Р Е Ш Е Н И Е № 415 гр.София, 15.11.2013г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на седми ноември през две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ ГЕРГАНА НИКОВА при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Гергана Никова гр.дело № 1339 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от Е. Т. Л. чрез адвокат Б. Б. срещу въззивно решение № 8526 от 17.12.2012 г. на Софийски градски съд, ІІІ „б” състав, постановено по гр.д. № 11054/2012 г. С него е отменено решение от 20.01.2009 г. по гр.дело № 19714/2008 г. на Софийския районен съд, 72 състав и са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу Р. – [населено място] искове с правно основание чл. 213 КТ във връзка с чл. 52, ал. 4 ЗИНП (отм.) и чл. 86 ЗЗД за заплащане на следните суми: 13 760,28 лева - обезщетение за недопускане на работа за периода от 15.07.2005 г. до 15.07.2008 г. и 2 850,43 лева - лихви за забава върху обезщетението. Касационното обжалване е допуснато по въпросите: възстановява ли се на работа народен представител след изтичане на мандата му, ако е заемал длъжност по срочно трудово правоотношение, чийто срок е изтекъл по време на разрешения му служебен отпуск и нормата на чл. 52, ал. 4 ЗИНП /отм./ представлява ли специално основание за трансформиране на срочно трудово правоотношение в безсрочно. Както е прието и в определението по чл. 288 ГПК, тези правни въпроси са разрешени противоречиво – с обжалваното въззивно решение от една страна, и с влязлото в сила решение от 20.02.2003 г. по гр. дело № 10984/2001 г. на СРС, 51 състав – от друга страна. В мотивите към обжалваното по настоящото дело въззивно решение е прието, че работодателят не е бил длъжен да допусне жалбоподателя на работа, тъй като срокът на трудовия договор между страните по делото е изтекъл по време на ползван от жалбоподателя неплатен служебен отпуск за периода на мандата му като народен представител, поради което няма основание за прилагане на чл. 52, ал. 4 ЗИНП (отм.). С изтичането на срока трудовото правоотношение е прекратено, като наличието или липсата на уволнителна заповед, констатираща това, е ирелевантно за спора. Изложени са и съображения, че от второто предложение на цитираната разпоредба не може да се прави довод, че във всички случаи, дори при срочно трудово правоотношение, чийто срок е междувременно изтекъл, се възстановява трудовото правоотношение с работника или служителя. Когато след промени в щата е закрита длъжността, заемана от работника или служителя, но е създадена друга равностойна, която може да се заеме, работодателят е длъжен съгласно чл. 52, ал. 4, предл. 2 ЗИНП (отм.) да я предложи, но само, когато трудовото правоотношение с избрания за народен представител работник или служител е било безсрочно или макар и срочно, срокът към датата, на която е поискал да се върне на работа, не е още изтекъл. В противоречие на горното, с влязлото в сила решение от 20.02.2003 г. по гр. дело № 10984/2001 г. на СРС, 51 състав, постановено по иск с правно основание чл. 213, ал. 2 КТ, предявен от Е. Т. Л. срещу М. на ., Б. Т. Ф. и И. Т. С., касаещ периода 20.04.2001 г. – 13.12.2001 г., е прието, че при липсата на издадена от работодателя уволнителна заповед, трудовото правоотношение с ищеца не е прекратено и работодателят е бил длъжен да го допусне на работа. Настоящият състав на ВКС, в хипотезата на чл. 291, т. 1 ГПК, намира за правилно разрешението, дадено с обжалваното въззивно решение на СГС; съответно – намира за неправилно разрешението, възприето във влязлото в сила решение от 20.02.2003 г. по гр. дело № 10984/2001 г. на СРС, 51 състав. Съображенията за това са следните: Съгласно чл.52, ал.4 ЗИНП (отм.) кандидатите, които към момента на избирането им за народни представители са работили в държавни или общински учреждения, предприятия, търговски дружества с държавно или общинско участие повече от 50 на сто или организации, имат право след прекратяване на пълномощията им да заемат предишната си длъжност, а в случаите, когато тя е закрита - друга равностойна длъжност в същото или с тяхно съгласие в друго държавно или общинско учреждение, предприятие, търговско дружество с държавно или общинско участие повече от 50 на сто или организация. Формулировката на текста налага извода, че нормата има предвид общия случай – когато лицето, избрано за народен представител е работило по безсрочно трудово правоотношение. В случай, че същото лице е работило по срочен трудов договор, сключен преди изменението на чл. 68 КТ (ДВ, бр.25/2001 г.), въвеждащо забрана за сключването на т.нар.”верижни срочни договори”, то се явява обвързано от договор, който се прекратява с изтичането на срока, независимо от това дали работникът или служителят е в неплатен отпуск. Превръщане на срочния трудов договор в договор за неопределено време е било възможно само при условията на чл. 69, ал. 1 КТ - ако работникът или служителят продължи да работи след изтичане на уговорения срок 5 или повече работни дни без писмено възражение от страна на работодателя и длъжността е свободна, но не и на основание чл. 52, ал. 4 ЗИНП (отм.). Тази разпоредба има за цел единствено да запази трудовото правоотношение такова каквото е, без да предвижда възможност за изменение на неговия вид и основно съдържание. Предназначението на чл. 52, ал. 4, предл. второ ЗИНП (отм.) е да даде защита на работника или служителя в хипотезата, когато е закрита длъжността, заемана от него към момента на избирането му за народен представител, срещу междувременно извършеното от работодателя изменение на щатното разписание, правещо невъзможно завръщането на бившия народен представител на същата работа, но не и да измени вида на трудовото правоотношение, съществувало към момента на избирането за народен представител. Така по силата на чл. 52, ал. 4, предл. 2 ЗИНП (отм.) работодателят ще е длъжен да предложи на бившия народен представител заемането на друга равностойна длъжност, но само в случаите, когато трудовото правоотношение с избрания за народен представител работник или служител е било безсрочно или макар и срочно, срокът към датата, на която е поискал да се върне на работа, не е още изтекъл. Извън тези хипотези за работодателя не съществува задължение да приеме обратно на работа бившия народен представител, доколкото с изтичането на срока и при отсъствието на предпоставките по чл. 69, ал. 1 КТ, неговото трудово правоотношение се прекратява. Тази последица настъпва независимо от наличието или липсата на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, която в хипотезата на чл. 325, т. 3 КТ има само констативен характер. В обобщение: отговорите на правните въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК възстановява ли се на работа народен представител след изтичане на мандата му, ако е заемал длъжност по срочно трудово правоотношение, чийто срок е изтекъл по време на разрешения му служебен отпуск и нормата на чл. 51, ал. 4 ЗИНП /отм./ представлява ли специално основание за трансформиране на срочно трудово правоотношение в безсрочно, са отрицателни. Обжалваното решение на въззивния съд е в съответствие с дадените от състава на Върховния касационен съд отговори по чл. 290 ГПК и е правилно по същество. Жалбоподателят Л. е изпълнявал длъжността директор на Р. [населено място] по срочен трудов договор, сключен за времето до 31.12.1999 г. С решение от 09.02.1999 г. на ЦИК е избран за народен представител и министърът на здравеопазването му е разрешил ползване на неплатен служебен отпуск за периода на мандата му като народен представител. След приключване на мандата като народен представител, на 20.04.2001 г. Л. е подал молба за възстановяване на длъжността директор на Р. [населено място]. С писмо изх.№ 98-Е-8 от 24.04.2001 г. на главния секретар на МЗ е отказано възстановяването на длъжността директор на Р. [населено място]. Този отказ се явява съобразен с материалния закон, като се има предвид обстоятелството, че измененията и допълненията в чл. 68, включително алинеи 2, 3 и 4 КТ (ДВ, бр.25/2001 г.) нямат обратно действие – касае се за норми от материално-правен характер, на приложението на които Законът не е придал обратно действие, поради което същите нямат за последица преуреждане на характера на сключения с жалбоподателя срочен трудов договор. С исковата молба ищецът не се е позовал на осъществена трансформация на правоотношението му при условията на чл. 69, ал. 1 КТ и този негов довод, заявен за първи път едва във въззивната жалба, се явява преклудиран. При липсата на валидно трудово правоотношение между страните за времето от 01.01.2000 г. насетне, заявеното на 20.04.2001 г. искане за допускане до работа е било неоснователно, съответно в полза на жалбоподателя не е възникнало вземане за обезщетение за незаконно недопускане на работа по смисъла на чл. 213, ал. 2 КТ. Това от своя страна означава, че исковете за заплащане на обезщетение по чл. 213, ал. 2 КТ и заплащане на обезщетение за забава са неоснователени и правилно са били отхвърлени. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 8526 от 17.12.2012 г. на Софийски градски съд, ІІІ „б” състав, постановено по гр.д. № 11054/2012 г. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: