Р Е Ш Е Н И Е № 35 гр. София, 26.02. 2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети февруари, 2019 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА ТОНЕВА ЧЛЕНОВЕ:ТАТЯНА КЪНЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА При участието на секретаря ПАВЛОВА В присъствието на прокурора от ВКП СОФИЯНСКИ Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.1241/18 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №714/08.02.18 г.,постановена от ОС-Благоевград /БлОС/ по Н.Д. 278/17 г., подсъдимият И. В. З. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение по 343,ал.1,б.В вр.чл.342,ал.1,пр.3 НК вр.чл.25,ал.1 ЗДП. По възззивни протест и жалба на частните обвинители е образувано В.Н.Д.814/18 г.по описа на АС-София /САС/. С решение №384/18.10.18 г., постановено от САС,НО,2 състав, присъдата на БлОС е потвърдена. Срещу този съдебен акт е постъпил прокурорски протест, в който са релевирани основанията по чл.348,ал.1,т.1 и 2 НПК. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Постъпила е и жалба от частната обвинителка Й. Г. лично и в качеството й на майка и законен представител на А. Г. и с нейно съгласие от частния обвинител Д. Г., чрез техния повереник. Релевирани са касационните основания по чл.348,ал.1,т.1 и 2 НПК. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане с даване на задължителни указания по правилно приложение на процесуалния закон /чрез назначаване на арбитражна експертиза/ и на материалния закон /чрез осъждане на подсъдимия/. В съдебно заседание пред ВКС представителят на ВКП не поддържа протеста и моли и жалбата на частното обвинение да бъда оставена без уважение. Частната обвинителка Й. Г. се явява лично. Не се явяват другите двама частни обвинители,редовно призовани. Г. и повереникът поддържат касационната жалба с отразените в нея искания. Подсъдимият и неговият защитник молят решението на САС да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид сезиращите го документи и изложените в тях доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл.НПК намира за установено следното: Преди да вземе отношение по съществото на исканията,които този съд е легитимиран да обсъди, той се счита задължен да даде определени пояснения: Първо, както е известно, необосноваността на съдебния акт не представлява касационно основание /поради което не фигурира сред предпоставките по чл.348,ал.1 НПК/, защото е относима към съдилища по фактите, а не към съд по правото, какъвто поначало е ВКС. Затова няма да се взима никакво отношение по възражения в протеста и в жалбата на частното обвинение, които огледани в съдържателен план, установяват претенция за произнасяне в този смисъл. Казаното е така включително и когато е направен опит необосноваността да бъде подведена под доводи за наличие на съществени процесуални нарушения, но аргументацията за неправилност на оценъчната съдебна дейност преминава единствено през личен преглед на претендиращата страна по представените доказателства и тяхната интерпретация. И това е независимо от факта, че и в протеста, и в жалбата се смесват доводи, относими към претендирани нарушения на материалния и процесуалния закон. Второ, макар и представителят на ВКП да не поддържа касационния протест, той не го оттегля, поради което върховната съдебна инстанция по наказателни дела следва накратко в хода на своето изложение да взема отношение по допустими за произнасяне доводи по него. ПО ПРЕТЕНЦИИТЕ ЗА ПРОЦЕСУАЛНИ НАРУШЕНИЯ: И протестът, и жалбата на частните обвинители са неоснователни. Според повереника инстанциите по същество и в частност САС са нарушили разпоредбата на чл.12,ал.2 НПК, тъй като обвинението-държавно и частно- не били съгласни с изводите на поредната назначена и изслушана в хода на съдебното следствие автотехническа експертиза,но въпреки искането за допускане на арбитражно заключение с нови вещи лица/поради разминавания в различните експертни заключения/, изготвянето на такова не било прието. Затова за изследване останала само тезата на защитата, почиваща на субективни възприятия. Иначе казано, твърди се, че след като съдът се е произнесъл по неоснователност на претендирано пред него доказателствено искане, той не е осигурил равни права на участие в процеса спрямо страната, чието искане е отхвърлено. Казаното категорично не може да бъде подведено под нормата на чл.12,ал.2 НПК. Най-общо казано, състезателността /ал.1/,изразена чрез равенството на страните в процеса пред съда, предполага тяхна процесуална активност с оглед представяне на доказателства и защита на техните тези. Това се обуславя от факта,че основните функции по обвинение и защита са разделени и се осъществяват от различни субекти в процеса, които в съдебното производство са страни /чл.253 НПК/. Но ръководно-решаващият орган-съдът-не се ангажира по същество с процесуалните претенции на страните, макар и по линията на официалното начало и задължението за разкриване на обективната истина сам да може да генерира доказателствена активност. Равнопоставеността, определяща състезателното съдебно производство, обезпечава равната възможност за страните да се борят за достигане на определен целян процедурен резултат. Затова например понастоящем ВКС се произнася по производство, образувано по протест на прокурора и жалба на частното обвинение. Ръководно-решаващият орган-съдът- обаче е този, който след като осигури еднаква възможност на всички страни да предявяват и мотивно да отстояват свои доказателствени претенции, се произнася по тяхната допустимост и необходимост от уважаване. Както е сторено в процесния казус. В този смисъл изложеният довод по-скоро е относим към оплакване за нарушение на чл.13,ал.1 НПК, тъй като с отказа на съдилищата по фактите да назначат арбитражна експертиза /такъв законов доказателствен източник няма/, те не са взели всички мерки за осигуряване разкриване на обективната истина. И така погледнато обаче, възражението е несъстоятелно. В хода на наказателното производство са назначавани няколко автотехнически експертизи, вещите лица по които са стигали до различни изводи, интерпретирайки релевантните за тях доказателствени материали. САС,също както и БлОС, не са имали законово предписано задължение при тази разностранност обезателно да назначат поредна експертиза. Чл.154 НПК указва незадължителност на експертното заключение за съда, но пък установява задължение за него да аргументира своето несъгласие. В настоящия казус става ясно защо решаващо значение е отдадено на експертното заключение, изготвено от вещо лице С. К., конкретно в частта в коя лента за движение е настъпило произшествието. Прецизно и последователно неговите изводи са отнесени към останалия събран доказателствен материал. Затова е прието,че пострадалият не е изпреварвал буса, управляван от подсъдимия и че ударът е настъпил в дясната лента за движение. Изложени са аргументи и поради каква причина се отхвърля заключението по по-рано изготвената автотехническа експертиза в тази му част. Решаващата инстанция е защитила своята процесуална позиция и обстоятелството, че тя не се схожда с целения от държавното и частно обвинение резултат, не обуславя нейна незаконосъобразност. Не може да бъде споделено и следващото процесуално възражение, според което съдебният акт е постановен само въз основа на обясненията на подсъдимия и свидетелски показания на заинтересовани лица, при пълно игнориране на обективни данни като неограничена видимост, поради което бил нарушен чл.13 НПК. Изключително некоректно свидетелките Д. и Г. са очертани като заинтересовани лица от една страна, а от друга-се атакуват разлики между казаното от тях в съдебно заседание и в хода на досъдебното производство. Става дума за две жени, които са били пасажери в управлявания от подсъдимия бус и поради естеството на пътуването си, са се познавали с него. Това обаче не ги прави заинтересовани по правило. Техните показания /тези от досъдебното производство са приобщени по надлежен процедурен ред/ съвпадат с казаното от дееца и са счетени за технически точни, според разясненията на вещо лице К.. В крайна сметка З. и свидетелките са лицата,които са присъствали към момента на настъпване на ПТП-то и не може техните изявления да бъдат предопределени като недостоверни, както по същество желае частното обвинение. Всички тези гласни доказателствени средства, съотнесени към експертното заключение, изключват претенцията да бъде счетена за основателна. Всъщност, тук трябва да се каже, че съдът е приел възможността З. да възприеме в огледалата за задно виждане движещия се с мотора потърпевш, но далеч не това стои в основата на приемане на липса на извършено от негова страна нарушение, което да е в пряка причинна връзка с настъпилата смърт. Процедурно вярно е намерено,че потърпевшият не е изпреварвал буса, управляван от дееца /атакуващите съдебния акт страни мълчат по въпроса, че изпреварването не е било разрешено/ и че ударът е настъпил в дясната лента за движение направо в момента, в който подсъдимият почти се е бил изнесъл от нея при реализиране на маневра завой наляво. Показанията на свидетеля И. Г., който е приятел на пострадалия и е пристигнал след ПТП-то /последователността на тезата на частното обвинение би изисквала и той да бъде сочен за заинтересован от изхода на спора/, не могат самостоятелно да обосноват обстоятелството, че подсъдимият бил отнел предимството на потърпевшия да изпреварва, за което се говорело на място. Като оставим настрана личните разсъждения по депозираните свидетелски показания, чиято достоверност се оспорва /следователно е оплакване за необоснованост/, както и собствен прочит на относимите според частното обвинение доказателствени източници, неясна за този съд остава увереността на последното, че желаната арбитражна експертиза с категоричност би отговорила по целения начин. Няма основания,които да водят до упрек към решаващите съдилища за неправилно прилагане на разпоредбата на чл.153 НПК. ПО ПРЕТЕНЦИИТЕ ЗА НАРУШЕНИЕ НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН: Според повереника на частните обвинители съдът е посветил мотиви на незаконосъобразното с оглед пътното движение поведение на пострадалия, което не било предмет на разглеждане в настоящото производство. Казаното не може да бъде споделено. И това е така,защото именно поведението на Г. стои в основата на настъпилото ПТП и е изключило изводите за допускане от страна на З. на вмененото му с обвинителния инструмент нарушение на чл.25,ал.1 ЗДП. От една страна приетото по фактите установява,че мотористът е бил на много далечно разстояние от подготвящия се да прави ляв завой подсъдим. Но тъй като е управлявал с изключително висока скорост, без да се съобразява с движението на останалите участници на пътя, Г. бързо е скъсил дистанцията, не е реагирал на появилата се за него опасност и ПТП-то е настъпило в дясната лента за движение почти при привършване на маневрата завой наляво от страна на З.. В този смисъл правилно е намерено,че не е извършено нарушение на чл.25,ал.1 ЗДП, както е обвинен деецът, доколкото нему е вменено неспазване на правилата за безопасност поради извършване на изпреварване от страна на потърпевшия. От друга страна, само в сферата на пълнота на процесуалното изследване трябва да се заяви, че дори и да бе преценено,че Г. е осъществявал маневра изпреварване /неясно спрямо кого/, отново неговото поведение би стояло в основата на настъпилото ПТП, тъй като е управлявал с висока скорост, поставяща го в невъзможност да реагира на появила се пътна опасност, без каквото и да е съобразяване с останалите участници в пътното движение. И най-важно- изпреварването в процесния пътен участник преди настъпване на удара не е разрешено поради наличие на непрекъсната линия между двете платна. Следователно той поначало няма предимство при извършване на такава маневра. Този съд не може да не се съгласи с казаното в касационния протест, че всеки водач, който предприема каквато и да е маневра по изменение на посоката си на движение, трябва да гарантира безопасност при правомерно поведение на другите водачи и да не отнема техни предимства- и на тези,които се намират близо, и на тези,които се намират по-далеч. Съгласява се с това, че сигнализацията само предупреждава другите участници в движението, че се възнамерява изменение на посоката за движение. Най-сетне, съгласява се и с това, че за останалите участници в движението има задължение да се въздържат от внезапна промяна в поведението си, която би осуетила безопасното завършване на започналата маневра, но не ги поставя в подчинение на легално предимство на сигнализиралия водач. Не може обаче да разбере как тези разсъждения, водещи до извод за отнето предимство, се отнасят към потърпевшия, който е показал изначално неправомерно поведение на пътя. Освен това те биха били важими при положение, че Г. е изпреварвал /маневра,която не е имал право да прави/, обстоятелство, неустановено по фактите и при липса на оплакване за неправилна доказателствена преценка в тази връзка. Действително, към момента на приготовление и започване на маневрата завой наляво З. е имал видимост към движещия се след него мотоциклетист. Но същият е бил на толкова далечно разстояние, че не е било възможно да се определи скоростта на неговото движение. Поради това подсъдимият не е бил длъжен,нито пък е следвало да предполага изначално неправомерното поведение на пътя на другия водач, че да се стреми да го избегне и по този начин да обезопаси маневрата. В края на краищата, ако всеки водач трябва да управлява МПС и да съобразява поведението си с очаквания всички останали водачи да реализират незаконосъобразно с оглед пътните правила движение, то тогава пълният покой би бил единственото разрешение. Ето защо потвърждаването на оправдателната присъда от страна на САС е законосъобразно. Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №384/18.10.18 г.,постановено от АС-София, НО, 2 състав по В.Н.Д.814/18 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/