Р Е Ш Е Н И Е № 109 Гр.София, 01.03.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми февруари, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА При участието на секретаря ПАВЛОВА В присъствието на прокурора МАРИНОВА Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 145/12 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С решение № 308/21.12.11 г.,постановено по В.Н.Д.346/11 г., АС-Велико Търново /ВтАС/ е изменил присъда № 17/18.10.11 г.,постановена от ОС-Ловеч /ЛОС/ по Н.О.Х.Д.423/11 г.,като на основание чл.66,ал.1 НК е отложил изтърпяването на наложеното на подсъдимия Х. Г. Х. наказание лишаване от свобода от две години и осем месеца за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила, а в останалата част присъдата е потвърдена. С последната Х. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.354 А,ал.1,изр.1,пр.3,4,5 вр.чл.26,ал.1 НК и вр.чл.373,ал.2 НПК вр.чл.58 А НК му е наложено наказание от четири години лишаване от свобода, редуцирано до две години и осем месеца, както и пет хиляди лв. глоба. На основание чл.61,т.3 ЗИНЗС е определен първоначален общ режим за изтърпяване на наказанието, което да бъде осъществено в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл.354 А, ал.6 НК е отнет предмет на престъплението. Срещу решението на въззивния съд е постъпил протест от представител на АП-Велико Т. /ВтАП/, с оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание. Моли се съдебният акт на ВтАС да бъде отменен и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на този съд. Постъпила е и касационна жалба от служебния защитник на подсъдимия, който изтъква недоволство и наличие на касационните основания по чл.348,ал.1,т.1 и 3 НПК във връзка с незаконосъобразно определяне на наказанието и неприлагане разпоредбата на чл.55 НК от една страна, довело от друга до явна несправедливост на наложеното наказание. Настоява се касационната инстанция да намали наложеното наказание лишаване от свобода с приложение на чл.66,ал.1 НК и да отмени определената глоба при условията на чл.55 НК. Освен това се настоява да не бъде уважаван подаденият протест от прокурор от ВтАП. В съдебно заседание пред ВКС представителят на ВКП поддържа протеста и моли жалбата да не бъде уважавана. Подсъдимият сам не се явява и не заявява становище нито по жалбата, нито по протеста срещу него. Назначеният му пред тази инстанция служебен защитник моли касационната жалба да бъде уважена, с изтъкнатите в нея аргументи и с представени от него допълнителни такива. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид протеста и жалбата и отразените в тях доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на правомощията си по чл.347 НПК, намира за установено следното: Преди всичко, трябва да се отбележи, че процесното производство е протекло в процедура по чл.371,т.2 и сл.НПК и подсъдимият е признал фактологията, описана в обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласявайки се по този начин за същата да не се събират доказателства в хода на провеждано пълноценно съдебно следствие. Ето защо, каквито и възражения да би имало по отношение на доказателствената наличност и нейната състоятелност в съответствие с повдигнатото на Х. обвинение, с преминаване на разглеждане на делото в посочената благоприятна за дееца процесуална обстановка, същите са препятствани. Още повече, събраните по делото в хода на досъдебното производство доказателствени материали действително са от характер да обосноват обвинението по начина, по който то е конструирано от първостепенната прокуратура. ПО ПРОТЕСТА: В същия са изложени съображения, обосноваващи едно единствено касационно основание, а именно-явна несправедливост на наложеното наказание. Очевидно обаче, макар и да не е изрично отбелязано, се спори само по прилагане разпоредбата на чл.66,ал.1 НК, тъй като наказанието лишаване от свобода, отмерено на Х., не е променяно от въззивната съдебна инстанция, а пред същата не е имало протест на прокурор от първостепенната прокуратура за явна несправедливост на същото. Следователно ВКС намира, че прокурорският протест следва да бъде разглеждан в рамките на оплакване по чл.348,ал.5,т.2,пр.1 вр.ал.1,т.3 НПК. Във връзка с последното казано няма да бъдат обсъждани аргументите за съществен дисбаланс при преценката на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, която според изготвилия протеста прокурор е допусната от въззивната инстанция, тъй като подчертаното е относимо към т.1 на ал.1 на чл.348 НПК, но не може да бъде обмисляно в контекста на невъзможност за увеличаване на наложеното на подсъдимия наказание, предвид принципната забрана поради споменатата липса на въззивен протест. По-нататък, основен довод на представителя на ВтАП е този, свързан с няколкото изпълнителни деяния на процесното престъпление, които са осъществени и за чието извършване подсъдимият е признал вината си. Разбира се, че изложеното представлява съществено ценимо обстоятелство в светлината на несъставомерните субективни елементи, но същото е взето предвид от ЛОС при определяне на наказанието /стр.9 от мотивите, първи абзац, първата трета/ и е възприето за съществуващо от страна на втората инстанция, макар и същата да не е обърнала нарочно внимание на този факт, тъй като пред себе си не е имала оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание в посока на искане за неговото увеличаване. Но тя го е съобразила при осмисляне на приложението на чл.66,ал.1 НК. От друга страна, ВтАС е имал предвид обстоятелството,че Х. е осъждан, което е видно от мотивировката по атакувания съдебен акт. Ето защо личната обществена опасност на дееца е била видяна. Не може да има спор обаче, че по отношение на него са налице материалноправните предпоставки на института на условното осъждане и точно при тяхно налиичие въззивната инстанция е счела, че следва да отложи изтърпяването на така определеното наказание лишаване от свобода за срок от пет години, който е максималнодопустимият такъв по закон. Макар и словно пестеливо, ВтАС е изложил определени съображения, споделими и от настоящата инстанция. За реализиране на целите, прогласени в разпоредбата на чл.36 НК не е необходимо подсъдимият да бъде изолиран в пенитенциарно заведение, както се иска по касациониня протест. В тази насока въззивният съдебен състав е изложил доводи, които не са сероизно оборени по сезиращия тази инстанция прокурорски документ. Казаното е свързано в пряк смисъл и с разсъжденията на ВКС по жалбата на дееца, които за яснота ще бъдат изложени еднократно по-долу в настоящото изложение. ПО ЖАЛБАТА: Същата е неоснователна. При преценка на съображенията, формулиращи становището на решаващите съдилища касателно индивилиузацията на наложеното на касатора наказание, що се отнася до смекчаващите обстоятелства, ЛОС е оценил младата възраст на извършителя и направените самопризнания. Тъй като става дума за процедура по чл.371,т.2 и сл.НПК, ВКС приема, че отчитайки самопризнанията на дееца, инстанциите по фактите са имали предвид и съдействието, оказано от извършителя в хода на проведеното досъдебно производство, което е засегнато в касационната жалба и на което е наблегнато от служебния защитник в съдебно заседание пред върховната съдебна инстанция по наказателни дела. Очевидно е при това, че смекчаващите обстоятелства, съпоставени с отегчаващите такива и предвид настоящата редакция на чл.58 А НК при провеждане на съкратено съдебно следствие, не могат да формират убеждение за наличие на предпоставките на чл.55 НК. Вярно е, че количеството на откритите у Х. наркотични вещества е твърде малко и на ниска стойност, но по възприетата фактология по престъпната му дейност в цялост и признаването й от негова страна, същият е реализирал динамичен престъпен стереотип по отношение на придобиване, държане и разпространение на наркотични вещества. Тежкото му материално състояние, дори и да бъде прието за налично, не може да бъде доминиращо несъставомерно субективно облекчаващо обстоятелство, предвид спецификата на конкретно повдигнатото обвинение за разпространение на наркотици, при които се злепоставя здравето и на други лица, извън дееца. Това се отнася и досежно личната наркотична злоупотреба на последния и нуждата от лечение на зависимостта от нея. Ето защо ВКС не счита,че при определяне на наказанието е допуснато нарушение на материалния закон по смисъла на чл.348,ал.2 вр.ал.1 НК. С оглед изложеното в тази насока, е ненужно да се разсъждава на плоскостта на претенцията по жалбата, изразена и в съдебно заседание пред ВКС, за неналагане на наказанието глоба, която подсъдимят реално не бил в състояние да плати. Това би било възможно само при положение,че са открити предпоставки за приложение разпоредбата на чл.55 НК. Само в сферата на пълнота на процесуалното изследване трябва да се отбележи, че глобата е отмерена в минималния, предвиден в санкционната част на материално-правната относима норма размер. Неоснователно е искането и за намаляване на наложеното наказание лишаване от свобода. В насока на тази претенция липсват съображения, различни от изложените по-рано по производство, които да бъдат обсъждани. Инстанциите по същество са мотивирали тезата си за възприемане на наказанието в размер на две години и осем месеца и ВКС не намира аргументи,за да го намали до предвидения в материалния закон минимум от две години-било то със или без приспадане на една трета от определеното наказание лишаване от свобода по силата на нормата на чл.58 А,ал.1 НК. Няма основания да се приеме, че са налице условията на чл.348,ал.5,т.1 вр.ал.1,т.3 НПК за намаляване на наложеното наказание лишаване от свобода. Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 308/21.12.11 г.,постановено от АС-Велико Търново по В.Н.Д.346/11 г.по описа на същия съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/