Р Е Ш Е Н И Е № 61 София, 07 февруари 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ПАВЛИНА ПАНОВА
при участието на секретаря Лилия Гаврилова
и в присъствието на прокурора Петя Маринова
изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев
н.д № 804/2010год.
Производството е образувано по реда на гл. ХХХІІІ НПК по саморъчно написано искане от осъдения Р. А. С. за възобновяване на нохд № 108/2010 год. по описа на Районен съд-Кубрат, отмяна на постановената по него присъда и на решение № 93 от 15.11.2010 год. по внохд № 223/2010 год. на ОС-Разград, с което тя е потвърдена и връщане на делото за ново разглеждане. Излагат се съображения за допуснати нарушения на материалния и на процесуалния закон, както и за явна несправедливост - основания за възобновяване и отмяна по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 НПК. Въпреки направените самопризнания, осъденият е бил лишен от възможността да ползва процедурата по гл. ХХVІІ от НПК в резултат, на което наказанието не му е било определено по реда на чл. 55 и чл. 58а от НК, което се явява несправедливо. Навежда се доводът и за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на осъдения, тъй като не са му били предоставени за запознаване материалите по делото-не му е бил връчен обвинителен акт. Нарушен е и законът, тъй като при обсъждане оплакването за явна несправедливост на наказанието, въззивният състав го е отхвърлил като неоснователно с довода, че то е определено към предвидения минимум за престъплението от три години, което не е така, защото законовият минимум на наказанието предвиден за престъплението е две години лишаване от свобода.
Пред касационния състав защитникът на подсъдимия поддържа искането за възобновяване на делото и връщането му за ново разглеждане по изложените в него и в представеното писмено становище съображения, а при условията на алтернативност-изменяване на решението и намаляване на определеното по размер наказание.
Представителят на ВКП изразява мнение, че искането на осъдения за възобновяване на делото е неоснователно и не следва да бъде уважено.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 65 от 15.07.2010 год. по нохд № 108/2010 год. на Кубратския районен съд подсъдимият Р. А. С. е признат за виновен в това, че на 04.02.2010 год. в[населено място], обл. Р., при условията на опасен рецидив е отнел чужди движими вещи-160.00лв. от владението на Е. А. И., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 194, ал. 1, във вр. чл. 29, ал. 1,б.”а” и „б” и чл. 54 от НК е осъден на три години и шест месеца лишаване от свобода.
На основание чл. 60 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС е постановено наказанието С. да изтърпи при първоначален „Строг” режим в затворническо заведение от закрит тип.
С. е осъден да заплати на Е. А. И. сумата от сто и шестдесет лева, представляваща обезщетение за причинените му от деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 04.02.2010 год. до окончателното й изплащане.
По реда на чл. 301 от НПК съдът се е произнесъл по дължимата на държавата такса върху размера на уважения иск и по разноските по делото, които присъдил в тежест на осъдения.
С решение № 93 от 15.11.2010 год. по внохд № 223/2010 год. Разградският окръжен съд е потвърдил присъдата.
На основание чл. 59, ал. 1 от НК въззивната инстанция е приспаднала от наказанието времето на предварителното задържане на С. по взетата му мярка за неотклонение, считано от 15.07.2010 год. до влизане на присъдата в сила.
Искането на осъдения за възобновяване на производството по делото е допустимо, защото е подадено от осъдения на основание чл. 420, ал. 2 НПК, в срока по чл. 421, ал. 3 НПК спрямо влязъл в сила подлежащ на възобновяване по чл. 419 НПК съдебен акт, но по същество е неоснователно.
На лист № 10 от нохд № 108/2010 год. е приложена разписка за връчен на 27.05.2010 год. обвинителен акт на Р. А. С., като връчването е удостоверено с подписи на длъжностното лице по призоваване и на подсъдимия. В хода на проведеното на 15.07.2010 год. открито съдебно заседание, подсъдимият е потвърдил този факт, след което са били разяснени процесуалните му права в присъствието на защитника му и е даден ход на съдебното следствие. При разглеждането на делото С. не е бил лишен от възможността при събирането и проверката на доказателствата да прави искания, възражения, да изразява становище срещу обвинението, както и да упражни правото си на лична защита и на последна дума.
Затова, твърдението за допуснати съществени процесуални нарушения по чл. 55, ал. 1 и по чл. 254, ал. 1, 3 и 4 от НПК е невярно.
Несъстоятелен е доводът за нарушено право на защита на С., мотивиран с тезата, че той е бил лишен от правото на разглеждане на делото по глава ХХVІІ НПК. Диференцираната процедура „съкратено съдебно следствие" е уредена от закона процесуална възможност за разглеждане и приключване на производството в първата съдебна инстанция при изрично установени предпоставки, но и с регламентираното правомощие на компетентния съд да преценява тяхното наличие или отсъствие за всеки отделен случай след надлежно искане за предварително изслушване от страна на подсъдимия или служебно- по почин на съда.
В хода на провеждане на досъдебното производство, в разпит пред съдия, по реда на чл. 223 от НПК С. е оспорил фактите по обвинението, по което е бил привлечен като обвиняем, с тезата, че не е извършител на кражба, защото пострадалият доброволно му е дал инкриминираната сума пари. Самопризнания, че е извършител на деянието, С. е направил едва в пледоарията и последната си дума пред въззивния състав.
До даване ход на съдебното следствие по нохд № 108/2010 год., в присъствието на защитника си, съдът е разяснил процесуалните права на С., като в този стадий на процеса не е направено искане по смисъла на чл. 370 НПК за разглеждане на делото по тази диференцирана процедура, т.е. твърдяното в искането на С. допуснато процесуално нарушение в съдебната фаза на процеса, не е налице.
Кубратският районен и Разградският окръжен съд са изградили вътрешното си убеждение по фактите от предмета на доказване въз основа на цялостен анализ на доказателствените източници, чието съдържание е ценено при спазване правилата на формалната логика. Не са допуснати нарушения по чл. 13 и чл. 107 НПК, като законът е приложен правилно. Двете решаващи по фактите съдилища мотивирано са посочили на кои доказателства основават констатациите си, кои от тях не кредитират като недостоверни. Авторството на осъдения С. е прието за доказано при съвкупната оценка на всички доказателствени източници, включително и от последователните, логични и непротиворечиви показания на свидетелите И. и М. и на очевидката на престъплението-свидетелката А. М..
В съответствие с изискванията на чл. 313 и чл. 314 НПК въззивният съд е направил цялостна проверка на обжалваната пред него присъда и след като е обсъдил защитните доводи на осъдения С., съобразно разпоредбата на чл. 339, ал. 2 НПК, ги е отхвърлил като неоснователни, като е посочил защо не ги възприема. Съдът аргументирано е посочил, защо не възприема възраженията по оспореното авторство на С. срещу обвинението. Установените от въззивния съд фактически положения за начина на извършване на кражбата от осъдения са аналогични на констатациите на първата инстанция и са основани на обективен, всестранен и пълен анализ на обстоятелствата по делото.
Оплакването за явна несправедливост също е неоснователно.
За да е налице явна несправедливост на наказанието - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, е необходимо то да е наложено в такъв размер, който очевидно не съответствува на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и на целите, предвидени в чл. 36 НК. Такова очевидно несъответствие, в случая, не е налице.
Действително, въззивната инстанция е проявила непрецизност, като в мотивите на решението си, в отговор на оплакването за несправедливост на наказанието е изложила съображения, че то е неоснователно, тъй като то надвишава само с шест месеца предвидения за престъплението законов минимум от три години лишаване от свобода. Тези съображения са неправилни, защото за престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 194 от НК специалният минимум по този наказателен състав е две години лишаване от свобода. Независимо от това, не са налице основанията за възобновяване на делото и изменяване на въззивното решение в тази му част, защото наказанието е индивидуализирано от първоинстанционния съд при правилната оценка на всички относими за определянето му обстоятелства по чл. 54 от НК, като няма такива, които да не са взети предвид от съдилищата и да дават основание за налагане на наказание в други по-минимални размери. Осъденият С. е личност с утежнено съдебно минало и със завишена степен на обществена опасност. Той е осъждан осемнадесет пъти, повечето от които за кражба извършена при условията на опасен рецидив, поради което доводът, че с оглед размера на сумата, случаят е маловажен е несъстоятелен. Очевидно е, че за поправянето му е наложително изтърпяване на едно по-сериозно по размер наказание, каквото настоящият състав намира определеното от три години и шест месеца лишаване от свобода за съответно на престъплението по смисъла на чл. 35, ал. 3 НК.
Ето защо, искането за възобновяване на делото е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд на РБ, ІІІ н.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИE искането на осъдения Р. А. С. за възобновяване на внохд № 223/2010 год. на ОС-Разград и отмяна /изменяване/ на решение № 93 от 15.11.2010 год., с което е потвърдена постановената присъда по нохд № 108/2010 год. по описа на Районен съд-Кубрат.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|