3 . стр. от решение по гр.д. № 305/2009 на Върховния касационен съд, ІV ГО РЕШЕНИЕ № 799 С., 21. февруари 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на седемнадесети ноември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при участието на секретаря Р. П. като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 305 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решението на Б. окръжен съд от 08.05.2008 г. по гр.д. № 965/2007, с което е обезсилено решението на Санданския районен съд от 04.07.2007 г. по гр.д. № 388/2006 и е прекратено производството по предявените искове. Обжалването е допуснато поради противоречивото разрешаване на процесуалноправния въпрос за редовността на искова молба, с която са предявени установителни искове за собственост. По повдигнатия правен въпрос Върховният касационен съд намира, че по предявен иск за недействителността на една сделка от трето лице, което не е участвало в нея и не е правоприемник на някоя от страните, процесуално легитимирани като ответници са двете страни по оспорваната сделката, тъй като предмет на това дело е порочността на сделката. По предявен иск за собственост процесуално легитимирани като истци са лицата, които претендират да са собственици не вещта, а процесуално легитимирани като ответници са лицата, които отричат правото на истците. Възможно е ответниците да отричат правото на истците, защото претендират да са придобили право върху същата вещ чрез сделка с тях или с трето лице. Ако не предявят насрещен установителен иск, те се бранят с възражение, че са придобили право, което изключва това на истците. В първия случай те искат защита на своето право, а във втория – защита срещу претендираното от истците право. Няма пречка истците да претендират недействителност на сделката, на която се позовават ответниците. В първия случай те се бранят с възражение срещу насрещния иск, а във втория – чрез реплика по предявения от тях иск. Когато порок на сделка се претендира с възражение, реплика, дуплика и т.н. не е наложително страната, оспорваща сделката да привлече нови страни в процеса (страните по сделката, от които ответниците са придобили права и не са конституирани като страни по иска за собственост). При действието на ГПК от 2007 г. дори не съществува такава възможност, тъй като чл. ал. 4 на 117 ГПК (нова – ДВ, бр. 124/1997) не е възпроизведена в новия ГПК. Единствено от волята на ответниците, които претендират да са придобили имота по оспорваната сделка, зависи дали да привлекат праводателите си като трети лица помагачи, за да гарантират правата си в случай на съдебно отстранение (евикция). Разбира се, няма пречка, истците, които знаят възраженията на ответниците, още с исковата молба да предявят дупликата си за недействителност на сделката (възражение – ако ответниците предявят насрещен иск), от която ответниците ще почерпят правата си. Тази дуплика обаче нито е обективно съединен иск, нито е инцидентен установителен иск. Такива искове е недопустимо да бъдат съединени с иска за собственост, тъй като съединяването им би противоречало на чл. 215 ГПК (чл. 171 ГПК отм.) и чл. 212 ГПК (чл. 118 ГПК отм.). Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че исковата молба, с която са предявени установителни искове за собственост, е поправена и така са предявени искове за нищожността на договор за продажба, поради което така поправената искова молба, която е насочена само срещу претендираните собственици, а не и срещу двете страни по оспорваната придобивна сделка е нередовна. В нарушение на закона въззивният съд е приел, че изявлението на истците (погрешно квалифицирано от съда като поправка на исковата молба) съставлява предявяване на отделен иск, по който следва да бъдат конституирани надлежните страни. Изявлението на истците съставлява реплика на възражението на ответниците, с което те претендират свои права върху процесния имот, поради което от тяхната воля (на ответнниците) зависи дали насрещната страна по оспорваната сделка ще бъде привлечена като страна по поделото (в никакъв случай главна), или няма да бъде привлечена като страна. Обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решението на Б. окръжен съд от 08.05.2008 г. по гр.д. № 965/2007. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Б. окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.