4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №184 [населено място],20.07.2016 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди и шестнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №1973 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение №211/10.02.2014г. по т.д.№138/2014г. на Софийски апелативен съд, в частта, имаща характер на определение, с което е отменено определение от 13.11.2013г. по т.д.№4067/2012г. на Софийски градски съд, ТО, VІ – 7 състав, с което по реда чл.248 от ГПК е отказано изменение на решението от 31.07.2013г. по същото дело в частта за разноските, като вместо това САС е намалил разноските, присъдени с решение от 31.07.2013г. по т.д.№4067/2012г. на Софийски градски съд, ТО, VІ – 7 състав, като е осъдил [фирма], [населено място], да заплати на [фирма], [населено място], сумата от 2700 лева разноски за адвокатско възнаграждение и сумата от 799,20 такси и разноски, направени пред първата инстанция. Частният касационен жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК. Поставя като обуславящи изхода на спора процесуалноправните въпроси относно задължението на съда при преценката на възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение да изследва фактическата и правна сложност на делото и да изложи мотиви за това, както и относно възможността възивният съд по частна жалба срещу определение по чл.248 от ГПК да пристъпи към редуциране на адвокатския хонорар по реда на чл.78 ал.5 от ГПК, без да е имало валидно направено искане за това в производството пред първата инстанция. Поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по тези въпроси в противоречие с практиката на ВКС на РБ, обективирана в ТР №6/2012г. на ОСГТК на ВКС. Ответникът по частната касационна жалба [фирма], [населено място], поддържа,че частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане като просрочена. Също поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд. констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК. Неоснователни са доводите на ответника по жалбата, че същата е просрочена, тъй като е подадена след едноседмичния срок по чл.275 от ГПК. Обжалваното определение се съдържа в диспозитива на решение №211 от 10.02.2014г. по т.д.№138/2014г. на Софийски апелативен съд, в който съдът е определил едномесечен срок за обжалване на цялото решение, без да указва на страните различен срок на обжалване на частта, имаща характер на определение. Съгласно разпоредбата на чл.62 ал.3 от ГПК когато съдът определи по – дълъг от установения в закон срок извършеното действие след законния, но преди изтичане на определения от съда срок, не се смята за просрочено. В случая решението е съобщено на жалбоподателя на 26.02.2014г., а частната жалба е подадена на 25.03.2014г., в рамките на определения от съда едномесечен срок, следователно същата не може да се приеме за просрочена, дори и срокът да е бил определен погрешно. С решение от 31.07.2013г. по т.д. №4067/2012г. на Софийски градски съд, ТО, VІ - 7 състав, с което са отхвърлени предявените от [фирма], [населено място], срещу [фирма], [населено място], обективно съединени искове с правно основание чл.82 от ЗЗД за сумата от 35 000 лева, представляваща част от обезщетение за причинени вреди и за сумата от 10 000 лева, представляваща част от обезщетение за пропуснати ползи, настъпили в периода от 21.01.2012г. до 28.01.2012г. от неизпълнение от страна на ответното дружество на договор за продажба на електроенергия №BG604/2012 от 15.12.2011г., при общ заявен размер на исковете 124 494,06 лева, като съдът е осъдил ищеца да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 20 357 лева. В последното съдебно заседание страните са направили искания за присъждане на разноски, като всяка от тях е представила списък на разноските, но не са направени възражения за прекомерност на уговорените адвокатски възнаграждения. В срока по чл.248 ал.1 от ГПК [фирма], [населено място], е поискал изменение на решението в частта за разноските, като е поддържал, че адвокатското възнаграждение присъдено на ответната страна не е било заплатено, като евентуално е направил и възражение за прекомерност на възнаграждението. Настоящият състав на ВКС, ТК, I отд. намира, че поставеният въпрос относно възможността възивният съд по частна жалба срещу определение по чл.248 от ГПК да пристъпи към редуциране на адвокатския хонорар по реда на чл.78 ал.5 от ГПК без да е имало валидно направено за това искане в производството пред първата инстанция, е относим към предмета на спора, доколкото въззивният съд е взел предвид направеното за първи път с молбата на [фирма] по чл.248 ал.1 от ГПК възражение за прекомерност на присъденото с решението на СГС адвокатско възнаграждение. По този начин съдът е допуснал противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в служебно известните на настоящия състав определение №167 по ч.