Р Е Ш Е Н И Е № 129 гр. София, 21 февруари 2024 год. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети декември две хиляди двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ВАЛЯ РУШАНОВА при участието на секретаря Елеонора Михайлова и в присъствието на прокурора К. И. изслуша докладваното от съдия Рушанова наказателно дело № 597/2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 2 от НПК по касационен протест на прокурор при Окръжна прокуратура – Русе срещу присъда от 23.03.23г., постановена по внохд № 183/23г. по описа на Окръжен съд – Русе. В протеста се релевират касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. В допълнение към него подробно се изтъкват съображения за неправилна аналитична дейност на въззивния съд, довела до неправилни изводи за обективна и субективна несъставомерност на деянието, за което е била предадена на съд подсъдимата Я.. Иска се отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на Окръжния съд. В съдебно заседание представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него и допълнението съображения. Защитникът на подсъдимата пледира за оставяне в сила на въззивната присъда. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: Протестът е неоснователен. С първоинстанционната присъда, постановена по нохд № 724/2022 г., Русенският районен съд признал подсъдимата Г. Е. Я. за виновна в това, че в това, че на 11.08.2020 г. в гр. Русе, пред надлежен орган на властта - прокурор от Окръжна прокуратура - гр. Русе, със жалба вх. N 3176/11.08.2020 г. по описа на Окръжна прокуратура - гр. Русе, набедила В. В. Г. в извършване на престъпление по чл.308 от НПК, като знаела, че е невинна, поради което на осн. чл.286, ал.1 от НК и чл.54 от НК са й наложени наказания „лишаване от свобода“ за срок от 2 (две) години и „обществено порицание“ чрез прочитане на присъдата по Общински радиовъзел. На основание чл. 66 ал.1 от НК е отложено изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от 4 (четири) години. На основание чл.189, ал. 3 от НПК подсъдимата била осъдена да заплати направените по делото разноски – 500 (петстотин) лв. по сметка на ОДМВР Русе. По жалба на подсъдимата Я. е образувано внохд №183/23г. по описа на Окръжен съд - Русе, приключило с постановяването на въззивна присъда от 23.03.23 година - предмет на настоящия касационен контрол. С нея, на осн. чл. 336, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 334, т. 2 от НПК, окръжният съд отменил изцяло първоинстанционната присъда и вместо нея признал подс. Г. Я. за невиновна да е извършила престъплението, за което е била обвинена, поради което на осн. чл. 304 от НПК я оправдал изцяло по обвинението по чл. 286, ал.1 от НК. Подсъдимата Я. правилно е бил оправдана от въззивната инстанция. Посочените от нея факти в жалба до Русенска районна прокуратура не запълват обективната и субективната страна престъпния състав по чл. 286 от НК. Въззивният съд напълно е утвърдил фактическата обстановка, възприета от първия съд, като е допълнил същата с някои обстоятелства, които са били решаващи за наличието на обективните елементи от състава на престъплението и пряко указват на представното съдържание на жалбоподателката. В този смисъл с отсъствие на конкретика се характеризират формулираните в касационния протест доводи за допуснати от въззивния съд нарушения чл. 314 от НПК - липса на собствен цялостен анализ на всички доказателства за релевантните за предмета на доказване факти, и нарушения на чл. 13, чл. 14, чл. 107, ал. 5 от НПК при оценката на доказателствените източници. Понеже прокурорът не е посочил кои именно доказателства от значение за разкриване на обективната истина са били игнорирани от въззивния съд при решаване на делото и какви точно пропуски са били допуснати при оценката на доказателствените източници, настоящият съдебен състав на ВКС следва да ги остави без коментар. Впрочем, в допълнението към протеста, ясно е отразено, че възприетите допълнителни фактически обстоятелства от въззивния съд не са изведени в резултат на неправилна процесуална дейност, тъй като „тези факти“ са били „приобщени още когато наказателното производство се е намирало в досъдебната си фаза“. Пространно развитите в касационния протест съображения по повод част от аргументацията на окръжния съд за оправдаването на подсъдимата (във връзка с нарушеното право на защита, поради отсъствие на изменение на обвинението по чл. 287 от НПК във връзка с правната квалификация на престъплението, в което се твърди, че подсъдимата е извършила набеждаване на св. Г.), макар и резонни, нямат отношение към крайния извод за обективна и субективна несъставомерност на осъщественото от касаторката по чл. 286 от НК, поради което не следва да бъдат предмет на детайлно изследване. Важното е, че в рамките на правилно установените факти, подсъдимата, упражнявайки правото си на жалба, е заявила истински твърдения за факти, със субективната увереност, че те са неправомерни и действително извършени от св. Г.. Изяснено е по делото, че управляваното от подсъдимата дружество (с предмет на дейност управление на жилищни/административни сгради в режим на етажна собственост), по силата на договор със собствениците, ползвателите и обитателите на етажната собственост с адрес в [населено място], ж.к. „ ****“, , [улица], бл.“К. п.“,вх. 2, следвало да извършва срещу възнаграждение поддръжка и управление на общите части в режим на етажна собственост по отношение на Етажната собственост (ЕС) съгласно избрания пакет от дейности. В срока на договора, в началото на 2019 г. собствениците на имоти в ЕС решили да бъде извършен ремонт на покрива на сградата. В тази връзка те се свързали с подсъдимата. Последната им представила оферти, но по тяхна преценка същите били значително завишени спрямо обичайните цени за този тип строително-ремонтни дейности и по тази причина те ги отказали. Едновременно с това попаднали на публикации в електронните медии, в които дружеството, управлявано от подсъдимата, било свързано със сигнали за измами. Последното, в съчетание с преценката, че офертите за ремонтни работи на покрива са завишени, притеснило собствениците в етажната собственост, които решили да сменят домоуправителя. Свидетелката В. Г. не притежавала собственост или вещни права върху имот в етажната собственост, но родителите живеели в имот в нея. На проведено на 18.09.2019 г. общо събрание на собствениците на имоти в Етажната собственост, председателствано от В. Г., тя била избрана за председател на управителния съвет на Етажната собственост. На 20.09.2019 г. св. Г. посетила Община Русе и депозирала уведомление за промени в органите на управление на ЕС, като представила и копие от протокола от проведеното общо събрание. Поради констатирани технически грешки, на свидетелката бил указан срок за отстраняването им. След отстраняването им тя отново депозирала изискуемите документи, след което била извършена промяна в регистрите. Същият ден - 20.09.2019 г., св. Г. изпратила на подсъдимата, чрез писмо с обратна разписка, писмено предизвестие за прекратяване на договора за поддръжка и управление на общите части в ЕС и покана да върне събраните суми за ремонт в касата на ЕС. В следващите дни, до края на м.09.2019г., свидетелката Г. последователно изпратила на подсъдимата покана за доброволно изпълнение със срок 7 дни от датата на получаването, както и копия на изпратеното по пощата предизвестие за прекратяване на договора за управление на ЕС и покана за доброволно връщане на събраните суми от ЕС и на домовата книга. Тъй като подсъдимата отказала да стори това, спорът бил отнесен за решаване пред Районен съд - гр. Русе, където по този повод било образувано гр. дело №7772/2019 г. по описа на Районен съд - гр. Русе, VIII гр. състав. На 11.08.2020 г. подс. Я. подала жалба в Окръжна прокуратура - гр. Русе срещу св. Г., в която отразила, че същата се депозира с цел „незабавно образуване на досъдебно производство по чл. 308, ал. 1 от НК срещу лицето В. В. Г., което за постигане на лични, користни и меркантилни цели, грубо, грозно и просташки, с цел материални и финансови облаги, целенасочено и злонамерено, чрез неистински официални документи, регистрирани в деловодните регистри на Община Русе, се представя за Управител на Общото събрание на Етажната собственост с административен адрес в [населено място], [улица], бл.“К. п.“, вх. 2. Посочено било също и, че легитимен управител на Етажната собственост е дружеството, представлявано от подсъдимата, както и че „лицето В. В. Г., която не е собственик в етажната собственост чрез неистински официални документи, които не са регистрирани в деловодните регистри на Община Русе се представя за управител на Общото събрание на Етажната собственост ... , с единствената цел присвояване на финансовите средства в Етажната собственост, чрез затворниците от аферата М. и употребяването им за лични цели...“ След депозиране на жалбата с посоченото по-горе съдържание, на 03.09.2020 г. в полза на св. В. Г., от страна на нейните родители, било учредено право на ползване върху апартамент в етажната собственост. Едва на 17.09.2020 г. било проведено ново общо събрание на собствениците на имоти в ЕС и на същото за член на управителния съвет на ЕС отново била избрана св. В. Г., а на същата дата – и за председател на управителния съвет на етажната собственост. Извън съмнение престъплението набеждаване изисква от обективна страна деецът следва да е посочил обстоятелства пред надлежен орган на власт, които не само да сочат на извършено от набедения престъпление, но и обективно да са неверни. Собствената правна оценка на подсъдимия, при вярното отразяване на чуждите действия, не представлява престъпление по чл. 286 НК. Освен това субективното измерение на престъпния състав изисква наличието на умисъл, който е изключен когато деецът, упражнявайки правото си на жалба, е действал добросъвестно - ако действа със съзнание, че съобщава на властта нещата така, както те са се развили. Упражняването на правото на жалба с описание на обективно възприети действия на другиго със субективната увереност, че те са неправомерни и действително извършени, не е набедяване. Видно е, че инкриминираните факти в жалбата до Окръжна прокуратура описват събитията така, както действително са били проявени и възприети от подсъдимата Я.. В качеството й на легитимен управител на етажната собственост към датата на депозиране на жалбата, тя е била субективно уверена, че св. Г. няма нито формални, нито фактически основания да предприема действия като управител на етажната собственост и да извършва разпоредителни действия с активите на ЕС. Описанието на фактите намира подкрепа в доказателствата по делото, а изтъкнатите фактически твърдения (а не правното им интерпретиране) се потвърждават от събраните по делото доказателства. Деянието е несъставомерно от субективна страна, ако на плоскостта на оценката на съзнанието на дееца се установи, че той смята за вярна съобщената информация или за истински представените доказателства.(вж. Р. № 87 от 26.05.2015 г. на ВКС по н. д. № 1902/2014 г., III н. о). Освен това, за да е налице обективна съставомерност на осъщественото деяние по чл. 286 от НК изразило се в „набеждаване в престъпление“ е необходимо заявената пред надлежния орган на власт информация да обхваща минимум кръг от твърдения за факти и обстоятелства, които да могат да бъдат подведени под признаците на съответното престъпление, а не да представлява съждение или извод на дееца за укоримо поведение. Изразеното от автора на съобщението съмнение или предположение за извършено престъпление не реализира престъпния състав на набедяване по чл. 286 от НК. Изложените становища и мнения с оценъчен характер за личността на конкретно лице също не представляват набедяване, както и всяко друго невярно обстоятелство, което не се отнася до приписване на престъпление. (вж. Р. № 108 от 26.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 41/2009 г., II н. о; Р. № 206 от 11.03.2019 г. на ВКС по н. д. № 823/2018 г., II н. о.) С оглед посоченото, оплакванията в касационния протест за наличието на основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, са неоснователни. Искането за отмяна на оправдателната присъда и връщане на делото за ново разглеждане като неоснователно следва да бъде отхвърлено, а въззивният съдебен акт - потвърден като правилен и законосъобразен. С оглед на това и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда от 23.03.23г., постановена по внохд № 183/23г. по описа на Окръжен съд - Русе. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: