Ключови фрази
Иск за изпълнение или обезщетение /неизпълнение/ * енергийно предприятие * електроенергия * неоснователно обогатяване


4



Р Е Ш Е Н И Е


№ 16


гр. София, 16.06.2017 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публичното заседание на двадесет и шести януари две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА


при участието на секретаря Милена Миланова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 2677 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 91 от 06.04.2015г. по в.т.д. № 76/2015г. на Апелативен съд – Варна, с което изцяло е отменено решение № 1093/21.11.2014г. на Окръжен съд – Варна по т.д.№ 1004/2014г. и вместо това е отхвърлен искът на [фирма] срещу [фирма] за сумата 47 307.89 лева – незаплатена част от цената на закупена електроенергия, произведена от фотоволтаична електроцентрала по договор за изкупуване на електрическа енергия, ведно с лихви и съдебни разноски, като неоснователен.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради всички, предвидени в чл.281, т.3 ГПК основания - нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Жалбоподателят твърди несъществуването на договор за прехвърляне на вземане между лицензиантите, както и нищожност на протокола за прихващане на взаимни задължения. Според него актът на ДКЕВР никога не е влизал в сила и поради това последиците от постановеното предварително изпълнение се заличават, тъй като съдебното решение за отмяна на незаконосъобразен административен акт има конститутивно действие, състоящо се в отпадане с обратна сила на разпоредените с него правни последици. Изтъква, че не е възникнала окончателно и стабилна предпоставка за заплащане на временна цена за достъп, след като липсва административен акт, който да я определи, а между жалбоподателя и ответника по жалбата няма сключен договор за достъп и не е уговаряна конкретна цена, която да се дължи. Претендира разноски за всички инстанции, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
Ответникът по жалбата, [фирма], счита, че въззивното решение е правилно по съображения, подробно изложени в отговора. Претендира присъждане на всички направени по делото разноски.
С определение по чл.288 ГПК по настоящото дело е допуснато, на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК, касационно обжалване за произнасяне по материалноправния въпрос: „Когато размерът на паричната престация за достъп до елекроразпределителните мрежи се определя по силата на закона от подлежащ на предварително изпълнение индивидуален административен акт на държавен орган, каквото е решението на ДКЕВР /сега КЕВР/ за определяне на временни цени, и актът бъде отменен по реда на АПК, отпада ли основанието за заплатените преди отмяната му цени за достъп?”, доколкото е даденото в обжалвания акт разрешение е противно на застъпеното във влязлото в сила решение по в.гр.д. № 131/ 2015г. на Окръжен съд – Варна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, с оглед правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че извършените с договора за спогодба цесия и прихващане са породили правно действие между страните и не могат да бъдат оспорвани и ревизирани. Счел е, че подписаният от ищеца протокол за прихващане, съдържащ изявленията му за даване на съгласие за извършени цесия на вземания и прихващане на насрещни задължения, може да му бъде противопоставен. Според съда, отмяната на административен акт не може да преуреди или да отмени валидно възникнали права и задължения по силата на сключен между страните договор за спогодба, което важи и за сключения между ищеца и [фирма] неформален договор за достъп до Е.. Действието на отмяна спрямо такъв договор е занапред и не може да засегне период от изпълнението на договора, който вече е изтекъл. Съдът е изложил съображения, че този договор е възмезден по легална дефиниция, като единичните цени са били двустранно съгласувани между страните с фактурирането от оператора и с признаването от ищеца с подписания протокол за прихващане на взаимни задължения. Първоизточник на задължението за заплащане на цена за достъп до Е. е законът и договорните отношения между страните, а не отмененият впоследствие административен акт за определяне на временни цени за достъп. Според въззивния съд отмяната не би могла да доведе до отпадане на основанието за заплащане и до възникване на задължение на оператора за връщане на вече заплатените цени за достъп по договора с продължително изпълнение тъй като услугата – достъп до Е., е била вече осъществена от същия за миналия период. Отношенията между страните не могат да бъдат възстановени във вида от преди сключването на договора. Съдът е приел, че вземането на [фирма] за цена на достъп спрямо ищеца и цедирането му на ответника са действителни, респективно прихващането му срещу насрещното вземане на ищеца към ответника за цена на продадена електроенергия с процесния протокол за прихващане на взаимни задължения с характер на договор за спогодба е валидно настъпило.

По релевирания правен въпрос:
Според формираната задължителна практика на ВКС с решение № 28 / 28.04.2016г. по т.д. №353/2015г. на II ТО на ВКС, решение № 104/ 27.06.2016г. по т.д. № 1610/2015г. на II ТО, решение № 126 / 16.08.2016г. по т.д. № 1592/2015г. на I ТО на ВКС и други, конститутивното действие на влязлото в сила съдебно решение за отмяна по реда на АПК на решението на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп има обратна сила – към момента на издаването на индивидуалния административен акт. Противоречието в практиката на ВАС по този въпрос не е основание за приложението на чл.292 ГПК.
След допускане на въззивното решение до касация, отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, е даден с решение № 58 / 16.08.2012г. по т.д. № 332/ 2015г. на ВКС, I ТО, постановено по реда на.290 ГПК на ВКС, с което е прието, че отмяната по реда на АПК с влязло в сила съдебно решение на индивидуален административен акт /решение на ДКЕВР, сега КЕВР/, определящ временни цени за достъп до електроразпределителната мрежа, представлява задължение за връщане на формираните въз основа на същото това решение и заплатени от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници на операторите на електроразпределителни мрежи временни цени за достъп, като заплатени на отпаднало основание по см. на чл.55, ал.1, пр.3-то ЗЗД.

По основателността жалбата:
Обжалваното въззивно решение е постановено в несъответствие с цитираната практика на ВКС, поради което следва да бъде отменено изцяло. Доколкото не се налага извършване на нови или повтарянето на съдопроизводствени действия, спорът, на основание чл.293, ал.2 вр. ал.1 ГПК, следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция.
Наведените оплаквания от касатор в жалбата и направените в отговора на насрещната страна възражения, са правни доводи относно характера на възникналото правоотношение, действието на решението на ДКЕВР и последиците от неговата отмяна по съдебен ред, на които е даден отговор в цитираната задължителна практика на ВКС във връзка с отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване.
По делото е безспорно установено, че ищецът, в качеството си на производител на ел. енергия от възобновяеми източници, е продал произведената от него електроенергия от фотоволтаична електроцентрала „О. могила” на [фирма], за което е издадена фактура № 15 /31.03.2013г. за 121 304,82 лева по договор за изкупуване на електрическа енергия от 31.05.2012г. Между страните по делото и [фирма] е подписан тристранен протокол от 10.04.2013г., с който [фирма] е цедирало на [фирма] цена на достъп до електроразпределителната мрежа по фактура № 11022188 03.04.2014г. в размер на 47 307,89 лева, представляваща временна цена за достъп до електроразпределителната мрежа на [фирма] по решение № Ц -33/ 14.09.2012г. на ДКЕВР /сега /КЕВР/, отменено по съдебен ред. В протокола е извършено прихващане на вземанията за продажната цена на електроенергията и на цената за достъп до електроразпределителната мрежа.
С оглед очертаната фактическа обстановка и отговора на поставения въпрос, настоящият състав на ВКС приема, че с отпадането с обратна сила на основанието за начисляване на временните цени за достъп, с обратна сила отпада и вземането на електроразпределителното дружество за цена на достъп, поради което цесията на това вземане не е породила действие. Вследствие на това прихващането също не поражда действие, тъй като не са налице предпоставките на чл.103, ал.1 ЗЗД- липсва ликвидно и изискуемо вземане към ищеца.
Предвид горното, искът е основателен и следва да бъде уважен за пълния претендиран размер от 47 307,89 лева,, ведно със законна лихва от подаването на исковата молба - 03.06.2014г. до окончателното плащане на сумата. Настъпилите факти /плащане/, след даване ход на устните състезания пред касационната инстанция, не могат да бъдат взети предвид и не попадат в обективните предели на формиращата се с настоящото решение сила на пресъдено нещо.
С оглед изхода на спора, на касатора следва да бъдат присъдени на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски за всички инстанции в размер общо на 10828,48 лева.
Водим от горното, на основание чл.293, ал.1 и ал.2 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение,

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ решение № 91 от 06.04.2015г. по в.т.д. № 76/2015г. на Апелативен съд – Варна, като ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК], да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], сумата от 47 307,89 лева, представляваща незаплатен остатък от цена на изкупена електроенергия по фактура № 15/ 31.03.2013г., ведно със законна лихва от завеждането на исковата молба – 03.06.2014г. до окончателното плащане на сумата, както и сумата – 10828,48 лева – направени разноски за всички инстанции.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.