Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 1026   гр. София, 18.12.2009 г.   В ИМЕТО НА НАРОДА               Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание проведено на шестнадесети декември през две хиляди и девета година в състав:             ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА при секретаря Ан. Иванова след като разгледа докладваното от съдия Л. РИКЕВСКА гр. д. № 4001 по описа на четвърто гражданско отделение за 2008 г., за да се произнесе, взема предвид следното:   Производство по чл. 290 и сл. ГПК. С решение № І* от 24.01.2008 г. по гр. д. № 955/06 г. Окръжен съд гр. Б. е оставил в сила решение № 981 от 08.07.2006 г. по гр. д. № 343/06 г. на Районен съд гр. Б., с което „М” ЕАД гр. С. е осъдено да заплати на Б. Ю. М. лично и като майка и законен представител на Ф. Х. М. , по 12 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния наследодател Х, заедно със законната лихва считано от 17.09.2005 г. Срещу решението на въззивния съд е подадена жалба от Б. М. лично и като майка и законен представител на Ф. М. Касаторите считат че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано и претендират за присъждане на обезщетение до предявения размер от по 60 000 лв. Ответникът по касация „М” ЕАД оспорва жалбата. ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и отговора и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното: За да остави в сила първоинстанционното решение въззивният съд е приел че наследодателят на ищците е проявил груба небрежност. Като е нарушил правилата за безопасност, е съпричинил вредоносния резултат с 50 %. И. е съображения, че обезщетението следва да бъде определено в размер на по 30 000 лв., което е намалил с приетия процент на съпричиняване и с полученото по договор за застраховка. С определение № 70 от 07.11.2008 г., постановено по делото, ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 281 ал. 1 т. 2 ГПК по формулираните специфични въпроси - кога пострадалият е проявил груба небрежност водеща до съпричиняване и какви са критериите за определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди. Настоящият състав счита, че решението на въззивния съд е постановено в противоречие с практиката на ВКС. Съгласно чл. 201 ал. 2 КТ, отговорността на работодателя може да се намали ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. В КТ няма дефиниция на понятието “груба небрежност”, за това по аналогия следва да се приложи текстът на чл. 11 ал. 3 НК. Според тази разпоредба, непредпазливостта бива съзнавана и несъзнавана. Грубата небрежност е съзнавана непредпазливост. Небрежността ще е груба когато работникът е съзнавал, предвиждал, настъпването на вредоносните последици, но е мислел да ги предотврати. Не се спори, че наследодателят е бил в трудови правоотношения с ответника Н.09.2005 г. той, заедно с други работници, извършвали взривни работи на обект. Преди взрива металните греди които поддържали скалната маса за да не пропада не били демонтирани, въпреки изискването за това. В резултат на взрив наследодателят получил черепна травма от метално парче забито в черепа му и вследствие на травмата починал. В случая наследодателят е допуснал несъзнавана, обикновена непредпазливост, изразяваща се в нарушение на правилата за безопасност, която не е основание за намаляване на дължимото обезщетение. За да се приеме че има груба небрежност би следвало да се приеме, че той умишлено е застанал на 30 м., вместо на безопасно разстояние от 35 м., като е знаел че така ще причини увреждането си, каквито данни по делото не са събрани. Затова ВКС не възприема становището на въззивния съд за приложение разпоредбата на чл. 201 ал. 2 КТ. Като е приел, че има съпричиняване, въззивният съд е приложил неправилно материалния закон, което е основание за касиране на решението в тази част. Тъй като е допуснато само неправилно прилагане на материалния закон, на основание чл. 293 ал. 2 ГПК спорът следва да се реши по същество от ВКС. Касаторите са наследници на Х. М. - съпруга и дъщеря. При определяне размера на обезщетението следва да бъдат съобразени разпоредбите на чл. 52 ЗЗД. При определяне размера на обезщетението съдът взема предвид възрастта на пострадалия, внезапността на смъртта му, грижите които той е полагал за семейството си, страданията които смъртта му е причинила на неговите близки. Съпругата, която към момента на злополуката е на 33 г., остава без морална и материална подкрепа на най-близкия си човек, своя съпруг. Непълнолетното дете, което е било на 12 г. остава без баща който да се грижи за него, да го възпитава и подкрепя. Затова, обезщетения в размер на по 30 000 лв. са справедливи и не са в противоречие с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Обезщетения в по-нисък размер няма да доведат до репариране на моралните вреди в техния действителен размер и няма да бъдат в съответствие с обществения критерий за справедливост, каквото е изискването на закона. Страните не спорят, че по сключен договор за застраховка на ищците е било заплатено застрахователно обезщетение в размер на по 6 000 лв. от застрахователя ЗК „О” АД гр. С., които следва да бъдат приспаднати от определеното по-горе обезщетение. Затова, с оглед присъдената сума от 12 000 лв., ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците по още 12 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди.   Водим от горното и на основание чл. 293 ал. 2 ГПК, ВКС   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ решение № І* от 24.01.2008 г. по гр. д. № 955/06 г. на Окръжен съд гр. Б. с частта, в която е оставено в сила решение № 981 от 08.07.2006 г. по гр. д. № 343/06 г. на Районен съд гр. Б., с което исковете на Б. Ю. М. и на Ф. Х. М. са отхвърлени за заплащане на обезщетения в размер над 12 000 лв. до 24 000 лв. за всеки един и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА „М” ЕАД гр. С. на основание чл. 200 КТ, да заплати на Б. Ю. М. лично, и като майка и законен представител на Ф. Х. М. , още по 12 000 лв. на всяка една, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния наследодател Х, заедно със законната лихва считано от 17.09.2005 г. до изплащане на сумите. ОСЪЖДА „М” ЕАД гр. С. да заплати по сметка на ВКС 470 лв. държавна такса. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му обжалвана част.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: