2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 277 гр. София, 20.06.2022 г. Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание от осми юни две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА МИЛЕНА ДАСКАЛОВА като разгледа докладваното от съдия Даскалова гр. дело № 1499 /2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 ГПК . Образувано е по касационна жалба на Ю. Л. С. срещу решение № 266975 от 15.12.2021 г. на Софийски градски съд, постановено по възз. гр. д. № 5015/2020 г., с което е потвърдено решение № 7655 от 10.01.2020 г., постановено по гр. дело № 3503/2016 г. по описа на Софийски районен съд в обжалваната част, с която е допусната съдебна делба между Л. Л. С. и Ю. Л. С. на апартамент с идентификатор ....., находящ се в [населено място], район „Н.”,[жк]блок 145, със застроена площ от 88, 43 кв. м., ведно с избено помещение № ...., с площ от 4, 27 кв. м., заедно с 4, 528 % идеални части от общите части на сграда № 1 и от правото на строеж върху мястото, при делбени части 5/6 за Л. Л. С. и 1/6 за Ю. Л. С.. Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочат се основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 и ал.2 ГПК за допускането му до касационно обжалване. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е формулирал следните правни въпроси: 1. Разпоредбата на чл.342 ГПК изключва ли приложението на чл.133 ГПК ? За кои оспорвания и възражения не настъпва преклузията по чл. 133 ГПК в рамките на делбеното производство и за кои преклузията настъпва с отговора на исковата молба? Сочи се противоречие на приетото от съда с практиката на ВКС – решение № 18 от 03.02.2015г. по гр.д. № 4619/2014г. на ВКС, първо г. о. и решение № 311/04.01.2012г. по гр.д. № 503/2011г. на ВКС, второ г.о. 2. В производството по съдебна делба признаването на ответника с отговора на исковата молба на твърдение на ищеца за размера на дяловете, преклудира ли възможността на ответника по чл. 342 ГПК да оспори по- късно – до края на първото съдебно заседание размера на дяловете на съделителите? 3. Коя от преклузиите /по чл. 133 ГПК или по чл. 342 ГПК/ важи за оспорване размера на дяловете с въведени от ответника аргументи и възражения за нищожност на сделката, от която произтичат правата на един от съделителите? Ответникът по касационната жалба Л. Л. С. не е подал в срок отговор на касационната жалба. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на Първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за делба, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК подлежи на касационно обжалване. С обжалваното решение въззивният съд на основание чл. 272 ГПК е препратил към мотивите на районния съд, посочвайки, че напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд. От фактическа страна по делото е прието за установено, че Л. Г. С. е признат за собственик на процесния апартамент. Л. Г. С. е починал на 13.02.1997г. и е оставил за наследници синовете си /страни по настоящето дело/, както и съпругата си Т. Г. С.. Последната с договор за гледане и издръжка, оформен с нотариален акт № ..../20.03.2015 г., том І, рег. № 2934, дело № 23/2015 г., е прехвърлила на сина си Л. Л. С. притежаваните от нея 4/6 идеални части от процесния имот (3/6 ид. ч. нейна лична собственост и 1/6 ид. ч., придобита по наследство от съпруга й). При тези факти е прието, че страните са съсобственици на апартамента, описан в исковата молба и е допусната делба при делбени части 5/6 за Л. Л. С. и 1/6 за Ю. Л. С.. Въззивният съд е приел, че въведените с въззивната жалба пороци за нищожност на договора за издръжка и гледане са преклудирани. Изложени са мотиви, че съгласно разпоредбата на чл. 133 ГПК, когато в установения срок ответникът не направи правоизключващи възражения, каквото по естеството си представлява оплакването във въззивната жалба, че договора за издръжка и гледане е нищожен, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. В конкретния случай, в подадения в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, писмен отговор на исковата молба не е направено такова възражение. Напротив ответникът е признал твърдените от ищеца факти. По отношение на това възражение е настъпила предвидената в чл. 133 ГПК преклузия и същото не може да бъде предмет на изследване от въззивната инстанция, като разпоредбата на чл. 342 ГПК не изключва приложението на чл. 133 ГПК. С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение, не са налице поддържаните от касатора основания на чл.280, ал.1, т.1 и 3 и ал.2 ГПК за допускане на касационното обжалване. В съответствие с разрешението, дадено в ТР 1/2020г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е приел за преклудирано възражението за нищожност на алеаторния договор, въведено за първи път във въззивната жалба. Съгласно приетото в ТР 1/2020г. на ОСГТК на ВКС , съдът е длъжен да констатира служебно нищожността, ако тя произтича от формата или съдържанието на договора, като в този случай правото на страната да се позове на нея не е обвързано със срок, а по настоящето дело фактическите твърдения, на които се основава доводът за нищожност на договора /че цели да наруши правата на ответника и на практика прикрива дарение и нарушава запазената част от наследството/, не са установими от съдържанието му. По поставените от касатора въпроси касационно обжалване не следва да се допуска. Според приетото в т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на делото, който да е от обуславящо значение за крайните изводи на съда. По делото не се твърди и не се установява, че каквито и да било възражения срещу иска за делба, включително и такива по чл. 342 ГПК, са правени до края на първото съдебно заседание и съответно в предмета на делото не е бил включен въпросът относно своевременността на въведени пред първоинстанционния съд възражения и по него въззивният съд не се е произнасял. Следователно не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане до касационно обжалване, поради което и не се налага произнасяне за съществуването на наведените от касатора специални предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Съдът намира, че не са налице и основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо. Същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск за делба, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск. Решението не е и очевидно неправилно- основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на решението като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ЗН и ГПК в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 266975 от 15.12.2021 г. на Софийски градски съд, постановено по възз. гр. д. № 5015/2020. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.