т.д. №119/2012г., ВКС, І т.о., постановено по реда на чл.274 ал.3 от ГПК и определение №36/26.01.2015г. по ч.гр.д.№5936/2014г. на ВКС, І г.о. Поради това касационното обжалване на решение №211/10.02.2014г. по т.д.№138/2014г. на Софийски апелативен съд, в частта, имаща характер на определение, следва да бъде допуснато при условията на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. По поставения процесуалноправен въпрос настоящият съдебен състав намира следното: Съгласно разпоредбата на чл. 80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски следва да представи списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание за съответната инстанция. Макар изрично да не е записано в закона, следва да се приеме, че срокът за изразяване на възражението по чл. 78 ал.5 от ГПК съответства на срока за представяне на списък с разноските, което е условие за допустимостта на искането за изменение на решението в частта му за разноските в случаите, когато съдът е определил размерът им неправилно, или възражението по смисъла на чл.78 ал.5 от ГПК може да бъде заявено най-късно до приключване на съдебното дирене в съответната инстанция. Едва в този случай за съда, ще възникне необходимостта да се произнесе по искането за присъждане на разноски, както и за тяхната прекомерност, а несъобразяването на възражението от страна на съда би дало основание на заинтересованата страна да предизвика производството по чл. 248 ал.1 пр. второ от ГПК. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС, определение № 167 по ч.т.д. № 119/2012 г., І т.о., ВКС, постановено по реда на чл.274 ал.3 от ГПК, която настоящият състав на ВКС на РБ изцяло споделя. Също в този смисъл е и определение №36/26.01.2015г. по ч.гр.д.№5936/2014г. на ВКС, І г.о., в което е прието, че само когато страната, поради развитието на процеса не е могла да вземе участие в него – в производството не са провеждани открити заседания или не е надлежно осъществена размяна на книжата, тогава страната може да заяви възражението си за прекомерност в срока и по реда на чл.248 ал.1 от ГПК. Предвид отговора на поставения правен въпрос, настоящият състав намира, че въззивният съд, като е приел възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, направено за първи път с молбата за изменение на решението на СГС в частта за разноските, за своевременно предявено и като го е взел предвид, намалявайки присъдените на ищеца разноски, е допуснал нарушение на процесуалния закон. Неоснователни са доводите на ответника по касационната жалба,че не е доказано изплащането на уговореното адвокатско възнаграждение, тъй като представените по делото платежни документи „авизо“ за местен превод от 08.07.2013г. и от 23.01.2014г., доказват единствено, че с тях е била задължена сметката на платеца. Това платежно нареждане се явява „съответен банков документ”, удостоверяващ документално заплащане на възнаграждението съгласно указанията по т.1 от Тълкувателно решение №6 от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС. Самото постъпване на сумата по сметка на адвоката е от значение единствено за преценката дали страната е изпълнила задължението си към своя пълномощник, но не и за преценката по чл. 78 ал.1 и ал.3 от ГПК, дали е „направила” разноски за съдебното производство, които следва да й бъдат присъдени с оглед изхода на делото. / в този смисъл определение № 84 от 15.02.2016г. по ч.т.д. №3159/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т.о./ По тези съображения №211/10.02.2014г. по т.д.№138/2014г. на Софийски апелативен съд, следва да бъде отменено като неправилно в частта, имаща характер на определение, като бъде постановено друго, с което молбата на [фирма] по чл.248 ал.1 от ГПК да бъде оставена без уважение. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение О П Р Е Д Е Л И ОТМЕНЯ решение №211/10.02.2014г. по т.д.№138/2014г. на Софийски апелативен съд, в частта, имаща характер на определение, с което е отменено определение от 13.11.2013г. по т.д.№4067/2012г. на Софийски градски съд, ТО, VІ – 7 състав, с което по реда чл.248 от ГПК е отказано изменение на решението от 31.07.2013г. по същото дело в частта за разноските, като вместо това САС е намалил присъдените с решение от 31.07.2013г. по т.д.№4067/2012г. на Софийски градски съд, ТО, VІ – 7 състав, разноски, като е осъдил [фирма], [населено място], да заплати на [фирма], [населено място], сумата от 2700 лева разноски за адвокатско възнаграждение и сумата от 799,20 такси и разноски, направени пред първата инстанция, като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма], [населено място], по чл.248 ал.1 от ГПК за изменение на решението от 31.07.2013г. по т.д.№4067/2012г. на Софийски градски съд, ТО, VІ – 7 състав, в частта за разноските. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.