Р Е Ш Е Н И Е № 394 София, 18.10.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 09 октомври две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 111 /2012 година Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 370 от 16.0.2012г. по касационна жалба на И. Й. Т. и С. Й. К. е допуснато касационно обжалване на решение от 12.10.2011г. по гр.д.№ 15/2011г. на Окръжен съд-Монтана с което е оставено в сила решение от 17.11.2010г. по гр.д.№ 1588/`1992г. на РС Монтана в частта, с която И. Й. Т. и С. Й. К. са осъдени да платят на Д. Г. К. сумата 2636,05 лв., съставляваща припадащата се част, съобразно дела им от стойността на извършени от нея подобрения в съсобствения им имот В касационната жалба се прави оплакване за недопустимост на решението, тъй като стойността на подобрения в същия имот е присъдена с влязло в сила решение по извършване на делбата по гр.д.№ 513/1988г. и последващото обявяване на делбата за нищожна поради неучастието на съделител не влияе върху действителността на решението по сметките. Довод за недопустимост е развит и защото съдът е присъдил по-голям размер от претендираното. Твърди се неправилност на въззивнтото решение поради противоречие с материалния закон, защото претендираните подобрения са погасени по давност и необоснованост на решението поради недоказаност авторството на същите. Ответницата по касация оспорва основателността на жалбата, като счита, че е правила подобренията след 1995г. като държател, жалбоподателите й дължат разходите за тях, тъй като не са дали съгласие за извършването, но не са се и противопоставили и отношенията следва да се уреждат по чл. 30, ал.3 ЗС, или като при водене на чужда работа без натоварване Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Монтански окръжен съд, тъй като общата стойност на претендираните подобрения е над 5 000 лв., изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима . Производството е за делба във фаза по извършване. С влязлото в сила решение от 17.11.2010г. по гр.д.№ 1588/1992г. допуснатия до делба недвижим имот – дворно место с жилищна сграда в него е изнесен на публична продан. Делото е било изгубено след постановяване на решението по допускане до делба и след провеждане на първото съдебно заседание във втората фаза и с определение от 05.01.2006г. е възстановено. Допусната е съдебна делба между И. Й. Т. и С. Й. К. с квота общо ¼ ид.ч. от дворното место и 1200/5500 ид.ч. от построената в него жилищна сграда, Д. Г. К. на лично основание ¼ от дворното место и 1550/5500 ид.ч. от жилищната сграда, за Д. К. и К. Г. К. в режим на съпружеска общност ¼ ид.ч. от дворното место и 1200/5500 ид.ч. от жилищната сграда и за Г. П. М. и Х. Т. М. общо ¼ ид.ч. от дворното место и 1550/5500 ид.ч. от жилищната сграда, находящи се в [населено място]. Имало е предходно дело за делба № 513/1988г., предмет на което е бил същия имот, но в него е участвал на местото на касаторките сега само Й. Т. Й. Не е участвала неговата съпруга Р. Г. Й.. И двамата са починали и техни наследници са двете касаторки. В хода на настоящото производство умират Г. П. М. и Х. Т. М., и техен единствен наследник е съделителката Д. Г. К., а К. К. К. е неин съпруг. По предходното дело № 513/88г. от името на Г. П. М. е заявена претенция за подобрения в двадесет пункта / на л. 83 от гр.д.№ 513/88г./ С постановеното решение Д. К. е осъдена да заплати на Г. М. сумата 3821 лв., К. К. К. – да заплати сумата 1013 лв., а Й. Т. /наследодателя на касаторките/ - сумата 2026 лв. за подобрения В диспозитива не са изброени подобренията, за които е уважена претенцията. По настоящото дело с молба от м. май 2000г. също са заявени претенции за подобрения в 26 пункта от Д. К., извършени от наследодателя й Г. М.. Молбата за заявяване на тази претенция не се пази, но е безспорно, че такава е подадена през м. април 2000г.. Спорно е кои подобрения са били включени в нея, тъй като на л. 69 от делото на РС е представена от Д. К. нова молба с дата, посочена от нея 16.01.2004г., в която тя ги е изброила. С молба на л. 90 от делото, К. е разграничила подобренията, които са били заявени по гр.д.№ 513/1988г, за които иска е бил уважен и подобренията, които тя е правила след приключване на посоченото дело в период от две до четири години от подаване на тази молба. Съдът е приел, че предходното решение по нищожната делба не създава сила на присъдено нещо, защото няма субективен идентитет, а възражението за погасяване по давност е неоснователно, защото с предявяване на иска за делба е прекъснато течението на давността, а по време на висящия процес давност не е текла. По същество, съдът е приел за доказано от гласните доказателства извършването на подобренията от Д. К. и е осъдил касаторките да заплатят частта от стойността им, равняваща се на припадащата им се част от съсобствеността Касационно обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса: при прогласяване на извършена делба за нищожна на основание чл. 75, ал.2 от ЗН, решението в частта по претенциите по сметки остава ли в сила и ползва ли се със сила на пресъдено нещо по отношение на пресъдените подобрения. Претенциите по сметки, предявявани по реда на чл. 286 от ГПК (отм.), респективно чл. 346 ГПК имат облигационен характер и представляват осъдителни искове, за предявяването на които законът не изисква специално искова молба, предварително заплащане на държавна такса, но е определил преклузивен срок – първото съдебно заседание след допускането на делбата за предявяването им в делбеното производство. По тези претенции съдът се произнася с решението по извършване на делбата с отделен диспозитив, или отделно решение.. Всяка от претенциите по сметки представлява отделен иск и решението по нея може да влезе в сила отделно от останалата част от решението. Всяка от частите на решението – по извършването на делбата, или по сметките може да се обжалва отделно и да бъде постановен различен резултат по двете части на решението.Производството по извършване на делбата може да продължи, а това по сметки да приключи и обратно. Формира се сила на пресъдено нещо между заявилият на претенцията и този, срещу който е предявена, а не между всички съсобственици. Целта на производството по сметки е да уреди финансовите отношение между съсобсвениците по повод на съсобствеността. Тази цел обаче не се отразява на самостоятелността на решението в частта за сметките.. Претенцията по сметки може да не е предявена в делбеното производство, а да е предмет на отделно производство. С оглед тази самостоятелност на решението по сметките, последващото обявяване на извършената делба за нищожна поради неучастието на съделител не се отразява на решението по сметките. Решенията, с които е допусната и извършена нищожната делба са валидни. Нищожна е само делбата. В частта, с която е постановено извършването на сметки, решението, а и самото уреждане на сметки не е нищожно и остава в сила, т.е. обвърза лицата, между които е постановено. По вторият въпрос - при предявяване на иск за делба прекъсва ли се погасителната давност по иска за подобрения и по време на висящия процес тече ли давност за вземането за подобрения с ПП-6-74г т.VІ.13 се приема, че давността за подобренията се прекъсва със смущаване на владението и превръщането му в държане, което става със съгласието на собственика, или с предявяване на иск за имота. С решение № 366/24.16.2011г. по гр.д.№ 1046/2010г. І гр.о. е прието, че погасителната давност за подобрения, извършени от единия от съсобствениците, който се е считал владелец започва да тече от момента, в който владението му е смутено, съгласно т.VІ.13 на ППВС №6/1974г. Прието е, че при нищожност на предходна делба, този, който е получил имота има качеството на недобросъвестен владелец и, че по време на делбения процес от предявяване на иска за делба до първото съдебно заседание във втората фаза давност тече, че ако от предявяването на иска за делба до предявяване на претенцията в хода на това производство са изтекли пет години, тя е погасена по давност. Вземането за подобрения се подчинява на общата петгодишна давност по ЗЗД. То става изискуемо от момента, в който владението на подобрителя бъде смутено. Когато подобренията са извършени след нищожната делба, или в хода на първата фаза на последващата делба поради нищожност на предходната, с исковата молба, с която се твърди нищожност на делбата се смущава владението на получилият имота по нищожната делба. От този момент той може да заяви претенцията си за подобрения в отделно производство, или в новото делбено производство. Първото съдебно заседание след допускане до делба е краен срок за заявяване на тази претенция, но няма пречка тя да бъде заявена преди това. Давност не тече само срещу този, който неможе да защити правата си. Затова и настоящия състав приема, че по време на делбеното производство давност за вземането за подобрения тече. Претенцията за заплащане стойността на подобрения не е запазена по делото, но видно от определение от 07.04.2000г. по гр.д.№ 1588/1992г. такава е подадена от Г. П. М., починал на 17.05.2006г. в съда на 03.04.2000г. Д. К. е единствен негов наследник. Поради това, че тази молба не е запазена, не може да се установи точно за кои подобрения какви суми са претендирани. Подадена е молба от 01.03.2004г., с която са посочени претендираните подобрения в общо 26 пункта и сумите за тях. Времето на извършването им е уточнено с последваща молба от 01.06.2004г., с която е посочено и кои са нови и кои от тях са претендирани по предходното дело. Уточнено е, че нови са п.1.скеле за асми-винкел и тел, п.2.засаждане на 2 дръвчета плодни круши, п.8.засаждане на три розови храста, п.10.засаждане на три асми десертен сорт, п.12-ремонт на баня, фаянс, бойлер, окачен таван, ел.инсталация, вдопроводна инсталация, п.13-ремонт на тоалетна и антрета към нея п.14-ремонт на кухня, СКШ, фаянс, теракот, ботекс, ремонт на ел.инсталация, циклене на дъски и лакиране, п.15-ремонт на стая – таван и стени, отваряне на врата, циклене на дъски, боядисване на дограма на двете стаи, ремонт на ел.инсталации.,п.16-декоративна решетка в хола, п.17-мокет в хола п.18-ремонт на антре към спалнята, вграден гардероб, изграждане на винкелови стелажи, дволни врати, п.20 хващане на маи на жилищната сграда, п.21-ремонт на покрива на лятната кухня и на стопанската постройка-подмяна на греди и 120 цигли, п.22-цялостен ремонт на стопанската постройка и лятната кухня, п.23-изграждане на адвокатска кантора с предверие, п.24-поставяне на стъкла на прозорци, п.25-железни скелета на овивни рози и храсти, п.26-нови улуци на къщата и подмяна на ламарина. Уточнено е, че новите подобрения са правени в период от две до четири години от подаването на молбата от 01.06.20004г. /Такива са подобренията по п. 1,8,10,12,13,14,15,20, 21, 22, 23, 24 и 26./ Видно от протокола от с.з., проведено на 21.06.2007г., първото съдебно заседание след допускане на делбата е проведено на 09.05.2000г., когато са приети претенциите за възлагане и по сметки. Посочените подобрениня, за които през м. юни 2004г. е уточнено, че са правени в период от преди две до четири години не е могло да се заявяват след изтичане на преклузивния срок – първото съдебно заседание след допускане на делбата.. Затова за тях производството е недопустимо и решението за тези подобрения следва да се обезсили, а производството по претенцията за тях да се прекрати.. Съобразно приетият по-горе отговор на първия поставен въпрос, за подобренията, които са били претендирани по предходното делбено дело, по което делбата е приета за нищожна, е формирана сила на пресъдено нещо и повторното предявяване на претенция за тях е недопустима. В молба от 01.06.2004г. / л. 90 от делото на РС/ Д. К. изброява кои претендирани подобрения са нови и посочва, че за останалите е присъдена сума по предходното дело за делба. Претенцията е заявена от бащата Г. П. М. с молба на л. 83 от приложеното гр.д.№ 513/1988г.. Сумата е присъдена на бащата, но Д. К. е единствен негов наследник и като правоприемник е обвързана от решението За тях обжалваното решение следва да се обезсили като недопустимо. Съобразно отговорът на втория поставен въпрос, претенцията за подобренията, извършени в хода на делбеното производство в периода 1992-1995г. е погасена по давност, тъй като молбата по чл. 286 от ГПК /отм/ /която не е запазена/ е от м. май. 2000г. При уточняване времето на извършване на подобренията обаче не е посочено такова, което е извършено в този период, или в периода след 1995г. до м.май 2000г., поради което не се налага произнасяне по същество за никое от претендираните подобрения. Съобразно този резултат, на касаторите следва да се присъдят претендираните от тях деловодни разноски до доказания размер 990,34 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА решение от 12.10.2011г. по гр.д.№ 15/2011г. на Окръжен съд-Монтана в обжалваната част, с която е оставено в сила решение от 17.11.2010г. по гр.д.№ 1588/`1992г. на РС Монтана в частта, с която И. Й. Т. и С. Й. К. са осъдени да платят на Д. Г. К. сумата 2636,05 лв., съставляваща припадащата се част, съобразно дела им от стойността на извършени от нея подобрения в съсобствения им имот ОБЕЗСИЛВА решение от 17.11.2010г. по гр.д.№ 1588/`1992г. на Районен съд- Монтана в частта, с която И. Й. Т. и С. Й. К. са осъдени да платят на Д. Г. К. сумата 2636,05 лв., съставляваща припадащата се част, съобразно дела им от стойността на извършени от нея подобрения в съсобствения им имот и ПРЕКРАТЯВА производството по претенциите за стойността на подобрения, заявена от Г. П. М., починал на 17.05.2006г., подържана от наследникът му. Д. Г. К.. Осъжда Д. Г. К. да заплати на И. Й. Т. и С. Й. К. деловодни разноски за касационна инстанция в размер на 990,34 лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: