О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 60650 София 26.07.2021 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осми юни, две хиляди двадесет и първа година в състав: Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1536/2021 г. Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Прокуратура на Република България срещу решение №260036 от 24.02.2021 г. по гр. дело № 478/2020 г. на Шуменския окръжен съд, с което е потвърдено решение №260151 от 29.10.2020 г. по гр. дело №542/2020 г. на Шуменския районен съд. С първоинстанционното решение касаторът е осъден да заплати на Р. Е. С. на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ сумата 10 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл.316, вр. чл.309, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК по ДП № 17-СЛ-ХІ-2/2019 г. по описа на Военно-окръжна прокуратура – Сливен. Въззивният съд е приел за установено, че срещу ищеца е образувана прокурорска преписка № 750/30.10.2018 г. по описа на Военно-окръжна прокуратура - Сливен. С Разпореждане от 05.11.2018 г. е възложена предварителна проверка по случая. От ищеца са снети обяснения по повод образуваната военно-полицейска проверка, в които излага обстоятелства относно обитаваното от него под наем жилище, заплащания наем и сключения договор за наем. С постановление за образуване на досъдебно производство ДП № 17-СЛ-ХІ-2/2019 г. по описа на Военно-окръжна прокуратура - Сливен от 12.03.2019 г., за това, че на 26.06.2018 г. е бил съставен неистински частен документ - договор за наемна недвижим имот от дата 26.06.2018 г., в който подписът под позиция "наемодател" не бил положен от лицето, посочено като наемодател и бил употребен чрез представянето му пред жилищната комисия и командването на военното формирование, за да бъде доказано съществуването на наемни правоотношения. Тъй като в постановление за привличане на обвиняем от 14.06.2019 г. е допусната техническа грешка, ищецът е привлечен като обвиняем с ново постановление от 13.08.2019 г. за това, че: за периода от 09.07.2018 г. до 08.03.2019 г. в [населено място], във военно формирование 54060 - Шумен, на единадесет пъти при условията на продължавано престъпление, съзнателно се ползвал от неистински документ - копие на договор за наем на недвижим имот от 26.06.2018 г. - двустаен апартамент, находящ се в [населено място], сключен между Д. Г. П. и майор Р. Е. С., в който подписът под позиция "наемодател" не бил положен от лицето, посочено като наемодател - Д. Г. П. и бил употребен чрез представянето му пред жилищната комисия и командването на военнотото формирование, за да докаже съществуването на свое наемно правоотношение. По отношение на обвиняемия не са били взети мерки за неотклонение. С решение на Военен съд - Сливен обвиняемият е признат за невиновен за повдигнатото му обвинение и е оправдан. За да достигне до този извод, съдът е приел, че действително процесният договор за наем на недвижим имот от 26.06.2018 г. съставлява неистински документ по смисъла на чл.93, т.6 НК, доколкото подписът срещу графата "наемодател" не бил положен от Д. Г. П.. Съдът е приел за безспорно установено, че именно ищецът е съставил процесния документ и го е използвал, като го е представил 11 пъти във военното формирование към заявления-декларации за картотекиране и за получаване на компенсационни суми през периода 09.07.2018 г. - 08.03.2019 г. На база събраните по делото доказателства съдът е приел, че деянието е малозначително, поради което и на основание чл.304 НПК, вр. чл.9, ал.2, предл.2 НК е оправдал ищеца. С решение на Военно-апелативен съд първоинстанционното решение е изцяло потвърдено с идентични мотиви. Апелативният съд също е приел, че подсъдимият формално е осъществил състава на повдигнатото му с обвинението престъпление като съзнателно се е ползвал от неистински частен документ. Достигнал е до извод, че доколкото за периода от 09.07.2018 г. до 15.11.2018 г. е бил налице друг валиден договор за наем, то неистинският документ, съставен на 26.06.2018 г., е бил ползван 4 пъти (от м. декември 2018 г. до м. март 2019 г. ), а не 11 пъти, както е приел първоинстанционният съд. Апелативният съд е споделил доводите на първата инстанция, че в конкретния случай следва да се приложи нормата на чл.9, ал. 2 НК. По делото са приложени длъжностна характеристика, кадрова справка, благодарствен адрес, грамота, диплома от Военна академия - София, факултет "Командно-щабен" за завършена образователно-квалификационна степен на висшето образование - магистър, удостоверения за допълнително обучение или специализация и за владеене на чужд език, от които е видно, че ищецът е бил награждаван многократно, полага усилия за кариерното си развитие и израстване, не са му били налагани наказания.Приложена е медицинска документация, удостоверяваща настъпила на 10.12.2019 г. бъбречна криза на ищеца. От заключението на съдебно-психологичната експертиза се установява, че през периода на воденото наказателно разследване до произнасянето на съда с окончателен акт ищецът субективно е преживял емоционален стрес. Нарушена е била способността му за стресоустойчивост, изразена в повишена тревожност, усещане за несигурност, емоционална напрегнатост, лесна възбудимост, общо безпокойство, повишаване на стойностите на кръвното налягане, влошена концентрация на вниманието, преживяване на срам и унижение, леки трудности в организирането и справянето със служебните си задължения, влошаване на семейните отношения. Ищецът се е страхувал за бъдещето си като военен, имал е нарушения в апетита и съня, концентрацията му била намалена, избягвал е социални контакти. Според свидетелските показания той бил подтиснат и не можел да се съсредоточи на работа. Поведението му се променило, затворил се в себе си и не искал да контактува с никого, чувствал се неуверен. След като воденото срещу ищеца разследване станало достояние на подчинените му, последните започнали да коментират помежду си случката, да проявяват "ехидно отношение" спрямо него. Предявени са искови претенции срещу Прокуратурата на Република България за заплащане обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди, вследствие незаконно обвинение за престъпление. Ищецът е признат за невиновен и е оправдан по така повдигнатото му обвинение, като Военно окръжният съд - Сливен и Военно апелативният съд - С.са възприели, че са налице предпоставките на чл.9, ал.2 НК. В настоящия случай, от момента на привличането на ищеца като обвиняем - на 13.06.2019 г., до постановяване на окончателното решение на 17.12.2019 г., с което той е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатото му обвинение, са изминали 6 месеца. През целия период ищецът е търпял душевен дискомфорт, свързан с постоянна несигурност от изхода на производството, с това че срещу него се води наказателно производство и е привлечен като обвиняем за престъпление, за което е предвидено наказание "лишаване от свобода" до 2 години. Ищецът е бил на 35 години, когато наказателното производство е започнало, т.е. той е бил в активен етап от професионалното и личностното си развитие. Извършеното разследване и повдигнатото срещу него обвинение неминуемо е повлияло върху отношението на подчинените му към него, уронило е престижа му като офицер. Действително по отношение на ищеца не е взимана мярка за неотклонение или друга мярка за процесуална принуда, която да е ограничила личната свобода на лицето, но това обстоятелство не омаловажава претърпените от него стрес, тревога и негативни емоции. При определяне размера на дължимото обезщетение следва да се съобрази още и обстоятелството, че делото се е водило на 2 инстанции. От представената медицинска документация и от заключението на вещото лице може да се достигне до извода, че преживеният от ищеца стрес във връзка с повдигнатото обвинение и водените дела, е довел до влошаване на здравословното му състояние. Всички посочени обстоятелства дават основание да се приеме, че за обезщетяване на неимущественитетези вреди трябва да се присъдят 10 000 лв. Ответникът по касационната жалба Р. Е. С., [населено място], оспорва жалбата. Жалбата е процесуално допустима. Прокуратурата на Република България е изложила доводи за произнасяне в обжалваното решение по правни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК за задължението на въззивния съд да изложи мотиви за наличието на причинна връзка между незаконосъобразното обвинение и вредите, относно необходимостта неимуществените вреди да са пряка и непосредствена последица от увреждането и критерия по чл.52 ЗЗД за определяне обезщетението за неимуществени вреди, които са решени в противоречие с практиката на ВКС. Посочено е ППВС №4/23.12.1968 г. и са представени съдебни решения. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №260036 от 24.02.2021 г. по гр. дело № 478/2020 г. на Шуменския окръжен съд Повдигнатите от касатора въпроси за определяне обезщетението за неимуществени вреди обуславят крайното решение и трябва да се провери дали са разрешени в съответствие с посочената практика на ВКС. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о. О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на решение №260036 от 24.02.2021 г. по гр. дело № 478/2020 г. на Шуменския окръжен съд. Делото да се докладва на Председателя на ІII г.о. на ВКС за насрочване в открито заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.