2 Р Е Ш Е Н И Е № 184 гр.София, 07 ноември 2011 година Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в закрито заседание на четвърти ноември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА КАПКА КОСТОВА при участието на прокурора КРАСИМИРА КОЛОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело под № 2617/2011 година Адвокат И. Д. И. е подал „касационна частна жалба” срещу разпореждането на Силистренския окръжен съд, с което е върната като процесуално недопустима друга негова касационна жалба. Оспореното разпореждане - № 159 от 16.ІХ.2011 год. по вчнд № 231/2011 год., е на съдията-докладчик по делото, а върнатата като процесуално недопустима също „касационна частна жалба” е била подадена срещу определението на СОС по това дело; с него е била оставена без разглеждане частната жалба на адв.И., обжалвал санкционирането му с 300 лева глоба по реда на чл.266 НПК, наложена от Силистренския районен съд по дело с участието на И. като защитник на лице, чието задължително настаняване и лечение по реда на Закона за здравето (наречено по делото „предложено лице”) е поискано от съответния прокурор. Според жалбата пред ВКС, връщането от съдията-докладчик в СОС на другата жалба противоречи на инстанционността в съдопроизводството у нас и на характера на производството по наложената му глоба. От прокурора при Върховната касационна прокуратура е изразено становище за отхвърляне на подадената пред ВКС жалба – връщането е в съответствие с чл.351, ал.4, т.3 НПК, защото върнатата жалба е насочена срещу съдебен акт, извън посочените в чл.346 НПК. Върховният касационен съд намери, че обжалваното разпореждане трябва да бъде оставено в сила. Правилността на постановеното с него връщане на жалбата с вх.№ 1574/2011 год. е в зависимост от това дали въпросната жалба е между онези, които „не подлежат на разглеждане по касационен ред” (чл.351, ал.4, т.3 НПК). Върнатата жалба, както вече беше посочено, е била насочена срещу оставянето без разглеждане с определение на СОС на частната жалба, че СРС е санкционирал жалбоподателя неправилно по реда на чл.266 НПК. Този ред обаче не предвижда възможност за въззивно обжалване на санкционирането и СОС се е позовал тъкмо на това, като го е свързал и с чл.341, ал.1 и 2 НПК. Така СОС на практика наистина е „преградил пътя” (по израза на чл.346, т.4 НПК) за защита на жалбоподателя срещу санкционирането му, но този резултат не е достатъчен за обжалване на определението по касационен ред – определението няма за предмет „наказателното производство” (в случая става дума, разбира се, за особено производство по ЗЗ), а само за производство по частен въпрос от него (по приложението на чл.266, ал.2 НПК), за решаването на който при това съществува изрична уредба в чл.4 на последната разпоредба. Ръководен от изложеното, ВКС-І наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане № 159 от 16.ІХ.2011 год. на съдията-докладчик по вчнд № 231/2011 год. на Силистренския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: