3 Р Е Ш Е Н И Е № 152 гр. София, 14.12.2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ при участието на секретаря Албена Рибарска като изслуша докладваното от съдия ВЛАДИМИРОВ гр. дело № 5103/2017 година по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 от ГПК. [община] е подала касационна жалба срещу решение № 57 от 19.07.2017 г. по гр. дело № 196/2017 г. на Окръжен съд – Видин. Ответникът по касация – М. Й. В. от [населено място], чрез своя пълномощник, оспорва жалбата. Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе съобрази следното. С цитираното въззивно решение състав на Окръжен съд – Видин е потвърдил решение № 119 от 31.03.2017 г. по гр. д. № 2834/2016 г. на Районен съд – Видин, с което [община] – [населено място], пл. „Б.“ № 2 е осъдена, на основание чл. 45 от ЗЗД, да заплати на М. Й. В. от [населено място], [улица], с ЕГН [ЕГН] сумата от 9 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от телесни увреждания в резултат на настъпило на 22.01.2016 г., около 19 ч., в [населено място], на тротоара на [улица]подхлъзване и падане със счупване на шийката на лявата тазобедрена става, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждане – 22.01.2016 г. до изплащането й, а предявеният деликтен иск за разликата над 9 000 лв. до претендираните 25 000 лв. е отхвърлен. Въззивният съд е приел, че са установени предпоставките за уважаване на предявеният иск, без да дава правна квалификация на същия, както и че присъденият размер на обезщетението се явява справедлив при данните по делото, с оглед приложението на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Счел е, че относимите по делото факти са правилно установени от първоинстанционния съд, а съответни на тях са решаващите му правни изводи за основателност на исковата претенция в посочения й по - горе размер. С определение № 435 от 05.06.2018 г. на настоящия състав на ВКС въззивното решение е допуснато до касационно обжалване с оглед неговата вероятна недопустимост – основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 2 от ГПК, предвид данните за нередовност на исковата молба. Касационният съд е констатирал, че последната е останала непопълнена в обстоятелствената част с необходимите твърдения за възникнали релевантни факти, свързани с ангажиране отговорността на касатора, каквато той може да носи в качеството му възложител на работа, касаеща почистване на уличната мрежа от сняг и заледявания. Съгласно разясненията по т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, при съществуваща вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, касационният съд е длъжен да го допусне до контрол, а преценката за валидността и допустимостта му ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба. При горната преценка настоящият съдебен състав намира, че в случая въззивният съд е приел за разглеждане нередовна искова молба. Заявените в исковата молба твърдения не съдържат пълно изложение на обстоятелствата, при които е настъпило процесното падане на заледена и непочистена тротоарна настилка на 22.01.2016г. в [населено място]. Липсват твърдения за фактите, обуславящи ангажирането на отговорността на ответното юридическо лице (община) за вреди от непозволено увреждане. Отговорността на юридическите лица при извършен деликт е по чл. 49 от ЗЗД и има обезпечително - гаранционен характер. Това предпоставя изложение в исковата молба на фактически обстоятелства за наличието на възлагане от собственика на общинската пътна инфраструктура – ответник по иска, на дейностите по зимно почистване от сняг и лед. Било на служители на общината, било на трети, външни лица, които със своето противоправно поведение – действие или бездействие (каквото в случая се твърди), са осъществили деликт. Посоченото в исковата молба, че грижата за поддържането на уличното платно и тротоара в населеното място е на техния собственик - [община], която не е положила дължимото да не поставя в риск живота и здравето на своите жители, не покрива изискването на процесуалния закон за пълно и изчерпателно изложение на обстоятелствата, на които се основава иска. Особеното в очертаната хипотеза на деликтна отговорност (по чл. 49 от ЗЗД) е, че тя не произтича от вината на лицето, което възлага работата, а настъпва, когато натовареното лице причини виновно вредата при и по повод изпълнението на възложената му работа. С оглед отсъствието на твърдения за горните относими към предявения деликтен иск факти исковата молба е останала нередовна. Нередовното сезиране възпрепятства възможността за доказване на иска чрез формиране на доводи и предявяване на доказателствени искания по изложените в исковата молба твърдения. Въззивният съд е следвало да извърши собствена проверка на редовността на исковата молба с оглед на процесуалното задължение по чл. 129, ал. 1 от ГПК, тъй като решение по спора се постановява само при надлежно сезиране. С произнасянето по нередовна искова молба въззивният съд е постановил процесуално недопустимо решение, предмет на касационната жалба, което следва да бъде обезсилено и делото се върне за ново разглеждане от друг негов състав за уточняване на основанието и петитума иска - вж. постановките по т.5 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе, на основание чл. 294, ал. 2 от ГПК, по разноските за водене на делото във ВКС. При това разглеждане да се има предвид, че въззивният съд е съд по съществото на материалноправния спор, а не контролно – отменителна инстанция и в тази своя решаваща дейност следва да изложи собствени мотиви по спора, като се произнесе по предмета на делото, при самостоятелна преценка на доказателствата и обсъждане на защитните тези на страните, ограничен от очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство. По тези мотиви Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 57 от 19.07.2017 г. по гр. дело № 196/2017 г. на Окръжен съд – Видин. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Видин. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.