Р Е Ш Е Н И Е № 146 София, 27.12.2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 07.11.2018 две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА при участието на секретаря ИНА АНДОНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА дело № 5080/2017 година Производството е по член 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх.№8512/31.08.2017г.,подадена от Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси”,гр.София против решение №309/28.07.2017г. на Великотърновски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№283/2017г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №814/07.12.2016г. по гр.д.№276/2016г. по описа на Районен съд [населено място],в частта му,с която са отхвърлени исковете за признаване за установено по отношение на Държавна агенция „Държавен резерв и военнвременни запаси”, че наследниците на М. Н./Х./ Х.-поч.113.11.1967г.,а именно:Р. Р. И.,Т. Х. К.,Ю. Х. К.,Б. И. Л.,В. Г. Г.,К. М. Г.,Г. М. Д.,Й. Р. С.,М. И. М.,А. М. М.,Д. М. М.-В.,А. Й. М.,М. Р. Т. и С. М. А.,че наследниците на С. М. Н./Х./-поч.27.05.1979г.,а именно:С. М. С.,Б. М. С.,И. М. С. и С. Й. К.,и че наследниците на Н. М. Х.-поч. на 17.5.1970г.,а именно:Н. М. С.,С. М. Т. и Велико С. С.,не са собственици на дворно място с площ от 4 800 кв.м., описано в АДС № 1787/21.X.1958 г., находящо се в местността „Б. трап” в землището на [населено място], понастоящем представляващо реална част от поземлен имот с идентификатор 20242.0.190 по КККР в землището на [населено място], целият с площ от 19 395 кв. м., която реална част е отразена в Скица-Приложение № 1 на вещото лице инж. С. Г., неразделна част от заключението на съдебно-техническата експертиза, приета по делото, очертана с червен пунктир, при граници - полски път 053051 и останалата част от ПИ 20242.0.190 по КККР в землището на [населено място], ведно с описаните в АДС № 1787/21.X.1958 г. сгради, а именно: ярмомелка с площ от 374 кв.м., съответстваща на сграда с идентификатор 190.008; навес с площ от 26 кв.м., съществуващ на място, но ненанесен на кадастралната карта; складово помещение с площ от 144 кв.м., съответстващо на сграда с идентификатор 190.013 (първи етаж); склад за горивни материали с площ от 29 кв.м., съответстващ на сграда с идентификатор 190.003 (първи етаж); складово помещение с площ от 187 кв.м., съответстващо на сграда с идентификатор 190.002; складово помещение с площ от 120 кв.м., съответстващо на сграда с идентификатор 190.013 (втори етаж); навес с площ от 90 кв.м., съответстващ на сграда с идентификатор 190.010; складово помещение с площ от 240 кв.м., съответстващо на сграда с идентификатор 190.006; две пристройки, съответстващи на сграда с идентификатор 190.011 и на сграда с идентификатор 190.012; складово помещение с площ от 192 кв.м., съответстващо на сграда с идентификатор 190.014; складово помещение с площ от 193 кв.м., съответстващо на сграда с идентификатор 190.004; навес с площ от 36 кв.м., съответстващ на сграда с идентификатор 190.009; жилищни помещения с площ от 27 кв.м., съответстващи на сграда с идентификатор 190.013 (втори етаж); складово помещение с площ от 115 кв.м., съответстващо на сграда с идентификатор 190.015 и складово помещение с площ от 25 кв.м., съответстващо на сграда с идентификатор 190.003 (втори етаж),като скица-Приложение № 1 към съдебно-техническа експертиза, находяща се на л. 555, том II от делото, изготвена от вещото лице инж. С. Г., приподписана от съдията е неразделна част от настоящото решение,и решението е постановено при участието на Министерството на регионалното развитие и благоустройството в качеството му на трето лице помагач на ищеца. В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е неправилно и небосновано,като се иска неговата отмяна. С определение №433 от 01.08.2018г. по настоящото дело,е допуснато касационно обжалване по правен въпрос:има ли характер на публична държавна собственост имот,който е предоставен на орган на държавна власт за изпълнение на функциите му?,който е решен в противоречие с практиката на ВКС. С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че по предявените отрицателни установителни искове за собственост,предмет на спора е правото на собственост върху част от ПИ с идентификатор 000.190 с площ от 19395 кв.м,която част представлява деактуваните по АДС №1787/21.10.1958г. ярмомелка и други постройки,заедно със застроено и незастроено дворно място от 4800 кв.м,находящи се в местн.”Б. трап”,на която ответниците твърдят, че са собственици,поради настъпила на основание ЗВСОНИ в тяхна полза реституция,настъпването на която ищецът оспорва.Съдът е посочил,че след като имотът е бил национализиран на основание ЗНЧИМП,предпоставките за негово реституиране са посочени в член 2 ЗВСВОНИ,като страните не спорят, а и с доказателствата по делото се установява,че наследодателите на ответниците-братята Х.,са били съдружници във фирма “Братя х.Н. и сие”,с.Д.,към момента на национализация на имота им през 1947г. на основание член ЗНЧИМП и имотът е бил включен в Списъка на индустриалните предприятия,национализирани по силата на чл.1 ЗНЧИМП,издаден от Министерство на индустрията и занаятите-ДВ бр.190/1948г.,актуван като държавен с АДС №1787/21.10.1948г.Съдът е отбелязъл,че спорното в настоящия случай е дали отнетото в полза на държавата имущество-бивша машинна фабрика”Братя х.Н. и сие”,с.Д. е идентично с имота актуван с АДС №1787/1958г.,дали този имот е съществувал до размерите,в които е бил отчужден и към момента на влизане в сила на закона.обн.ДВ бр.15 от 21.02.1992г.,както и дали е със статут на публична държавна собственост.След анализ на доказателствата по делото,и предвид данните по заключението по съдебно-техническата експертиза,е стигнал до извода,че е налице такава идентичност. По отношение на размерите на имота,към момента на отчуждаването му,описани в АДС №1787/1958г. и съществуалите към датата на влизане в сила на реституционния закон,съдът се е позовал на заключението на вещото лице,според данните по което отчуждените сгради съществуват и понастоящем,има извършено само надстрояване и пристрояване на тези сгради,които макар и да са увеличили размера им,нямат самостоятелен статут и представляват приращение към последните,поради което могат да бъдат реституирани.Във връзка с доводите,че спорният имот представлява публична държавна собственост,което е пречка за неговата реституция,съдът е проследил неговия статут,с оглед предоставянето му за управление и стопанисване през годините след отчуждаването му,като към момента на влизане на сила на ЗВСОНИ,същият е бил в собственост на държавата,предоставен за стопанисване и управление,по силата на ПМС №44/19.03.1991г. на Главно управление”Държавен резерв към МС и Дирекция „Държавен медицински резерв” към МЗ,впоследствие се преобразуват в Главно управление”Икономика на отбраната и държавен резерв” към МС,като след закриването му се създава Главно управление „Държавен резерв и военновременни запаси”,последното с ПМС 152/13.06.2011г. се преобразува в ДА”Държавен резерв и военновременни запаси”.Съдът е посочил,че имоти публична държавна собственост не подлежат на възстановяване по реда на ЗВСВОНИ,като в настоящия случай в тежест на ищеца е да установи,че процесният имот е публична държавна собственост.Освен установения по делото факт от кого се стопанисва имота към момента на влизане в сила на реституционни закон,съдът е приема, че за да има имотът статут на публична държавна собственост е било необходимо това да бъде определено с решение на МС или със закон,както и не са представени никакви доказателства по делото,че процесният имот е обявен като такъв било с нормативен,било с административен акт,установено че същият се използва за складова база,поради което е стигнал до извода,че не е предназначен за трайно задоволяване на потребности от национално значение чрез общо ползване,затова не е публична държавна собственост и не е съществувала пречка за възстановяването на правото на собственост в полза на ответниците,с влизане в сила на ЗВСВОНИ. По правния въпрос,по който е допуснато касационно обжалване: Според чл.17, ал.2 от Конституцията, собствеността е частна и публична. Съгласно постановките на РКС № 19 от 21.12.1993 г. по к.д.№ 11/93 г. и РКС № 2 от 06.02.1996 г. по к.д. № 26/95 г., частна е собствеността на гражданите и юридическите лица, докато собствеността на държавата и общините е публична и частна. Публичната собственост на държавата включва посочените в чл.18, ал.1 от основния закон обекти на изключителната държавна собственост, както и обектите, които имат качеството на публична собственост по силата на закон, с оглед на техния вид и предназначение, което най-общо следва да е насочено към задоволяване на обществени интереси, чието удовлетворяване на може да се постигне от собствеността на гражданите и юридическите лица. Освен това, публичната собственост е свързана с притежаваните от държавата властнически правомощия, чието упражняване предполага осигуряване на необходимите за това материални условия, и именно поради това законът изрично регламентира неотчуждаемостта и забраната за оригинерно придобиване от трети лица на обектите на тази собственост /чл.7 ЗДС/. Според изричната разпоредба на чл.2, ал.2, т.4 ЗДС публична държавна собственост са имотите, предоставени на ведомствата за изпълнение на функциите им.С оглед на това обезпечаването на функциите на дадено учреждение включва не само и единствено сграден фонд, в който непосредствено се осъществяват служебните задължения, но и изобщо осигуряване на всички дейности в широк смисъл, произтичащи от функционалната компетентност на съответното ведомство. По основателността на касационната жалба: Видно от изложеното с решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение,във връзка с легитимацията на ответниците като собственици на процесния имот,на основание настъпил реституционен ефект-възстановяването на правото на собственост върху имота след влизане в сила на ЗВСОНИ,съдът е приел,че не съществува твърдяната от ищеца пречка за възстановяване на собствеността по този ред-а именно,че имотът,който включва и реституирания на ответниците,представлява публична държавна собственост.След като изрично е посочил,че имотите публична държавна собственост не подлежат на възстановяване по реда на ЗВСОНИ,въззивният съд е стигнал до извода,че в тежест на ищеца е да установи,че процесния имот е публична държавна собственост,във връзка с което е установен само факта от кого се стопанисва имота към момента на влизане в сила на реституционния закон и не са представени никакви доказателства по делото,че процесния имот е със статут на публична държавна собственост. Тези изводи на въззивния съд са неправилни. С исковата молба е предявен отрицателен установителен иск за признаване за установено по отношение на ищеца Държавна агенция”Държавен резерв и веонновременни запаси”,че ответниците не са собственици на описаните в молбата имоти,като по така заявената ищцова претенция първоинстаницонният съд е постановил своето решение и я е отхвърлил,а с обжавното въззивно решение се потвърждава постановеното от първоинстационния съд. Изложените от съда доводи,посочени по-горе,не съответстват на приетото с Тълкувателно решение №8/2012г. на ОСГТК на ВКС,като в точка първа на същото е посочено,че в производството по отрицателен установителен иск за собственост ищецът доказва фактите от които произтича правния му интерес,а ответникът фактите от които произтича правото му.При отрицателния установителен иск за собственост и други вещни права ищецът доказва твърденията,с които обосновава правния си интерес и следва за установи наличието на това свое защитимо право.Единствено ответникът ще е длъжен да доказва съществуването на отричаното от ищеца право на собственост или друго вещно право,докато ищецът ще се задоволи с възраженията си,че такова право не е съществувало или е било погасено. Видно от данните по делото, в производството по същото не е спорен въпроса за съществуването на правен интерес за предявяване на отрицателен установителен иск за собственост,с който ищецът е сезирал съда и е бил предмет на настоящото исково производство.След като ответниците основават правата си спрямо процесния имот на осъществена реституция по реда на ЗВСОНИ,в тяхна тежест е да докажат че са налице всички условия за настъпването на реституционния ефект,по силата на което се възстановява правото им на собственост върху имотите,предмет на повдигнатия пред съда спор.Съдът не само не е отчел това, а напротив е изградил изводите си,без да се съобрази с горепосочената задължителна съдебна практика на ВКС,приемайки обратното на посоченото в последната.Наред с това, съдът не е обсъдил доказателствата по делото,свързани с предоставянето на имотите на ищеца,съобразно предвиденото в разпоредбата на член 2,ал.2,т.5 ЗДС,с оглед на която следва да направи своята преценка и изводи за характера на държавна собственост,която е предмет на реституция по силата на ЗВСОНИ в настоящия случай,от която черпят правата си на собственост ответниците по иска. Ето защо ,обжалваното решение следва да бъде отменено и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на съда,който следва да обсъди доказателствата по делото,във връзка с предоставянето на процесните имоти на ищеца,да прецени същите с оглед изискванията на посочените императивни разпоредби на Закона за държавната собственост,както и да изложи мотиви,във връзка с установеното по делото за характера на държавната собственост на процесните имоти,към момента на влизане в сила на ЗВОСНИ,обуславящи изхода на спора. По подадената частна жалба вх.№10900/08.11.2017г. от Държавна агенция”Държавен резерв и военновременни запаси”,С. против определение от 25.10.2017г. на Великотърновски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№283/2017г. по описа на същия съд,с което допълва на основание член 248,ал.1 решение №309/28.07.2017г. постановено по в.гр.д.№283/2017г. по описа на Окръжен съд,гр.Велико Т.,като :осъжда Държавна агенция”Държавен резерв и военновременни запаси” да заплати на основание член 38,ал.2 вр. с ал.1,т.3 Закона за адвокатурата на адвокат К. Т. Д.- Д. сумата от 1409,95 лева,определено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита по делото,както и осъжда Държавата,представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройстовото да заплати на основание член 38,ал.2 вр. с ал.1,т.3 Закона за адвокатурата,на адвокат К. Т. Д.-Д. сумата 1409,95 лева определено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита по делото,при този изход на делото същото ,като обусловено от решаване на спора по същество,същото следва да бъде отменено. Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №309/28.07.2017г. на Великотърновски окръжен съд и определение от 25.10.2017г., постановени по в.гр.д.№283/2017г. по описа на съда и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав на съда. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: