Р Е Ш Е Н И Е № 9 гр. София, 15.02.2022 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева Емилия Донкова при участието на секретаря Даниела Танева като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 4382 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 304 ГПК. Делото е образувано по молба на С. Г. П. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 3925 от 15.06.2018г. по гр.д. № 13774/2017г. на Софийски градски съд, ІІ-в състав на основание чл. 304 ГПК, тъй като е съпруг на ищцата по иска Е. Л. П. /понастоящем починала/ и не е участвал в производството. С решението е отхвърлен предявения от Е. Л. П. против Столична община установителен иск за собственост на основание давностно владение върху поземлен имот с идентификатор *** в [населено място], район В., на ул. „*”№ *с площ 501 кв.м. с построената в него едноетажна жилищна сграда, застроена на 60 кв.м. и пристроената лятна кухня с площ 25 кв.м. Молителят твърди, че бракът му с Е. Л. П. е сключен през 1985г. и е продължил до смъртта на Е. П. през 2020г. Наследници на Е. Л. П. наред с молителя С. П. са двете им деца Р. С. М. и Г. С. П.. Твърди се, че владението върху поземления имот и сградите е осъществявано от двамата съпрузи по време на брака и придобивната давност е текла в полза на двамата. Поради това молителят претендира, че е бил необходим другар на ищцата в процеса, но не е конституиран като такъв в производството. Ответникът Столична община намира молбата за неоснователна. Счита, че ищцата е твърдяла самостоятелно владение върху имота и е искала да придобие имота като лична собственост. Освен това, молителят признава, че не е живял с ищцата и са били във фактическа раздяла, което изключва евентуалното придобиване на имота по давност в режим на съпружеска имуществена общност. Ответниците Р. С. М. и Г. С. П. - наследници на починалата ищца Е. П., не вземат становище. С определение № 60169 от 17.11.2021г. настоящият състав на ІІ г.о. е приел молбата за допустима. По основателността на молбата съдът намира следното: Решението, чиято отмяна се иска, е постановено в производство по установителен иск за собственост, основан на давностно владение, върху поземлен имот с идентификатор *** в [населено място], район В., на ул. „*” № *с площ 501 кв.м. с построената в него едноетажна жилищна сграда, застроена на 60 кв.м. и пристроената лятна кухня с площ 25 кв.м. В исковата молба на Е. П. е поддържано, че тя е придобила владението върху имота въз основа на предварителен договор от 1990г., оттогава го владее и ползва без прекъсване; през 2010г. при опит да се снабди с констативен нотариален акт за собственост по давностно владение разбрала, че за имота е съставен акт за общинска собственост. С решение № 175185 от 18.07.2017г. по гр.д. № 24922/2016г. Софийски районен съд е уважил иска. С решение № 3925 от 15.06.2018г. по гр.д. № 13774/2017г. Софийски градски съд е отменил решението и е постановил отхвърляне на иска. С определение № 98 от 22.02.2019г. по гр.д. № 3398/2018г. на ІІ г.о. на Върховния касационен съд не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. За да отхвърли иска Софийски градски съд е изложил съображения, че ищцата не е придобила правото на собственост върху процесния имот по давност, въпреки установената фактическа власт върху него на 10.10.1990г. въз основа на писмен договор за покупко-продажба с трети лица, тъй като в разписните книги по всички планове на населеното място липсват данни имотът да е бил собственост на частно лице. Поради това по силата на чл.6 ЗС, редакция към 1951г. имотът е имал статут на държавна, а понастоящем на общинска собственост. При действието на забраната на чл.86 ЗС ищцата не може да се легитимира като собственик на имота на претендираното основание. Установява се от приложеното към молбата за отмяна удостоверение за семейно положение, съпруга и деца, че С. Г. П. е сключил брак с Е. Л. П. на 02.07.1985г., а от удостоверението за наследници е видно, че съпругата е починала през 2020г. и нейни наследници са съпругът й С. П. и двете им деца Р. М. и Г. П.. При горните обстоятелства молбата за отмяна се явява основателна. Правото на отмяна по чл.304 ГПК принадлежи на лице, спрямо което решението има сила, независимо, че не е било страна по делото - чл. 216, ал.2 ГПК. Бездяловата съпружеска имуществена общност обосновава необходимо, но не задължително другарство на съпрузите при предявени от и срещу тях искове за собственост относно вещни права, придобити по време на брака, за които е приложима презумпцията на чл.21, ал.3 СК. В този смисъл е Тълкувателно решение № 3/2016 г. на ОСГК на ВКС. В случая е поддържано от ищцата придобиване на недвижим имот чрез давностно владение, осъществявано по време на брака, което основание, ако се установи, би довело до придобиване на собствеността в условията на съпружеска имуществена общност. Ето защо съпругът, който не е участвал в производството, е обвързан от силата на присъдено нещо на решението. Неговото средство за защита е именно отмяната по чл. 304 ГПК, чрез която се гарантира правото му на участие в процеса. Без значение е, че понастоящем, след влизане в сила на решението, съпружеската имуществена общност е прекратена със смъртта на съпругата, настъпила през 2020г. Не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство доводите на ответника, че съпрузите са били във фактическа раздяла, поради което правото на собственост не би могло да се придобие в режим на СИО. Такива доказателства биха имали значение при разрешаване на спора по същество. На основание изложеното следва да бъде постановена отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане с участието на молителя. Новото разглеждане следва да се осъществи от първоинстанционния съд с цел осигуряване цялостно правото на защита на новоконституираната страна, каквото не би било гарантирано пред въззивната инстанция, действаща при условията на ограничен въззив. Разноските за настоящето производство следва да бъдат присъдени с решението по съществото на спора в зависимост от изхода му. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ на основание чл. 304 ГПК по молба на в С. Г. П. влязлото в сила решение № 3925 от 15.06.2018г. по гр.д. № 13774/2017г. на Софийски градски съд, ІІ-в състав и решение № 175185 от 18.07.2017г. по гр.д. № 24922/2016г. Софийски районен съд, 140 състав. ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за ново разглеждане от друг състав, което да започне с конституиране на молителя. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: