Р Е Ш Е Н И Е № 29
София, 05.03. 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в открито заседание на тридесети януари две хиляди и единадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 170/2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Апелативна прокуратура [населено място] срещу решение № 734 от 11.10.2010 год., постановено по гр.д. № 338/2010 год. на САС, ГК, 1-ви състав, с което след като е отменено решението на СГС в частта за отхвърляне на иска за разликата над 15 000 лв. до 25 000 лв. е постановено ново решение, с което Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на М. Й. Л. от [населено място] още 10 000 лв. над присъденото със същото решение обезщетение за неимуществени вреди , на осн. чл. 2,т.1 и чл.2,т.2, предл. 1- во ЗОДОВ, ведно със законната лихва, считано от 29.06.2007год, както и разноски за въззивната инстанция в размер на 805 лв. и е оставено е в сила решението в частта, в която предявеният иск е уважен в размер на 15000 лв.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост.Касаторът застъпва становище , че размерът на претърпените неимуществени вреди е необосновано завишен и не съответства като еквивалент на действително претърпените вреди.
Иска се решението да бъде отменено частично като размера на определеното обезщетение за претърпени от ищцата М. Л. неимуществени вреди бъде съобразен с действително претърпените такива и принципа на справедливост по чл. 52ЗЗД.
С насрещна касационна жалба на М. Й. Л. , представлявана от адв. В. В. е обжалвано решението в частта, в която е оставено в сила първоинстационното решение в частта, в която предявеният от М. Й. Л. иск по чл.2,ал.2 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от незаконно обвинение в извършване на престъпление, е отхвърлен за разликата от 25 000 лв. до 30 000 лв.
Касаторката навежда оплаквания за допуснати нарушения на процесуалния закон – липса на мотиви, както и нарушение на материалния закон: В решението не е посочено защо съдът приема , че мярката за неотклонение „задържане под стража” е за период от 20 вместо 27 дни; нарушена е и разпоредбата на чл. 52 ЗЗД при определяне на справедливия размер на дължимото обезщетение.
Двете страни взаимно оспорват касационните си жалби.
С определение №949/28.07.2011 год. по делото е допуснато касационно обжалване по касационната жалба на Апелативна прокуратура [населено място] по правния въпрос относно начина за определяне на обезщетението за неимуществени вреди с оглед принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД . Прието е , че по този въпрос въвзивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на съда, изразена в т. ІІ ППВС № 4/23.12.1968 год., както и в съдебни решения на ВКС, постановени при условията на чл. 290 ГПК, които имат задължителен характер/ Р. № 337/ 22.06.2010 по гр.д. № 1381/2009 на ІV г.о. на ВКС, Р от 26.05.2010 г. по гр.д. № 1273/2009 год.ІІІ г.о на ВКС, Р № №532/ 24.06.2010 г. по гр.д. №1650/2009 год. на ВКС, ІІІ г.о., Р №149/02.05.2011 год. по гр.д. №574/2010 год./.С оглед на това касационното обжалване е допуснато на осн. чл. 280,ал.1,т.1 ГПК.
По насрещната касационна жалба на М. Й. Л., касационно обжалване е допуснато по същия правен въпрос при условията на чл. 280,ал.1,т.1 ГПК с определение № 1316/07.12.2011 год. по делото.
По поставения правен въпрос Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното:
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно т. ІІ от ППВС № 4 от 23.12.1968 год. понятието „справедливост” не е абстрактно понятие , а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. С оглед това разбиране, при определяне на този размер съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства, които имат отношение към твърдяните от ищеца неимуществени вреди.
В този смисъл е разрешението на посочения въпрос, дадено в цитираните решения на ВКС, постановени при усл. на чл. 290 ГПК: Прието е, че справедливостта като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността , която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл. 52 ЗЗД се извежда от преценката на конкретните обстоятелства по делото.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че по делото са налице предпоставките за ангажиране отговорността на държавата в лицето на Прокуратурата на РБ на осн. чл. 2,ал.2 ЗОДОВ, доколкото срещу ищцата е било образувано наказателно производство по обвинение за извършени престъпления от общ характер / първоначално по чл. 282,ал.1 и чл. 311,ал.1 НК ,а в последствие по чл. 211, предл.1-во във вр. чл.210,ал.1,т.3 във вр. чл. 209,ал.1 НК, по чл. 211, предл. 1-во във вр. чл. 210,ал.1,т.31 във вр. чл. 209,ал.1 НК и по чл. 311,ал.1 във вр. чл.26,ал.1 НК/, което е приключило с оправдателна присъда, установени са неимуществени вреди и същите са произтекли от действията на органите на Прокуратурата.
За да определи дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди, въззивният съд е съобразил, че ищцата е била обвинена в три умишлени престъпления от общ характер , две от които са тежки умишлени престъпление по см. на чл. 93 НК като за престъплението по чл. 211 НК законът предвижда наказание „лишаване от свобода” до 10 години . Прието е ,че наказателното производство е продължило 9 год. и 7 месеца - за периода от 19.11.1997 год. до 29.06.2007 год., като 20 дни тя е била задържана под стража. Според въззивния съд ищцата е била обект на незаконно обвинение в своята най- активна жизнена и трудоспособна възраст, през период когато децата й са били ученици , имали са нужда от нейния авторитет, отказали са да ходят на училища защото се срамували от подигравките на околните.Ищцата е останала без работа като било уронено името и на специалист в общината, където е работила в продължение на 20 години. Съседи и близки страняли от нея , Л. се сринала психически, изпаднала в депресия, не искала да излиза, останала затворена в себе си , необщителна и мрачна. Съобразено и обстоятелството , че обвиненията са били отразени в медиите.При тези данни съдът е приел, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди е в размер на 25 000 лв.
По този начин съдът е присъдил почти целия размер на исковата претенция , заявена в размер на 30 000 лв.
Така постановеното решение е неправилно. Съдът не е съобразил , че за част от обстоятелствата посочени в исковата молба , с които ищцата обоснова заявения от нея размер на обезщетението, доказателства не са събрани. Така в исковата молба се твърди, че в резултат на незаконното обвинение, драстично се е влошило здравословното й състояние. Приетата по делото комплексна съдебно- медицинска експертиза обаче дава заключение, че между здравословното състояние на ищцата в настоящия момент и периода на задържането й под стража, както и следващия период от 1997 год. до 2007 год., не може да се установи пряка – причинно следствена връзка. Не е доказано и твърдението , че обвиненията срещу нея са широко тиражирани в пресата от органите на досъдебното производство и стават достояние на цялата общественост.По делото са представени две статии като само втората от тях , публикувана във в-к „Нощен труд”, е посветена специално на повдигнатото срещу ищцата обвинение.Не е установено и е несъстоятелно само по себе си твърдението, че именно наказателното преследване е накърнило професионалната чест и достоинство на ищцата, и е уронило името и на специалист.Макар в рамките на наказателното производство да не е доказан фактическия състав на извършено престъпление, данните за непрофесионалното изпълнение на задълженията и като районен техник, са безспорни. Същевременно при определяне на дължимия размер на обезщетението съдът е съобразил обстоятелства, които не са посочени в исковата молба- например , че децата са отказали да ходят на училище , доколкото се срамували от подигравките на околните. Отделно от това, такива обстоятелства не са установени в процеса.
При тези данни касационната жалба на Прокуратурата на РБ е основателна. В нарушение на материалния закон/ чл. 52 ЗЗД/ , съдът не е обсъдил и не е взел предвид всички обстоятелства, които имат значение за определяне на точния размер на дължимото обезщетение. Същевременно съдът е взел предвид и е обсъдил обстоятелства, които не са посочени в исковата молба, което представлява нарушение на процесуалния закон. При съобразяване на изложеното, както и данните за претърпените неимуществени вреди, съставляващи отражение на повдигнатото обвинение , неговата продължителност и характер, взетата мярка за неотклонение и нейната продължителност / , касационният съд счита, че дължимото обезщетение следва да бъде в размер на 6 000 лв.
До този размер искът се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен, а обжалваното въззивно решение следва да се остави в сила. За разликата до присъдените 25 000 лв., искът е неоснователен. С оглед на това, за размера над 6 000 лв. до 25 000 лв., решението следва да се отмени и да се постанови ново решение, с което искът да се отхвърли.
Неоснователна е жалбата на Л. срещу решението в частта, в която искът е отхвърлен за размера над 25 000 лв. до 30 000 лв. Обстоятелството, че съдът неправилно е приел, че мярката за неотклонение е била за период от 20 дни вместо 27 дни, не обосновава оплакването, че решението е постановено при липса на мотиви , а нарушението на материалния закон не е в посочения от този жалбоподател смисъл.
Съгласно разпоредбата на чл. 10,ал.2 ЗОДОВ при частично уважаване на предявения иск ответникът следва да заплати направените от ищеца разноски и заплатеното адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска. Предвид тази разпоредба и с оглед изхода на спора Прокуратурата на РБ следва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноски в размер на 45 лв./държавни такси/ и адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска в размер на 440 лв. или общо разноски за производството пред трите инстанции в размер на 485 лв. По бюджета на СГС следва да се заплати сумата от 200 лв. платена за възнаграждение за вещи лица.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение, № 734 от 11.10.2010 год., постановено по гр.д. № 338/2010 год. на САС, ГК, 1-ви състав, в частта, в която Прокуратурата на РБ е осъдена на осн. чл. 2,ал.1,т.2 ЗОДОВ да заплати на М. Й. Л. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение за извършено престъпление, по което е била оправдана, за размера над 6000 лв. до 25 000 лв. , както и в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. Й. Л. срещу Прокуратурата на РБ иск с пр. осн. чл. 2,ал.1,т.2 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение за размера над 6000 лв. до 25 000 лв.
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ да заплати на М. Й. Л. разноски в размер на 485 лв. ,а по сметката на СГС възнаграждение за вещи лица в размер на 200 лв.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |