О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 87 София, 29.01.2019 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – търговска колегия, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети януари две хиляди и деветнадесета година в състав: Председател: Камелия Ефремова Членове: Бонка Йонкова Евгений Стайков като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. №125/2018г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното: Производството е по чл.274 ал.3 т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на С. И. Д., действащ като ЕТ „Агро - Светлозар Дичевски“ - гр.Варна, срещу определение №896 от 08.12.2017г., постановено по в.ч.гр.д.№637/2017г. по описа на Окръжен съд – Ловеч, с което е потвърдено определение №102 от 03.11.2017г. на съдията по вписванията при Районен съд – Ловеч за отказ за вписване на анекс към договор за аренда рег.№9844/27.10.2017г. на нотариус С. И., рег.№016 на ВК с район на действие района на РС-Плевен, поискано със заявление с вх.6165/03.11.2017г. на СВ - Л.. Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Навежда оплакване, че окръжният съд се е отклонил от разясненията в т.6 от Тълкувателно решение №7/25.04.2013 г. по т.д.№7/2012 г. на ОСГТК на ВКС като е приел, че за да бъде вписан анекс за продължаване срока на вече вписан договор за аренда, е необходимо пред съдията по вписванията да бъдат представени документи, удостоверяващи правото на собственост на арендодателя, респ. наследствените права на арендодателите - съсобственици, върху отдадените под аренда имоти, предвид новата редакция на чл.3, ал.4 от Закона за арендата в земеделието /ЗАЗ/ в сила от 07.02.2017г. Поддържа доводи, че извършената от съдията по вписвания и впоследствие от окръжния съд преценка дали анексът е подписан от арендодател/арендодатели, притежаващ/и повече от 50 на сто идеални части от арендуваните имоти, съставлява по същността си недопустима проверка на материалноправните предпоставки на представения за вписване акт и е основание за отмяна на обжалваното определение, както и на потвърдения с него отказ за вписване. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдение, че Окръжен съд - Ловеч се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в т.6 от Тълкувателно решение №7/25.04.2013г. по т. д. №7/2012г. на ОСГТК на ВКС и в цитираните в изложението определения на ВКС, постановени по реда на чл.274, ал.3 ГПК, по следния значим за изхода на делото правен въпрос: „За да се впише в нотариалните книги продължаване на договор за аренда с анекс, съгласно чл.18 ал.1 ЗАЗ, необходимо ли е да се представи пред съдията по вписванията документи, удостоверяващи правото на собственост, документи, удостоверяващи правото, че арендодателят притежава повече от 50 на сто идеални части от имота, както и документи, удостоверяващи упълномощаването от останалите съсобственици на имота, обект на анекса към договора за аренда, и може ли да се откаже вписване на анекс за продължаване на първоначалния договор за аренда, ако не са представени от страна на заявителя описаните доказателства”. С определение №87 от 31.01.2018г., постановено по т.д.№125/2018г. по описа на ВКС, ІІ т.о., е спряно производството на основание чл.292 ГПК до приключване на тълкувателно дело №1/2018г. на ВКС, ОСГТК. На 16.01.2019г. е постановено Тълк.решение №1/16.01.2019г. по т.д. 1/2018г. на ВКС, ОСГТК, поради което спряното производство следва да бъде възобновено. Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното : Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да потвърди обжалвания пред него отказ на съдията по вписванията от Служба по вписванията при Районен съд - Ловеч, съставът на Окръжен съд - Ловеч е съобразил изменението на чл.3 ал.4 ЗАЗ (обн. ДВ бр.13/2017 г., в сила от 7.02.2017г.) като е приел, че представеният за вписване анекс за продължаване срока на вече вписан договор за аренда на земеделски земи не отговаря на въведените с изменената разпоредба изисквания, тъй като не съдържа информация дали арендодателката Б. Ю. И. като наследник на общия наследодател Ю. Д. З., е подписала процесния анекс в качеството й на собственик или на съсобственик на имотите и дали ако е съсобственик, е упълномощена от съсобственици, притежаващи 50% идеални части от описаните имоти. Съдебният състав е споделил извода на съдията по вписвания, че със заявлението за вписване не са представени документи, удостоверяващи изрично предвидените изисквания на чл.3, ал.4 ЗАЗ. В тази връзка е приел, че анексът към договор за аренда рег.№9844/27.10.2017г. няма необходимото съдържание по смисъла на чл.6, ал.1, б.”а” от Правилника за вписванията по отношение идентификацията на страните, поради което отказът за вписването му е законосъобразен и с оглед чл.32а от Правилника за вписванията. Обжалваното определение следва да се допусне до касационен контрол на основание чл.280 ал.1, т.1 ГПК. Поставеният в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК правен въпрос, който следва да бъде преформулиран както следва: „Дали материалноправните предпоставки по чл.3, ал.4 ЗАЗ /ДВбр.13/2017г., в сила от 07.02.2017г./ попадат в обхвата на дължимата от съдията по вписванията проверка при вписване на анекс към договор за аренда в земеделието”, е от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като неговото разрешаване от състава на Окръжен съд - Ловеч е обусловило потвърждаването на отказа на съдията по вписвания да извърши заявеното вписване на анекс за продължаване срока на договор за аренда. Въпросът е решен в противоречие с Тълк.решение №1/16.01.2019г. по т.д. №1/2018г. на ОСГТК на ВКС, с което е прието, че „материалноправните предпоставки по чл.3, ал.4 ЗАЗ /ДВ бр.13/2017г., в сила от 07.02.2017г./ не попадат в обхвата на дължимата от съдията по вписванията проверка при вписване на анекс към договор за аренда в земеделието или на нов договор за аренда в земеделието.”. С оглед разрешението на въпроса, дадено в посоченото тълкувателно решение, обжалваното определение и потвърденият с него отказ за вписване са неправилни поради противоречие с материалния закон и следва да бъдат отменени, а делото - да бъде върнато на Служба по вписванията - Л. за извършване на поисканото вписване. По изложените съображения Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение: О П Р Е Д Е Л И: ВЪЗОБНОВЯВА производството по т.д.№125/2018г. по описа на ВКС, ІІ т.о. ОТМЕНЯ определение №896 от 08.12.2017г., постановено по в.ч.гр.д.№637/2017г. по описа на Окръжен съд – Ловеч, и потвърденото с него определение №102/03.11.2017г. на съдията по вписванията при Районен съд – Ловеч, с което е отказано вписване на анекс към договор за аренда рег. №9844/27.10.2017г. на нотариус С. И., рег.№016 на ВК с район на действие района на РС-Плевен, поискано със заявление с вх.6165/03.11.2017г. на СВ - Л.. ВРЪЩА делото на Служба по вписванията – Л. за извършване на вписването, заявено с молба с вх. №6165/03.11.2017г. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: