4 Р Е Ш Е Н И Е № 150 С., 16.06.2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на десети март две хиляди и единадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 1936 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 391 от 07.04.2010 година е допуснато касационно обжалване на решение № 277 от 30.09.2009 година по гр.д. № 391/2009 година на Хасковски окръжен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 200, ал.1 ЗЗД, предявен от Д. А. Х. от [населено място] против [фирма], [населено място] за сумата 16880 лева, съставляващи имуществени вреди, резултат от професионална болест “азбестоза плеврално-паренхимна форма”. Касационно обжалване е допуснато основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК поради наличие на противоречива практика по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос по приложението на чл. 200 КТ и в частност: съставлява ли дискриминация въведеното в чл. 200, ал.1 КТ ограничение спрямо страдащите от инвалидност под 50%, последица от професионална болест или трудова злополука. В обжалваното въззивно решение на Хасковски окръжен съд е прието, че когато работникът е претърпял вреди от професионално заболяване, довело до намалена работоспособност под 50 %, работодателят не отговаря имуществено на основание чл. 200 КТ, тъй като разпоредбата предвижда обезщетение за вреди само при трайно намалена работоспособност над 50%. В противоречие с това становище, в решение № 141 от 29.04.2009 година по гр. дело № 347/2008 година на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд е прието, че въведената в чл. 200, ал.1 КТ зависимост на задължението на работодателя за обезвреда на пострадалия от трудова злополука или професионално заболяване работник от процента на инвалидизацията му съставлява нарушение на принципа за равенство и недискриминация и се явява в противоречие с чл.1 от Протокол 1 ЕКЗПЧ, предвид което и съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Р. България, приложима е нормата на ЕКЗПЧ. По приложението на чл. 200, ал.1 КТ: Както вече Върховният касационен съд се е произнесъл решение № 323 от 27.04.2010 г. по гр.д. № 483/09 г.; решение № 521 от 23.06.2010 г. по гр.д. № 550/2010 г.; решение № 128 от 11.02.2010 г. по гр.д. № 268/09 г., решение № 286 от 16.07.2010 г. по гр.д. № 69/2009 г., постановени по реда на чл. 290 ГПК за уеднаквяване практиката на съдилищата, работодателят дължи обезщетение за вреди от трудова злополука или професионално заболяване, довели до трайна нетрудоспособност както над 50%, така и под този процент, по който въпрос не е имало колебание в съдебната практика до изменението на чл. 200, ал.1 КТ през 2004 г. (§ 26 от ЗИД КТ, ДВ бр. 52/2004 г.). С изменението на чл. 200, ал.1 КТ от 2004 г., извършено с цел уеднаквяване на терминологията на КТ с възприетата от КСО и приетите въз основа на него подзаконови нормативни актове, терминът “инвалидност” е заменен с “трайна неработоспособност над 50 %”. Двата термина са смислово идентични, поради което не се променя режима на отговорността на работодателя, който следва винаги да е съобразен с общия принцип за обезвреда при непозволено увреждане, залегнал в чл. 200, ал. 1 КТ, изискващ пострадалият работник да бъде обезщетен пълно. Предвид изложеното, текстът на чл. 200, ал.1 КТ не е в противоречие с чл.1 от Протокол 1 ЕКЗПЧ и не нарушава принципа за равенство и недискриминация, тъй като обезщетение за вреди от трудова злополука или професионална болест е дължимо от работодателя независимо от определения процент трайна неработоспособност, настъпил в резултат на трудова злополука или професионална болест. В обжалваното въззивно решение на Хасковски окръжен съд е прието за установено, че ищецът Д. А. Х. страда от професионално заболяване “азбестоза плеврално-паренхимна форма”, потвърдено с протокол на диагностична комисия № 6 от 10.06.1993 г. За търпените от заболяването имуществени вреди ответникът [фирма], [населено място] е бил осъден да заплати на ищеца обезщетение на основание чл. 200 КТ с влязло в сила решение № 531 от 25.11.2005 г. по гр.д. № 19/2005 г. на районен съд, [населено място]. С експертно решение № 3560 от 25.10.2005 г. на ТЕЛК, [населено място] на ищеца е била определена обща инвалидност 78% пожизнено по съвкупност въз основа на 70% инвалидност за общо заболяване и 40 % инвалидност за професионалното заболяване “азбестоза плеврално-паренхимна форма”. При така установените факти, във въззивното решение е прието, че искът за имуществени вреди – разходи за лекарства, усилен хранителен режим и балнеолечение за периода от 02.11.2007 г. до 02.11.2011 г. е неоснователен, тъй като признатата на ищеца инвалидност от професионално заболяване е 40%, което не дава основание за ангажиране имуществената отговорност на работодателя по чл. 200, ал.1 КТ - разпоредбата предвижда обезщетение за вреди само при трайно намалена работоспособност над 50%. В касационната жалба против въззивното решение, постъпила от Д. А. Х. се поддържа, че съдът е приложил неправилно чл. 200 КТ, отхвърляйки претенцията за имуществени вреди при признато от медицинските органи нелечимо професионално заболяване и доказана необходимост от ежедневна поддържаща терапия. Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] я оспорва като неоснователна и моли да бъде оставено в сила въззивното решение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания за неправилно приложение на чл. 200 КТ са основателни. Предвид гореизложените мотиви по приложението на чл. 200, ал.1 КТ, работодателят отговаря имуществено за пълното обезвреждане на настъпили в резултат на професионално заболяване вреди, независимо от определения от медицинските органи процент трайна неработоспособност. Обжалваното въззивно решение, постановено в нарушение на материалния закон, следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал.2 ГПК и постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор. От доказателствата по делото е установено, че ищецът Д. А. Х. страда от професионалното заболяване “азбестоза плеврално-паренхимна форма”, настъпило в причинна връзка с работата му в ответното дружество [фирма], [населено място], за което с експертно решение на ТЕЛК № 3560 от 25.10.2005 г. му е определена 40% трайно намалена нетрудоспособност от общо 78 % неработоспособност в резултат и на общи заболявания. Съгласно приетите по делото съдебномедицински експертизи, изготвени от в.л. д-р Д. Д., специалист по Вътрешни болести, Пулмология и Фтизиатрия и д-р В. Л., специалист диетолог, заболяването „азбестоза” изисква непрекъснато спазване на специфичен хранителен режим и редовен прием на медикаменти, налагащи разходи в размер на 50 лева месечно за лекарства и около 1, 50 лева дневно допълнителни средства за осигуряване на оптимален хранителен режим. Така установените факти обусловят основателност на претенцията за имуществени вреди за целия претендиран период от 02.11.2007 г. до 02.11.2011 г. година общо в размер на 3832 лева за периода от 02.11.2007 г. до 10.03.2011 г. (датата на приключване на съдебното дирене) и по 95 лева месечно след тази дата до 02.11.2011 г., които суми ответното дружество работодател следва да бъде осъдено да заплати на основание чл. 200, ал.1 КТ. Съгласно експертното решение на ТЕЛК, определената на ищеца степен на инвалидност е пожизнена, т.е. известни са и бъдещите вреди, които ще настъпят в имуществената сфера на пострадалия, поради което искът следва да бъде уважен за целия претендиран от ищеца период в размер на доказаните разходи, необходими за медикаменти и спазване на специфичен хранителен режим. Обезщетяването на бъдещите вреди следва да се извършва периодично, предвид възможността за промяна на обстоятелствата, която да послужи като основание за изменение на присъденото обезщетение. За разликата до предявения и размер от 16880 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Необходимите разходи за поддържащо лечение, определени съобразно действителните нужди на страдащия от професионално заболяване работник, включват стойността на медикаментите и допълнителните средства за осигуряване на оптимален хранителен режим, който не налага като задължителен компонент и хранителни добавки. Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал.2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 277 от 30.09.2009 година по гр.д. № 391/2009 година на Хасковски окръжен съд. ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на Д. А. Х. от [населено място], [улица]-47 с ЕГН [ЕГН] на основание чл. 200, ал.1 КТ сумата 3832 (три хиляди осемстотин тридесет и два) лева обезщетение за имуществени вреди, резултат от професионална болест “азбестоза плеврално-паренхимна форма”, съставляващи разходи за медикаменти и допълнителни средства за специфичен хранителен режим за периода от 02.11.2007 г. до 03.03.2011 г. година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.11.2008 г. и по 95 лева месечно за периода от 10.03.2011 г. до 02.11.2011 г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, като отхвърля иска за разликата до предявения му размер от 16880 лева. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: