Р Е Ш Е Н И Е №29 С о ф и я, 13 февруари 2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 27 я н у а р и 2017 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ БЛАГА ИВАНОВА при секретар Мира Недева и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски наказателно дело № 1325/2016 година. Касационното производство е образувано на основание чл.346, т.4 от НПК по касационна жалба на повереника на частната тъжителка К. Г. Т. от [населено място], област С. адв.Й.Т. от САК срещу решението от 07.11.2016 г., постановено по ВНЧХД № 614/2016 г. по описа на Софийския окръжен съд с доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК, с искане за отмяната му и постановяване на друго от ВКС за признаване на подсъдимата за виновна в осъществяване на повдигнатото й с тъжбата обвинение и уважаване на предявения срещу нея граждански иск, със законните последици от това, касаещи и направените от тъжителката разноски по делото, алтернативно за връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на съда. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Частната тъжителка К. Т. лично и чрез повереника си адв.Т. поддържат жалбата си и молят да бъде уважена. Подсъдимата Ж. П. П. от [населено място], област С., редовно уведомена, не участва лично в касационното производство, като чрез защитника си адв.З..Н. от САК моли жалбата да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд провери правилността на обжалваното решение в пределите на чл.347 от НПК, като съобрази следното : С присъда № 11 от 15.06.2016 г. по НЧХД № 5/2016 г. Районен съд-Своге е признал подсъдимата Ж. П. П. от [населено място], област С. за невинна „на неустановена дата пред И. Л. Г. и друго неустановено лице” да е осъществила престъпление по чл.147, ал.1 от НК и я е оправдала по така предявеното й обвинение. Отхвърлил е предявеният от тъжителката К. Г. Т. срещу подсъдимата граждански иск за сумата от 3 000 лева, претендирано обезщетение за причинени й неимуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва „от момента на причиняването до окончателното им заплащане”. Присъдени в тежест на тъжителката са направените от подсъдимата разноски по делото в размер на 400 лева. Присъдата е била обжалвана от повереника на тъжителката адв.Т. с оплаквания за нейната неправилност – постановяването й в нарушение на процесуалния и материалния закон и при непълнота на доказателствата с искане за отмяната й и за връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на районния съд. С решението си от 07.11.2016 г. по ВНЧХД № 614/2016 г. Софийският окръжен съд е отменил първоинстанционната присъда в наказателната и гражданската й части и на основание чл.334, т.4 вр.чл.24, ал.4, т.2 от НПК е прекратил воденото срещу подсъдимата П. наказателно производство, като потвърдил присъдата в останалата част (за разноските). В касационната си жалба повереникът на тъжителката адв.Т. навежда доводи за неправилност на въззивното решение заради неправилен доказателствен анализ и неправилно приложение на материалния закон, включително и като не е даден съответен срок за отстраняване на нередовностите на тъжбата, вместо постановеното прекратяване на наказателното производство, оспорвайки изводите на съда за съществени отклонения от изискванията на чл.81 от НПК при нейното изготвяне с искане за отмяна на въззивното решение и постановяване на „осъдителна присъда” от ВКС с уважаване на предявения граждански иск, алтернативно за връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на окръжния съд. С писмено възражение защитникът на подсъдимата П. адв.Н. оспорва доводите в касационната жалба, подкрепяйки както изводите на окръжния съд относно нередовността на тъжбата поради нейната неяснота за мястото, времето и начина на осъществяване на престъплението, предявено с нея на подзащитната й и ограничило организирането на адекватната й защита, така и избраното от съда решение да упражни правомощието си по чл.334, т.4 от НПК и прекрати наказателното производство, в синхрон с ТР № 34/90 г. на ОСНК на ВС, поради което настоява обжалваното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение намира, че жалбата е подадена в указания от съда законен срок, от страна, имаща право на жалба и срещу въззивен съдебен акт, преграждащ развитието на делото и подлежащ на касационна проверка на основание чл.346, т.4 от НПК, поради което е допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения : Доводите в касационната жалба в голямата си част са копие на развитите във въззивната жалба и допълнението й, придружени с преразказ на показанията на св.Т. и св.С. и извадки от тъжбата на К. Т., неоснователно отхвърлени като недостоверни от районния съд, по които окръжният съд не се произнесъл. Вместо това незаконосъобразно счел тъжбата за страдаща от съществени недостатъци, в разрез с изискванията на чл.81, ал.1 от НПК и като основание за отмяната на първоинстанционния съдебен акт в посочените части и за прекратяване на наказателното производство против подсъдимата. Неоснователен бил и отказът на исканията им да допусне разпит на нов свидетел, без посочване на името му „при режим на довеждане” и за какви обстоятелства, както и не осигуряването за разпит на подсъдимата от въззивната инстанция, което препятствало разкриването на обективната истина по делото. Определяйки тези действия и изводи на съда като съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на закона, жалбоподателката настоява ВКС да отмени обжалваното решение и да постанови „друго”, с което подсъдимата да бъде призната за виновна и осъдена по предявеното й обвинение по чл.147, ал.1 от НК, като бъде уважен изцяло предявеният срещу нея граждански иск, ведно със законната лихва и да им възстанови направените по делото разноски. Така формулирани, тези доводи не са съобразени с основанието, обсега и характера на настоящата касационна проверка и с правомощията на касационната инстанция, отнесени към искането на жалбоподателката от ВКС да се обсъждат доказателства и възприемат фактически обстоятелства, които да доведат до осъждането на подсъдимата. Те поставят за разрешаване както материално-правни, така и процесуални въпроси, касаещи образуването на делото, справедливостта на съдебното производство и правилността на съдебния акт, поставящ края на същото. В чл.81, ал.1, изр.1-во от НПК са регламентирани изискванията към съдържанието на тъжбата, с подаването на която в законовия 6-месечен срок се поставя началото на наказателното преследване на обвиненото лице за престъпление от частен характер. Подобно на обвинителния акт – за престъпленията от общ характер, тя следва да очертае рамките на предмета на доказване в съдебната фаза на процеса, т.е. в нея следва да се посочат обстоятелствата на престъплението, в които са включени времето, мястото и конкретните действия, за които се твърди, че са неправомерно извършени от дееца. В настоящия случай, с тъжбата на подс.П. е било предявено обвинение за извършване на престъплението „клевета” в двете му форми на изпълнителното деяние – разгласяване на позорни за тъжителката обстоятелства и приписване за извършено от нея престъпление, за което от нея се знае, че не е извършено. В съдебната практика и правната доктрина е утвърдено, че при първото изпълнително деяние се разгласяват твърдения с конкретно съдържание, носещи информация за точно определено обстоятелство или явление, което е позорно, укоримо, недостойно според общоприетите морални разбирания и водещо до еднозначна негативна оценка на обществото. Това изпълва съдържанието на обективните признаци на състава на престъплението и не може да включва чужди изводи, съждения и предположения. Докато фактите и обстоятелствата (включително за извършено престъпление) имат обективно изражение в действителността и могат да бъдат потвърдени или опровергани, разгласата (изразяването) на мнение и оценка на фактите и обстоятелствата е резултат на субективни преживявания и възприятия на дееца. И позорящите обстоятелства, и при приписване на престъпление следва обективно да бъдат заявени от него като реално съществуващи (осъществено) и при съзнание за тяхната неистинност (неизвършване) същият следва да понесе наказателната отговорност, към която е привлечен от оклеветеното лице. На тази плоскост е поставено разбирането за съдържанието на тъжбата като предпоставка за възбуждане на наказателно преследване за определени престъпления по реда на частното обвинение. В нея следва ясно и точно да бъдат изложени обстоятелствата, които следва да бъдат доказани в наказателния процес, за да може обвиненото лице да узнае в какво точно се обвинява и да реализира в пълнота правото си на защита. То може да бъде осъдено само за онова престъпление, за което има изложени в тъжбата и доказани обстоятелства и по които се е защитавало. Тъжбата не е доказателствено средство и с нея нищо не се доказва, а се повдига обвинението с изложението на фактите, подлежащи на доказване. Доколкото наказателното преследване по реда на частното обвинение е обвързано със спазването или изтичането на двата вида срокове – преклузивния по чл.81, ал.3 от НПК и давностните – обикновената давност по чл.80 от НК и абсолютната по чл.81, ал.3 от НК, задължително условие е посочване в тъжбата на времето както на извършване на престъплението, така и на узнаването за него от тъжителя. Непосочването им е пречка за образуване на съдебното производство, отстранима с указване в определен от съда (председателят на съда) срок тази непълнота на тъжбата да бъде попълнена. Последиците са отказ за образуване на дело при просрочие на тъжбата или заради изтекла давност, за което съдът (вкл.съдията-докладчик) следва да следи служебно, а при образувано съдебно производство (независимо на коя инстанция) го прекрати при условията на чл.24, ал.1, т.3 и ал.4, т.2 от НПК с изключението по чл.24, ал.2 от НПК. Жалбоподателката се позовава на задължение на съда при констатиране на непълноти в съдържанието на тъжбата да укаже на частния тъжител да ги отстрани в дадения му срок. Това становище е застъпено и в цитираното ТР № 34/90 г. на ОСНК на ВС, но с това не се изчерпват съзряните от окръжния съд недостатъци на тъжбата на тъжителката Т.. Пропуска се изискването попълването на непълнотите в тъжбата да стане в законовия срок по чл.81, ал.3 от НПК. Само при излагане в тъжбата на всички фактически обстоятелства за повдигане на обвинение за престъпление от частен характер, случило се в законовия срок, всяко съдебно решение (присъда, решение или определение), постановено в разрез с тяхната наличност в изложението на частния тъжител, с процесуалните правила по установяването или оборването им ще бъде обект на проверка по линията на инстанционния контрол според активността на страните по делото срещу осъждане или оправдаване на подсъдимия. Посочвайки в мотивите си вложените от частната тъжителка в тъжбата си обстоятелства относно времето на извършване (разгласяване) и на узнаване от нея за клеветническите твърдения на подсъдимата, начина на извършване (пред кого – „приятел” и „съседки” със „скрита самоличност”) и къде, въззивният съд с основание е приел, че тя не отговаря и на минималните стандарти за повдигане на обвинението и за образуване и разглеждане на делото по същество. Първоинстанционният съд се е отнесъл лековато и е допуснал събирането на заявените от страните доказателства, основно свидетели „при режим на довеждане”, за установяване на неясно заявените в тъжбата обстоятелства. Така описаният в нея „наш приятел” се оказал св.Б.Т., който е разказал за среща на инкриминираната дата 13.08.2015 г. с „една съседка”, приятелка на подсъдимата, госпожа И. Б. и с „втора съседка”, чиято самоличност не знаел, които го предупредили да се пази от тъжителката заради твърдения, известни им от подсъдимата. При изследване достоверността на неговите твърдения, по инициатива на съда е била извършена проверка за лице с такава самоличност и като не се оказало такава да съществува в селото, допуснал и разпитал като свидетел поисканата от повереника на частната тъжителка И. Л. Г., която отрекла и при очната им ставка твърдяните от него обстоятелства. Ангажираният от обвинението свидетел св.Г.С. пък е разказал за среща на 10.08.2015 г. с подс.П. и тя му била изложила позорни обстоятелства за тъжителката и й приписала престъпление срещу „съседка-рускиня”. Тя се оказала св.О.Ц., която е изложила собствените си възприятия относно „изчезването” на пръстена й и за влошените й взаимоотношения с тъжителката по повод предоставяне на пари в заем, но които свързва с болест и смърт на брат й, случило се според акта за смърт на 10.11.2009 г. Накрая районният съд се е задоволил да „уточни” обвинението в присъдата си като разгласяване „на неустановена дата (няма къде) пред И. Л. Г. и друго неустановено по делото лице … на позорни обстоятелства и приписала престъпление” на тъжителката, избирайки си части от изложените в тъжбата й обстоятелства, за които са се събрали някакви доказателства, но като е признал подсъдимата за невинна и я е оправдал по повдигнатото й обвинение по чл.147, ал.1 от НК поради недоказаност. Изложеното идва да онагледи липсата на каквато и да е конкретност в заявените в тъжбата обстоятелства, което да очертае предмета на доказване по делото и да даде възможност на съда да приложи правилно материалния закон по определяне на вярната правна квалификация, по която ще разгледа и реши делото. Такива липсват за времето на извършване на престъплението от подсъдимата, като „срещата” й със св.С. на 10.08.2015 г. и казаното му от нея не е сред описаното в тъжбата, т.е. няма такова обвинение. Не е съобразено прикриването на самоличността на „съседките”, чрез чийто разпит да се проверят твърденията на „приятеля” св.Д.. Или, съдът при тези тежки пороци на тъжбата не е имал основание да полага процесуални усилия за изясняване на фактите по осъществяване на престъплението, кога и пред кого, дали приписаните на подсъдимата твърдения за разгласата на позорни за тъжителката обстоятелства и за приписаното й престъпление са истински или не и със съзнание за тяхната неистинност. Неоснователно е възражението на жалбоподателката, че тъй като още районният съд следвало да им укаже попълване на тъжбата, то това следвало да стане или от въззивния съд с отмяна на обжалваната присъда, или сега от ВКС с отмяна на двата инстанционни съдебни акта и връщане на делото на районния съд. Според настоящия касационен състав, това е недопустимо не само защото ще е извън срока по чл.81, ал.3 от НПК, но и при постановената вече присъда от районния съд, независимо дали е осъдителна или оправдателна. В противен случай би се дало възможност на частния тъжител да „нагоди” изложението в тъжбата си съобразно резултата от протеклото съдебно производство и ще се накърни съществено правото на защита на подсъдимия. Окръжният съд е постановил решението си съобразно правомощията си по чл.334, т.4 вр.чл.24, ал.4, т.2 от НПК и с това не е нарушил процесуалните правила. Не е имало основание да обсъжда доказателствения анализ на първостепенния съд и правилността на присъдата, поради което не е допуснал наведените в касационната жалба на повереника на частната тъжителка в тази връзка доводи съществени процесуални нарушения с искане за отмяна на решението му и връщане на делото на въззивната инстанция за събиране на нови гласни доказателства. Не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Липсата на ясно заявени в тъжбата обстоятелства на осъществяване на престъплението обезмисля обсъждането и отговор на доводите на жалбоподателката за наличие на обективните и субективни елементи на състава на инкриминираното престъпление, дали се касае за обективно разгласени твърдения от подсъдимата със знание за тяхната истинност или неистинност или за субективни съждения на посочените „съседки” с тайна самоличност. Поради това ВКС намира, че проверката на обжалваното решение няма как да обхване правилното приложение на материалния закон с оглед касираното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Обжалваното решение засяга и предявения граждански иск на тъжителката за обезвреда на вредите й от действията на подс.П.. Доколкото липсата или неяснотата в изложението в тъжбата на конкретни обстоятелства за нейна противоправна деятелност касае основанието на иска като деликт по чл.45 от ЗЗД, то се явява недоказано, а отправената от ищцата претенция - неоснователна. С отмяната на присъдата в гражданско-отхвърлителната й част и прекратяване на наказателното производство всъщност съдът не е отнел възможността й да предяви претенцията си по исков ред, независимо от негативния резултат в настоящия процес поради невъзможността да ангажира наказателната отговорност на подсъдимата по изложените по-горе съображения. Ето защо няма основание за продължаване на производството по делото за произнасяне по предявения от частната тъжителка граждански иск и решението и в тази му част следва да бъде оставено в сила. При този изход от делото не се дължат разноски на жалбоподателката, която пък следва да възстанови направените от подсъдимата в размер на 400 лева за адвокатска защита. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд – първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решението от 07.11.2016 г., постановено по ВНЧХД № 614/2016 г. от Софийския окръжен съд. ОСЪЖДА К. Г. Т. от [населено място], област С. да заплати на Ж. П. П. от с.с. сумата 400-четиристотин лева направени разноски за адвокатска защита пред ВКС. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :