ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 705 София, 16.12.2009 година Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 14 декември две хиляди и девета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ж.АНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕЦЕНА БОНКА ДЕЧЕВА изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА ч.гр.дело № 644 /2009 година Производството е по чл. 274, ал.З от ГПК. Постъпила е частна жалба от И. Г. Д. против определение № 329/25.09.2009г., постановено по гр.д.№ 314/2009г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение №36 от 27.04.2009г. по гр.д.№ 1/2009г. на Ц. PC. Същото е постановено като неприсъствено и въз основа на твърденията в исковата молба, приложените към нея писмени доказателства и приетата СТЕ е уважен предявеният от С. С. С. и Я. С. П. установителен иск за собственост, като е признато за установено по отношение на ответника И. Г. Д., че те са собственици по наследство и давност на 695 кв.м., съставляващи част от имот 01006, целият с площ 5,993 дка и ответника е осъден да заплати деловодни разноски в размер на 1179 лв. Жалбоподателят обосновава допускането до разглеждане от касационната инстанция на посоченото определение с това, че института на неприсъственото решение е създаден с новия ГПК и по текстовете, които го уреждат няма съдебна практика. По същество счита определението неправилно поради това, че въззивния съд се е произнесъл като по частна жалба против решението в частта за разноските, вместо като молба по чл. 240, ал.1 т.З от новия ГПК. . Ответниците по касация не вземат становище. Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: По допускане на частната жалба до касационно обжалване. Допускането на частна жалба до касационно разглеждане е обусловено от наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1 от ГПК, съгл. чл. 274, ал.З от ГПК.Предмет на обжалване е определение на въззивен съд, с който е дадено разрешение по същество на производства по чл. 240, ал.1 т.З и чл. 248, ал.З от ГПК, поради което съдът счита, че обжалваното определение подлежи на касационно обжалване на основание чл. 274, ал.Зг.2 от ГПК То следва да се допусне, защото повдигнатият с частната жалба процесуален въпрос е може ли и какъв е редът по чл. 240, ал.1 т. 1-3 от ГПК да се иска отмяна на непресъственото решение в частта за разноските и по кой ред и в какво производство се проверява допустимостта на това решение. Тъй като института на неприсъственото решение не бе уреден в ГПК от 1952г. и е нов институт на съвременното процесуално право, по който не е създадена съдебна практика, съдът намира, че обжалваното определение следва да се допусне до касационен контрол в хипотезата на чл. 280, ал.1 т.З от ГПК, тъй като поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. При преценка на редовността й, съдът констатира, че е постъпила в едноседмичния срок от получаване на съобщението за изготвяне на обжалвания съдебен акт, изхожда от процесуално легитимирана страна и отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че предмет на атакуване е непресъственото решение на Ц. PC в частта за разноските на основание чл. 240, ал.1 т.З от ГПК, но разглеждайки доводите по същество е преценил, че не са налице основанията на този текст за отмяна на решението. Съдът се е мотивирал с това, че на 10.02.2009г. на ответника е връчена исковата молба с приложените писмени доказателства и са му разяснени всички права, включително и последиците от неподаване на отговор по чл. 133 от ГПК. На 20.03.2009г. на ответника е връчена призовка на първото съдебно заседание с приложение на определението на съда по чл. 140 от ГПК. Съдът е приел, че от деня на връчване на исковата молба с предупреждението за последиците от неподаване на писмен отговор до датата на първото съдебна заседание - 23.04.2009г. в този период от два месеца и половина ответникът не е предприел никаква инициатива да признае иска, или да поиска разглеждане на делото в негово отсъствие, което е могъл да стори и без да се явява в съда. От друга страна съдът е констатирал, че на датата на съдебното заседание - 23.04.2009г. ответникът е посетил личния си лекар за изписване на лекарства, но е отразено в амбулаторния лист че няма субективни оплаквания и приема подържаща терапия.Затова съдът е приел, че неявяването на ответника лично, или чрез повереник не се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Молбата е разгледана алтернативно и като частна жалба по чл. 248, ал.З от ГПК против решението в частта за разноските, но и като такава е намерена за неоснователна, тъй като присъдените разноски са претендирани, описани по реда на чл. 80 от ГПК и са действително направени от ищцовата страна, а същевременно не са и прекомерни. В. съд е процедирал неправилно. Н. решение, съгласно чл. 239, ал.4 от ГПК не подлежи на обжалване. В частта за разноските, присъдени с него, страната може да иска от съда, който го е постановил в едноседмичен срок от съобщаването му да го допълни, или измени. По това искане съдът се произнася с определение, което обаче също не подлежи на обжалване, защото и решението не подлежи на обжалване — чл. 248, ал.З от ГПК. Тъй като в новия ГПК няма аналогична разпоредба на чл. 70 от отменения ГПК непресъственото решение и в частта за разноските не подлежи на обжалване. Затова въззивния съд неправилно е разгледал по същество и се е произнесъл относно разноските, присъдени с неприсъственото решение, приемайки алтернативно, че е сезиран с частната жалба против решението в частта за разноските. На това основание определението подлежи на обезсилване като недопустимо. Защитата против неприсъственото решение е предвидена чрез производство по отмяната му, уредено в чл. 240, ал.1 и чрез нарочен иск по ал.2 от същия текст. Отмяната по чл. 240, ал. 1 от ГПК е приложима, когато страната е била лишена от възможността да участва в производството поради нарушение на процесуалните правила, изрично уредени като основания в т. 1-3 от този текст. И. път за защита от неприсъствените решения, уреден в чл. 240, ал.2 от ГПК е срещу неправилността на решението по същество и е приложим само при наличие на предпоставките, посочени в този текст. Така двете форми на защита не могат да се кумулират и станата при наличие на опредени предпоставки не може да избира от коя от тях да се възползва. Подадената от Д. "въззивна жалба" по съдържание предвид наведените в нея основания и искане съставлява молба за отмяна по чл. 240, ал.1 т.З от ГПК. Производството по отмяна на постановеното неприсъствено решение по чл. 240, ал.1 т. 1-3 от ГПК е специфично и макар да не е подробно уредено в ГПК като процедура е аналогично на производството по отмяна пред ВКС по чл. 306 от ГПК при наличие на основанието по чл. 303, ал.1 т.5 от ГПК, като законодателят е посочил отклоненията от него. Молбата за отмяна по чл. 240, ол.1 т.1-3 от ГПК приложима когато страната е била лишена от възможността да участва в производството по делото, по което е постановено неприсъствено решение се разглежда от въззивния съд по изричното разпореждане на закона, предвид това, че винаги предмет на отмяна ще е първоинстанционно решение..Специфичен е и срока и началния момент от който започва да тече. Молбата за отмяна по чл. 240, ал.1 от ГПК следва да се подаде в преклузивен едномесечен срок който започва да тече от момент, определен с обективен факт -връчване на неприсъственото решение на страната. Основанията за тази отмяна също са изчерпателно уредени За наличието им следва да се развие състезателно производство, което налага връчване на молбата на другата страна за становище /отговор/, разглеждането й в открито съдебно заседание с призоваване на страните. Производството ще бъде контролно-отменително, а не въззивно. Съдът с решение следва да се произнесе само по основателността на молбата, т.е. дали е налице наведеното основание за отмяна на неприсъственото решение. Ако намери молбата за основателна, съдът отменя непресъственото решение. В този случай макар да не е казано изрично в закона, съдът следва да върне делото на първостепенния съд за ново разглеждане. Това е така, защото в производството по отмяна не е предвидено разглеждане на спора по същество от въззивния съд. Да се приеме противното означава да се смесят две производства - това по отмяна и въззивното в едно, което е недопустимо и да се лиши страната от една инстанция. Смисълът на тази отмяна е да се обезпечи участието на лишената от участие страна в производството още в първата инстанция, което може да се постигне само с връщане на делото за ново разглеждане от първостепенния съд. При новото разглеждане на делото може отново да се постанови неприсъствено решение, което по разпореждането на чл. 239, ал.4 от ГПК не подлежи на обжалване. Затова въззивния съд, който разглежда молбата по чл. 240, ал. 1-3 от ГПК не може да разглежда спора по същество. В. съд е процедирал неправилно, като е разгледал наличието на основанието за отмяна по чл. 240, ал.1 т.З от ГПК без да призовава страните и произнасяйки се в закрито заседание с определение, което също налага обезсилване на този съдебен акт. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение ОПРЕДЕЛИ: ОБЕЗСИЛВА определение № 329/25.09.2009г., постановено по гр.д.№ 314/2009г. на Бургаски окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: