Р Е Ш Е Н И Е N 279 София, 08.12.2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, ТРЕТО г.о, в съдебно заседание на двадесет и девети октомври..................…............. две хиляди и петнадесета…..………………………………година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ ДРАГОМИР ДРАГНЕВ при секретаря.............Р. ИВАНОВА................................................................ в присъствието на прокурора ................................................................ изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА............................. гр.дело № 3720/2015 година. Производството е за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 от ГПК. Образувано е по молба на В. М. И. от [населено място] бряг, област П., с искане да се отмени влязлото в сила решение № 145 от 20.03.2013 година по гр.д. N 43/2013 година на Плевенския окръжен съд, което е оставено в сила с решение № 31 от 25.02.2014 г. по гр.д. № 4745/2013 г. на Върховния касационен съд, състав на І г.о. Твърди, че е налице ново писмено доказателство, а именно решение № 44 от 04.03.2013 г. по т.д. № 154/2012 г. на Плевенския окръжен съд, със заверка, че е влязло в сила на 16.10.2014 г., което е от значение за правилното решаване на настоящото дело. Молителят настоява за отмяна на влязлото в сила решение. Ответникът по молбата [фирма], [населено място] бряг, оспорва нейната основателност и моли да се остави без уважение. Няма искане за присъждане на разноски. Няма данни кога молителят е узнал за представеното решение, поради което съдът приема, че молбата за отмяна е постъпила в срока по чл.305 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна поради следното: Уважаването на искането за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК се предпоставя от откриването на нови обстоятелства или писмени доказателства, релевантни за правния спор, които не са били известни на страните, респ. не са станали достояние на съда, или макар да са били известни, страните не са могли да ги удостоверят по съответния ред до приключването на делото, поради обективна невъзможност. Целта на производството за отмяна в тази хипотеза е да се избегне неправилното решаване на делото, когато то не е резултат на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. За да са “нови” фактите трябва да не са били включени във фактическия материал по делото, както и да не са нововъзникнали. Същото се отнася и до подкрепящите ги писмени доказателства, които трябва да са относими към факти, възникнали преди приключването на делото. На второ място необходимо е новите обстоятелства или писмени доказателства да са от съществено значение за делото. Това означава, че трябва да са налице новооткрити юридически или доказателствени факти, които ако бяха взети предвид, щяха да доведат до други изводи относно предмета на спорно материално право, респ. постановеното в тяхно отсъствие решение се явява обективно неправилно. В случая освен че се касае за нововъзникнало обстоятелство, което се установява с представеното съдебно решение от 16.10.2014 г., то не е и от съществено значение за изхода на делото. Видно от съдържанието му с него е уважен иск на синдика с правно основание чл.646, ал.2, т.4 ТЗ за прогласяване на нищожност по отношение на кредиторите на [фирма] /в несъстоятелност/ на договор за учредяване на вещно право на ползване в полза на [фирма], [населено място] бряг, върху имот от масата на несъстоятелността. Това решение, както е видно и от постановения диспозитив, има отношение само към правата на кредиторите на прехвърлителя, какъвто молителят не е. Той е трето лице за това производство и по отношение на него постановения съдебен акт няма правноустановително действие и не му създава нито права, нито задължения ните съображения и на основание чл.307, ал.2 ГПК Върховният съд – състав на ТРЕТО г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. М. И. от [населено място] бряг, област П., с искане да се отмени влязлото в сила решение № 145 от 20.03.2013 година по гр.д. N 43/2013 година на Плевенския окръжен съд, на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.