1
РЕШЕНИЕ
№418
гр.София, 05 декември 2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
I
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение в съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА
СЕВДАЛИН МАВРОВ
I
при секретар Лилия Гаврилова и с участието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от председателя (съдията) Саша Раданова наказателно дело под №1966/2011 година
Касационното производство е образувано по жалби от подсъдимите Н. К. П.,П. В. Г. и И. Г. К. ,изготвени от защитниците им,против присъда № 99 от 18.ІІІ.2011 год. по нохд № 427/2010 год. на Благоевградския окръжен съд.
В жалбата от защитника на П. се твърди,че обжалваната въззивна присъда е постановена в противоречие с годните доказателства,но пък съобразена с негодните такива, немотивирана и явно несправедлива",в разрез с обществената опасност...на деянието...и...дееца".Иска се отмяна на присъдата и оправдаване на Н.П. или връщане делото на окръжния съд за ново разглеждане.
Защитникът на Г. счита присъдата за „ необоснована
и постановена при съществени процесуални нарушения",иска
отмяната й и оправдаване на Пл.Г..В допълнителните
съображения към жалбата са конкретизирани процесуалните
нарушения,допуснати според защитника, посочено е и
касационното основание незаконосъобразност на
присъдата.Алтернативно на искането за оправдаване се поддържа и такова за ново разглеждане на делото от въззивния съд.
Защитникът на Ил.К. оспорва правилността на извършения от окръжния съд доказателствен анализ,сочи считаните от него за негодни доказателствени средства,на които съдът с основал фактическите си и правни изводи,твърди,че „няма нито едно пряко или косвено доказателство" за съпричастността на К. към престъплението,за което е осъден освен обясненията на Н.П. и Пл.Г.,дадени при досъдебното разследване след нанесен им „жесток побой",и макар да намира за несправедливо наложеното на К. наказание иска единствено оправдаването му.
В съдебно заседание всички жалби се поддържат,докато прокурорът иска оставяне на въззивната присъда в сила.
ВКС установи:
С присъда № 2993 от 22.VI.2010 год. по нохд № 215/2010 год. на Разложкия районен съд подсъдимите Н. К. П.,П. В. Г. и И. Г. К. са признати за невиновни в това,действайки в съучастие като съизвършители и посредством сила и заплахи да са откраднали от И. И. С. пари и движими вещ общо за 822 лв., при което са оправдани по обвинението в престъпление по чл. 198,ал.1 във вр. с чл. 20,ал.2 НК,извършено на 4.VIII.2002 год. в дома на Ив.Ил.С. в гр.Р.
С обжалваната въззивна присъда е отменена първоинстанционната,тримата подсъдими са признати за виновни съобразно повдигнатото и поддържано срещу им обвинение и са наказани с по една година лишаване от свобода.Наложените на П. и К. наказания са отложени от изтърпяване за срок от по 3 години,а това на Г. е постановено да се изтърпи при общ режим в затворническо общежитие от открит тип.При същия режим и в такова затворническо заведение е постановено Г. да изтърпи,на основание чл. 68,ал.1 НК, и наказанието от една година и 4 месеца лишаване от свобода,наложено му с присъдата по нохд № 144/99 год. на Плевенския военен съд.
Възраженията срещу правилността на обжалваната въззивна присъда са лишени от основание,но преди да се даде отговор на направените оплаквания се налага уточнението,че в жалбата от защитника на подсъдимия П. няма изложени доводи в подкрепа на сочените касационни основания,за да се претендира и съответна конкретност на отговора.
Защитниците на Г. и К. естествено са насочили възраженията си срещу тези доказателствени средства,установените посредством които факти са наложили направените от въззивния съд фактически и правни изводи,а именно:обясненията на Н.П. и Пл.Г.,дадени при досъдебното разследване по реда на чл. 210,ал.3 НПК/отм/,четени от въззивния съд по реда на чл. 279,ал.1 НПК /л.51-52 и 58-68 от досъд. разсл./,извършените претърсване и изземване от домовете на Н.П. и Пл.Г. /л. 35-44 от досъд.разсл./,доброволното предаване на вещи от брата на подсъдимия П.,П..Кр.П. /л. 17-19 от досъд.разсл./ и от брата на подсъдимия Г.,Г. В.Г. /л.32 от досъд.разсл./,разпознаванията на подсъдимите от свидетелите И..Ил.С. и П. Кр.П. /л. 72-79 от досъд.разсл./
Твърденията за негодност на изброените доказателствени средства и подкрепящите ги доводи са неоснователни.Разпитите пред съдия на Н.П. и Пл. Г. не са опорочени поради неучастието в тях на техни защитници.Задължителната защита на задържан под стража обвиняем не е съществувала като изискване към м.VIII.2002 год., допреди въвеждането й с НПК обн.,ДВ,бр.86 от 28.X.2005 год.Претърсването и изземването от домовете на подсъдимите П. и Г. са извършени като неотложни следствени действия с последващо одобрение по реда и в срока,посочени в чл. 135,ал.2 НПК / отм./.При разпознаванията като участници в грабежа на Пл.Г. и Ил.К. от брата на Н.П.,П.П.,както и разпознаването на същите подсъдими от пострадалия Ив.С. са изпълнени процесуалните изисквания на чл. 144 и 145 НПК /отм./.Съвсем неясно пък остава,какво нарушение на процесуални правила е съзряно в доброволното предаване от П.П. и Г.Г. на намиращи се при тях и дадени им от подсъдимите К. и Г. вещи, предмет на грабежа или послужили за извършването им.
Недопустимо е обсъждането в това производство на твърденията,че обясненията си пред съдия при досъдебното разследване подсъдимите П. и Г. били дали под въздействието на упражнен върху им физически натиск.Ако такъв натиск е бил оказан с нанасянето на побой,то става въпрос за извършено от конкретни длъжностни лица при и по повод изпълнението на служебните им задължения престъпление,което обстоятелство подлежи на доказване чрез разследване и установяването на истинността му би дало основание за възобновяване на наказателното производство по реда на чл. 422,ал.1,т.2 и 3 НПК.
Твърденията за допуснато нарушение на материалния закон не е подкрепено в нито една от жалбите с доводи,които биха могли да се отнесат към касационното основание по чл. 348,ал.2 НПК-неправилно прилагане на закона или неприлагане на закона,който е следвало да се приложи съобразно приетите за установени факти.
Оплакванията за явна несправедливост на наложените на подсъдимите наказания са неоснователни. Макар такава несправедливост да е допусната,обсъждането й би било уместно при подаден съответен протест,какъвто липсва и това в най-голяма степен се отнася до подсъдимия Пл.Г.-осъждан за блудство,извършил обсъжданото деяние в изпитателния срок и със заведени срещу него в рамките на 4 години,от 1997 до 2001 година, 18 заявителски материала за участието му в кражби и грабежи,само грабежите от които са 8.
По отношение на подсъдимия Пл.Г. въззивният съд е допуснал нарушение на ЗИНЗС като и за двете наказания е следвало да определи строг първоначален режим на изтърпяването им в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип,по който въпрос има достатъчно и с изчерпателна аргументация практика на ВКС.
Съобразно с дотук изложеното и на основание чл. 354,ал.1,т.1 НПК,ВКС в състав от трето н.о.
Оставя в сила присъда № 99 от 18.III.2011 год. по внохд № 427/2010 год. на Благоевградския окръжен съд.
Решението е окончателно.