорено на всички възражения на защитата, включително и относно надеждността протоколите за приобщаване към доказателствената съвкупност на наличния по делото диск със запис от охранителните камери в игралната зала, като изложените съображения се споделят изцяло от настоящия състав и не следва да се преповтарят. Не се констатира игнорирането на доказателствените източници, нито пък съдържанието на всички или на част от тях да е интерпретирано превратно и в нарушение на правилата на формалната логика. При отсъствието на твърдените в жалбата процесуални нарушения от категорията на съществените, а и на абсолютните такива, правилно е прието, че реализираното от подсъдимия поведение осъществява обективните и субективните признаци на престъплението по чл.244, ал.1 от НК. Действително предходните инстанции, както е посочено в жалбата, за разлика от обвинителния акт, неправилно са употребили съществителното „обръщение“, вместо регламентираното в състава на престъплението и използвано в закона – прокара в „обращение“, но касационният състав счита, че в случая се касае единствено за допусната правописна грешка, т.е. такава от технически характер, която не влияе по никакъв начин на съставомерността на деянието. Същото е довършено с предаването от страна на подсъдимия на процесната неистинска банкнота от 50 евро във фактическа власт на св.Д. срещу зареждането на игралния автомат в казиното с нейната равностойност. При индивидуализацията на наказанието са отчетени всички значими обстоятелства, като същото е отмерено към специалния минимум, установен в закона. В жалбата и допълнението към нея освен изразеното от защитата становище, че наложеното наказание от две години лишаване от свобода е произволно определено от първоинстанционния съд и неоснователно потвърдено от въззивната инстанция, поради което е очевидно несъразмерно тежко, не са посочени обстоятелства, които да не са взети предвид или тяхното значение да е подценено. Предходните инстанции правилно са констатирали, че в случая не са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, въпреки сравнително ниската степен на обществена опасност на деянието, предопределена от ниската номинална стойност и качество на подправената банкнота от 50 евро. На тази основа не може да се направи извода, че наложеното наказание в минималния, предвиден в закона размер, е несъразмерно тежко и не съответства на извършеното престъпление, поради което не са налице предпоставките за приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК. По изложените съображения въззивното решение като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила, поради което и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 60/27.05.2021 г. по внохд № 20204000600248/ 2020 г. на Апелативен съд - Велико Търново. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: