Р Е Ш Е Н И Е № 237/14 г. гр. София, 26.01. 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в откритото съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и четиринадесета година в състав: Председател: Теодора Нинова Членове: Светлана Калинова Геника Михайлова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 2068 по описа за 2014 г. Производството е по чл. чл. 290 – 293 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решение № 8/03.01.2014 г. по гр.д.№866/2013 г. в частта, с която Пернишки окръжен съд като потвърждава първоинстанционното решение отхвърля иска срещу [фирма], че на основание § 7, ал.1, т. 7 ПЗР от З. [община] е собственикът на трафопост „сграда ТП (МВР) [община]” монолитно строителство на един етаж със застроена площ от 20,90 кв.м., построена върху част от УПИ І в кв. 230 по плана на [населено място], Ц., одобрен със заповед № 4/04.01.1993 г. на Кмета на [община], както и на площта от 20,90 кв.м., върху която е построена сградата, представляваща част от гореописания УПИ, заключена между буквите А. и защрихована със зелен цвят на скицата от 07.12.2011 г. Обжалването е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Ако енергийният обект (трафопост) обслужва само обекти на територията на една община, представлява ли той част от общинската инфраструктура по смисъла на § 7, ал. 1, т. 7 ПЗР на З., дори да е част от националната електроразпределителна система? 2. Законът за електростопанството от 1975 г.(отм.), заварен към влизане в сила на З., дава ли основание да се приеме, че мрежа или съоръжение от техническата инфраструктура на енергийната система ex lege са включени в уставния фонд на търговско дружество, на което българската държава е едноличният собственик на капитала? К. [община] счита, че решението в обжалваната част е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила (въззивният съд не е обсъдил всички относими доказателства, както и изложените доводи – чл. 12 ГПК, неправилно е разпределена доказателствената тежест), нарушение на материалния закон (§7, ал.1, т.7 ПЗР З.) и необоснованост. Ответникът по касация [фирма] възразява, че жалбата е неоснователна. Претендира репарация на разноските пред настоящата инстанция. По първия въпрос касационната инстанция намира, че ако енергийният обект (трафопост) обслужва само обекти на територията на една община, той представлява част от общинската инфраструктура по смисъла на §7, ал.1, т.7 ПЗР З., дори да е част от националната електроразпределителна мрежа. Съгласно разпоредбата на чл.4, ал.1 от действащия към момента на влизане в сила на Закон за електростопанството от 1975г. (отм), всички електрически централи, електрически уредби и мрежи, независимо от ведомственото им подчинение, както и електрическите инсталации на потребителите в цялата страна се свързват в единна електроенергийна система. В тази система следователно попадат и вътрешните електрически инсталации в жилища и други сгради на гражданите и обществените организации, които съгласно чл.1, ал.3 от Закон за електростопанството от 1975г./отм./са собственост на лицата, които притежават жилищата, респ. сградите, в които инсталациите са изградени. Поради това следва да се приеме, че обстоятелството дали съответният обект от техническата инфраструктура на енергийната система представлява и елемент от националната електроразпределителна мрежа, е ирелевантно по отношение принадлежността на правото на собственост по смисъла на Закона за електростопанството от 1975г. Освен това подобно ограничение липсва и в разпоредбата на §7, ал.1, т.7 ПЗР З.. По смисъла на тази разпоредба в собственост на общините преминават онези обекти (мрежи и съоръжения) на техническата инфраструктура на енергийната система, които обслужват територията на съответната община и към момента на влизане на З. в сила са били държавна собственост. От съществено значение следователно е предназначението на съответния обект, а именно дали същият е бил изграден с цел обслужване нуждите на населението на територията на съответната община, независимо дали този обект представлява и част от националната електроразпределителна мрежа. С разпоредбите на чл.6 ЗС /в редакцията според §6 ПЗР З. и §7 ПЗР З./ е извършено отделянето на общинската собственост от държавната, като са посочени и обектите, по отношение на които настъпва тази трансформация. Изрично е предвидено, че към момента на влизане на тези разпоредби в сила мрежите и съоръженията от техническата инфраструктура на енергийната система, които обслужват само територията на съответната община, стават общинска собственост, освен ако не са включени в капитала, уставния фонд или се водят по баланса на търговско дружество, фирма или предприятие с държавно имущество. Следователно е предвидено, че настъпва отделяне на общинската собственост от държавната и по отношение на електрическите уредби и мрежи за пренос и разпределение на електрическата енергия по смисъла на чл.2, ал.1 от Закона за електроразпределението от 1975г. (отм), доколкото съгласно разпоредбата на §3 ДР на този закон под „електрически мрежи” се разбира съвкупност от електропроводни линии, подстанции и трансформаторни постове, свързани помежду си. По отношение на мрежите и съоръженията от техническата инфраструктура на енергийната система е предвидено отделянето да се извърши с оглед предназначението на обектите, като в собственост на общините преминат онези обекти, които обслужват територията на съответната община, което с оглед действащите към момента на влизане на З. в сила нормативни актове, до голяма степен е обуславяло и предоставянето на управлението и стопанисването им. По втория въпрос, с оглед на който е допуснато касационно обжалване, настоящият състав приема, че Законът за електростопанството от 1975г./отм./, заварен към влизане в сила на З., не дава основание да се приеме, че мрежа или съоръжение от техническата инфраструктура на енергийната система ex lege е включена в уставния фонд на търговско дружество, на което българската държава е едноличен собственик, респ. е била предоставена за управление и стопанисване на предприятие с държавно имущество, преобразувано в търговско дружество по реда на чл.61-63 ТЗ. Действащият към момента на влизане на З. в сила Закон за електростопанството от 1975г. (отм.) не съдържа разпоредба, която да предвижда стопанисването и управлението на всички обекти на енергийната система да се извършва само и единствено от енергийните предприятия. По отношение на част от тези обекти, а именно електрическите уредби и мрежи, както и външното изкуствено осветление в населените места в чл.8, ал.3 от закона е предвидено, че се изграждат, разширяват, модернизират и поддържат по реда на ЗТСУ. Съгласно разпоредбата на чл.174, ал.3 ППЗТСУ(отм.) трансформаторните постове в сградите, както и в районите на жилищни комплекси, се изграждат и съоръжават с машини, апаратури и други уреди от народните съвети и за тяхна сметка, докато трансформаторните постове във ведомствени жилища и други сгради на учреждения, стопански и обществено организации и в свободните пространства се изграждат и съоръжават с машини, апаратура и други уредби от съответните инвеститори и за тяхна сметка, а трансформаторните постове, които са необходими за разширяване и подобряване на наличното електроснабдяване се изграждат и съоръжават от електроснабдителните предприятия и за тяхна сметка. В същия смисъл е и разпоредбата на чл.1 от ПМС №72/10.05.1962г. за изграждане на трансформаторни постове в жилищните части на населените места. Изрично и в Закона за самооблагането (чл.3, ал.2) е предвидена възможност за участие на населението със средства и труд при електрификацията на съответното населено място. Анализът на тези разпоредби, както и редакцията на чл.2, ал.2 от Закона за съставяне и изпълнение на държавния бюджет след изменението, обн. ДВ. бр. 36/1979г., съгласно който всеки окръжен и общински (районен) народен съвет има отделен бюджет, който осигурява необходимите средства за финансиране на стопанското и културно строителство и на други мероприятия, възложени за осъществяване на местните органи на държавна власт и на държавното управление, сочи, че трансформаторните постове са били изграждани и поддържани, а оттам и стопанисвани не само от електроразпределителните предприятия, но и от други правни субекти, вкл. и от народните съвети. В този смисъл следва да се има предвид и разпоредбата на чл.48, ал.2 ЗТСУ (отм), съгласно която народните съвети и техните стопански предприятия експлоатират и поддържат изградените обекти по ал.1 (за благоустрояване на населените места, вкл. и чрез електрификация), общи мрежи, проводи и съоръжения от тази инфраструктура, т.е. осъществяват управление и стопанисване на такива обекти. По волята на собственика на обектите (държавата) и при действието на Закона за електростопанството от 1975г. (отм) управлението и стопанисването им се е осъществявало от различни правни субекти, притежаващи юридическа самостоятелност, включително и от общините. Именно поради тази причина законодателят е предвидил изрично, че онези обекти, които са включени в капитала, уставния фонд или се водят по баланса на търговско дружество, фирма или предприятие с държавно имущество, не преминават в собственост на общините Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното: [община] е предявила иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване право на собственост върху недвижим имот, представляващ трафопост – „Сграда ТП (МВР) [община]”, монолитно строителство на един етаж, със застроена площ от 20,90 кв.м., построена върху част от УПИ І в кв. 230 по плана на [населено място], Ц., одобрен със заповед № 4/04.01.19993г. на Кмета на [община], като поддържа, че правото на собственост е преминало в собственост на общината на основание §7, ал.1, т.7 ПЗР З.. С обжалваното решение Пернишкият окръжен съд, действайки като въззивна инстанция, е приел, че предявеният иск е неоснователен и е потвърдил решението на първоинстанционния съд, с което искът е отхвърлен. За да постанови обжалваното решение, въззивната инстанция е приела, че процесният имот трафопост „Сграда ТП (МВР) Община – П.” който е изграден през 1962 г., когато е пуснат и под напрежение, е публична държавна собственост съгласно разпоредбите на чл. 2, ал. 1, чл. 8, ал. 1 и чл. 4 Закона за електростопанството от 1975 г. (отм) и на основание чл/ 7 З. не може да се отчуждава или придобива по давност. Въззивната инстанция е приела, че не са установени предпоставките на § 7, ал.1, т.7 ПЗР на З.. Съдът е достигнал до извод, че процесният трафопост не е обект от техническата инфраструктура на енергийната система, обслужваща само територията на П.. Обстоятелството, че същият обслужва крайни потребители, намиращи се на територията на общината, не е било достатъчно да обуслови този извод, а кумулативно с това е следвало да се докаже, че обслужва именно инфраструктурата на общината. Заключил е, че към 17.09.1991 г. трафопостът е държавен енергиен обект, представляващ елемент от цялостната и неделима енергийна система. За да потвърди отхвърлителното първоинстанционно решение, въззиният съд е приел, че е налице и отрицателната предпоставка по смисъла на § 7, ал.2 ПЗР на З.. Изложени са съображения, че процесният трафопост е бил предоставен за стопанисване и управление на „Електроснабдяване” – П. – единственото лицензирано държавно предприятие, извършващо производство, пренос, разпределение и пласмент на електрическа енергия на територията на област П. по силата на чл. 12, ал. 1 ЗЕ и доколкото същият е бил включен в баланса на фирма с държавно имущество, то към 17.09.1991 г. трафопостът е бил включен в активите на праводателя на [фирма]. По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе, настоящият състав приема следното: Според възприетите в Конституцията на НРБ от 1947г. принципи правото на собственост може да принадлежи на държавата, на кооперациите или на частни физически или юридически лица. На общините и производствените предприятия не е признато право на собственост в качеството им на самостоятелни правни субекти. Предоставено им е само право да ползват и управляват държавното/ общонародно имущество (по арг. от чл.49 от Конституцията на НРБ от 1947г.), т.е. отделни обекти от единното право, което принадлежи на държавата. Същият принцип е установен и при приемането на Конституцията на НРБ от 1971г. – съгласно чл. 14 в редакцията, обн.ДВ.бр.39 от 1971г. формите на собственост в НРБ са: държавна /общонародна собственост, кооперативна собственост, собственост на обществените организации и лична собственост, като съгласно чл. 89 от Наредбата за държавните имоти (отм) владението на държавните имоти се упражнява от държавата чрез държавните организации, на които е предоставено стопанисването и управлението на имотите, вкл. и от общините (чл. 95 от Н. (отм)). Едва с изменението на тази разпоредба, обнародвано в ДВ бр. 29 от 10.04.1990г., в сила от 10.01.1990г, е предвидена възможност общините да притежават право на собственост, а по отношение на държавата в чл.17 от същия основен закон е предвидено, че осъществява правото си на собственост като образува стопански или други организации и участва в смесени предприятия, на които предоставя имоти да стопанисване и управление. От този момент общините могат занапред да придобиват право на собственост по силата на предвидените в нормативните актове способи. Такава възможност е предвидена и в чл.140 от сега действащата Конституция на Република България, обн. ДВ бр. 56/13.07.1991г., в сила от 13.07.1991г., като по силата на закона (първоначално с чл.6 ЗС /в редакцията според §6 ПЗР З. и §7 ПЗР З.), а впоследствие и с разпоредбите на Закона за общинската собственост/ част от обектите на общонародната /държавна/ собственост преминават в собственост на общините. Отделянето на общинската собственост се извършва по установените в §7 ПЗР З. (обн. ДВ.бр.77/17.09.1991г.) критерии едновременно с извършваното въз основа на Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество (обн.ДВ бр.55 от 12.07.1991г., в сила от 01.07.1991г.) преобразуване на държавните предприятия в еднолични дружества с ограничена отговорност или еднолични акционерни дружества с цел разграничаване на правомощията на държавата и общините при управлението и разпореждането с правото на собственост върху конкретни обекти, включително в процеса на образуване на търговски дружества и при предстоящата приватизация, с оглед най-пълноценното им използване при отчитане на обществения интерес. (В този смисъл са и обсъжданията на Законопроекта за местното самоуправление и местната администрация от Великото народно събрание.) С оглед на това следва да се приеме, че от съществено значение при разрешаване на спорове за принадлежността на правото на собственост между общината и правоприемниците на държавните предприятия е дали определен обект, попадащ в приложното поле на §7, ал.1, т.7 ПЗР З., се е водел по баланса на предприятие с държавно имущество към момента на влизане на закона в сила и бил ли е включен впоследствие в уставния фонд на търговско дружество с държавно имущество, независимо че същият обслужва само обекти на територията на съответната община-общината придобива по силата на закона право на собственост само върху онези мрежи и съоръжения на енергийната система, които обслужват нейната територия и не са били включени в баланса на предприятие с държавно имущество, тъй като държавата запазва правото на собственост върху мрежите и съоръженията на енергийната система, включени в баланса на държавните предприятия, дори същите да обслужват обекти само на територията на определена община. В случая от заключенията на изслушаните по делото експертизи не може да се направи извод в баланса на кое от електроразпределителните дружества се е водил процесния трафопост, тъй като към баланса на предприятие “Електроснабдяване”-П. към 31.12.1991г. няма оборотна ведомост (оборотните ведомости и други счетоводни документи не се съхраняват поради изтичане срока за съхранението им) и само от стойността на посочените активи не може да се направи извод дали в тях са включени трафопостовете, кои от тях и по-конкретно процесното енергийно съоръжение (допълнителна комплексна съдебно-техническа и икономическа експертиза на в.л. К. и П. от 07.12.2012г.). Поради това преценката дали правото на собственост е преминало в патримониума на общината с влизане на З. в сила следва да бъде извършена, както беше отбелязано по-горе, с оглед на обстоятелствата по какъв ред е извършено изграждането на съответния обект, с какви средства е било финансирано, кой правен субект е осъществявал действията по поддържането на обекта, а оттам и действията по управление и стопанисване. Установено е , че трафопост „Сграда ТП (МВР) Община – П.” е описан в инвентарни книги, водени от 1948г. до 2000г. от електроразпределителното предприятие “Електроснабдяване”-П., както и че е бил поддържан и обслужван от това предприятие и неговите правоприемници (показанията на св.А.), за което е изготвен и паспорт на съоръжението от СК ”Електроснабдяване”-П. още при неговото въвеждане в експлоатация на 11.11.1962 г. Въз основа на тези доказателства следва да бъде направен извод, че СК”Електроснабдяване”-П., а впоследствие и предприятие “Електроснабдяване”-П. са осъществявали такива действия по отношение на спорния обект, които съставляват упражняване на владение по смисъла на чл.89 Н./отм./ в качеството им на организации, на които е предоставено стопанисването и управлението на същия. По реда на чл.81, ал.3 Н. (нова-ДВ.бр.23 от 1993г.) на 30.03.1995г. е съставен Акт за държавна собственост № 12483, удостоверяващ обстоятелството, че при изготвяне на правния анализ на включеното в състава на [фирма] поделение “Електроснабдяване”-П. по реда на чл.4 от Наредбата за оценките на обектите, подлежащи на приватизация (ДВ.бр.50 от 1992г.) е установено, че предоставения на държавното предприятие имот се води на отчет по баланса му, включен е в уставния фонд на съответната държавна организация, на която е зачислен според разделителния протокол, но не е вписан в актовите книги за държавните имоти. Актът представлява официален свидетелстващ документ, съставен по предвидения в Н. (отм.) ред, поради което с оглед направеното от [община] оспорване на документа, следва да се приеме с оглед установените в чл.193, ал.3 ГПК правила, че тежестта да докаже неистинността на документа пада върху страната, която го оспорва. По делото не са представени доказателства, които да опровергават осъществяването на обстоятелствата, при които актът е бил съставен, с оглед на което следва да се приеме, че фактът на включване на процесния трафопост в баланса на предприятие “Електроснабдяване”-П. при неговото преобразуване, както и към момента на извършване на правния анализ на същото като поделение на [фирма] с оглед предстоящото му обособяване като самостоятелно дружество и бъдещата му приватизация е установен по делото въз основа на съществувалите към момента на съставяне на акта документи, даващи основание за извършване на съответното счетоводно записване. По делото не е установено [община] да е осъществявала по отношение на процесния трафопост такива действия, които да обосноват извод, че е упражнявала право на управление и стопанисване, посредством които констатациите в съставения на 30.03.1995г. Акт за държавна собственост №12483 биха могли да бъдат опровергани. Не е установено построеният през 1962 г. трафопост „Сграда ТП (МВР) [община]” да е записан в счетоводните книги на общината, респ. нейно предприятие да е осъществявало дейност по поддържането му съгласно чл. 8, ал. 3 от Закона за електростопанството от 1975г. (отм.) и чл. 2, ал. 2 от Закона за съставянето и изпълнението на държавния бюджет (в редакцията след изменението, обн.ДВ.бр.36/ 1979г.) като обект, изграден по реда на чл.174, ал.3 ППЗТСУ (отм.). Поради това следва да се приеме за правилен крайният извод на въззивния съд в обжалваното решение, че [община] не е доказала да е собственик на процесния трафопост като в случая е без правно значение с оглед естеството на предявения иск, дали ответникът е доказал, че към настоящия момент той е собственик на имота. С оглед на така изложените съображения по реда на чл. 293, ал.1 ГПК обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, като на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да бъде присъдена сумата 600 лв., представляваща направените по делото разноски. При тези мотиви, съдът Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № 8/03.01.2014 г. по гр. д. № 866/ 2013 г. на Пернишкия окръжен съд в обжалваната част. ОСЪЖДА [община] да заплати на [фирма] сумата 600 лв. – на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.