Р Е Ш Е Н И Е № 56 гр. София, 11 април 2019 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ІII НО, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КЕТИ МАРКОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора Кирил Иванов изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 197 по описа за 2019 г Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия К. В. М. срещу решение на Софийски апелативен съд № 504 от 17.12.2018, по ВНОХД № 743/18, с което е потвърдена присъда на Кюстендилски окръжен съд № 11 от 4.04.2018 г, по НОХД № 83/17. С първоинстанционната присъда подсъдимият е признат за виновен за съвкупност от престъпления, а именно: 1/ в това, че на 4.12.2015 г в [населено място], и в [населено място], същата област, без надлежно разрешение, е държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества: кокаин, с тегло 3, 97 гр, с активен наркотично действащ компонент 75 %, на стойност 866, 80 лв, марихуана, с тегло 1 180, 71 гр, с активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол от 1, 11 % до 1, 99 %, на стойност 7 024, 26 лв, хероин, с тегло 152, 61 гр, с активен наркотично действащ компонент диацетилморфин от 14, 57 % до 25, 22 %, на стойност 7 676, 35 лв, 21 бр. таблетки, с лого „име”, с тегло 3, 70 гр, с активен наркотично действащ компонент амфетамин 4, 3 %, на стойност 111 лв, 10 бр. таблетки, с лого „име”, с тегло 2, 52 гр, с активен наркотично действащ компонент амфетамин 1, 2 %, на стойност 75, 60 лв, кокаин, с тегло 0, 92 гр, с активен наркотично действащ компонент 75 %, на стойност 202, 40 лв, всичко на обща стойност 16 016, 41 лв, с оглед на което и на основание чл. 354 а, ал. 1, изр. 1, пр. 4 и чл. 54 НК, е осъден на четири години „лишаване от свобода” и глоба от 8 000 лв, 2/ в това, че по същото време, в [населено място], е държал подправени / неистински / парични знаци евро в големи количества, на обща стойност 8 680 евро, с оглед на което и на основание чл. 244, ал. 2 вр. ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на три години „лишаване от свобода”. На основание чл. 23 НК, му е определено едно най-тежко общо наказание: четири години „лишаване от свобода”, при „общ” режим и глоба от 8 000 лв. При условията на чл. 59 НК е зачетено и приспаднато предварителното задържане, считано от 4.12.2015 г до 9.08.2016 г. С жалбата се релевират всички касационни основания. Изтъква се следните аргументи: събраните доказателства са обсъдени в нарушение на процесуалните изисквания, осъждането не почива на стабилна доказателствена основа, липсват убедителни доказателства, че подсъдимият е знаел за съществуването на намерените наркотични вещества и подправените парични знаци, не е взето предвид, че имотът е бил собственост на майката на жалбоподателя, а след нейната смърт, до имота е имало свободен достъп на външни лица, извън вниманието на съда е останало обстоятелството, че в къщата са извършвани ремонтни дейности, както и това, че имотът не е бил охраняван, неправилно обясненията на подсъдимия са оценени като защитна версия, материалният закон е приложен неправилно, наложеното наказание е завишено и оттам, явно несправедливо. С жалбата се правят алтернативни искания: за оправдаване на жалбоподателя, за връщане на делото за ново разглеждане или за намаляване на наложеното наказание. В съдебно заседание на ВКС защитата пледира за уважаване на жалбата. Подсъдимият не участва лично в настоящето производство. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Релевираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е допуснато. Въззивният съд е изпълнил задължението си да подложи на собствен анализ събраните доказателства, при което е спазил изискванията на чл. 14 НПК. Детайлно са обсъдени доказателствата, подкрепящи обвинителната теза, изводими от показанията на св. С., св. К., св. Д., св. Ц., св. И., протоколите за претърсване и изземване от 4.12.2015 г, с които са иззети веществените доказателства, протоколите за оглед на веществени доказателства, заключенията на Физико-химическата експертиза, Техническата такава и Съдебно-оценителната експертиза, иззетите веществени доказателства: наркотични вещества и подправени парични знаци. Постъпилата в полицията информация, че деецът разпространява наркотични вещества и прокарва в обръщение подправени парични знаци, е намерила потвърждение във факта, че в обитавания от него имот са намерени и иззети наркотични вещества и неистински банкноти евро. В подкрепа на обвинителната теза са и показанията на св. Г. и св. Н., заявили, че са възприели подсъдимия като лицето, което стопанисва имота. Верен е изводът, че обясненията на жалбоподателя, че намерените в къщата предмети са донесени от други лица, не могат да бъдат кредитирани, тъй като са опровергани от съвкупността на обвинителните доказателства. Изяснено е, че къщата в [населено място] е била заключена и на инкриминираната дата подсъдимият е отключил имота, за да бъде проведено претърсването. Освен това, установено е, че св. М., брат на подсъдимия, му е предоставил ползването на къщата след смъртта на тяхната майка. Жалбоподателят е заявил, че е възможно откритите вещи да са донесени от майка му, която е страдала от деменция, но правилно това твърдение е отхвърлено като недостоверно. Изяснено е, че възрастната жена е починала през пролетта на 2015 г, след което подсъдимият е влязъл във владение на имота, ремонтирал го е, монтирал е заключващи устройства, с което е ограничил достъпа на външни лица. Ако версията му би била вярна, при ремонта на имота е имал обективната възможност да намери забранените от закона предмети и да ги предаде на полицейските органи за унищожение, но не го е сторил. Нещо повече, по време на претърсването е посочил едно от местата, където са намерени част от веществените доказателства, откъдето следва, че е знаел за тяхното съществуване. С оглед на изложеното, настоящата инстанция споделя доказателствените изводи на въззивния съд, че участието на подсъдимия в престъпленията, за които е осъден, почива на надеждна доказателствена основа, отговаряща на изискванията по чл. 303 НПК. Липсата на нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК препятства възможността за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане на Софийски апелативен съд, а искането в тази насока не може да бъде удовлетворено. Не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Правилно установените факти обуславят съставомерност на деянието по чл. 354 а, ал. 1, изр. 1, пр. 4 НК и по чл. 244, ал. 2 вр. ал. 1 НК, каквато е приетата по делото правна квалификация, тоест, материалният закон е приложен правилно. Не може да бъде уважено искането на жалбоподателя за неговото оправдаване от настоящата инстанция, тъй като това би било допустимо само при условията на чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК / осъждане за несъставомерно деяние /, които, в случая, не са налице. Липсва и явна несправедливост на наложеното наказание. Вярно е оценена степента на обществена опасност на всяко от инкриминираните деяния, която е завишена. Това обстоятелство има определящо място сред съвкупността от обстоятелства по чл. 54 НК и правилно е съобразено в такъв аспект. Касае се за значително количество наркотични вещества от различен вид, нанасящи сериозна вреда на човешкото здраве, тоест, висока е степента на засягане на защитените обществени отношения. Завишена е и обществената опасност на деянието по чл. 244 НК, което следва от значителния брой на неистинските банкноти: 403 банкноти евро, с различна номинална стойност, чието евентуално прокарване в обращение би довело до значимо посегателство върху финансовата система. На следващо място, висока е и степента на обществена опасност на дееца, който е с обременено съдебно минало и с отрицателни характеристични данни. Отделно от това, в имота са намерени и други вещи, които имат отношение към противоправни деяния / компоненти за скимиращи устройства и пластмасови карти /, за които не е повдигнато обвинение, но този факт може да бъде ценен като отегчаващо обстоятелство и има своето място сред съвкупността от обстоятелства по чл. 54 НК. С оглед на изложеното, настоящата инстанция намери, че определеното по съвкупност наказание четири години „лишаване от свобода”, при „общ” режим, и глоба от 8 000 лв, отговаря на критерия за справедливост по смисъла на чл. 348, ал. 5 НПК, а релевираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК не е допуснато. При това положение, искането на жалбоподателя за смекчаване на наложеното му наказание е неоснователно и като такова не може да бъде удовлетворено. По изложените съображения, ВКС намери, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, ІII НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ в СИЛА въззивно решение на Софийски апелативен съд № 504 от 17.12.2018 г , по ВНОХД № 743/18. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: